РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Перник, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Търговско дело №
20221700900036 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл. 327
от ТЗ, а акцесорният иск е с правно основание чл.86 ЗЗД вр. с чл. 294, ал.1 от
ТЗ и чл. 303а от ТЗ.
По съображения изложени в исковата молба, ищецът “Екострой
Комплект“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1756, район „Студентски“, бул. „Климент Охридски“ № 59-63, моли да
бъде осъдено ответното дружество „Пламекс Груп“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник 2300, ул. „Черковна“ № 1, да
му заплати сумата 71 363,36лв., представляваща главница, дължима за
незаплатени доставени стоки и извършени услуги по 26 броя фактури,
фактурирани от 29. 10. 2019г. до 30. 12. 2020г. включително, сумата 10
803,22лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава
по всяка фактура за периода, считано от деня на забавата, който ден следва да
се счита датата, следваща падежа на всяка отделна фактура, до датата на
предявяване на исковата молба, ведно със законните лихви върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски, включително и тези по
1
обезпечителното производство – по ч. гр. д. № 137 / 2021г. по описа на
Районен съд гр. Трън.
Ищецът, основава иска си за главницата на твърдения, че между двете
дружества са налице трайни търговски отношения от 2019г., като той е
извършвал доставка на стоки и е извършвал услуги на обща стойност 71
363,36лв., за което са издадени общо 26 броя фактури, подробно описани в
исковата молба, фактурирани от 29. 10. 2019г. до 30. 12. 2020г. включително,
че управителят на ответното дружество е потвърдил това задължение на
дружеството в писмен вид – в писмо потвърждение, но сумата не е заплатена
до този момент.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава, в размер на 10
803,22лв., равняваща се на лихвите за забава до датата на исковата молба,
ищецът основава на разпоредбите на чл.86 ЗЗД вр. с чл. 294, ал.1 от ТЗ и на
чл. 303а от ТЗ.
Ответното дружество „Пламекс груп“ ЕООД, чрез адвокат Д.Ж., е
депозирало писмен отговор. С него оспорва изцяло иска на ищцовото
дружество. Твърди, че вземанията на ищеца не са изискуеми; навежда доводи,
че трайните търговски отношения между двете търговски дружества датират
от 2017г.; твърди, че на базата на тези трайни търговски отношения, но преди
извършването на процесните доставки, двете дружества са постигнали общо
съгласие под формата на рамково търговско споразумение, без уточняване на
цени и стойности, по силата на което те са приели и са се съгласили да си
ползват услугите приоритетно, като разплащането между тях се извършва
натурално – т. е. „Екострой комплект“ ЕООД доставя цимент, бетон или
извършва услуги, а „Пламекс“ груп“ ЕООД предоставя СМР /строително
монтажни работи/ на същата стойност, като само при добра ликвидна
обезпеченост със свободни парични средства ще извършват реални плащания
помежду си. В горния смисъл се позовава на Протокол за прихващане от 07
март 2019г. и от 16 септември 2019г., както и на повишаване
конкурентноспособността на двете дружества, които по този начин създават
предпоставки за 100% натоварване на производствените си мощности и
персонал. Сочи, че само и единствено поради наличието на това рамково
търговско споразумение, ответното дружество не е заплащал/заплатил
2
посочените стоки и услуги, като и по същите съображения управителят на
дружеството добросъвестно и коректно е посочил формираното задължение
по рамковото споразумение обективирано в процесните фактури.
Поради това, че ищцовото дружество не е представило лихвен лист,
оспорва иска в частта, с която се претендира присъждането на обезщетение в
размер на 10 803,22лв.
Ищецът е депозирал в срок допълнителна искова молба. С нея оспорва
изцяло твърденията в писмения отговор на исковата молба. Поддържа
становището си, че трайните търговски отношения между страните датират от
2019г. Акцентира, че ответникът неколкократно признава, че процесните
суми не за заплатени. Навежда доводи, че към писмения отговор не е
приложената фактура от 2017г. Категорично възразява срещу твърденията на
ответното дружество, между двете дружества някога да е имало рамково
споразумение, в писмена или в устна форма. Отбелязва, че в исковата молба
подробно е изчислен размерът на лихвите за забава върху главницата, от
датата на забава до датата на предявяване на исковата молба.
Ответното дружество в срок е депозирало допълнителен писмен отговор
на допълнителната искова молба., с който пъддържа първоначалния си
отговор.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от
активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Касае е се за търговски
спор, между процесуално правоспособни и дееспособни субекти, който е
подведомствен на Пернишкия окръжен съд. Таблицата в исковата молба има
характер на справка по чл. 366 от ГПК. Следователно исковата молба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Видно от заключението на вещото лице Н. С. И., по съдебно –
3
икономическата експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът
изцяло възприема като обективно и компетентно дадено, за периода от 2017г.
до 2022г. ,“Екострой Комплект“ ЕООД е извършило общо 228 доставки на
бетон на обща стойност 654 544,24лв. без ДДС /897 459,48лв. с ДДС/ на
ответното дружество „Пламекс Груп“ ЕООД, както и е извършило 189 броя
услуги с бетон -помпа и транспортни услуги на същото дружество.
Следователно двете търговски дружества са в трайни търговски отношения
помежду си още от 2017г. По делото ответникът „Пламекс Груп“ ЕООД не е
оспорил дължимостта на процесната сума, а я е признал, но възражението му
е, че тя не е изискуема по силата на постигнато устно споразумение между
двете дружества. В тази насока се твърди двете дружества са постигнали
общо съгласие под формата на рамково търговско споразумение, без
уточняване на цени и стойности, по силата на което те са приели и са се
съгласили да си ползват услугите приоритетно, като разплащането между тях
се извършва натурално – т. е. „Екострой комплект“ ЕООД доставя цимент,
бетон или извършва услуги, а „Пламекс“ груп“ ЕООД предоставя СМР
/строително монтажни работи/ на същата стойност, като само при добра
ликвидна обезпеченост със свободни парични средства ще извършват реални
плащания помежду си. Пернишкият окръжен съд не възприема това
възражение по следните съображения :
Видно от изложеното на страница 6 от заключението на вещото лице Н.
И. – за периода от 2017г. страните по делото са осъществявали разплащания
помежду си, чрез плащания по банкова сметка, както и посредством
споразумителни протоколи за прихващане на насрещни вземания.
Видно от изложеното в малката таблица на стр. 6 от заключението на
вещото лице, за периода от 2017г. – 2022г., са извършени общо четири такива
прихващания между двете дружества на обща стойност 20 585,18лв., като две
от тях са за извършени услуги през 2019г. и две по споразумения по две
фактури през 2022г. Видно от последния абзац на стр.5 от заключението на
вещото лице, за всички останали суми в общ размер на 762 931,32лв. са
извършени плащания.
Следователно фактите говорят, че не е имало търговско споразумение в
твърдения от ответната страна смисъл, а напротив - имало е реални
плащания за извършените доставки на бетон и за извършените услуги и само
4
за четири от тях от тях е имало прихващания, което е изключение от общото
правило за плащания.
Представеното споразумение от 30. 08. 2022г. /л.45 от производството
пред Пернишкия окръжен съд/, с нищо не променя горния извод на съда - че
между страните от 2107г. е имало трайни търговски отношения, но не е имало
устно споразумение, в твърдения смисъл от страна на ответното дружество.
Видно от заключението на вещото лице Н. И., от представените с
исковата молба писмени доказателства – молба потвърждение – за дължимост
на процесната сума, както и от признанията на ответното дружество,
направени в писмения отговор и първото по делото заседание, поради което
съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че доставките и
услугите, за които е предявена исковата молба, са извършени от дружеството,
но те не са заплатени, то към датата на предявяване на исковата молба
ответникът е дължал на ищеца сумата 71 363, 36лв. за извършени доставки на
бетон и извършени услуги по процесните 26 броя фактури, както и сумата в
размер на 10 822,16лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва за забава по всяка фактура за периода, считано от деня на забавата,
който ден следва да се счита датата, следваща падежа на всяка отделна
фактура, до датата на предявяване на исковата молба – 01. 09. 2021г.
/мораторни лихви за забава/.
В последното по делото заседание на 14. 02. 2023г. ответникът е
представил две трансферни бележки, за сумата 20 063,28лв. и за сумата
15 000лв. /или общо 35 083,28лв., от които е видно, че с тях е погасил
задължение в размер на 35 083,28лв. Това обстоятелство следва да се вземе
предвид по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК. Следователно ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата 36
300,28лв. /тридесет и шест хиляди шестдесет и триста лева и двадесет и осем
стотинки, представляваща главница, ведно със законните лихви за забава
считано от датата на предявяване на иска – 01. 09. 2021г. до окончателното
изплащане, както и сумата 10 822,16лв., представляваща обезщетение в
размер на законната лихва за забава по всяка фактура за периода, считано от
деня на забавата, който ден следва да се счита датата, следваща падежа на
всяка отделна фактура, до датата на предявяване на исковата молба – 01. 09.
2021г.
5
За горницата над 36 300,28лв.. до пълния претендиран размер от 71
363,36лв. за главница, исковата молба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, тъй като за тази горница е извършено плащане в хода на
процеса.
Независимо от обстоятелството, че част от иска се отхвърля като
неоснователен, то на ищеца следва да се присъдят всички направени
разноски, а на ответника не следва да се присъждат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, тъй като именно той е станал причина за
предявяване на исковите претенции и извършване на разноски от страна на
ищеца.
Ищецът е направил разноски по делото, както следва : 3 286,66лв. за
държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на 4 500лв. и 400лв.
възнаграждение за вещото лице, а в обезпечителното производство по ч. гр. д.
№ 137 / 2021г. по описа на Трънския районен съд е направил разноски в
размер на 40лв. за държавна такса и 2 700лв. за адвокатско възнаграждение.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 8
186,66лв., представляваща направени разноски в исковото производство и
сумата 2 740лв., представляваща направените разноски в обезпечителното
производство.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Пламекс Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник 2300, ул. „Черковна“ № 1, представлявано от
управителя Д.З.Н., да заплати на “Екострой Комплект“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1756, район
„Студентски“, бул. „Климент Охридски“ № 59-63, представлявано от
управителя Л.Л.И., сумата 36 300,28лв. /тридесет и шест хиляди шестдесет и
триста лева и двадесет и осем стотинки, представляваща главница, дължима
за незаплатени доставени стоки и извършени услуги по 14 броя фактури,
фактурирани от 29. 10. 2019г. до 30. 12. 2020г. включително, с № № ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, сумата 10 803,22лв.
6
/десет хиляди осемстотин и три лева и двадесет и две стотинки,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава по всяка
фактура за периода, считано от деня на забавата, който ден следва да се счита
датата, следваща падежа на всяка отделна фактура, до датата на предявяване
на исковата молба - 01. 09. 2021г., ведно със законните лихви върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.
09. 2021г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски – 8 186,66лв. /осем хиляди сто осемдесет и шест лева и шестдесет и
шест стотинки/ по настоящето дело и 2 740лв. /две хиляди седемстотин и
четирдесет лева/ по обезпечителното производство – по ч. гр. д. № 137 /
2021г. по описа на Районен съд гр. Трън, като за горницата над 36 300,28лв.
до пълния претендиран размер от 71 363,36лв. за главница по фактури №
№ ***, ***, ***, ***, ***, *** ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, – отхвърля
иска като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7