Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Мария Ганева
Членове:
1. Кремена Данаилова
2. М.
Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Тони Томов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №2261 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Областна дирекция по
безопасност на храните-гр.Варна против Решение №92/23.07.2020г. постановено по
НАХД №146/2020г. на РС-Девня, с което е отменено НП №ЗЖ-18/05.05.2020г. на
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Варна, с което на „Свинекомплекс
Брестак“АД-с.Брестак, общ. Вълчи дол е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл.469,
ал.2 от ЗВД за нарушение на чл.131, ал.1, т.1 във вр. чл.129, ал.1, т.6 във вр. с чл.132,
ал.1, т.20 от ЗВД и ОБДХ-Варна е осъдена да заплати на
дружеството сумата от 400лв. за разноски.
В касационната
жалба се твърди, че Решението на ВРС е постановено при нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. Оспорват извода в него, че е ограничено правото на защита на нарушителя в
резултат на несъответствие на правната квалификация в АУАН и тази в НП. Излагат
доводи за несъгласие с преценката на РС, че нарушението не е доказано по
безспорен и категоричен начин, тъй като в предписанието издадено в 12.30часа на
13.01.2020г. липсвал определен краен срок за изпълнението му. Неправилно ДРС
преценил, че до 14,30часа същия ден е изминал пренебрежимо кратък срок, който
не бил съобразен от актосъставителя и от наказващия орган. Твърдят, че
въззивният съд не е преценил обективно, а селективно доказателствата и намерил чл.27,
ал.2 от ЗАНН за нарушен. Оспорват извода, че липсата на мотиви за неприлагането
на чл.28 от ЗАНН в НП го опорочава. Преценката за маловажност не била сред
задължителните реквизити на НП изброени изчерпателно в чл.57 ал.1 от ЗАНН, а и
правилно било прието, че нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Молят Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В съдебно
заседание явилият се юрисконсулт поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5
от ЗАНН. При отхвърляне на жалбата, прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от касационният ответник за адвокатско възнаграждение и
моли да бъде присъдено в минималния размер.
Ответникът „Свинекомплекс Брестак“АД-с.Брестак, общ.
Вълчи дол се представлява от адвокат,
който в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображенията, поради които я
счита за неоснователна и недоказана. Моли решението на ВРС да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно. Обосновава защо счита изводите в
Решението за правилни, съобразени с конкретните факти и обстоятелства за
случилото се и с приложимите правни разпоредби. Моли решението за отмяната на
НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на дружеството на разноските за
адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В депозирана преди
съдебното заседание писмена молба представителят заявява, че поддържа отговора
и моли жалбата да бъде отхвърлена. Представя списък на претендираната сумата от
816лв. с включен ДДС като разноски, заплатени от дружеството за адвокатско възнаграждение.
Депозира писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага Решението на Районния съд да
бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК,
като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила от РС-Девня.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
е валидно и допустимо.
РС не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ.
до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което
е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав.
Страните са били
призовани редовно за откритото съдебно заседание и техните пълномощници са
имали процесуална възможност да изразят становище по доказателствата и да
направят доказателствените си искания. Разпитани са като свидетели
актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта, както и ветиринарния лекар в
свинекомплекса. Приети са представените в съдебната фаза писмени доказателства
и наличните в преписката. РС правилно отчел, че представителите на страните не
са имали други доказателствени искания и като намерил делото за изяснено от
фактическа страна със събраните писмени и гласни доказателства, дал ход на
съдебните прения. Поради това не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила от РС-Девня при разглеждане на делото и при постановяване на решението.
В него въззивният съд е направил установяванията си за релевантните факти и
обстоятелства свързани с нарушението и с производството пред административно-наказващият
орган въз основа на извършена преценка по отделно, но и в съвкупност на всички
доказателства. Решението е мотивирано. В него са изложени изводите на въззивния
съд по оплакванията в жалбата срещу НП и установеното при служебната проверка
за законосъобразността му. Поради това
не е налице основание за отмяна на Решението на РС-Девня по чл. 348, ал.1 т.2
във вр. с ал.3 от НПК.
