№ 103
гр. Русе, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Милена Пейчева
Александър Иванов
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20224500600401 по описа за 2022 година
Производство по гл. двадесет и първа от НПК.
С присъда № 19/15.02.2022 г. по н.ч.х.д. № 1281/21 г. на РРС - седми
нак. с-в, образувано по тъжба на Б. КР. Я. в качеството на пострадал
подсъдимият Л. ПЛ. Л. е признат за виновен по част формулираното по
делото обвинение, а именно че на **.**.**** г. в гр. Русе причинил на
частния тъжител Б. К. Я. лека телесна повреда - разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяваща се в разкъсно контузна на
горен клепач на дясното око и охлузване на носа - престъпление по чл. 130 ал.
1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание 1 000 лв. глоба.
Със същата присъда втория конституиран съгл. тъжбата на Б. К. Я.
подсъдим - Л. В. Т. - е оправдан по обвинението за същото престъпление със
същия пострадал в съизвършителство с подсъдимия Б. КР. Я., като
последният е оправдан и в частта за съизвършителство с Т..
Частично е уважен гражданския иск на частния тъжител против
признатия за виновен подсъдим Б. Я. за сумата 1500 лв. обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от деянието, в останалата му част до
1
претендираната сума от 10 000 лв. искът е отхвърлен. Присъединения иск на
частния тъжител за солидарно осъждане за тази сума против оправдания
подсъдим Т. е отхвърлен изцяло.
Присъдата в оправдателната й присъда не е обжалвана.
В осъдителните й гражданско и наказателно - осъдителни части
присъдата е обжалвана от подсъдимия Я., с подробно изложени
оплаквания и доводи за материална и процесуална незаконосъобразности и
необоснованост, евентуално за завишен разчмер на обезщетението в
гражданско осъдителната й част и искане за отмяна и постановяване на
оправдателна такава, с отхвърляне на гражданските искове изцяло или
евентуално намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника
му.
Частния тъжител не се е явил във въззивното заседание и не е взел
допълнително становище. Повереникът му счита, че жалбата е неоснователна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Жалбата процесуално допустима като подадена от легитимна и
надлежна страна в процеса, при спазване на законоустановените с НПК срок,
ред и форма.
По съществото си жалбата
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, досежно застъпените в
нея доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването на присъдата и разглеждането на делото, макар и не изцяло
поради изложените съображения. Оплакванията, респ. произтичащите от тях
искания за произнасяне по правилността на изводите на РРС по същество, не
могат да се обсъдят тук и сега поради опорочаването на
първоинстанционното производство и окончаващия го съдебен акт от
процесуална страна по начин изключва произнасянето на тази страна по
същество. Така
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
първоинстанционния съд, бидейки сезиран с твърденията по процесната
2
тъжба, че на процесната дата и място тъжителят е бил безпричинно и
едновременно нападнат от двамата подсъдими, като едновременно е бил
ударен от тях с юмрук в областта на дясното око, при ко3ето бил засегнат и
носа му с причинено кръвотечение
е приел съвсем различна от заявената с тъжба фактическа обстановка
както досежно участието на всеки от подсъдимия в инкриминираните събития
в контекста и развитието на сложилите се събития и относими факти и
обстоятелства, така и поначало за инциативата и причините за възникването
на процесния конфликт, довели до установеното увреждане на тъжителя.
Така,
противоположно на твърденията по тъжбата, както и показанията на
сочените от тъжителя свидетели К. и Е. и М.-Л. Я.и /баща майка и сестра на
тъжителя/, а също и св. М. Ж. /приятел на М.-Л. Я.а, които изрично е приел в
мотивите си като недостоверни по тези съществени части,
първоинстанционният съд е приел, че при възникналата разправия по
повод паркирането на автомобилите на сем. Я.и /затруднявало системно, а в
случая и при спешна необходимост за пътуване до болница/ началото на
опасния, изразяващ се във физически сблъсък конфликт въобще не било
горецитираното нападение на подсъдимите Л. и Т. върху тъжителя,
а нанесения удар с юмрук в лицето на осъдения подсъдими Л. от
появилия се на местото св. Ж.. При това на Л. било причинено вкл. счупване
на носни кости, с обилно кръвотечение, паднал е на земята, което безспорно
сочи на интензивността на нападението върху него. Последното, както и
извършеното предупреждение от полицейските органи и на св. Ж., така както
и на подсъдимия, е удостоверено надлежно с медицинско удостоверение по
делото и приложената полицейска препистка. Съдът е приел също, че появата
на втория подсъдим Т. се дължи на тази именно агресия и е целяла защита на
подс. Л., тъй като веднага след оттеглянето на св. Ж. на мястото се е появил
самият тъжител и се е насочил към подс. Л. с очевидно намерение да му
нанесе побой, което се е изразило и в действително замахване през
преградилия пътя му подсъдим Т.. Прието е, най-сетне, в мотивите към
процесната присъда, че при това замахване ударът на тъжителя не е попаднал
върху тялото на подс. Л. поради това че Л. се дръпнал, а не защото Т. му е
преградил пътя към Л.. Непосредствено след това подсъдимият Л. от своя
3
страна успял да удари тъжителя, който паднал на земята и очилата му се
счупили. Установените, вкл. по експертен път увреждания на тъжителя са
изчерпват с гореизложените кръвонасядане и охлузване в областта на десния
му клепача и носа, за разлика от счупените носни кости на подсъдимия,
кръвонасядания на долен ляв клепач и двете мишници, които /счупването на
носни кости/ безспорно са много по-тежки и несравнимо по-опасни телесни
увреждания, поради ноторно известната им връзка с главния мозък през
синусните кухини на черепа.
При тази установеност
в материално-правен аспект страна първоинстанционният съд, за да
изключи защитната теза за действия при неизбежна отбрана, противоречиво е
приел от една страна, че при нанасянето на процесния удар от подсъдимия,
нападението на тъжителя върху него е било преустановено, а от друга, че при
горепосоченото видимо намерение на тъжителя да удари подсъдимия Л.,
нападението е било прекратено, тъй като подс. Т. е преградил, съгл. горното,
движението му. Посочи се, че съгл. приетите по делото решаващи фактически
констатации: 1/ Препречването, вкл. с физически контакт, на устремилия се
към Л. тъжител от подс. Т. не е довело до преустановяването на атаката му, а
напротив, до очевидно изискващо усилие и сочещо на неотклонно намерение
замахване към Л.. 2/ Така предприетия удар, като част и продължение на
започнатото нападение е било избегнято от подсъдимия Л. благодарение на
още едно /освен съпротивата на Т. на атаката/ обстоятелство, а именно, че Л. е
отдръпнал и така избягнал да бъде още веднъж малтретиран. И то след като
вече току е бил жестоко наранен и съборен на земята от св. Ж. по описания
начин.
Това противоречие опорочава, тъй като прави неясно формирането на
решаващата воля на първостепенния съд, като при това, в нарушение на
правилата по чл. 13, 14, 107 ал. 5 и 305 ал. 3 от НК е свързано с необсъждане
и пренебрегване на налични по делото гласни и писмени доказателства, пряко
свързани с обстоятелствата и фактите очертаващи предисторията и самия
конфликт, обхващащ инкриминираните съгл. тъжбата деяния на всеки от
подсъдимите. Тези нарушение са допуснати за съжаление успоредно на иначе
старателно обсъждане и съобразяване на доказателствата по делото касаещи
незаявените в тъжбата, при това очевидно спекулативно, обстоятелства със
4
съществено значение относно обективната и субективно-психическа преценка
на процесните събития и действията на замесените в тях лица. Още по-малко
очевидно неверните и несъстоятелни твърдения и доводи на частното
обвинение, като особено фрапантното за едновременното нападение върху
тъжителя от двамата подсъдими /единия от които оправдан с необжалваната
част на присъдата/ и другите приети и в мотивите на съда, които са очвен
другото и очевиден повод и способ за анализиране на достоверността и на
друге сочени от тъжителя доказателства и твърдяни от него относими факти и
обстоятелства.
Наред с тази неяснота и непълнота, липсва каквото и да било обсъждане
по евентуалната теза на защитата за превишаване на неизбежната отбрана
поради уплаха или смущение, при каквато хипотеза съгл. действащата
материално-правна уредба деецът не се наказва. Изобилни са данните по
делото за такова състояние на подсъдимия Л. като се има предвид току що
претърпяното безпричинно, болезнено и унизително /пред семейството му,
при чакащата бърз транспорт болна дъщеря/ малтретиране с причинени
описаните телесни увреждания и падане на земята и веднага след това
връхлитане на тъжителя, наложило и то без успех посоченото препречване на
втория подсъдим Т..
Най-сетне основателни са доводите на жалбоподателя и по
необсъждане и съобразяване в достатъчна степен на доказателствата и
приетите за установени обстоятелства касаещи намесата на подс. Т., както
конкретно за процесното увреждане, така и в контекста на цялото развитие на
инкриминираната ситуация.
Тези нарушения са довели до непълнота на мотивите към присъдата и
неяснота при формирането на решаващите изводи на първоинстанционния
съд. Те не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, което има
за предмет преди всичко проверка на правилността на вече валидно и ясно
формирана решаваща воля, а не формирането й за първи /и възможно за
последен, без висшестояща инстанционен контрол/ път. Ето защо присъдата,
в наказателно и гражданско осъдителните й части, следва да бъде отменена и
делото върнато за ново разглеждане в първата инстанция. В останалите й
оправдателна и отхвърлителна части присъдата при липса на жалба от
частния тъжител и съгл. чл. 335 ал. 4 от НПК е влязла в сила като
5
необжалвана. При новото разглеждане на делото следва да се съобразят и
останалиет доводи по жалбата.
Ето защо и на основание чл. 334 ал. 1 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 19/15.02.2022 г. по н.ч.х.д. № 1281/21 г. на РРС - седми
нак. с-в САМО в наказателно и гражданско осъдителните й части по
отношение на подсъдимия Л. ПЛ. Л. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд в тези му части.
В частите й с които подсъдимият Л. В. Т. е оправдан по процесното
обвинението в престъпление от частен характер и с които са отхвърлени
гражданските искове против подс. Т. и подс. Л. присъдата е влязла в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6