Решение по дело №183/2023 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 71
Дата: 14 юни 2023 г. (в сила от 14 юни 2023 г.)
Съдия: Надя Спасова Георгиева
Дело: 20231500600183
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Кюстендил, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а

Николай Ал. Н.
при участието на секретаря Любка Евг. Н.а
в присъствието на прокурора В. П.
като разгледа докладваното от Надя Сп. Г.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231500600183 по описа за 2023 година
Производството е по глава ХХІ от НПК, озаглавена „Въззивно производство”.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Л. А. - защитник на подсъдимия Р. К. П.
срещу присъда № 26/30.11.2022 г. по НОХД № 133/2022 г. по описа на Кюстендилски
районен съд (КнРС), с която подсъдимият е осъден на ПРОБАЦИЯ за срок от 6 месеца и
да плати разноските по делото.
С бланкетна жалба от 12.12.2022 г. се изразява недоволство от присъдата по НОХД
133/22 г. и се моли за нейната отмяна, като подсъдимият бъде признат за невиновен, по
съображения, които ще бъдат направени след изготвяне на мотивите на присъдата .
Според въззивна жалба, изготвена от адв. А., подадена в КнРС на 15.03.2023 г.,
районният съд правилно и прецизно е отразил реалната фактическа обстановка от
обективна страна,с изключение на някои факти от реалната действителност, като това, че:
- „по делото е приложен нотариален акт на бащата на подсъдимия за параграфски
имот от 500 кв.м. с право на строеж на стопанска постройка“;
-„в имота, вписан в кадастъра на г-н К. има трайни насаждения и направен законен
сондаж“
-постройката с право на строеж, трайните насаждения и сондажа не са намерили
отражение в кадастъра при нанасяне на имота по давност на името на К. в кадастралната
карта, поради което „остават висящи“, а въпросът за ползването и част от владението на
имота, „от страна на моите доверители“ остава неизяснен
В жалбата се сочи още, че „по делото липсват ясни и конкретни гласни
доказателства относно това, кой, кога и в чие присъствие е построил, респективно
отстранил въпросната ограда“. Твърди се, че са налице противоречиви гласни
1
доказателства, поради което квалификацията по чл.323, ал.1 от НК не е доказана.
С жалбата са направени доказателствени искания за нов разпит на всички свидетели
относно оградата и на вещите лица, допълнителна задача на последното вещо лице
(вероятно се има предвид инж.Д.Х., изготвил последната техническа експертиза пред
районния съд), което да отговори на въпросите : 1/ Къде и в кой имот попадат постройката,
насаждения и сондажа и 2/ Налице ли са в момента следи от построена, респ. блъсната
ограда, както и да се изиска ЦЯЛАТА преписка по нанасяне на имота на К. в кадастъра.
Прави се искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен
По време на въззивните съдебни прения прокурорът и адв.В.П.-повереник на частния
обвинител Р. К. са пледирали за потвърждаване на присъдата.
Адв.А., като защитник на подсъдимия е молил за уважаване на жалбата, тъй като не
е налице престъплението, за което е осъден подсъдимия.
Подсъдимият е молил, ако може да не бъде осъждан.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след преценка на жалбата становищата на
страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на присъдата в пределите
на правомощията си по чл. 314 НПК, счете същата за постановена при съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяната й и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Съображенията са следните:
С първоинстанционната обжалвана присъда, Кюстендилски районен съд (КнРС) е
признал подсъдимия Р. К. П. , с посочена самоличност, за виновен по повдигнато му
обвинение за това, че през периода от 2013 г. до настоящия момент, в село Неделкова
Гращица, обл.Кюстендил , самоволно, не по установения от закона ред (чрез изграждане на
ограда и ползване за земеделски нужди) , е осъществил едно оспорвано от другиго -Р. Г. К.
от гр.Кюстендил свое предполагаемо право-право на владение на част (196 кв./м) от
поземлен имот с посочен идентификатор, който е включен в строителните граници на
селото и е с площ от 637кв.м., като случаят е немаловажен- престъпление по чл.323, ал.1 от
НК, за което му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ и го е осъдил да плати разноските по
делото.
С мотивите на присъдата, КнРС приел, че престъплението е извършено от
фактическа страна, както следва:
Подсъдимият е наследник на К. П. – негов баща, починал през 2014 година. По
силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том IV, дело №
1763/1999г. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
175, том V, дело №919/2010г., и двата вписани в Службата по вписвания – гр.Кюстендил, Р.
Г. К. от гр. Кюстендил станал собственик на имот № 1 055007, находящ се в м. ***, в
землището на село Неделкова Гращица, общ. Невестино, с начин на трайно ползване – нива,
с площ от 4.303 дка. На запад имотът граничел с имот, собственост на подсъдимия - П..
През 2011г. наследодателят на подсъдимия – К. П. подал искова молба в Районен съд
– Кюстендил, по която било образувано гр. дело № 643/2011г. по описа на съда. Исковата
претенция по делото се изразявала в това съдът да признае за установено, че ищецът /К. П./ е
собственик на част от имота на К. и последният да бъде осъден да му отстъпи и да му
предаде владението на имота. С влязло в сила на 28.06.2013 г. решение на съда исковете на
К. П. били отхвърлени и спорната част от имота, която и към този момент се ползвала от
ответника по гражданското дело и частен обвинител в настоящото производство – К.,
останала негова собственост. След влизане в сила на решението по гр.д. 643/2011 г. (
28.06.2013 г.) по описа на КРС и въпреки резултата от делото , подсъдимият Р. П. премахнал
поставената ограда между двата имота, в „спорната част“ , като изградил нова ограда, с
която присъединил тази спорна част към собствения си имот. Оградата, с която П. отделил
от имота на К. и присъединил към своя процесните 196 кв.м. се състояла от дървени колчета
и метална мрежа. С това свое действие подсъдимият лишил пострадалия от достъп до
собствения му имот.
2
С оглед на посоченото, с постановление на Районна прокуратура – Кюстендил от
25.11.2021г. Р. К. П. е привлечен в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл.323,
ал.1 от НК, а именно, че в периода от 2013 година до настоящия момент в с. Неделкова
Гращица, общ. Невестино, обл. Кюстендил самоволно, не по установения от закона ред, чрез
изграждане на ограда и ползване за земеделски нужди, е осъществил едно оспорвано от
друго лице – Р. Г. К. от гр. Кюстендил, свое предполагаемо право – правото на владение на
част от поземлен имот с идентификатор 51366.55.13 с площ от 196 кв.м., целият с площ от
637 кв.м., който имот е включен в строителните граници на селото.
След горната фактическа обстановка КнРС обсъдил доказателствата, развил правни
съображения за обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия по
престъплението, за което го осъдил с диспозитива на присъдата и правни съображения за
определяне на наказанието.

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД (КнОС), в настоящия си състав, констатира,
че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл.246, ал.3 от НПК, тъй като
времето и мястото на извършване на престъплението, а и обстоятелствата, са неясни.
На първо място от обв.акт не става ясно мястото на извършване на престъплението.
Този извод прави КнОС предвид фактическото му описание в обв.акт.
В първия абзац от обстоятелствената част на обв.акт се сочи, че през 2013 г. в
с.Рашка Гращица, община Невестино, обв.Р. П. извършил самоуправни действия, изразили
се в премахване на съществуваща ограда и изграждане на своя такава, завземайки за
ползване 196 кв.м. от поземлен имот на собственика Р. К..
Във 2-я абзац са цитирани два нотариални акта, според които Р. К. е собственик на
имот № 055007, находящ се в м. „***, в землището на с.Неделкова Гращица с площ от 4.
303 дка, граничещ на запад с имот, собственост на „ответниците“.
КнОС счита, че от описаните в първите два абзаца в обв. акт факти не става ясно,
къде се намира местонахождението на поземления имот на Р. К.- според първия абзац е в
с.Рашка Гращица, а според следващия -е в с. Неделкова Гращица. Вероятно е в с.Неделкова
Гращица, тъй като така се сочи и в диспозитива на обв.акт, а и в цитираното (неясно
защо) в обв.акт постановление от 25.11.2021 г. за привличане на обвиняем, за извършено
престъпление по чл.323, ал.1 от НК в с.Неделкова Гращица „през периода от 2013 г. до
настоящия момент“, когато самоволно, не по установения от закона ред осъществил едно
оспорвано от другиго-Р. Г. К. свое предполагаемо право- правото на владение на част (196
кв.м.) от поземлен имот с идентификатор 51 366.55.13, включен в строителните граници
на селото и е с площ от 637 кв.м., като случая е немаловажен.
В обв.акт се твърди, че Р. К. е собственик на имот № 0055007 (абзац 2, стр.1 от
обв.акт) с площ от 4.303 дка, както и на имот с идентификатор 51 336.55.13 (абзац 2 на
стр.2 от обв.акт). Според цитираното в обв.акт постановление за привличане на обвиняем и
диспозитива на обв.акт поземления имот с идентификатор 51 336.55.13 е с площ от 637 кв.м.
КнОС, сравнявайки описанието в обв.акт на имотите, собственост на Р. К. ( който е
свидетел и следва в обв.акт да се отбележи това му качество при цитирането му),
установява, че не става ясно, дали тези два имота са идентични и къде точно са спорните
196 кв.м.
Според обв.акт „ не е възможно дефиниране на имотните граници, тъй като липсва
скица № 39/20-11-1996 г. на Община Невестино, което е предпоставка да не може да се
изведе заключение относно наличието или липсата на припокриване между
имотите………….. че може да се направи предположение относно същите, въз основа на
описателната част на съседите по нотариален акт № 79, том 11, дело № 3505/25.11.1996 г.
Сочи се още в обстоятелствената част на обв.акт, че според експерта (явно от
допълнителната втора съдебно-геодезическа експертиза) , основал се на геодезическо
заснемане и оглед на имота, спорната част от 196 кв.м. попада в границите на ПИ с
идентификатор 51 336.55.13, собственост на Р. К. и се ползва от Р. П. за земеделски нужди.
3
КнОС намира за необходимо да отбележи, че ненужно в обв.акт са сочени броя на
назначените експертизи и задачите им, тъй като тези процесуални действия не са част от
фактическите обстоятелства, които прокурорът следва да посочи в обстоятелствената част
на обв.акт, за да очертае рамката на обвинението и предметът на делото. В тази част на
обв.акт следва да се излагат в хронологичен ред, ясно и конкретно, , съставомерните
фактически обстоятелства, чрез които обвиняемият е осъществил състава на
престъплението, за което е обвинен.
В обобщение, според КнОС, от целия обв.акт не става ясно, къде е точното място на
имота и на „спорното място от 196 кв.м.“ Маркираните експертизи и изводите им само
подчертават неяснотата относно мястото на спорната граница, която според едната
експертиза е неустановима, а според другата е в горепосочения имот с посочения
идентификатор, собственост на К., ползваща се от подсъдимия.
На второ място, КнОС счита, че неясно е описано в обв.акт и времето на
извършване на престъплението от подсъдимия. Конкретизацията му като „през периода от
2013 г. до настоящия момент“ не позволява да се узнае точния момент на извършването и
кога е довършено. Недопустимо е определяне на датата на деянието чрез използване на
израза „до настоящия момент“ без да се посочи той цифрово чрез дата, месец и година.
Изразът „до настоящия момент“ сочи неопределеност и предполага ( допуска) различна и
неясна определяемост в различни времеви периоди, напр. според времето на прочитане или
на изготвяне на съответния прокурорски акт, като постановление за привличане на
обвиняем или обвинителен акт или към датата на постановяване на присъдата.
Дори и тази неясна определеност на времето на извършване на престъплението
противоречи на фактическите обстоятелства, посочени в последния абзац на стр.1 от
обв.акт, според които „първоначално К. П.-наследодателят на ответниците, а след неговата
смърт през 2014 г. неговите наследници , в частност - обв.Р. К. П. премахнал поставената
от К. ограда откъм „спорната“ част, като присъединил същата към своя имот , заграждайки
я с негова ограда, като по този начин и до днес обработвал въпросната част от имота,
лишавайки К. от достъп до същата.
Не става ясно от обв.акт , кои са „ответниците“ и наследниците на К. П., защото не са
посочени имената им, освен това на обв.Р. П.; дали другите наследници на К. П., освен
обвиняемия, са премахнали поставената от К. ограда откъм „спорния имот“ или това е
сторил само и единствено обвиняемия; колко (част или цялата) и кога от оградата е
премахнал обвиняемия, а именно-след смъртта на К. П. през 2014 г. ( както се твърди в
последния абзац на стр.1 от обв.акт) или през 2013 г., както се твърди в останалата част на
обв.акт; кога през 2013 г.- след влизане на решението по гр.дело № 643/11 г. на 28.06.2013 г.
( както е приел съда в мотивите на присъдата) или в друг момент. Не е ясен и предметът на
това гр.дело, а именно-дали е за процесните „спорни 196 кв.м.“ или др.., както и защо в
обв.акт не се борави със специфичните за наказателния процес наименования на
участниците в процеса, а прокурорът си е служил с обозначението на страна в
гражданския процес, в който страната срещу която се предявява иск се нарича ответник.
Изготвеният обвинителен акт не е годен да изпълни предназначението си, което е да
очертае рамката на обвинението и предметът на делото, по която подсъдимият да се
защитава, а съдът да постави присъдата си.
Констатираните пороци в обв.акт винаги ограничават правото на защита на
подсъдимия, тъй като не би могъл да се защитава срещу неясно обвинение, каквото е
описаното в обв.акт. Посочените неясноти, поради липса на ясна хронология,
противоречия, и на необходимата и дължима конкретизация, имат за последица и
невъзможност да се разбере обвинението. Този порок е отстраним само от прокурора, на
който е следвало съдът да върне делото с указания за изготвяне на обвинителен акт,
съобразен с изискванията на чл.246, ал.3 и ТР 2/2002 г. на ВКС.
Като не го е сторил, а е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение по см.на чл.348, ал.3, т.1
4
вр. с ал.1, т.2 от НПК, тъй като е осъдил подсъдимия по неясно обвинение.
Присъдата страда от същите пороци като обв.акт. КнОС намира и противоречия
между диспозитива и мотивите на присъдата относно времето на извършване на
престъплението. Според диспозитива на присъдата, времето на извършване на
престъплението е идентично с обвинението, т.е. „през периода от 2013 г. до настоящия
момент“ , а според мотивите то е след 28.06.2013 г., когато подсъдимият премахнал
поставената ограда между двата имота ( на Р. К., граничещ на запад с имота на
подсъдимия, ) в „спорната част“ ( за която искът за собственост на наследодателя на
подсъдимия бил отхвърлен по посочено гр.дело) , като изградил нова ограда, с която
присъединил тази спорна част (от 196 кв.м.) към собствения си имот.
Съдът е имал право да конкретизира времето на деянието в рамките на общия
период, за който е обвинен подсъдимия, но е следвало да стори това и с диспозитива на
присъдата, за да е ясна волята му по въпроса относно датата на деянието.
Мотивите на присъдата не се различават съществено от посочените в обвинителния
акт, с изключение на това, че съдът не възприел твърдението в обв.акт, че първоначално К.
П.-наследодателят на ответниците, а след неговата смърт през 2014 г. неговите наследници,
в частност -обв.Р. П. , премахнал поставената от К. ограда откъм „спорната“ част. Вместо
това съдът приел, че премахването на оградата сторил подсъдимия след влизане в сила на
28. 06.2013 г. на решението по цитирано гр.дело
От мотивите също не става ясно, кой е „настоящия момент“ за довършване на
престъплението-датата на постановлението за привличане на обвиняем на ДП - 25.11.2021 г.
, предявено на 07.12.2021 г. (л.32, том 2 от ДП), датата на обв.акт или на присъдата.
Посочения порок на присъдата и обв.акт са достатъчни за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на КнРС. Това е така, защото порокът
не може да бъде отстранен от въззивния съд, не позволява да се научат датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, които са съществени елемент от
състава на всяко престъпление и неконкретизирането им по ясен начин винаги ограничава
правото на защита на подсъдимия.
С оглед на горното, и на основание чл. 335, ал.2, в сл. на чл.348, ал.3, т.1, вр. с ал.1,
т.2 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 26/30.11.2022 г. по НОХД № 133/2022 г. по описа на
Кюстендилски районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението не може да се обжалва и протестира.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5