Проверката за
правилността на приложението на материалния закон от Районния съд касационната
инстанция извърши въз основа на фактически установявания в Решението, по
аргумент от забраната в чл.220 от АПК. Въз основа
на преценка по отделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства РС-Девня установил, че в изпълнение на Заповед №РД-11-70/08.01.2020г. на Изпълнителния директор
на БАБХ за обявяване на огнище на африканска чума по свинете в „Свинекомплекс
Брестак“АД в село Брестак, общ.Вълчи дол през времето от 13.01.2020г. до
16.01.2020г. контролните органи от ОДБХ–гр.Варна извършили проверка, тъй като
дружеството било одобрен производител на медикаментозни фуражи. РС установил,
че при проверката около 10:30-11:00часа свид. М.М.– гл. инспектор в ОДБХ-Варна издал
предписание №2 от 13.01.2020г. с указания:
1/да се преустанови
производството на медикаментозен фураж от фуражния цех на дружеството и
2/да се
преустанови изхранването с медикаментозен фураж в свинекомплекса.
В Предписанието
№2/2020г. било отразено, че изпълнението му се възлага на П.М.- изпълнителен
директор на „Свинекомплекс Брестак“АД в срок от 13.01.2020г. 12:30часа.
РС установил, че
същият ден в 14:30часа контролните органи и лично издалият предписанието свид.М.
установили, че производството във фуражния цех не е преустановено и предписанието
не е спазено. В качеството му на гл. инспектор при ОБДХ-Варна М. преценил, че
дружеството е осъществило нарушение на чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.129 ал.1 т.6 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, за което на 17.02.2020г. в
присъствието на изпълнителния директор П.М.и свидетеля И.С.И.съставил на
дружеството АУАН. РС установил, че АУАН е връчен на М.в качеството й на изп.
директор на „Свинекомплекс Брестак“АД на 17.02.2020г., която го подписала без
възражения, но депозирала писмени такива в законовоустановения срок. Констатирал,
че на 05.05.2020г. възраженията са разгледани от директора на ОДБХ-Варна, но счетени
за неоснователни, поради което въз основа на АУАН и материалите в преписката той
издал НП №ЗЖ-18, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на
1000лв. на основание чл.469, ал.2 от ЗВД за нарушение на чл.131, ал.1, т.1 във
вр. чл.129, ал.1, т.6 във вр. с чл.132, ал.1, т.20 от
ЗВД.
РС установил, че
актосъставителя е ветеринарен лекар и притежава необходимата компетентност за
съставяне на АУАН. Установил, че в АУАН и в НП нарушението е описано по
идентичен начин от фактическа страна, но в НП е променена правната му
квалификация, като е добавен като нарушен и чл.132 ал.1 т.20 от ЗВД.
РС установил, че
в даденото Предписание №2/2020г. не е
определен краен срок за изпълнение, поради което намерил за неправилно прието,
че с неизпълнението му до 14:30часа е извършено нарушение, за което е наложена
санкцията предвидена в чл.132, ал.1, т.20 от ЗВД. Въззивният съд установил, че
в производството до издаване на НП не са събрани доказателства дали и кога
дружеството е преустановило
производството на медикаментозен фураж от фуражния цех, указание за
което му е било дадено с предписанието. От показанията дадени в съдебната фаза
от свид.Василев – ветеринарен лекар в комплекса, въззивния съд установил, че това
е станало до 16.00часа още същия ден; че по време на даване на предписанието ситуацията
в дружеството е била крайно натоварена и напрегнатата във връзка с организирането
и извършването на умъртвяване по хуманен начин на отглежданите повече от
42 000броя животни в комплекса.
Въз основа на
тези фактически установявания и приложимите разпоредби на ЗАНН и Закона за
ветеринаромедицинската дейност в Решение №92/23.07.2020г. РС-Девня направил изводите,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.472 ал.1 и ал.2 от
ЗВД, но в административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които довели до нарушаване правото на
защита на санкционираното дружество, до непълнота на установяванията за факти и
обстоятелства от значение за правилността на преценката било ли е извършено към
14.30часа на 13.01.2020г. нарушение подлежащо на санкциониране на основание чл.132
ал.1 т.20 от ЗВД, а ако е осъществено такова - кога е отстранено и попада ли в
приложното поле на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения РС-Девня намерил за
основанелни и доказани оплакванията в жалбата и отменил НП като неправилно и
незаконосъобрзано, постановено в нарушение на чл.27 ал.2 от ЗАНН и на чл.28 от ЗАНН, като отчел обективните обстоятелства в конкретния случай и липсата на
данни за предходни нарушения на дружеството.
Мнозинството от
касационният състав намира за правилни, съответни на установените факти и
обстоятелства от събраните в съдебната фаза доказателства и приложимите
законови разпоредби на ЗВД и ЗАНН изводи в Решение №92/23.07.2020г. на РС-Девня
за неправилност и незаконосъобразност на НП и за допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в конкретното производство.
Съгласно цитираната
в НП като правно основание разпоредба на чл.469, ал.1 и ал.2 от ЗВД в
редакцията обнародвана в ДВк, бр.87 от 01.11.2005г., която е действала към
13.01.2020г. когато е издадено Предписание №2, който не изпълни предписание или
разпореждане на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията
му по този закон, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 400 до 2000лв. Когато нарушението по ал.1 е извършено от
юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000
до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000лв.
Правилно въззивния
съд отчел, че предписание №2 от 13.01.2020г. е издадено на основание чл.131,
ал.2, т.1 от ЗВД, съгласно която с предписание се прилага мярката посочена в чл.131,
ал.1, т.1 от ЗВД, която се изразява в даване на указания от контролните органи,
в които определят срокове за отстраняване на нарушенията, които са установени
при проверка в обектите по чл.129, ал.1 от ЗВД. Съгласно чл.131, ал.3 и ал.4 от
ЗВД екземпляр от предписанието се връчва на собственика или ползвателя на
обекта или на негов представител. В 14-дневен срок след изтичане на срока за
отстраняване на нарушенията, посочени в предписанието, ветеринарният лекар,
който го е издал, извършва проверка и в случай, че нарушенията са отстранени,
отразява това в предписанието, като поставя дата, подпис и щемпел.
В съответствие с
тези разпоредби РС-Девня отчел, че в Предписание №2 от 13.01.2020г. от
проверяващия д-р М. са дадени указания в две точки, за изпълнение на които отразил:
„…изпълнението на настоящото предписание възлагам на П.М.на длъжност изп.
директор на Свинекомплекс Брестак АД в срок от 13.01.2020г. 12.30часа...“. Не е
имало спор по делото и от текста на Предписание №2 е видно, че е издадено на
13.01.2020г., но нито в него, нито в друг документ е отразен часа на издаването
му, като няма отразяване на часа на връчването му на П. М. В предписанието не е
описано да е установено конкретно нарушение във връзка с което се издава. В предписанието
няма посочен срок с начален и краен момент, до изтичане на който се указва на дружеството
да отстрани нарушение чрез изпълнение на указанието в т.1 и в т.2. Правилно РС
отчел, че в мястото за посочване на срока за отстраняване на нарушението вместо
до датата и часа, до които се дава възможност на дружеството да го отстрани
чрез изпълнение на указанията, е записано: „…от 13.01.2020г. 12.30часа“. Видно
е, че в долния край на предписание №2 не е попълнена бланката с данни за това извършена
ли е от д-р М. последваща проверка, кога и констатирал ли е при нея изпълнение
на указанията за отстраняване на нарушенията.
В съдебно
заседание при разпита като свидетел издалия предписанието д-р М. заявил, че то
не е издадено за конкретни констатирани нарушения, а за да не се замъгляват
резултатите и за да бъде изяснена линията на заболяването „африканска чума по
свинете“. Той потвърдил, че изп. директор М.не е изразила несъгласие с
предписанието, че не е била против преустановяване на производството на фуража,
но пропуснала да се обади на управителя на фуражния цех за спирането му. Той
заявил, че ситуацията в свинекомплекса в продължение на дни е била изключително
натоварената и сложна, комплицирана и постоянно се променяла, тъй като се
организирало и извършвало умъртвяване на всички около 42 000 животни в
свинекомплекса, което изисквало постоянното присъствие на изп. директор и тя
била постоянно заедно с него и колегите му. Основателно РС-Девня отчел, че всички
събрани доказателства кореспондират с изложеното още във възраженията срещу
АУАН, че предписание №2 е издадено в изключително комплицираната и напрегната
обстановка за изпълнителния директор на дружеството. Поради това правилно
въззивният съд преценил, че именно с оглед тази извънредна обстановка в
предписанието е следвало ясно и еднозначно да се посочи срока за изпълнение на
указанията, както изискват цитираните разпоредби на чл.131 от ЗВД с начална
дата и час и с крайна дата и час. Това е необходимо за защита правата на адресата
на предписанието в производството по ангажиране на отговорността му за
неизпълнение в срок, както и за правилността и законосъобразността на извода на
издателя в АУАН и в НП за това налице ли е неизпълнение в срок или не, както и
колко след изтичане на срока е изпълнено указаното.
Липсата на ясно
и категорично посочване с начален и краен момент на срока за изпълнение на
всяка от точките в предписанието, ведно с липсата на конкретно установяване на
датата и часа на изпълнение на предписанието обосновано е довело до извода в
Решението на РС-Девня, че НП е неправилно и незаконосъобразно издадено, при
допуснато съществено нарушение на производствените правила, тъй като не са били
установени и доказани по безсъмнен начин елементи от състава на изпълнителното
деяние. НП е правораздавателен акт, с който се налага наказание на физическо
лице, респ. имуществена санкция - на юридическо лице, поради което за него както
и за присъдата на първоинстанционния съд са приложими разписаните в чл.303 ал.1
и ал.2 от НПК основни изисквания: че не може да почива на предположения и
когато обвинението не е доказано по несъмнен начин, привлеченото към
отговорност лице да се оправдава и да не се ангажира отговорността му.
Основателно НП е
отменено по като неправилно и незаконосъобрзано, постановено в нарушение на
чл.27 ал.2 от ЗАНН и на чл.28 от ЗАНН с оглед обективните обстоятелства за
случилото се, липсата на данни за предходни нарушения и еднозначно заявеното от
всички свидетели и от изп. директор на дружеството, че обстановката в която на
13.01.2020г. е издадено предписанието е била извънредна и крайно напрегната, което
не е отчетено при формулиране на достатъчен и ясен срок за спиране на
производствения процес във фуражния цех. Предписанието не е било да се
разпореди на управителя на цеха да преустанови производството на фураж, а да се
спре производствения процес. Правилно въззивният съд преценил, че
актосъставителят и наказващият орган е трябвало, а не са събрали данни за
момента на спиране на производствения процес във фуражния цех, което е от
съществено значение за преценката за обществената опасност на конкретния случай
и за приложимостта на чл.28 от ЗАНН за него.
Правилно ВРС
взел предвид данните в показанията на свидетеля – ветеринарния лекар в
комплекса, че производствения процес във фуражния цех е преустановен до
16.00часа още на 13.01.2020г. Заявеното от самия актосъставител, че през цялото
време след издаването на предписанието той е бил с другите проверяващи в животновъдния
обект заедно с изпълнителния директор дружеството - П. М., а тя е била
постоянно ангажирана с умъртвяването на животните и вероятно заради това е
пропуснала да уведоми управителя на фуражния цех за издаденото предписание за
спиране на производствения процес там, е достатъчно да обоснове извода, че в
случая са били налице обективни извънредни обстоятелства, заради които в 14.30часа
производствения процес в този цех е продължавал и все още не е бил
преустановен. Правилно след като са установили това, проверяващите, които през
цялото време са били на място са съдействали за да бъде спряно производството
на фуража. Това е част от ангажиментите и функциите на компетентните органи -
да подпомагат адресатите на разпорежданията им при изпълнение на указанията, особено
поради това, че са запознати с продължаващата от дни извънредна и особено тежка
ситуация в свинекомплекса за дружеството, за директора и др. работещи в него.
Правилно РС установил, че тези факти и обстоятелства е следвало, а не са били
съобразени при издаване на НП, при формиране на преценката каква е обществената
опасност на случая и необходимо ли е за него да бъде налагана на дружеството имуществена
санкция. По делото няма данни дружеството да има нарушения на ЗВД. В
съответствие с това е извода за неправилно приложение на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Не са отчетени многобройните изключителни обстоятелства с които се отличава
конкретния случай и явно незначителната му обществената опасност, което е
основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Поради това неоснователно
е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на закона и Решението
на РС-Девня следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на представителя на ответника за
присъждане на разноски е своевременно и следва да бъде уважено. На основание
чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, при отчитане на направеното
от представителя на касатора възражението за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат в размер на 816лв. с ДДС, както и фактическата и
правна сложност на спора и провеждането по него само на едно открито съдебно
заседание пред касационната инстанция, Българската
агенция по безопасност на храните -гр.София следва да заплати на ответника „Свинекомплекс
Брестак“АД-с.Брестак сумата от 300лв. Това е минималния размер на адвокатското
възнаграждение по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за една
инстанция за този вид дела, при наложена с НП имуществена санкция от 1000лв., която
юридическото лице, в структурата на която е касатора следва да бъде осъден да възстанови
на ответника.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1, ал.3 и
ал.4 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №92/23.07.2020г. на Районен съд – Девня постановено по НАХД №146/2020г.
ОСЪЖДА Българската
агенция по безопасност на храните -гр.София да заплати на „Свинекомплекс
Брестак“АД-с.Брестак, общ. Вълчи дол с ЕИК ********* сумата от 300/триста/лева
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия Мария Ганева по канд. № 2261/2021 г. по описа на
Адм. съд-Варна.
Не споделям мнението на мнозинството от съдебния
състав за правилност на обжалваното
съдебно решение на РС-Девня поради
следните съображения :
Няма спор между страните , а и събраните писмени и
гласни доказателства , сочат, че е
доведено до знанието на нарушителя
задължително предписание № 2/ 13.01.2020 г./ на ОДБХ-Варна чрез уведомяването на неговия законен
представител- изп. директор П.М., удостоверено с полагане на подпис върху
цитирания писмен документ .
Обстоятелството ,че от 08.01.2020 г. изп. директор П.М.и
работниците на дружество са били ангажирани в създаването и изпълнението на спешни мерки по
умъртвяване и обезвреждане на отглежданите в свинекомплекса прасета поради африканска гума не е годно
правно основание за освобождаване от отговорност , а само дава сведение за
причините , довели до извършване на
самото нарушение и има отношение единствено към
справедливото определяне на размера на санкцията .
Субект на конкретното административонаказателно
санкциониране е юридическо лице, чиято
отговорност е обективна, респ. не е необходимо да има негово виновно поведение
, за да бъде адресат на санкцията .
Обжалваното по съдебен ред НП № ЗЖ-18/05.05.2020 г. на директора на ОДБХ-Варна обективира налагане на
имуществена санкция на „Свинекомплекс Брестак“ АД на основание чл. 469, ал.2 от
ЗВД заради неизпълнение на дадено
предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на
правомощията му и по-специално на т.1 от предписание № 2/13.01.2020 г. за преустановяване
на производството на медикаментозен фураж
считано от 13.01.2020 г. , 12.30 ч.
Оплакванията на нарушителя
за незаконосъобразност на
даденото предписание , включително определения кратък срок на привеждане в
изпълнение на същото нямат касателство към производството по установяване на
административното нарушение. Конкретното
предписание е постановено с нарочен писмен акт – предписание № 2/13.01.2020
г. Предписанието представлява
преустановителна принудителна административна мярка , чието налагане има
нормативна опора в чл.22 от ЗАНН. Предписанието по преустановяване
производството на медикаментозен фураж
въвежда правно задължение за дружеството и има белезите на индивидуален
адм. акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Оспорване на законосъобразност на
това предписание, включително на дадения срок
за неговото изпълнение се
реализира по реда за обжалване на индивидуални административни актове по дял
ІІІ на АПК , а не по реда на раздел V от ЗАНН.
След като нарушителят не твърди,
че е обжалвал предписание № 2/13.01.2020
г., то същото е придобило стабилитет и е изисквало дружеството да го изпълни,
което не е сторено.
За пълнота на изложението е
необходимо да се посочи, че изрично в
текста на предписание № 2/13.01.2020 г.
е вписано, че изпълнението му е възложено на изп. директор на дружеството П.М.„
от 13.01.2020 г., 12.30 ч. „ , което
опровергава достоверност на становището на районния съд и мнозинството от
състава на настоящия съд за неяснота на началото на действие на даденото
предписанието. Твърдението на нарушителя в тази насока е позиция , обслужваща
защитната му теза в съдебната фаза на процеса.
Не споделям позицията на
мнозинството от съдебния състав, че до 16.00 ч.
на 13.01.2020 г. е било преустановено производството на медикаментозен
фураж в обекта на нарушителя предвид дадените свидетелски показания на К. В. /
ветеринарен лекар на комплекса/, тъй като при разпита на това лице в
проведеното съд. заседание на 20.07.2020 г. пред РС- Девня той изрично и
двукратно е заявил, че не може да каже нито точен ден, нито точен час, когато е
изпълнено предписанието. Освен това изрично в приобщения към
административнонаказателната преписка констативен протокол № 12/16.01.2020 г. ,
съставен от служители на ОДБХ-Варна , е вписана констатация за произведен фураж
Х 14/1 на датите 14.01.2020 г. и 15.01.2020 г в свинекомплекса на нарушителя в с. Брестак и то след проверка на
предоставените от самия нарушител писмени документи - образец Ф 4.1.12 за произведени количества и видове фуражи .
В обобщение считам за
неправилно поради допуснато нарушение на
материалния закон решение №92/23.07.2020 г. на РС-Девня по анд. № 146/2020 г. по описа на този съд .
Съдия: