№ 3147
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110202244 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ЧЛ. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Т. Б., с ЕГН **********, чрез адв. Р. Ф.,
срещу Наказателно постановление 49 от 02.10.2023 г., издадено от началник
на 04 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР - "глоба" в размер на 300 лева
за нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната
му.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се явява от адв. Ф., която поддържа жалбата и моли НП да бъде
изцяло отменено. Претендира разноски.
АНО, редовно уведомен се представлява от юрисконсулт Г. с пълномощно
по делото, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно Прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение и претендира юрк. възнаграждение.
Софийски районен съд като обсъди доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 13.09.2023 г., около 23.55 часа свидетелите Т. Б. – полицейски
инспектор в 04 РУ-СДВР, заедно с колегата му Г. С. – командир на отделение в
04 РУ - СДВР, патрурирали в гр. София, в района на кръстовището на ул.
„Кърниградска“ и ул. „Княз Борис I“, при което възприели жалбоподателя С.
Б. и К.Ш., които били видимо били употребили алкохол и викали. Органите на
реда пристъпили към извършване на проверка на жалбоподателя и К.Ш..
1
Полицейските служители се легитимирали и разпоредили на жалбоподателя и
Ш. да представят документ за самоличност. Ш. представил личната си карта и
самоличността му била непосредствено установена. В същото време
жалбоподателят Б., поискал да му бъде разяснено основанието за проверката,
а впоследствие посочил, че живее в непосредствена близост и няма основание
да бъде проверяван. Полицейските служители разтълкували изявлението на Б.
като отказ да изпълни устното разпореждане и пристъпили към задържането
му, като впоследствие бил отведен в 04 РУ – СДВР, била установена
самоличността му и била издадена заповед за задържане на лице рег. № 228зз-
982 от 14.09.2023 г., с която бил задържан на основание чл. 72,ал. 1, т. 2 от
ЗМВР, времето от 00.00 часа на 14.09.2023 г. до 00.40 часа на 14.09.2023 г.
Въз основа на посочените обстоятелства свидетелят Т. Г. Б. съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 49/14.09.2023 г. (бл. № 0678273) за извършено от него
административно нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. АУАН бил предявен на
жалбоподателя веднага след съставянето му, но той отказал да го подпише,
което било удостоверено с подписа на един свидетел, съгласно изискванията
на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № I49/02.10.2023 г. на началник на 04 РУ - СДВР, с което на
основание чл. 257. ал. 1 от ЗМВР, за извършено нарушение по чл. 64, ал. 2 от
ЗМВР, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 500 лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното следствие свидетели Т. Б., Г. С. и Т.М., както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
В основата на своите фактически изводи съдебният състав постави
гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на
полицейските служители, които пред съда разказват добросъвестно и
подробно непосредствените си възприятия, свързани с процесния случай. В
показанията на тези свидетели се съдържат достоверни, логични и
последователни данни относно мястото и приблизителното време на случката,
и повода за предприетата спрямо жалбоподателя и К.Ш. проверка, дадените
им устни разпореждания, обстоятелството, че Ш. е представил документ за
самоличност и поведението на Б., който заявил, че се намира в непосредствена
близост до домашния си адрес и не следва да бъде проверяван. Показанията
на двамата свидетели намират частично потвърждение и в показанията на св.
М., който разяснява, че действително жалбоподателят и Ш. са били на
посоченото място и са били клиенти в заведение, в което работи. Не отговаря
на останалия доказателствен материал изложеното от свидетеля, че
полицейските служители са отказали да се легитимира, доколкото се
установява, че същите са се намирали в служебен автомобил, с униформа, а
св. Б. се е представил на проверяваните. Нелогично звучи и изложеното от св.
М., че жалбоподателят е тръгнал да си вади личната карта, при което
2
полицейските служители са излезли от колата и са го задържали. Това
обстоятелство обяснява и с това, че впоследствие изпаднали и други
документи на Б., които той си прибрал след като бил освободен, а в същото
време нито той, нито Ш. са предприели някакви действия да вземат
документите на Б., което съдът намира за нелогично, още повече, че самият
Ш. е представил документите си и самоличността му е била установена,
поради което е неясно от показанията на св. М. защо на Б. не е предоставена
такава възможност, освен ако не е предприел противоправно поведение.
Съдът се довери и на приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите са логични, последователни и непротиворечиви. Цялостният
преглед над събраната доказателствена съвкупност позволява да се установят
несъмнено всички обективни и субективни обстоятелства, относими към
предмета на делото, наред с които датата, мястото, часа и участниците в
процесната случка, предприетата от полицейските служители действия
спрямо жалбоподателя, повода за това, дадените му устни полицейски
разпореждания и поведението на жалбоподателя Б..
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна в искането за отмяна по изложените по-долу
съображения.
След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон,
съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от в предвидената от закона писмена форма, при
спазване на установения ред и в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН
и НП на жалбоподателя. В същото време съдът счита, че обжалваното НП е
издадено от компетентен орган по чл. 267, ал. 2 от ЗМВР. От друга страна в
разпоредбата на чл. 267, ал. 1 от ЗМВР е посочено, че актове за установяване
на административни нарушения относно нарушения по ЗМВР могат да се
съставят от полицейски органи, които са оправомощени изрично от министъра
на вътрешните работи. По делото се установи, че към датата на изготвяне на
процесния АУАН свидетелят Б. е заемал длъжност полицейски инспектор IV
степен в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към 04 РУ – СДВР, но същевременно наказващият орган не е
ангажирал доказателства за оправомощаване на посоченото лице за съставяне
на АУАН, въпреки дадените указания от съда с разпореждането за насрочване
на делото.
На следващо място съдът намира, че в случая не са изпълнени
изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно необходимото съдържание
на АУАН и НП. Както в АУАН, така и в НП е допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, респективно на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдържащи изискването в двата процесуални документа да
се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било
извършено. В двата акта лаконично е описано поведението на жалбоподателя,
като е посочено, че се намира в непосредствена близост до домашния си адрес
3
и, че не следва да бъде проверяван, но не са описани конкретни действия, с
които е отказал да изпълни разпореждането да предостави документ за
самоличност.
Наред с това самостоятелно нарушение на процесуалните правила е
несъответствието на описаното нарушение и посочената за нарушена законова
разпоредба. Тази, която е посочено за нарушена в АУАН и НП - на чл. 64, ал. 2
от ЗМВР не съдържа задължение, а правомощие на полицейските органи, като
е следвало да се посочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР,
предвиждаща, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, която да се обвърже с разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, за
да се конкретизира, че е издадено устно полицейско разпореждане. Именно
затова е налице несъответствие между описано и вменено деяние, тъй като
квалифицирано по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР не осъществява състав на
административно нарушение, което се изразява в неизпълнение, т. е.
бездействие.
Посочените нарушения, допуснати при съставяне на АУАН и издаване на
НП не биха могли да бъдат санирани в хода на съдебното производство, тъй
като съдът няма компетентност да изменя фактите, приети от АНО, да допълва
обстоятелствената част на НП и да квалифицира тези факти.
Предвид всичко, макар да се установи, че действително Б. не е изпълнил
разпореждането на полицейски орган да предостави документ за самоличност,
то наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който
претендира сторени разноски за адвокат в размер на 700 лева и доколкото е
направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, то
следва да жалбоподателя да се присъдят разноски в размер на 400 лева, като
съобрази, че две от съдебното заседания за отлагани, поради причини стоящи
в защитата.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 49 от 02.10.2023 г., издадено от
началник на 04 РУ-СДВР, с което на С. Т. Б., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР - "глоба" в
размер на 300 лева за нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на С.
Т. Б., с ЕГН ********** сумата от 400 лева - разноски за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5