Решение по дело №579/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 8
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Антония Кирова Роглева
Дело: 20205300900579
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Пловдив , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Търговско дело №
20205300900579 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба вх. № 24281/09.09.2020 г., предявена от
И. С. Н. ЕГН ********** от ***** против „ДЖИРО ТРЕЙД” ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: с.Първенец, област Пловдивска, ул. "Траки" № 3.
Иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът И. С. Н. ЕГН ********** от ***** моли да се признае за установено
по отношение на „ДЖИРО ТРЕЙД” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *****, че заявените по партидата на ответното дружество със заявление вх. №
20190120161158 и вписани с вписване 20190124121511 обстоятелства – прехвърляне на
дялове от Т.С.Н. на Г.Н.Н., приемане на Г.Н.Н. за нов съдружник и избор на нов управител -
Г. Н. Н., промяна в устава на дружеството – са несъществуващи. Претендира разноски по
представен списък на разноските.
Подробни съображения се излагат и в писмена защита ,депозирана от
процесуалния представител на ищеца адв. Ж..

Ответното дружество „ДЖИРО ТРЕЙД” ООД ЕИК ********* моли да се
постанови решение, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен. Претендира
присъждане на разноски по представен списък на разноските. Подробни съображения се
излагат и в писмена защита ,депозирана от процесуалния представител на ответника адв. Д..
1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищецът е съдружник в ответното „ДЖИРО ТРЕЙД” ООД ЕИК *********,
като е и негов **** наред с Г. Н. Н..
С вписване 20190124121511 са вписани промени в обстоятелства по партидата
на дружеството– прехвърляне на дялове от Т.С.Н. на Г.Н.Н., приемане на Г.Н.Н. за нов
съдружник и избор на нов управител - Г. Н. Н., промяна в устава на дружеството – въз
основа на решения на Общо събрание на съдружниците, проведено на 18.01.2019 г.
Ищецът твърди, че като съдружник не е участвал в такова общо събрание,
нито е давал пълномощия на някое лице да го представлява за вземане на такива решение,
не е изразявал съгласие Г. Н.а да бъде приемана за съдружник и да бъде избирана за
управител. Сочи, че в общото събрание са участвали пълномощници на съдружниците, но те
не са били изрично упълномощени в съответствие с изискването на чл. 137, ал.6 от ТЗ. Сочи,
че е налице съдебна практика на ВКС, според която следва да бъде конкретизирано не само
за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя
при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник,
включително лицето, на което да бъдат прехвърлени дяловете, на каква стойност, както и да
бъде ли то избрано за втори управител на дружеството. Ищецът счита, че представените
пълномощни за участие в общото събрание са твърде общи и нямат характер на изрични
съгласно чл. 137, ал.6 от ТЗ.
Счита, че е налице несъвместима търговска дейност по смисъла на чл. 41, ал.1
от ЗМСМА по отношение на пълномощниците.
Освен това, се твърди, че Т. Н. не е имал качество на съдружник към датата на
провеждане на общото събрание, тъй като още на 4.9.18 г. с нарочни молби е поискал да
бъде освободен като съдружник при изтичане на тримесечно предизвестие по смисъла на
125, ал.2 от ТЗ, като срокът на предизвестието е изтекъл на 4.12.18 г. При това положение
неговото членственото правоотношение следва да се счита прекратено от тази дата, поради
което участието му общото събрание на 18.01.2019 г. било недопустимо. След датата на
изтичане на предизвестието по чл. 125, ал.2 от ТЗ, Т. Н. не можел да се разпореждан и с
дружествените си дялове, тъй като вече не е имал качество на съдружник.
Освен горното, ищецът твърди, че договорът за продажба на дружествени
дялове между Т. Н. и Г. Н. са прехвърлени 500 дяла с номинал всеки по 100 лв., за продажна
цена от 5 000 лв. – т.е. десетократно по-ниска цена спрямо решението на общото събрание
2
от 18.01.2019 г.
Освен горното, ищецът твърди, че не са представени доказателства Г. Н.а да е
внесла номиналната стойност на поетите дялове по сметка на дружеството, при което не
следвало да се приема, че е осъществен фактическият състав на тяхното придобиване.
С оглед изложеното ищецът моли да се постанови решение, с което да се
обявят за несъществуващи промените в обстоятелства по партидата на ответното дружество
по вписване 20190124121511, тъй като същите не са валидно настъпили, като на осн. чл. 30
от ЗТР се постанови заличаване на така вписаните обстоятелства.

Съгласно ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по т.д. № 1/2002 г. ОСГК вписване
на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е
възникнало валидно, като в зависимост от момента на възникване на обстоятелството следва
да бъдат разграничени две хипотези:
изначално липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството, за което е
допуснато вписване в ТР;
обстоятелство, което е съществувало, но по исков ред е установена неговата
нищожност.
Съгласно същото тълкувателно решение при иск за установяване
несъществуване на вписано обстоятелство проверката не следва да се простира по
отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство, респ. на решението на
общото събрание на съдружниците; ако това решение е незаконосъобразно съдружникът
има на разположение иск по чл. 74 от ТЗ, след успешното провеждане на който вписаното
обстоятелство ще бъде заличено.

При съобразяване на цитираното тълкувателно решение се налага извод, че в
случая следва да се прецени валидността на взетите решения на проведеното общо събрание
на съдружниците в „ДЖИРО ТРЕЙД” ООД единствено във връзка с това дали същите са
нищожни. Единствено в тази хипотеза обстоятелствата по процесното вписване могат да се
квалифицират като несъществуващи по смисъла на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Т.е. не всички
пороци при вземане на решенията са относими към хипотезата на чл. 29, ал.1, предл. трето
от ЗТРРЮЛНЦ, а само тези, които обуславят тяхната нищожност. Пороци, които водят до
незаконосъобразност на взетите решения, могат да бъдат релевирани с иск по чл. 74 от ТЗ за
отмяна на незаконосъобразни решения на ОСС, с какъвто иск съдът не е сезиран по
настоящето дело.

3
В случая съдът намира, че не са налице пороци на взетите решения от ОСС,
проведено на 18.01.2019, които да водят до тяхната нищожност, респ. да обусловят извод за
вписване на несъществуващи обстоятелства.
По отношение на представителството на ищеца от пълномощник се
установява, че същият е бил представляван от лицето Й.Н. Н.А, като към преписката по
вписването е приложено пълномощно, дадено от ищеца, с нотариална заверка на подписа,
включително за представителство пред общото събрание на съдружниците на „ДЖИРО
ТРЕЙД” ООД. Дори и да се приеме, че пълномощникът е превишил представителната си
власт, това не води до нищожност на взетите решения. Касае е за евентуална
незаконосъобразност, която може да бъде предмет на иск по чл. 74 от ТЗ.
Твърдението, че Т. Н. към момента на провеждане на общото събрание е
нямал качеството на съдружник, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Към
исковата молба е представено копие от молба, с която Т. Н. заявява, че желае да прекрати
участието си в дружеството и да бъде освободен като съдружник, с изявление същата да се
счита за тримесечно предизвестие по чл. 125, ал.2 от ТЗ /л.15 от делото/. Тази молба обаче
не съдържа дата, на която да е била получена от представител на дружеството, липсва
посочване кой я е получил и в какво качество, липсват данни да са входирани във воден в
дружеството регистър. В този смисъл направените възражения от ответната страна са
напълно основателни. Тримесечният срок по чл. 125, ал.2 от ТЗ започва да тече от датата на
връчване на писмено предизвестие от съдружника до дружеството. В случая въобще няма
доказателства да е осъществено надлежно връчване на дружеството на представеното към
исковата молба предизвестие, поради което не може да се мотивира извод към датата на
провеждане на общото събрание да е изтекъл срокът по чл. 125, ал.2 от ТЗ и Т. Н. да е бил
загубил качеството си на съдружник, респ. да не е имал основание да участва в проведеното
общо събрание.
При това положение са неоснователни доводите за липса на компетентност на
общото събрание предвид обстоятелството, че Т. Н. вече е бил загубил качеството си на
съдружник, при което единствено оставащият съдружник бил компетентен да вземе решение
за съдбата на освободените дялове, като реши дали да поеме същите или да предостави тази
възможност на трето лице.
Същевременно съдружникът Т. Н. е бил представляван от пълномощник Д.Н.
с приложено изрично пълномощно, с нотариална заверка на подписите и съдържанието от
15.01.19 г., включително с право да заяви волята му пред общото събрание на съдружниците
да бъде освободен като управител и съдружник, да взема решения от негово име, като
определя свободно всички условия по протоколните решения на общото събрание на
съдружниците, включително по отношение на обстоятелства, подлежащи на вписване в
търговския регистър и т.н.
4
При това положение от гледна точка на участието на Т. Н. в общото събрание
не се констатират каквито и да било обстоятелства, които да обуславят нищожност на
взетите решения при провеждането му.
Твърдението за наличие на несъвместима търговска дейност по смисъла на чл.
41, ал.1 от ЗМСМА по отношение на пълномощниците, от една страна, остава изцяло
недоказано, но и същото е неотносимо към въпроса за валидността на взетите решения.
Същото се отнася и до обстоятелствата дали Г. Н.а има опит и възможност да бъде
управител и съдружник.
Неотносими към въпроса за валидността/нищожността на решенията на
общото събрание на съдружниците са и наведените доводи за цената, на която са
прехвърлени дяловете на Т. Н. със сключения договор за продажбата им с Г. Н.. Извън
компетентността на ОСС е да определя цената, на която съдружник да продаде
дружествените си дялове, като в случая такова решение не е взето от общото събрание от
18.01.19 г. В същото са посочени единствено броят на прехвърлените дялове и номиналната
им стойност. Понятията номинална стойност и продажна цена имат различно значение и не
са тъждествени, но в случая е излишно този въпрос да се коментира по-подробно, тъй като
същият е ирелевантен към спора.
Освен това ищецът твърди, че не са представени доказателства Г. Н.а да е
внесла номиналната стойност на поетите дялове по сметка на дружеството, при което не
следвало да се приема, че е осъществен фактическият състав на тяхното придобиване.
Ищецът се позовава на чл. 21, ал.4 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър. Тази правна норма обаче не е относима към конкретния казус, тъй като
касае придобиване на дялове при увеличение на капитала, каквото в случая не е налице.
Лицето придобива дялове чрез договор за покупко-продажба, при което дължи плащане на
цената на дяловете на прехвърлящия съдружник, като не е налице задължение за внасяне на
номиналната стойност на дяловете от страна на приобретателя.

С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:
Съобразно изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество направените разноски по делото – 800 лв. /адвокатско
възнаграждение/.

5
Във връзка с горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска, предявения
от И. С. Н. ЕГН ********** от *****, да се признае за установено по отношение на
„ДЖИРО ТРЕЙД” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Първенец,
област Пловдивска, ул."Тракия" №3, че заявените по партидата на ответното дружество със
заявление вх. № 20190120161158 и вписани с вписване 20190124121511 обстоятелства –
прехвърляне на дялове от Т.С.Н. на Г.Н.Н., приемане на Г.Н.Н. за нов съдружник и избор на
нов управител - Г. Н. Н., промяна в устава на дружеството – са несъществуващи.

ОСЪЖДА И. С. Н. ЕГН ********** от *****, да заплати на „ДЖИРО
ТРЕЙД” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Първенец, област
Пловдивска, ул."Тракия" №3, направени по делото разноски в размер на 800 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6