Р Е Ш Е Н И Е
№ 493 27. 12. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 26. 11. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Димитър
Ковачев
Антон Игнатов
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 723 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 1227 /
08. 08. 2019г., постановено по гр. д. № 08831 / 2018г. по описа на Пернишкия
районен съд, е признато за установено по предявените от „Топлофикация – Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
Мошино, срещу Н.З.Л., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
обективно съединени установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.З.Л.
дължи на „Топлофикация – Перник“, сумата от 536,91 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на постъпване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 89,93 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., за които суми
по ч. гр. дело № 06933/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми
състав е издадена Заповед № 5036/11.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
С решението е
осъдена Н.З.Л., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино
сумата от 75 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр.
дело № 06933/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав и
сумата от 465 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
Недоволен от
решението е останал процесуалният представител на Н.З.Л. - адвокат Р.Т., който го е обжалвал изцяло. В жалбата се моли обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно и предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Навеждат се доводи, че с решение № 4777 от 13. 04. 2018г. по адм. д. № 1372
/ 2016г. на ВАС е отменена Наредба № 16 – 334 за топлоснабдяването, въз основа
на която вещите лица са изготвили експертизите си, въз основа на които пък
Пернишкият районен съд е постановил решението си консумираната топлинна
енергия. Моли да му се присъдят направените разноски пред
Пернишкия районен съд
„Топлофикация Перник“ АД не e подала писмен отговор на въззивната жалба. За съдебно заседание е подала
писмена молба, чрез юрисконсулт M., с който я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
За да постанови
решението си Пернишкият районен съд
е приел следното :
Приел е, че
възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, възниква
по силата на закона - чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига
ответникът да е носител на ограниченото право на ползване на апартамента или
негов собственик и като такъв се явява потребител (клиент) на топлинна енергия.
От нотариален акт
за собственост върху недвижим имот № 100, том I, дело № 135/30.01.1968 г. на Пернишки
народен съдия, е установил, че ответницата по делото Н.З.Л. и третото за
процеса лице С.Б.Л., са признати за собственици – чрез покупка от Пернишкия
градски народен съвет – СП „Жилищно строителство“ на недвижим имот,
представляващ апартамент *, находящ се в ***.
Въз основа на удостоверение
с изх. № ***, издадено от Община Перник, съдът е приел, че недвижим имот,
находящ се в *** е идентичен по сега действащия административен адрес: ***.
От заверени копия
от Удостоверение за наследници с изх. № ***,
издадено от Община Перник и Удостоверение № ***, издадено от Районен съд –
Перник, съдът е приел, че С.Б.Л. е починал на ***, като е оставил за свои
законни наследници сина си В.С.Л. и съпругата си Н.З.Л. – ответницата по
делото, като В.Л. се е отказал от наследството, оставено му от баща му С.Л.,
който отказ е вписан в специалната книга на Районен съд – Перник под № ** по
гр. дело № 03280/2015 г. по описа на съда.
Съдът е отбелязал,
че с декларация с вх. 2397/10.06.2015 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижим имот, ответницата Н.З.Л. *** правото на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент № *, находящ се в ***, с посочено
придобивно основание – „по наследство и ½ съсобственост“.
Въз основа на
гореизложеното, съдът е направил извод, че през процесния период ответницата е
била изключителен титуляр на правото на собственост върху процесния апартамент,
т.е. имала е качеството потребител на топлинна енергия и на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с
нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното
количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите
Общи условия.
Отбелязал е, че
доставеното количество топлоенергия в сграда в режим на етажна собственост,
съгласно разпоредбата на чл. 142, вр.
чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за
дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и
отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда в режим на етажна собственост включва три основни елемента – топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се
определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.
Въз основа
заключенията на вещите лица по съдебно – техническата експертиза и по съдебно –
икономическата експертиза, съдът е намерил за установено по делото, че през
исковия период „Топлофикация – Перник“ АД е доставило до процесния топлоснабден
имот топлинна енергия на твърдяната в исковата молба цена, която не е
заплатена.
Съдът е обсъдил направеното
от длъжницата възражение, във възражението по чл. 414, ал.1 от ГПК, за недължимост
на сумите поради погасяването им по давност, което е приел за неоснователно.
Предвид изложеното, е направил извод, че предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Въз основа на
гореизложеното, съдът е приел, че предявените искови претенции се явяват изцяло
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
Съдът е определил
разноските в исковото и в заповедното производство и ги е присъдил.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
обжалваното решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 08831/ 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. В срок е постъпило възражение от
длъжника, както и в срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са
били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не
са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, възниква
по силата на закона, съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е
носител на ограниченото право на ползване на апартамента или негов собственик.
По
делото е установено, че ответницата е собственик на апартамент № *, находящ се
в ***, както и че това жилище се намира в сграда етажна собственост.
От заключенията
на вещите лица инж. З.А.З. по съдебно – техническата експертиза и Е.Д.Н. по
съдебно – икономическата експертиза, неоспорени от страните, се установява, че
през исковия период „Топлофикация – Перник“ АД е доставило до процесния
топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната в исковата молба цена, която
не е заплатена. Що се отнася до решение № 477 от 13. 04. 2018г., постановено по
адм. д. № 1372/2016г. по описа на Върховния касационен съд, то настоящият
съдебен състав следва да отбележи, че то е постановено на 13. 04. 2018г. и с него действително е отменeна зависимостта (формулата), приета в т. 6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013 г.,
представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г. изм. и доп. ДВ, бр.
42/09.06.2015 г. в сила от 09.06.2015 г./, издадена от министъра на икономиката
и енергетиката. Исковият период обаче е с краен срок 30. 04. 2017г., т.е. далеч преди постановяване на това решение,
което действа занапред.
Следователно
процесните суми се дължат от ответницата на „Топлофикация – Перник“ АД.
Поради
съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на Пернишкия районен
съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното на Пернишкия
районен съд, следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло възприема
аргументираните и обстойни мотиви на Пернишкия районен съд по реда на чл. 272
от ГПК.
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
С
оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК В.П. следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава решение № 1227 / 08. 08. 2019г.,
постановено по гр. д. № 08831 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда Н.З.Л., с ЕГН **********,***, да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, с ЕИК *********, сумата 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател
:
Членове : 1.
2.