Определение по дело №534/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното

Предявен е иск с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и е образувано по искова молба на „Г.-К.” със седалище г. К.против Р. Р. С. от г.К., като ЧСИ с рег. № 812 на Камарата на съдебните изпълнители , с район на действие Окръжен съд - К.за сумата от 82 787.04 лв. , която впоследствие е увеличена на 219 408.89 лв. , ведно със законната лихва от датата на запорно съобщение от 09.06.2008 г. до окончателно изплащане на сумата. Твърди се, че по изпълнителен лист , издаден на 05.03.2008 г. по в.гр.д. № 819/ 2007 г. на АС-Пловдив, общо за сумата от 140 400 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 16.11.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, е образувано изп. д. № 88/2008 г. по описа на ЧСИ Р. С.. По запорно съобщение изх.№ 2307/ 13.03.2008 г. на ЧСИ Р. С. по изп.д.№ 88/ 2008 г. дружеството дължало олихвяема сума от 44 100 лв. считано от 16.11.2005 г. ,32 100 лв. от 16.11.2005 г., 32 100 лв. от 16.11.2005 г. и 32 100 лв. от 16.11.2005 г., ведно със законната лихва към 13.03.2008 г. в размер на 44 182.56 лв. и неолихвяема сума 7 708.00 лв., неолихвяема сума по ТТРЗЧСИ в размер на 9 538.37 лв.. Със същото запорно съобщение бил наложен запор върху сметките/ левови и валутни/ на дружеството до размера на посочените суми. Общата сума по запорното съобщение бил 201 828.93 лв. Обслужващата дружеството Банка „Уникредит Булбанк” – К.към 25.06.2008 г. Þзплатило сумата 284 615.97 лв. или сумата надхвърляла вземането по изпълнителния лист с 82 787.04 лв. По второто запорно съобщение от 09.06.2008 г. на ЧСИ Р. С. олихвяемата главница е 140 400 лв. ,начислена била лихва до 9.06.2008 г.сумата от 32 556 лв., такса по т. 20- 172 500 лв. , ДДС по т.20 – 34 500 лв. , обикновени такси – 480 лв. , ДДС върху тази сума 96 лв., хонорар за вещо лице 900 лв., пощенски разходи 8.45 лв., такса по т. 26 – 10 853. 82 ДДС върху таксата по т.26 – 2 170.76 лв. Това запорно съобщение не било връчено на дружеството. Счита, че нов запор върху допълнително начислените суми за разноски не следва да бъде налаган , а ЧСИ бил длъжен на основание чл.79 от ЗЧСИ да изготви сметка за събраните такси и да я връчи на дружеството, а такава не била връчена. За невнесените такси можело да се иска издаване на заповед за изпълнение съгласно чл.410 от ГПК. Второто запорно съобщение касае недължими такси и разноски по т. 20, 29 и 33 от ТТРЗЧСИ които са преведени по сметката на ответника след погасяване на задължението по изпълнителния лист и изпълнителното действие не е съобразено с авансово внесените от взискателите такси. Извършения опис на недвижим имот- търговски комплекс „П.” е незаконосъобразен , тъй като взискателите не са внесли авансово следващата се такса по т.20 от Тарифата. Моли съдът да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да сумата от 219 408.89 лв., като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2008 г. до окончателно изплащане на сумата. В подкрепа на иска представя писмени доказателства.

В писмения отговор на исковата молба ответника твърди, че предявеният иск е неоснователен и оспорва обстоятелствата, на които се основава иска. Претендираната сума по изпълнителния лист е събрана съобразно изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ, правилно е разпределена и няма надвзети суми от длъжника по изпълнителното дело. Изпълнителните действия на ЧСИ, включително и за извършения опис на недвижим имот, касаят изпълнение по непозволено увреждане в резултат на трудова злополука, при която таксите по съдебното изпълнение се събират от длъжника. В случая взискателите са внесли по т.20 от Тарифата такса в размер на 50 лв., а разликата до начислената такса върху стойността на имота се дължи от длъжника , съгласно чл.79,ал.2 от ГПК. На всикателите било съобщено с писмо , получено на 25.04.2008 г. за дължимата такса по т.20 от Тарифата 172 450 лв. и ДДС върху сумата от 34 490 лв. 3ВД.

Третото лице- помагач оспорва иска по основание и размер. Счита , че за ищеца не са настъпили вреди от изпълнението по изп.д. № 88/2008 г. Оспорва причинно-следствена връзка, тъй като изпълнителните действия на ЧСИ били в съответствие с изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЧСИ и взетата такса по извършения опис на недвижим имот по същество не е в пряка причинно-следствена връзка с твърдяния от ищеца вредоносен резултат. Заявява, че искът е недопустим , тъй като процесната сума може да бъде предмет на обжалване действията на ЧСИ по реда и в сроковете по ГПК. Счита, че не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за деликтната отговорност, тъй като не е налице вреда за ищеца. Не бил конкретизиран момента на настъпването на вредите, а този момент е важен за застрахователя с оглед периода на валидност на договора за задължителна застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ”. Доказателства за настъпили вреди по време на действието на договора не били представени. Позовава се на чл.51 от ЗЗД и счита, че ищеца не само не е претърпял имуществени вреди, но и е допринесъл за настъпването им чрез забавяне действията на ЧСИ. Моли съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, а ако счете, че искът е основателен, ответника да бъде осъден да заплати сумата от 5.80 лв. съгласно тройната съдебно-счетоводна експертиза , а в останалата част да бъде отхвърлен.Представена е застрахователна полица и Общи условия на договор за застраховка „Професионална отговорност на Застрахования в качеството му на ЧСИ.

Съдът, след преценка на представените доказателства и доводите на страните , приема за установено следното:

Срещу „Г.-К.” със седалище гр. К. е образувано изп. д. № 88/2008 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 на Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие КОС, на 13.05.2008 г. , на основание изпълнителен лист общо за сумата от 140 400 лв. , ведно със законната лихва, считано от 16.11.2005 г. до окончателното й изплащане. Молбата за образуване на изп.д. е подадена от адвокат- пълномощник на взискателите, с искане за прилагане на принудителни способи за събиране на вземането – запор върху сметките на длъжника, запор на МПС, вписване възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, опис и продажба движими и недвижими имоти, както и пълно проучване на длъжника. С резолюция/без дата/ ЧСИ е разпоредил да се направи проучване, да се връчи ПДИ и да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника. В изпълнение на задължението по чл. 428,ал.1 от ГПК, ЧСИ поканил ищеца да изпълни доброволно задължението си по изпълнителния лист на 13.03.2008 г. с покана за доброволно изпълнение, и тъй като не бил открит по седалището и адреса на управление, на посочената дата връчителят на книжа при ЧСИ залепил уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. Макар че в исковата молба не се съдържат доводи за законосъобразността на връчването на книжа по изпълнителното дело на ищеца и по-точно поканата за доброволно изпълнение, съдът установява, че връчването й не е оформена съгласно изискванията на чл.50 от ГПК. /. При това положение би следвало от 13.03.2008 г. да тече двуседмичния срок за ищеца да изпълни доброволно задължението си по изпълнителното дело, но от писмо изх. № 3706/16.04.2008 г. до ищеца/за което няма данни да е получено / и два констативни протокола се установява , че срока за доброволно изпълнение изтича на 27.03.2008 г. , а съгласно чл.47,ал.2 от ГПК- на 10.04.2008 г. Няма данни по изп.д. за уведомяване на ищеца за това обстоятелство. Преди да е започнал да тече срокът за доброволно изпълнение с различни изх. номера от 13.03.2008 г. ЧСИ е изпратил до 29 банки в страната запорни съобщения за олихвяема сума 44 100 лв., от 16.11.2005 г., 32 100от 16.11.2005 г., 32 100 лв. от 16.11.2008 г. и 32 100 лв. от 16.11.2005 г. , ведно със законната лихва , която към момента е била 44 182.56 и неолихвяема сума от 7 708.00 лв. като се добави и неолихвяема сума – такси и разноски по Тарифата по ЗЧСИ – 9 538.37 лв., до Сектор „ Пътна полиция” при РПУ- Кърджали, до АВ – К.и до НАП, ТД-Кърджали. Отговори са получени от всички институции и от тях се установява, че ищеца е в добро имуществено състояние. „Уникредит Булбанк” - София е уведомила ЧСИ, че от 19.03.2008 г. е блокирала сметките на ищеца и е извършила частични плащания по наложения запор. С констативен протокол от 17.04.2008 г. постъпилата сума по сметка на ЧСИ на 19.03.2008 г. в размер на 27 539.72 лв. е разпределена за такса по т.26, за обикновени такси, за ДДС по т.1 и 2 от тарифата, за допълнителни разноски , за задължения на РД на АДВ – Пловдив, за адвотакски хонорар и за взискателите и е приложена сметка и фактура за начислени такси общо в размер на 3038.86 лв. с ДДС, както и платежни документи за изплатени суми по сметката за разпределение. С молба вх. № 1375/28.03.2008 г. при ЧСИ по изп.д. № 88/2008 г. взискателите са поискали налагане на възбрана и насрочване на опис върху недвижим имот – Хотелски комплекс „П.” собственост на ищеца. Постановление за налагане на възбрана и насрочване на опис върху недвижим имот или протокол за извършеното действие съгласно чл.434 от ГПК не са съставени от ЧСИ. На 03.04.2008 г. Съдия по вписванията при РС-К.е вписал възбрана на недвижими имоти , включително и на Хотелски комплекс „П.”, като за това действие ЧСИ е уведомил ищеца. Десет дни след това на 14.04.2008 г. с призовка за принудително изпълнение ищеца е уведомен за насрочен опис на имота на 23.04.2008 г. от 10.00 часа , а в случай на отменяща описа причина – на 08.05.2008 г. от 10.00 часа. От четиримата взискатели , само В. Т. С. е уведомена да внесе по сметка на ЧСИ такса по т. 20 - 60 лв. и е издадена фактура за тази сума. На 10.04.2008 г. чрез „Уникредит Булбанк” е извършено частично плащане по наложения запор. С писмо вх. 1832/ 19.04.2008 г. на ЧСИ ищеца е предложил план за доброволно изпълнение на задължението, който не е възприет от взискателите и по делото няма данни ЧСИ да е посредничил на страните по изпълнителното дело за постигане на спогодба по чл.18,ал.3 от ЗЧСИ. Описа на посочения недвижим имот е извършен на 23.04.2008 г. от 10.00 часа в присъствието на представители на страните по делото, като оценката на имота на възлиза на 11 500 000 лв. и е насрочена публична продан на 07.05.2008 г. до 06.06.2008 г. Вещото лице не е представил експертиза за стойността на имота. Два дни след извършения опис по принудителното изпълнение, на 25.04.2008 г., ЧСИ е изпратил съобщение до взискателите, че дължат възнаграждение за вещо лице 900 лв. , такса по т.20 от Тарифата 172 450 лв. и ДДС 34 490 лв. или общо 207 840.00 лв., но по изпълнителното дело няма данни за ефективно получаване на съобщението и плащане на сумата, при което съдът приема, че макар и след описа съобщение до взискателите не е изпращано и окончателната такса п по т.20 от Тарифата не е внесена от взискателите. На 20.05.2008 г. по сметка на ЧСИ по изп.д. е постъпила сумата от 65 000 лв. Независимо от постъпването на суми по изпълнителното дело на 20.05.2008 г. ЧСИ е уведомил три банки в страната, между тях и „Уникредит Булбанк” , че във връзка със запорно съобщение от 13.03.2008 г. има промяна в размера на задължението във връзка с извършения опис, като се прибавя сумата от 172 450.00 лв.такса по т.20 от Тарифата и размера на възнаграждението на вещото лице от 900.00 лв. , но поради некоректно посочване на сумите писмото е върнато на ЧСИ. Без да състави протокол за предприето действиепо чл.434 от ГПК и без да уведоми ищеца за увеличаване размера на вземането ЧСИ е изпратил запорно съобщение изх. № 5328/09.06.2008 г. до „Уникредит Булбанк „ , от което се установява, че задължението по изп.д. след частично плащане е: олихвяема сума 172 956.47 лв., неолихвяема сума - 208 484.45 лв. , такса по т.20 върху горните две суми и ДДС върху таксата по т.26. Запорното съобщение е с приложение за размера на задължението, което към 09.06.2008г . възлиза на 394 465.50 лв. Във връзка с постъпили суми от 17.06.2008 г. до 18.06.2008 г. по сметката на ЧСИ , на 19.06.2008 г. е извършено разпределение на сумата от 64 924.64 лв. По изп.д. няма ищеца да е уведомен за запорно съобщение от 09.06.2008 г. На 25.06.2008 г. е извършено друго разпределение на сумата от 156 584.39 лв. , а на 26.06.2008 г. на сумата от 32 815.68 лв. По молба на взискателите от 08.07.2008 г. е насрочена публична продан от 11.07.2008 г. до 11.08.2008 г. на описания недвижимия имот и за това действие ЧСИ е уведомил ищеца на 08.07.2008 г. На 15.07.2008 г. ЧСИ е извършил разпределение на сумата от 129 266.86 лв. и е върнал на ищеца сумата общо 307.32 лв. ,като надвнесена, от тях по т.20 – 60 лв. и на същата дата взискателите са поискали прекратяване на изп.д. № 88/ 2008 г. поради изцяло изплащане на задължението и съответно с протокол от 16.07.2008 г. , от който се установява, че ЧСИ е прекратил делото и е отменил наложените запори и възбрани.

От застрахователна полица № 07 190 1321/ 29.11.2007 г. и Общи условия , професионална отговорност – частни съдебни изпълнители на ЗПАД”А.” – С.,се установява, че ЧСИ Р. С. е застрахован за риск ”Професионална отговорност на частни съдебни изпълнители” с изплатена застрахователна премия за период на застраховката 30.11.2007 г. до 29.11.2008 г. Съгласно раздел VІІ, т. 4 от Общи условия , Професионална отговорност – частни съдебни изпълнители е предвидено задължение на застрахования да уведоми застрахователя не по-късно от седем дни от узнаването за предявени срещу него искове или следствено действие , да проучи и запише всички известни обстоятелства и незабавно да запознае застрахователя. По делото не се спори, че предмет на делото е застрахователен риск „Професионална отговорност на ЧСИ” и узнаването за предявения иск от страна на ответника е на 14.07.2008 г. , с получаване на препис от исковата молба, а искането за конституиране на третото лице-помагач е от 05.11.2008 г. , т.е. застрахователя не е уведомен от ответника за предявения срещу него иск в предвидения срок.

От единичната и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че предварително внесената такса от взискателите по т.20 от Тарифата е в размер на 60 лв. /такса 50 лв. и ДДС 10 лв./ , а останалата сума от 207 840.00 лв. с ДДС не е внесена от взискателите , а е взета от сметката на ищеца. Вещото лице установява още, че за събраната сума от 2 459.28 лв. не е посочено основанието по тарифата. Общо сумата, която е взета от сметката на ищеца възлиза на 221 445.69 лв. , а на 15.07.2008 г. на ищеца е възстановена сумата от 307.32 лв. Допълнителната експертиза установява размера на лихвите върху постъпили суми при ЧСИ и момента на разпределението им на взискателите, които не са предмет на делото и не следва да се обсъждат. И в крайна сметка от образуване на изп.д. № 88/2008 г. до погасяване на задължението по сметка на ЧСИ са преведени такси и разноски в размер на 219 045. 69 лв. , а разликата между преведената по сметка на ЧСИ и тази при ищеца е в размер на 557.71 лв./ 411131.29 – 410573.83 лв./. По делото е назначена и тройно съдебно-счетоводна експертиза , която установява, че лихвите за периода от 16.11.2005 г. до 25.06.2008 г.- върху главницата 140 400 лв. и от 25.06.2008 г. до 15.07.2008 г. върху главницата 127 587.71 лв. е начислена и изплатена общо лихва в размер на 51 295.36 лв. Експертизата не установява надвзети суми. Размера на надвзетата сума от лихви е в размер на 5 .80 лв. , като лихвата върху тази сума е 1.06 лв.

При тези данни съдът намира предявеният иск за частично основателен. От съдържанието на исковата молба се установява, че предмет на делото са незаконосъобразни процесуални действия на ЧСИ във връзка с некоректно изчислени и взети без основание от банковите сметки на ищеца такси по т. 20, 29 и 33 от ТТЗЧСИ.

Изпълнителния процес е законово уредена принуда срещу длъжника. Законосъобразното принудително изпълнение е свързано с материалноправни правомощия на ЧСИ във връзка със съществуване на изпълняемото право, принадлежността на имущественото право- обекта на изпълнение, и с процесуалноправни правомощия във връзка с изпълнителното основание, изпълнителен лист и законосъобразно изпълнение на процесуални правомощия на ЧСИ. По делото не се спори,че действията на ЧСИ по изп.д. № 88/2008 г. не са атакувани от длъжника – ищец по настоящото дело, независимо от това няма пречка страните по изпълнението да търсят вреди от изпълнението по реда на чл.441 от ГПК. Установява се, че изпълнителното дело е започнало с молба на взискателите с посочване на няколко начина на изпълнението, като ЧСИ е предприел един от тях - запор на банковите сметка на длъжника- ищец по настоящото дело. По делото не се спори, че действията по принудителното изпълнение на изпълнителния лист са предприети преди да започнал да тече срокът за доброволно изпълнение. Първите действия на ЧСИ са от момента на постъпване на молбата на взискателите за образуване на изп.д. № 88/2008 г. на 13.03.2008 г. с изпращане на запорни съобщения до 29 банки в страната , включително и до обслужващата ищеца „Уникредит Булбанк” – София и от 19.03.2008 г. върху банковите сметки на длъжника е наложен запор и е извършено частично плащане.

Съгласно чл.80 от ЗЧСИ за всяко действие на ЧСИ дължимата такса по чл.78,ал.2 от ЗЧСИ се внася авансово, а съгласно чл.79, ал.1 и 2 от ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече екземпляра, подписани от ЧСИ , единият от който се връчва на длъжника. Нормата на чл.80 от ЗЧСИ е възпроизведена и в разпоредбата на чл.33 от ТТРЗЧСИ която е императивна, съгласно която всички такси и разноски се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. В случая данните по делото сочат, че взискателите са внесли авансово по сметка на ЧСИ обикновена такса по т.1 от Тарифата за образуване на изпълнителното дело 24 лв. с ДДС , пропорционална такса по т.20 от Тарифата за извършване на опис 60 лв. с ДДС , и адвокатски хонорар в размер на 7600.00 лв. Два дни след извършване на описа ответника е поканил взискателите да внесат по сметка на ЧСИ размера на пропорционалната такса по т.20 от Тарифата от 172 450 лв. и ДДС 34, 490 лв., но по делото няма данни таксата да е платена, а двете суми са взети от сметката на ищеца. Или по изп.д. ЧСИ е следвало да има убедителни доказателства, че за взискателите е невъзможно да внесат авансово такса по т.20 от Тарифата и едва тогава да се възползва от пътят по чл.79,ал.3 от ЗЧСИ . Доказателства в тази насока не се съдържат в изп.д. , при което съдът приема , че се касае за незаконосъобразно процесуално действие от страна на ответника , изразяващо се в нарушаване на закона , в резултат на което е причинил имуществена вреда на ищеца . По делото не се правят доводи , че при преминаване от един изпълнителен способ към друг, за задължението на ЧСИ по чл.428,ал.4 от ГПК , за необходимостта от извършване на опис на недвижим имот при започнало принудително изпълнение и постъпване на суми по сметката на ЧСИ и възможността на съдебния изпълнител да посредничи на страните за постигане на спогодба, с оглед предложението на длъжника за споразумение с взискателите, но съдът следва да ги маркира , тъй като са част то професионалната дейност на съдебния изпълнител. Така по делото се установява, че след наложения запор по сметката на ЧСИ са постъпвали суми от сметката на ищеца и към момента на извършването на описа по сметката на ищеца е имало налични суми, които са били обект на разпределение с констативни протоколи. Общоизвестно е , че ищеца е едно от дружествата в областта, което е действащо и не би се затруднил при изпълнението на вземането. За това необходимостта от извършване на опис не е била нÓлице. При преминаването на един изпълнителен способ към друг ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл. 434 от ГПК , не е посредничил и за постигане на спогодба между страните по изпълнението съгласно чл.18 ,ал.3 от ЗЧСИ, въпреки че е имал такава възможност при постъпването на споразумението.

По делото не се установяват данни ЧСИ да е предприел действия по събиране на субсидирани такси по т.30 от ТТРЗЧСИ, при което взискателите са били задължени за заплащане на пропоционална такса за извършване на опис по т.20 от Тарифата. Въпреки вмененото задължение на ЧСИ по ЗЧСИ да изготвя сметка за събиране на таксите , по изпълнителното дело липсва такава по чл.79,ал.2 от ЗЧСИ, която да съдържа разпоредбите , въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса , сумите на дължимите такси и допълнителни разноски , размерът на получената предплата и последиците при неплащане, и да е връчена на ищеца като длъжник по изпълнението. Посочената сметка е свързана с общия принцип за отговорност за разноски и за неоснователно причиняване на имуществени вреди.

От изложеното следва извода на съда, че са налице предпоставките на чл. 441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД, аналогични с тези по чл.74 от ЗЧСИ, а именно налице са четирите предпоставки на непозволеното увреждане – юридическо процесуално действие от страна ЧСИ – начислена е и взета от сметката на ищеца пропорционална такса по т.20 от Тарифата без да са положени усилия от ЧСИ за авансово плащане на таксите от страна на взискателите по изпълнението, както и неизпълнение на задължение по чл.79,ал.1 и 2 от ЗЧСИ. Или налице е виновно поведение от страна ЧСИ. Начислената и събрана от ЧСИ пропорционална такса по т.20 от Тарифата е в размер на 172 500 лв. и ДДС 34 500 лв. и е вреда за ищеца , тъй като е взета от сметката му без основание и в причинна връзка с неправомерното професионално поведение на ЧСИ по изпълнително д. № 88/2008 г. при предприемане на действия по извършване на опис на недвижим имот. Или общо вредата е в размер на 206 940 лв. , от които 172 450.00 лв. такса по т.20 от Тарифата и 34 490.00 лв. ДДС , тъй като 60.00 лв. са върнати на ищеца , или в този размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото 27.06.2008 г. до окончателното й изплащане , а в останалата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан

По отношение на субсидирани такси по т.29 от Тарифата съдът изрази становище по-горе в изложението, а т.33 от Тарифата касае плащане на предвидените такси по ЗЧСИ.

При този изход на делото ответника дължи разноски в размер на уважената част на иска в размер на 9169.01 лв./д.т. 8081.91 лв. + 1087.10 лв. разноски за в.л./, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1 802.50 лв., за което е представено платежно нареждане за заплащане по фактура. По делото липсват писмени доказателства за изплатено възнаграждение за адвокат в размер на 20 964. 51 лв., съответно за 19 162.01 лв. , при което съдът не следва да го присъжда.

Решението се постановява с участието на трето лице –помагач ЗАД „А.” , гр. С..

Водим от изложеното окръжния съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Р. Р. С. ЧСИ с рег. №, с район на действие КОС , гр. К., бул. „Б". №, Търговско-развлекателен център „О. , офис, да заплати на „Г.-К.” , със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Р.„ № обезщетение за имуществени вреди , произхождащи от изп.д. № 88/2008 по описа на ЧСИ Р. Р. С. , представляващи незаконосъобразно изпълнение на професионални задължения по събиране на пропорционална такса по т.20 от ТТРЗЧСИ и неизпълнение на задължение по чл.79,ал.1 и 2 от ЗЧСИ , в размер на 206 940 .00 лв. с включен ДДС/172 450.00 лв.пропоционапна такса по т.20 от ТТРЗЧСИ и 34 490.00 лв. ДДС/ , ведно със законната лихва, считано от 27.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото общо в размер на 10 971.51 лв. / от които д.т. 8081.91 лв. , 1087.10 лв. разноски за в.л. и 1802.50 лв. възнаграждение за адвокат/.

Отхвърля иска в останалата му част до размера на 219 408.89 лв. и иска за присъждане на законна лихва , считано от 09.06.2008 г.

Решението е постановено с участието на трето лице-помагач ЗПАД”А.”, гр. С., ул. „С. К." №.

Решението се обявява в регистъра за съдебните решения при КОС и може да се обжалва пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице-помагач.

Председател: