Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 288 от 11.04.2012 година, постановена по НОХД № 1146/2011 година Горнооряховският районен съд е признал подсъдимата С. Н. Н. за виновна за това, че за периода 01.09.2010 до 01.09.2011 година в гр.Стражица след като е била осъдена да издържа свой низходящ – малолетната Е.М.К със съдебно решение по гр.д.№ 600/2007 година на РС Свищов, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, в случая 12 месечни вноски по 50 лв. всяка, общо за сумата от 600 лв. и на основание чл.183 ал.1, вр.чл.42а ал.2 т.1,2,4 и 6, вр.ал.3 т.1 и 3, вр.чл.42а ал.1,2 и 5, вр.чл.36 и 54 НК я осъдил на пробация с пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес в гр.В. за срок от две години с периодичност на явяване и подписване три пъти седмично; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; Включване в програми за обществено въздействие за срок от две години; Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години в размер на 250 часа за всяка календарна година. Недоволна от присъдата останала С. Н., която като я обжалва твърде, че присъдата е незаконосъобразна, че спрямо не я за същото деяние е постановена и влязла в сила оправдателна присъда. В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата си само в частта, в Ûоято моли да й бъде намален размера на определеното наказание. Окръжният прокурор в съдебно заседание счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, а определеното наказание за справедливо и предлага на съда да остави жалбата без уважение и потвърди присъдата. Жалбоподателката лично поддържа жалбата само в частта й, с която иска да и бъде намалено определеното наказание. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид искания и доводите на страните, намери за установено следното. По оплакванията на процесуални нарушения и незаконосъобразност на присъдата: Жалбоподателката с жалбата си твърди, че за същото деяние спрямо нея има постановена и влязла в сила оправдателна присъда. Също така твърди, че обжалвана присъда е постановена в нейно отсъствие, което според изложението следва да бъде тълкувано като оплакване за нарушено право на защита. По първото оплакване съдът намира същото за неоснователно. Видно от приложеното към настоящето дело НОХД № 711/2010 година с присъда № 195/2011 година ГОРС е признал С. Н. за невинна да е извършила престъпление по чл.183 ал.1 НК, по за съзнателно неизпълнение на съдебното решение за заплащане на издръжка за периода м.юни 2009 – м.юни 2010 година. Т.е. твърдението на жалбоподателката, че за същото деяние има влязла в сила присъда е неоснователно, тъй като се касае за неизпълнение на задължение за различни периоди. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката за нарушено право на защита. Видно от протоколите по делото съдебното заседание на 23.11.2011 година е отложено по молба на упълномощения защитник на жалбоподателката. По същата причина не е даден ход е делото е отложено и в заседанието на 14.12.2011 г. На 17.01.2012 г. ход на делото отново не е даден, въпреки редовното призоваване както на подсъдимата, така и на упълномощения защитник, поради неявяването на последните. Заседанието от 07.02.2012 г. се е явил упълномощения защитник, даден е ход на делото и същото е отложено за проверка на представени нови писмени доказателства. С молба от 24.02.2012 г. упълномощения защитник е направил отказ от по нататъшна защита, за който отказ е дадено и писмено съгласие от подсъдимата. За пореден път въпреки редовното призоваване и без да посочи уважителни причини подсъдимата не се е явила в съдебното заседание на 06.03.2012 г. като делото е отложено поради неявяване и на призован свидетел. На 11.04.2012 г. подсъдимата редовно призована не се явила в съдебно заседание. Съдът е дал ход на делото, разпитал явилата се свидетелка, дал ход на съдебни прения и постановил обжалваната присъда. От описаното по-горе е видно, че съдът многократно е дал възможност на подсъдимата да вземе лично участие в съдебното производство като се яви в съдебно заседание, което тя не е сторила без да посочи уважителни причини за това. Съгласно разпоредбата на чл.269 НПК присъствието на подсъдимата в съдебно заседание нее било задължително, нито пък са били налице основания за задължителна адвокатска защита. Поради изложеното съдът намира оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни. По оплакването за несправедливост на наложеното наказание. От събраните писмени и гласни доказателства по делото безспорно е установено, че жалбоподателката е родителна малолетното дете Е, че е лишена от родителки права с влязло в сила решение по гр.д.№ 600/2008 година на РС Свищов, като със същото решение е осъдена за заплаща месечна издръжка на Е в размер на 50 лв. Не се спори по делото, че този съдебен акт е станал известен на жалбоподателката на 01.09.2010 година по повод НОХД № 711/10 г на ГОРС. Също така не се спори, че жалбоподателката не е заплащала издръжка на детето в инкриминирания период – м.9.2010 – м.9.2011 година. И настоящата инстанция намира, че жалбоподателката съзнателно не е изпълнила свое задължение за изплащане на издръжка повече от два месеца. Същата е действала при условията на пряк умисъл. С горното жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 НК и правилно и обосновано е била призната за виновна и наказана по този тест от закона. При определяне на наказанието съдът е отчел всички обстоятелства имащи значение за това. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, от които да следва извод за нови обстоятелства имащи значение за определяне размера на наложеното наказание. Поради изложеното настоящата инстанция намира определеното наказание за правилно и справедливо, съответстващо както на степента на обществената опасност на деянието, така и на степента на обществената опасност на дееца. Като взе предвид горното настоящата инстанция намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена, а жалбата за неоснователна. Водим от горното и на основание чл.338 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 288 от 11.04.2012 година, постановена по НОХД № 1146/2011 година от Горнооряховският районен съд като правилна и законосъобразна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |