О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Плевен, 25.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кунчева т.д. № 208
по описа за 2018 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от „***“
ЕООД, със седалище гр. Плевен, чрез
пълномощника адв. Е.П. ***, против „***“
ЕООД, със седалище гр. София.
В исковата
молба са наведени фактически твърдения, че по заявка на ответното дружество
ищецът е извършил услуга, изразяваща се плетене и конфекциониране на различни
модели пуловери за краен клиент – фирмата притежател на марката „***“ ООД от ***
Германия, като за извършените услуги са издадени четири фактури, а именно: ф.№
244/05.08.2017 г. на стойност 7332,62 лв. с ДДС, ф.№ 245/05.08.2017 г. на
стойност 12785,12 лв. с ДДС, ф№ 246/12.08.2017 г. на стойност 15849,91 лв. с
ДДС и ф.№ 248/18.08.2017 г. на стойност 12885,34 лв. с ДДС. Твърди се също
така, че готовите изделия по фактурираните услуги са предадени на ответника, за
което има двустранно подписани
приемо-предавателен протокол и опаковъчен лист за всяка една пратка,
както и надлежно съставени товарителници до крайния клиент, както и че
извършените услуги са приети без възражение от представител на ответното
дружество. Наведени са още твърдения, че от началото на месец юни 2017 г.
ответникът коректно е изпълнявал задълженията в изпълнение на поръчката, но от
началото на м.август с.г. е преустановил плащанията, като само първата от
посочените в исковата молба фактури е била частично платена, при което
дължимата от ответника сума в размер на 42 370,80 лв. все още не е
платена. Ищецът е заявил претенция да бъде осъден ответника да му заплати сума
в размер на 42 370,80 лв., представляваща стойността по данъчни фактури,
описани в обстоятелствената част на исковата молба и сума в размер на 2000 лв.,
представляваща мораторна лихва върху неизплатената в срок главница по същите
фактури.
С
депозирания в срок отговор на исковата молба ответното дружество „***“ ЕООД гр.
София, чрез процесуалния си представител адв. О.Д. от САК, е направило
възражение за липса на родова и местна подсъдност на така повдигнатия с
исковата молба правен спор. Позовава се на разпоредбата на чл. 105 ГПК, както и
на факта, че дружеството е със седалище и адрес на управление в гр. София,
съгласно регистрацията в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Във
връзка с направеното възражение за родова неподсъдност на спора с изложени
съображения, че ищецът черпи основание
за исковите си претенции не въз основа на един общ договор, а въз основа на
отделни заявки, обективирани в отделни възлагателни писма, всяка от които на
стойност под 25 000 лв., а и всяка от заявените претенции по процесните
фактури, включваща цена на доставени стоки по различни възлагателни писма, е на
стойност под 25 000 лв.
Плевенският
окръжен съд намира за основателно както възражението на ответника за липса на
родова подсъдност на делото, така и възражението му за липсата на местна
подсъдност, предвид следните съображения:
Въпреки че в
исковата молба не са наведени изрично фактически твърдения за правоотношение
между страните по договор за търговска продажба
с периодично изпълнение, то доколкото с депозираната допълнителна искова
молба ищецът е заявил, че се касае за един общ договор за плетене и конфекциониране
на различни модели пуловери, би могло да се приеме, че се позовава на търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, фокусиран около неформална търговска сделка с предмет периодично доставяне
на стоки /изплетени и конфекционирани
различни модели пуловери/ на ответното търговско дружество в период от м. юни
2017 г. до м.август 2017 г., през който период са били реализирани и
доставките, за които са издадени процесните фактури.
Следва да
бъде посочено обаче, че липсата на писмен договор за търговска продажба между
страните по делото в случая не означа непременно, че те не са били обвързани от
клаузите на точно такъв вид търговска сделка, но писмената форма се явява форма
за доказване на тази сделка.
Ето защо, предвид липсата на твърдения и
доказателства в случая за сключен между страните писмен договор за търговска продажба, като се
сочат четири броя отделни доставки на стоки по отделни фактури следва да се
приеме, че всяка от посочените и представени от ищеца фактури касае отделна
търговска продажба и вземането по нея е
предмет на защита с отделен осъдителен иск, всеки един от които е с цена,
ненадвишаваща 25 000 лв. Предявен е също така и осъдителен иск за
присъждане на мораторни лихви, чиято цена е в размер на 2000 лв.
В този смисъл,
окръжният съд не е сезиран с търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, а
с обективно съединени осъдителни искове между търговци, всеки един от които с
цена под 25 000 лв., които по
правилата за родова подсъдност, визирани в чл. 104, т. 4 ГПК, подлежат на
разглеждане от районен съд.
Съгласно чл.
119, ал.3 от ГПК, извън конкретно посочените случаи на ал.1 и ал.2 от същия
текст, възражение за неподсъдност на делото може да се направи само от
ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.
В конкретния
случай такова възражение е направено от ответника своевременно с отговора на исковата молба, който е подаден
в законния едномесечен срок по чл.131,ал.1 от ГПК.
Възражението
се явява основателно по същество, с оглед предпоставките на чл.105 от ГПК,
която норма регламентира общата местна подсъдност, и тези на чл.108 от ГПК, регламентиращ
подсъдността по искове срещу юридически лица.
Както в самата искова молба е посочено,
което се установява и от данните на Търговския регистър, седалището на търговското дружество – ответник се намира
в гр. София.
Неоснователно е позоваването на ищеца с
допълнителната искова молба на разпоредбата на чл.117, ал.2 ГПК, тъй като в
случая липсва изрично писмено съглашение между страните за подсъдност на
имуществените им спорови на друг съд, а не онзи, на който тези спорове се
явяват подсъдни съобразно предвидените в закона правила на местната подсъдност. Изложените от ищеца
съображения за приравняване на клаузата
за „франкировка“ в двустранно подписани между страните възлагателни писма с
договор за определяне на местна подсъдност на спора по смисъла на чл. 117, ал.
2 ГПК не могат да бъдат възприети, тъй
като със същите се прави разширено тълкуване на волята на страните, което не е
в съответствие с изискванията на
цитираната разпоредба да е налице писмен
договор, обективиращ съгласието на страните относно конкретния местно
компетентен съд, който да разглежда имуществените им спорове.
Предвид гореизложените съображения,
налице са предпоствките на чл. на чл. 118, ал. 2, вр. с чл. 119, ал. 1 и ал. 3 ГПК за прекратяване на производството пред Плевенски окръжен съд и изпращане на
делото по подсъдност на родово и местно
компетентия да го разгледа съд – Софийски районен съд.
Така
мотивиран, Плевенският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. № 208/2017 г по
описа на Плевенски окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото
по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. Велико Търново в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: