Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260074 Година 2022,26.10. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд граждански
състав
на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова-Парашкевова
Членове: ………………………………………..
………………………………………
Секретар: Красимира
Андонова
Прокурор:…………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 181 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София чрез пълномощника
Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“, със седалище гр.София,
преупълномощило адв. Христина Иванова с посочен адрес гр.София, ул.“Три уши“ №
8,ет.4 е предявил обективно кумулативно
съединени искове против Държавата за осъждането й да
заплати на банката част от дължими суми по обявен за предсрочно
изискуем, поради неиздължаване на
погасителна вноска с падеж 22.08.2016 год. в размер на 816,98 лв., договор за
банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № BL4677/01.04.2008 год. и анекс към него в размер на:
главница 55060,77 лв.,ведно със законната лихва ,считано от подаване на
исковата молба и нотариални разноски
-1132,10 лв. Претендира съдебно-деловодни разноски. Твърди, че кредитополучател
по посочения договор за банков кредит е починалата на 09.10.2015 год. К. С. Б.,
която го е сключила действайки в качеството на едноличен търговец с фирма „Керанка
Боянова“, а държавата следва да отговаря
за задълженията на основание чл.11 от Закона за наследството,тъй като всички
наследници на кредитополучателя са изгубили право и са се отказали от
наследството. Представя и ангажира
доказателства.
Така
предявените искове са с правни основания в чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.11 от ЗН.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, представляван по
пълномощие от юрисконсулт Вилиан Бецов оспорва иска. На първо място счита исковата молба за нередовна, като
твърди, че ищецът не е представил
достатъчно доказателства, от които да се установи, че са призовани към
наследяване наследниците на починалия
кредитополучател до шеста степен по съребрена линия включително; не е представено и съдебно решение и не се сочи
да е проведено охранително производство по реда на ГПК, от което да се
установи, че към Държавата е преминало по опис определено по вид и стойност
имущество, поради липса на наследници на починалия или поради отказ от
наследяване на всички лица с право на наследяване;не е налице и съдебен акт, от който да е видно,
че към държавата е преминало по силата
на закона имущество на починалото лице, останало незаето след като общината ,
която се ползвала със законово предимство пред държавата, е получила по опис
посочените в чл. 11 от ЗН активи от наследството;не е посочена стойност на имуществото на починалия
кредитополучател към датата на откриване на наследството, преминало по силата
на закона към държавата.На следващо място излага доводи за недопустимост на
иска, които се припокриват с посочените по-горе доводи. Допълва, че две лица Ж.
К. и Д. Ш. са погасявали вноски по
кредита по партидата на починалия кредитополучател след смъртта му и от негово име, а на вноската на каса на
12.01.2016г. като вносител е била посочена починалата вече К. Б. .Намира,че
тези факти сочат на приемане на наследството с конклудентни действия ,и този
факт е достатъчен за опровергаване на твърденията за настъпило правоприемство в
хипотезата на чл.11 от ЗН в лицето на
държавата ,като е без значение кое е това конкретно лице. На следващо място се оспорват всички
предявени искове, като погасени по давност към датата на предявяване на
исковата молба.Счита,че следва да й се укаже срок ,в който да извърши действия
по чл.61,ал.2 от Закона за наследството.Възразява и срещу твърдението на ищеца,
че са настъпили условията за предсрочна
изискуемост на задълженията по така предоставения кредит. Допуснатата забава в
плащанията на изискуемите вноски
счита,че е резултат не от виновното поведение на кредитополучателя или
от обективната му невъзможност да погасява своевременно задълженията си, а от
липсата на субект на задължението
въобще. Повече от очевидно било, че едно починало лице не може да изпълнява
договорното си задължение, още по-малко да изпадне в забава след смъртта си.
Доколкото кредитополучателят не е бил в
забава към момента на смъртта си, то и държавата не следва да се счита в
забава,нито кредитът за предсрочно
изискуем за целия размер на вземането.Оспорва клаузите на чл. 4 от Договора за
банков кредит от 01.04.2008г. и тази на чл. 3, ал. 7 от Анекс 1 от 20.06.2011г.
като нищожни поради противоречието им с добрите нрави и закона.На последно
място моли за привличане на трето лице-помагач на страната на ответника на
лицето Д.М.Б. – солидарен длъжник по договора за банков кредит. Правният си
интерес обосновава с възможността в случай на евентуално осъждане ,да
претендира от третото лице помагач половината от заплатената сума на основание
чл.127 от ЗЗД.Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото
разноски.Не представя доказателства.
Възраженията на ответника са с правни основания в
чл.60,ал.2 от ЗН и чл.110 от ЗЗД,чл.26,ал.1,предл.1 и 3 вр. с чл.26,ал.4 от ЗЗД.
Ищецът е
депозирал допълнителна искова молба в срок, с която допълва исковата молба и
взима отношение по отговора на ответника. Посочва, че в настоящия случай са налице писмени доказателства,
удостоверяващи отказа на всички известни наследници от наследството на
починалия кредитополучател. Счита, че Държавата е придобила наследството и е
легитимирана да отговаря за задълженията
на К. Б.. Възражението , че преди завеждане на
делото държавата е следвало да приеме наследството по опис , счита за
неоснователно, тъй като намира,че
извършването на самия опис има техническо значение- спрямо държавата
приемането на наследството по опис не е
скрепено със срок.Становището, че с оглед на обстоятелството,че след смъртта на
К. Б. други лица са извършвали плащания по кредита и това означава приемане на
наследство с конклудентни действия ,оспорва като неоснователно, тъй като тези посочени лице не
влизат в кръга на наследниците.Не счита,че всеки който би погасил вноска по
кредита е и правоприемник на задължението на починалото лице.Обосновава и
предсрочната изискуемост с твърдения за
допуснато просрочие на вноска и връчване на нотариална покана до наследник за
упражняване правото на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Намира,че
обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено и в хода на исково производство.Заявява,че в исковата му
молба се съдържа изявлението му
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
и данни за наличието на обективните предпоставки за него ,поради
което връчването й на държавата води до настъпване на
последиците на упражненото потестативно
право-загубване преимуществото на срока.Не изразява становище по възражението за нищожност на договорни клаузи ,не се противопоставя на искането за
привличане на трето лице помагач.Ангажира доказателства.
Вследствие
на разпореждане на съдията-докладчик по делото Държавата е депозирала в срок и
допълнителен отговор на исковата молба, с която заявява, че поддържа
първоначалния си отговор, като не въвежда
нови факти и обстоятелства ,а поддържа вече изразеното становище в
писмения отговор.
Бургаски окръжен
съд, като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а това е видно и от събраните и неоспорени
писмени доказателства, че между ищеца в настоящото производство и ЕТ „Керанка Боянова“
ЕИК *********
е бил сключен договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс“ BL14667/01.04.2018 год. По силата на посоченият договор,
банката е предоставила на едноличния търговец в
качеството на кредитополучател кредит в размер на 50 000 лева, като
кредитополучателя се задължава да го ползва и върне заедно с дължимите лихви
при условията на договора. Крайният срок за погасяване е 240 месеца, считано от
датата на откриване на заемна сметка, като последната е открита на 18.04.2008
г. Сумата по договора за кредит е преведена по сметка на кредитополучателя на
три транша, два от които на 18.04.2008 г. и един на 20.04.2008 г. В чл. 3 от
договора е договорено заплащането на годишна лихва в
размерна действащия базов лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ) за лева, обявен
от банката, който към момента на сключване на договора е 10 процента и договорна
лихвена надбавка в размер на 0,25 пункта. Предвидено е, че БЛПМФ не подлежи на
договаряне, а промените в него стават задължителни за страните, считано от 21 –
во число след промяната му. Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима
на 21 – число на месеца. Предвидена е наказателна лихви при просрочие и при предсрочна
изискуемост на кредита, която се формира от годишната лихва по кредита,
увеличена с наказателна надбавка за просрочие на главницата в размер на 10
пункта. В чл. 5 от договора са предвидени такси и комисионни дължими от
кредитополучателя, като с подписването на договора, кредитополучателя дава
своето неотменимо и безусловно съгласие те да бъдат събирани от банката
служебно от банковите му сметки, открити при нея. Договорено е, че банката
запазва правото си да променя тарифата си за такси и комисионни, като промените
влизат в сила в деня на приемането им и са задължителни за страните. С чл. 6 от
договора, на кредитополучателят е вменено задължение да учреди в полза на
банката ипотека върху подробно описан в договора недвижим имот. за обезпечаване
на вземанията на банката, включително главницата, лихвите, таксите,
комисионните и други разноски.
По делото е представен нотариален акт № 7, том I, дело № 500/2008 г. на съдия по вписванията към
Районен съд Средец, от който е видно, че кредитополучателя е изпълнил вмененото
му с чл. 6 от договора за кредит
задължение.
На 20.06.2011 г., между ищеца, кредитополучателя ЕТ „Керанка Боянова“, К.С.Б.
и Д.М.Б. е подписан анекс № 1 към договора за банков кредит „Бизнес револвираща
линия – плюс“ BL14667, с който са предоговорени условията на кредита,
като лицата К.С. Б. и Д.М.Б. са посочени като съдлъжници по кредита. С посочения анекс е
прекратено правото на кредитополучателя да усвоява и задължението на банката да
предоставя, средства от първоначално предоставения по договора кредитен лимит,
като страните се съгласяват всички дължими по договора плащания, а именно –
просрочена главница, просрочени лихви, такси и комисионни, застрахователни
премии и други разноски – да бъдат преоформени, чрез натрупването им към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит като в анекса не е посочен общ размер на така формираното задължение, а
е посочено, че действителния размер към датата на преоформяне, ще бъде посочен
в погасителния план, който е неразделна част от анекса. От приложения
погасителен план е видно, че към датата на сключване на анекса, след преоформянето
на дълга, дължимата главница е в размер на 55 794,45 лева. С посоченият
анекс са предоговорени и дължимата годишна лихва по кредита, както и дължимите
такси и комисионни. Договорен е период на облекчено погасяване за 24 месеца,
през който се дължи фиксирана лихва в размер на 11.35 %, а след изтичане на
периода на облекчено погасяване, дължимата годишна лихва е определена в размер
на сбора на действащия БЛПМФ за лева, обявен от банката, който не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, и
договорна лихвена надбавка в размер на 0,84 пункта.
От събраните по
делото доказателства е видно, че К.С. Б. е
починала на 09.10.2015 год.
След нейната смърт са постъпвали плащания по процесния кредит от трети лица - Д.М.Б.,
Д. С. Ш. и Ж. С. К., като няма данни те да се били нейни наследници. Видно от
анекса към процесния договор Д.М.Б. е
съдлъжник на кредитополучателя ЕТ „Керанка Боянова.“.
Към настоящото производство са приложени две
съдебни производства по реда на чл. 530 от ГПК във връзка с чл. 51 от ЗН,
инициирани от „Юробанк България“ АД като молител, а именно гр. № 253/2017 г. на по описа на Районен
съд Средец и гр. д № 146/2016 г. по описа на Районен съд Средец. От тези
производство се установявана следното:
В производството по гр. № 253/2017 г. на по описа
на Районен съд Средец, съдът е постановил да бъде вписано в особената книга по
чл. 49, ал. 1 от ЗН, че лицата М. С. Ж., М. С. К., К. М. М. и Я. М. Ж.са се
отказали от правото си да приемат наследството на К.С.Б.. Постановено е и вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, че лицето М. К. Б. е загубила
правото да приеме наследството на К. С. Б.. В
същото производство, съдът е установил, че лицата К. Г. К., С. М. Б., К. М. У.,
З. Г. К. и Ф. К. Б.не могат да бъдат призовани за приемане на наследството на К.
