О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …..………../…….10.2017 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-РИ СЪСТАВ в закрито съдебно заседание, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 мл.с. ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ       

като разгледа докладваното от мл. съдия Чаракчиев в.гр.д. № 973/17 г. по описа на ВОС, намира следното:

 

            Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 25248/11.09.2017 г. подадена от Б.К.В., чрез адв. Б.Д., с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 445/16.02.2017г., постановено по в.гр.д. № 973/2017г. по описа на ВОС.

В молбата се твърди, че с решението въззивникът е осъден да заплати съдебно - деловодни разноски в размер на 1461,79 лв. Сочи се, че въззиваемите не са правили разноски за заплащане на държавна такса пред втората инстанция. Освен това насрещната страна не е представила доказателства за сторени разноски, такива не са били докладвани от съда и молителят не е имал възможност да се запознае с тях. Поддържа се също, че процесуалният представител на въззиваемите е заявил в о.с.з, че не претендира разноски, което правно действие е последно такова и именно то следва да бъде зачетено. Поради изложеното се моли съда да постанови, че страната не дължи разноски.

В законоустановеният срок срещу подадената молба е постъпил отговор от Д.Т.Я. и Я.Т.Я., чрез адв. Н.Г.. В него се твърди, че още с отговора на въззивната жалба са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение и е направено искане за присъждане на разноски. Относно твърдението за направен отказ от разноски, сочи, че този факт е ирелевантен тъй като адв. Д.А. е преупълномощена от пълномощника на въззиваемите единствено да участва в съдебно заседание и не е имала правомощие да прави такъв отказ. Поради изложеното моли съда да остави без уважение молбата на въззивника за изменение на репението в частта за разноските. Алтернативно моли настоящият отговор да се счита за насрещна молба за присъждане на доказаните за платени разноски в случай, че съдът приеме, че адв. А. е направила отказ от разноски в лично качество.

Съдебният състав съобрази, че молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК и е допустима, но по същество е неоснователна поради следното:

Видно от диспозитива на Решение № 445/16.02.2017г. в частта му за разноските, въззивникът е осъден да заплати на въззиваемите съдебно-деловодни разноски в размер на 1206,00 лв., а не на 1461,79 лв., както се поддържа в молбата по чл. 248 от ГПК. Присъдената сума не включва заплатена от въззиваемите държавна такса, противно на наведените в молбата твърдения, като въззивният съд не е формирал воля за присъждане на такава както в диспозитива, така в мотивите на съдебния акт. Това би било и нелогично с оглед процесуалното качество въззиваемите, което не предполага заплащането на държавна такса за образуване на въззивното производство. Следователно релевираното в тази посока възражение се явява неоснователно. Сумата от 1206,00 лв., която съдът е присъдил на насрещната страна представлява направени разноски за адвокатско възнаграждение, което въззиваемите са заплатили на общия си процесуален представител адв. Н.Г.. Доказателства за плащането на сумата са представени още с отговора на въззивната жалба, видно от Договор за правна защита и съдействие № 16/22.04.2017 г приложен на л.21 от делото. При това положение съдът намира, че въззивникът е разполагал с възможността своевременно да се запознае с доказателствата за сторените от насрещната страна разноски, въз основа на което да релевира евентуалните си възражения срещу тяхната основателност или размер.

Неоснователно се явява и възражението на молителя, че в о.с.з. по в.гр.д. № 973/2017 г., адв. Д.А. /преупълномощена от адв. Г. в хода на производството пред ВРС/ е заявила, че не претендира заплащането на разноски. В протокола за единственото о.с.з. по настоящото дело, проведено на 21.06.2017г., не фигурира подобно изявление на адв. А.. Същевременно по силата на чл. 152 от ГПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, а неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Ако молителят е считал, че същността на изявленията, исканията и изказванията на насрещаната страна не са отразени точно в протокола е следвало да поиска поправката му по реда на чл. 151 от ГПК. Молителят не е упражнил това свое право в предвидения преклузивен срок, поради което настоящият състав е длъжен да зачете материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ - протокола от откритото заседание.

Предвид горното, съставът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25248/11.09.2017 г. подадена от Б.К.В., чрез адв. Б.Д., с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 445/16.02.2017г., постановено по в.гр.д. № 973/2017г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от уведомяване на страните, по арг. от т. 24 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

              

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                         

2.