Р Е Ш Е Н И
Е
№ 669 21.02.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тридесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ
при секретаря Милена Манолова
изслуша докладваното от съдията И. Дечев
гражданско дело № 3946/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано
от С.Н.Н. и Я.Я.Ч. против К.П.Б., ЕГН ********** ***,
с
която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 317/28.01.2019г. по
ч.гр.д. № 669/2019г. по описа на БРС, а именно: сумата от 485.58 лева главница,
дължима по договор за револвиращ заем от 18.01.2013г., сумата от 1209.08 лева
договорна лихва и сумата от 659.69 лева неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й
изплащане.
Основанията за дължимост на търсените суми
се основават на твърденията за наличието на облигационно правоотношение между
страните по горния договор за кредит, съгласно който ищецът е предоставил на
ответницата паричен заем в размер на 500 лева. Съобразно уговорките по договора
е следвало да бъде върната сумата от 2054.16 лева в срок от 48 месеца съгласно
погасителен план с месечна вноска в размер на 42 лева, платима на 15-то число
от месеца, при годишен процент на разходите от 142.59 %, годишен лихвен процент
от 98.52 %. Длъжницата не е изпълнявала точно поетите от нея задължения, като е
заплатила 8 пълни вноски и 1 непълна, на 28.11.2013г. Ето защо договорът е
прекратен автоматично и е обявена неговата предсрочна изискуемост, за което
длъжницата е уведомена с писмо. При настъпване на предсрочната изискуемост се
начислява неустойка за обезщетяване на вреди в размер на 50% върху целия размер
на заема. Към сегашния момент ответницата е заплатила общо 365 лева, с които е
погасила част от номинала в размер на 359.50 лева, както и 5.50 лева от лихвата
за забава. Остават неплатени 485.58 лева главница. Моли се за уважаване на
исковете.
Правното основание на иска е чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ответницата чрез особения си
представител е депозирала в срок писмен отговор, с който оспорва иска. Заявява,
че не се доказват наличието на вземане, размера му, нито предсрочната
изискуемост. Няма данни ответницата да е уведомена за настъпване на
предсрочната изискуемост. Няма представен погасителен план на вноските,
договорът е бланкетен и в него има възможност за дописване с химикал на
основните му параметри. Договорът е нищожен като противоречащ на добрите нрави.
Уговорената възнаградителна лихва, както и ГПР са високи, поради което също
влизат в противоречие с морала. Не е спазен принципът на добросъвестността, тъй
като при заем от 500 лева ответницата следва да върне накрая на договора сума
от общо 2054 лева, т.е. налице е явна нееквивалентност на престациите.
Прекомерно голяма е и уговорената неустойка, дължима при неизпълнение на
задълженията. Счита, че ответницата следва да дължи само чистата стойност на
кредита.
Предвид доказателствата и
закона, съдът намира следното:
Бил е сключен
между страните договор за револвиращ заем № **********/18.01.2013г.,
по силата на който ищецът е предоставил на ответницата сумата от 500 лева, а тя
се е задължила да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 98.52 %
ГЛП – /по 0.27 % на ден/. Според договора, ГПР е в размер на 142.59%. Така дължимата сума по
кредита възлиза на 2054.16 лева.
В т.10.3.1 от ОУ към договора
е предвидено, че в случай, че кредитополучателят просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора, без
да е необходимо кредитодателят да изпраща на съконтрахента си уведомление,
покана, предизвестие или други.
При нейна
доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е заплащала
в срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че
действително са били налице условия за прекратяване на договора и обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, както се сочи в исковата молба. Налице по
делото е нарочно уведомително писмо от 04.02.2014г., с което
ищецът е уведомил ответницата за прекратяване на договора и за предсрочната
изискуемост на цялата сума. Това писмо е представено с исковата молба, но
липсват доказателства да е било получено от ответницата. Това обаче в случая е без значение, тъй като към датата на
приключване на устните състезания по делото цялото задължение е станало
изискуемо поради настъпил краен падеж на 15.02.2017г.
БРС
намира за необходимо да посочи, че нормите, уреждащи
нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато
страна се позовава на договор – ищецът черпи правата си от договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да провери
неговата действителност и без да има съответно
позоваване – в този смисъл Решение №
384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр. дело № 1450/2010г., I г. о. и Определение № 483 от 08.10.2015г.
на ВКС по гр. дело
№
3383/2015г., I г. о.
Разпоредбата на чл.9
от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави.
Към датата на
сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение размера на възнаградителната лихва. При положение, обаче, че се касае
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг.
Предвид това, в съдебната практика трайно се
приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /за
обезпечени кредити – двукратния/. В тази насока – решение № 906/ 30.12.2004г.
по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 378/18.05.2006г. по гр.
дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело № 5093/2007г. на ВКС, 2
г. о.; определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело № 6295/2014г. на ВКС, 4 г. о.
В случая уговореният
ГЛП от 98.52 % е девет пъти по-висок размер от този на законната лихва, поради
което съответната клауза от договора за кредит се явява нищожна – на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Следователно
уговорената възнаградителна лихва не се дължи.
Не се дължи според БРС
и претендираната неустойка. Според чл.10.4 от ОУ, след прекратяване на договора
на основанията по чл.10.3 остава в сила задължението на клиента да заплати всички
дължими суми, като в този случай върху целия размер на заема се начислява
неустойка в размер на 50%. Уговореният размер на неустойката от 50% от целия
дълг е прекомерен и нарушава обществения морал, тъй като превръща неустойката в
средство за обогатяване на кредитора, лишавайки я от нейната обезщетителна и
обезпечителна функции. Освен това е уговорено неустойка да се начислява върху
целия размер на заема, т.е. върху целия първоначално определен размер на заема,
без да се държи сметка, че има случаи, когато по-голяма част от дълга е бил
заплатен, а длъжникът пропусне заплащане на някоя от крайните вноски, като и в
тази хипотеза неустойката би се дължала върху цялата сума, независимо от
плащането на по-голяма част от нея. Това е допълнителен аргумент, че клаузата
за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, ето защо търсената
сума за неустойка също не се дължи.
При това положение следва да се
приеме, че за Б. е възникнало валидно задължение да заплати на ”Профи Кредит
България” ЕООД единствено
главницата по процесния договор за револвиращ заем. В исковата молба се съдържа
признание, че ответницата е заплатила първите осем пълни вноски от кредита и
една девета непълна вноска. Това признание се подкрепя и от представеното
извлечение по сметка, в което е записано каква част от тези вноски представлява
главницата. Оказва се, че главницата е общо 14.43 лева от платените вноски. Отделно
обаче са платени по вноските общо 345.07 лева формално за договорна лихва. След
като обаче клаузата за лихвата е нищожна, такава не се е дължала, поради което
и тази сума се явява недължимо платена като лихва. Ето защо трябва да се
приеме, че тази сума е платена също за главницата и с плащането й задължението
за главницата е намаляло. Сборът от двете суми възлиза на 359.50 лева, като
тази сума следва да се приеме, че е погасила главницата. Ето защо остава
непогасена главница от 140.50 лева /500-359.50/.
Искът по чл.422,
ал.1 ГПК в този размер е основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането. За
разликата – до 485.58 лева, претенцията следва да се
отхвърли, като неоснователна. Следва изцяло да бъдат отхвърлени и претенциите
за договорна лихва от 1209.08 лева и за неустойка от 659.69 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 41.35 лева и
разноски в заповедното дело от 5.80 лева, съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.Б.,
ЕГН ********** ***, че дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от С.Н.Н. и Я.Я.Ч., сумата от 140.50 лева /сто и
четиридесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
главница, дължима по договор за
револвиращ заем № **********/18.01.2013г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 25.01.2019г. до окончателното плащане, което
вземане е предмет на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 669/2019г.
на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 140.50 лева до целия търсен размер от 485.58 лева
главница, както и иска за сумата от 1209.08 лева договорно възнаграждение и
сумата от 659.68 лева неустойка за прекратяване на договора, ведно със
законната лихва върху двете суми от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.П.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано
от С.Н.Н. и Я.Я.Ч., сумата от 41.35 лева /четиридесет и един лева и тридесет и
пет стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 5.80 лева /пет лева и осемдесет стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.