Б ., тъй като не са намерени на
постоянните им адреси, а някой от тях се намират извън границата на страната. В
тази връзка, съдът е приел, че по отношение на тези лица е невъзможно да бъде
проведено и приключено производството, тъй като приемането или отказът по
приемане на наследството е личен акт, който не може да бъде заместен от волята
на особен представител. Поради посоченото молбата на „Юробанк България“ АД е
оставена без уважение, а производството по отношение на тези лица е прекратено.
В хода на производството е установено още, че преди образуването му отказ от
наследство са направили и наследниците К. Ф. Б. и М. Ф. Б..
В производството по гр. № 253/2017 г. на по описа
на Районен съд Средец, съдът е констатирал, че след смъртта си К. Б . е оставила за свои законни наследници синовете си К.
Ф. Б. и М. Ф. Б., които са направили отказ от наследството й, преди образуване
на производството по делото, чийто отказ са вписани по реда на чл. 52, вр. чл.
49, ал. 1 от ЗН в особената книга на Районен съд Средец. Констатирал е, че
синът й Б. Ф. Б. е починал преди нея и няма наследници. Констатирано е още от
съда, че наследниците от следващия ред М. С. К. и М. С. Ж. (съответно сестра и
брат на К. Б .) също са се отказали от наследството. По
отношение на другата им сестра – Д. С. Ж., е установено, че същата е починала
след К. Б., като е оставила за наследници дъщерите си Д. Д. И. и И.М.Й., а
починалата й дъщеря Е. М. Г. се замества от дъщеря си Й. П. А.. След изпълнение
на процедурата по чл. 51 от ЗН, съдът е постановил да се впише в особената
книга за приемане на наследство на Районен съд Средец, че на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗН, лицата Д. Дафинова И. и Йовка Панчева Александрова са изгубили
правото да приемат наследството, оставено им след смъртта на К. С. Б.. По
отношение на И.М.Й., молбата на „Юробанк България“ АД е оставена без уважение,
а производството по отношение на това лице е прекратено, тъй като съобщенията с
указанията по чл. 51 от ЗН се били върнали в цялост с отбелязване, че лицето е
в чужбина. Съдът подробно се е мотивирал за оставянето на молбата на банката
без уважение и прекратяването на производството по отношение на този наследник,
като е посочил включително, че съгласно чл. 538, ал. 3 от ГПК, решението, с
което молбата се отхвърля не е пречка да се подаде повторно молба в по – късен
момент.
По делото е представена нотариална покана до И.М.Й., връчена на лицето
на 14.02.2020 г., чрез снаха й С. Н. И., с която я уведомява, че поради
неиздължаване на погасително вноска с падеж 22.08.2016 г. в размер на 816,98
лева, по договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ BL14667/01.04.2018 год. и анекс № 1 към него, обявява за
незабавно изискуемо и дължимо цялото задължение към 07.01.2020 г., в общ размер
на 55 060,77 лева, представляващи неиздължена главница; 29 568,51
лева, представлянащи дължими лихви; 1 105,39 лева, представляващи дължими
такси; 111,23 лева,прдставляващи застраховки; и 1 012,10 лева,
представляващи разноски.
В хода на
настоящото производство наследницата И.М.Й. е
направила отказ от наследството на К. С. Б., за което обстоятелство са
представени надлежни доказателства ( Заявление до Районен съд Средец вх. №
1354/15.06.2020 г. и Решение № 95/11.08.2020 г. постановено по гр.д. № 255/2020
г. на СРС). В изпълнение на дадени от съда указания, ищецът е заявил отказ от
предявените искове срещу ответницата И.Й.,
и е отправено искане за конституирането на Република България като ответник в
производството. Предвид посоченото със свои определения № 260090/03.09.2020 г.
и № 260206/07.10.2020 г., настоящия съд е прекратил производството по делото по
отношение на ответницата И.М.Й. и е
конституирал в качеството на ответник в производството Държавата,
представлявана от министъра на финансите.
Във връзка с издадено от настоящия съд удостоверение на ищеца, за снабдяване от съответната община с удостоверение
за родствени връзки до шеста степен включително на лицето К. С. Б., по делото е
представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. №
00036-00-464/02.12.2021 г. на община Средец.
Видно от представено по делото Решение №
57/07.10.2021 г. постановено по гр. д. № 421/2021 г. по описа на Районен
съд Средец, съдът на основание чл. 61, ал. 2 от ЗН е допуснал приемане на
наследството останало от К. С. Б., починала на 09.10.2015 г., от Областен
управител на област Бургас – Мария Нейкова, като представляващ държавата, по
описа, изготвен с протокол от 29.09.2021 г. по изпълнително дело № 89/2021 г.,
по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Средец. С посоченото
решение е постановено приемането на наследството по опис да се впише в особената
за това книга при Районен съд Средец, както следва: поземлен имот, пл. №
501.1776, с площ от 247 кв.м., за който бил отреден УПИ IX с площ от 307 кв.м., в кв. 120 по кадастрален и регулационен план на
гр. Средец, ЕКАТТЕ 17974, одобрен със заповед № РД-09-166 от 24.09.1986 г. на
кмета на община С., находящ се в гр. С., община С., ул.“Х. Д.“ № **, при
граници: поземлен имот № 0501179, поземлен имот № 05011777, улица № 05019539,
поземлен имот № 05011775, ведно с построената в него масивна жилищна сграда със
застроена площ от 80 кв. м., стопанска сграда на един етаж със застроена площ
от 24 кв.м., стопанска сграда на един етаж със застроена площ от 20 кв.м. Целия
имот е на стойност 28 350 лева. Със същото решение, протокол за опис от 29.09.2021
г. изготвен по изпълнително дело № 89/2021 г., по описа на държавен съдебен
изпълнител при Районен съд Средец е обявен за неразделна част от решението.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза, вещото лице по която е
дало заключение, че по процесния кредит са извършени 240 плащания в общ размер
на 57 841,46 лева, като последното плащане е от 20.09.2016 г. Сочи се от
експерта, че първото закъснение за плащане на дължима вноска е от 23.06.2008
г., а най – старата непогасена вноска е от 22.08.2016 г. Вещото лице дава
заключение, че начислената и непогасена главница по кредита е в размер на
55 060,77 лева, а общия размер на разходите за нотариални такси е в размер
на 1 132,10 лева.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С определение №
261665 от 27.10.2021 г., съдът изрично е указал на ищеца „Юробанк България“ АД, че следва при условията на
пълно главно доказване да установи лицата, които имат право да получат
наследството на починалата К. С. Б. към датата на
смъртта й 09.10.2015 год.-нейните роднини по права линия и по съребрена линия до шеста степен включително, като и че всички
установени към 09.10.2015 год. наследници на К. С. Б. са се отказали
от наследството или са изгубили
правото да го приемат.
От представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
изх. № 00036-00-464/02.12.2021 г. на община Средец не се установяват лицата, които имат право да получат наследството на
починалата К. С. Б. към датата на смъртта й 09.10.2015 год.-нейните
роднини по права линия и по съребрена
линия до шеста степен включително.
Съгласно чл. 15 от Наредба № РД-02-20-6 от 24
април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, за
доказване на семейно положение и съществуващо родство по права и съребрена
линия се издава Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, в което се
попълват всички данни за лицето, за което се отнася удостоверението, за съпруга/та
и за всички живи и починали роднини по права линия от първа степен и по
съребрена линия от втора степен. Именно тези данни се удостоверяват от
представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. №
00036-00-464/02.12.2021 г. на община Средец. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба,
в
удостоверението могат да бъдат включени и роднини от друга степен, когато това
е поискано от заявителя, но в настоящия случай посоченият документ не
удостоверява родствените връзки до шеста степен на лицето К. С. Б.. Това обстоятелство се установява от приложените към настоящото
производство съдебни
производства по реда на чл. 530 от ГПК във връзка с чл. 51 от ЗН, инициирани от
„Юробанк България“ АД като молител - гр. № 253/2017 г. и гр. д № 146/2016 г. и двете по описа на Районен съд Средец. От
находящите се в тези производства Удостоверения за съпруг/а и родствени
връзки се установява, че К. С. Б.
има внуци племеници, които не са посочени в представеното в настоящото производство
удостоверение от 02.12.2021 г. на община Средец. При това положение,
съдът намира, че ищецът не е представил доказателства за лицата, които имат право да получат наследството на
починалата К. С. Б. към датата на смъртта й 09.10.2015 год.-нейните
роднини по права линия и по съребрена
линия до шеста степен включително.
На следващо място, от приложеното производството по гр. № 253/2017 г. на по описа на Районен съд Средец, е
видно, че лицата К. М. У., З. Г. К. и Ф. К. Б.(внуци) както и
лицата К.Г. К. и С. М. Б. (племеници) не са се отказали да приемат наследството
на К. Б ., нито са загубили правото да
приемат наследството на посоченото лице. В развилото се охранително
производство, съдът е установил, че посочените лица не могат да бъдат призовани
за приемане на наследството на К. Б., тъй като не са намерени на постоянните им
адреси, а някой от тях се намират извън границата на страната и е прекратил
производството по отношение на тях. Съгласно разпоредбата на чл. 538, ал. 3 от ГПК, решението, с което молбата се отхвърля не е пречка да се подаде повторно
молба пред същия съд за издаване на същия акт. В настоящото производство няма
данни ищецът да е инициирал друго производство по реда на чл. 530 от ГПК във връзка с чл. 51 от ЗН, по
отношение на лицата К. М. У., З. Г. К., Ф. К. Б., К. Г. К. и С. М. Б..
От изложеното е видно, че К. Б. има наследници, които могат да отговарят за
задълженията й.
В настоящия случай
ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване фактите, за които
носи доказателствена тежест, а именно, че всички роднини на К. С. Б. по права
линия и по съребрена линия до шеста
степен включително са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат. При това
положение банката не е установила, че задълженията по
сключения договор за кредит , предмет на спора,
към момента на завеждане на иска
срещу държавата,а и в гхода на производството по настоящото дело до
приключването му , са преминали в
патримониума на държавата като универсален правоприемник на починалата К. С. Б.
по силата на чл. 11 от Закона за наследството. В случая е безспорно, че има лица, които могат да наследят починалия
кредитополучател-едноличен търговец, като тези лица не са се отказали от наследството ,нито са изгубили
правото да го приемат.Ето защо не са налице предпоставките за уважаване на предявените
от „Юробанк България“ АД претенции. Държавата към момента не се явява правоприемник на К. С. Б. на основание чл. 11 от ЗН, поради което не следва да
отговаря за задълженията й, а предявените против нея искове следва да бъдат
отхвърлени.
По
разноските:
Съобразно
изхода на спора, ищецът дължи на ответника направените от него разноски. Ответникът
е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 от ГПК. Съдът намира, че възраграждението следва да е в размер от 540
лв. по ал.2 на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,тъй като материалният
интерес е над 10 000 лв., и спорът представлява фактическа и правна сложност.
По изложените съображения и на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86
от ЗЗД вр. с чл.11 от ЗН Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София чрез пълномощника Адвокатско
дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“, със седалище гр.София,
преупълномощило адв. Христина Иванова с посочен адрес гр.София, ул.“Три уши“ №
8,ет.4 обективно кумулативно съединени искове против Българската държава, представлявана от министъра на финансите за осъждането й да заплати на банката част от
дължими суми по обявен за предсрочно изискуем договор за банков кредит, продукт
„Бизнес револвираща линия-плюс“ № BL14677/01.04.2008 год. и анекс № 1 към него от 20.06.2011 год. в размер на: главница 55060,77 лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба срещу държавата -21.08.2020 год. до
окончателното изплащане и нотариални
разноски в размер на 1132,10 лв.
ОСЪЖДА от „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София чрез пълномощника Адвокатско
дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“, със седалище гр.София,
преупълномощило адв. Христина Иванова с посочен адрес гр.София, ул.“Три уши“ №
8,ет.4 да заплати на Българската
държава, представлявана от министъра на финансите сумата от 540 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на Д.М.Б.
с посочен постоянен адрес *** в качеството й на трето лице
- помагач на ответника Българската държава.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на
страните.
Съдия: