Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ..............2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Г.,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14096
по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от Б.Г.Д. против Д.С.В. иск с правно основание
чл.21, ал.4 от СК.
Ищецът твърди, че през време на брака си с ответницата
закупили апартамент в *** със заемни средства в размер на 46 293 евро, получени
по договор за банков кредит № 160/27.03.2007г., сключен от ищеца като
кредитополучател с „Б.“ АД. Кредитът бил изцяло изплатен от ищеца в периода
2007г.-2012г. със средства, получени като печалба от притежаваните от него в
качеството на едноличен собственик на капитала търговски дружеста „А.“ ЕООД и „А.
–ВА“ ЕООД. През този период ответницата отглеждала роденото през време на брака
дете Ванеса, но нямала принос за закупуването на апартамента, тъй като не
работела, нямала никакви доходи и всички приходи, които постъпвали в
семейството, били осигурявани единствено от търговската дейност, която
осъществявал ищецът. Поради изложените доводи, Б.Г.Д. счита, че ответницата
няма никакъв принос за придобиването на процесния апартамент и моли съда да
приеме за установено по отношение на Д.С.В., че той е изключителен собственик
на апартамента.
Ответницата не е подала отговор на ИМ. В първото съдебно
заседание по делото, чрез своите процесуални представители, оспорва иска.
Твърди, че работила през процесния период и получавала доходи по трудови и
граждански договори. Наред с това твърди, че нейните родители я подпомагали с
парични средства, които също представлявали принос за придобиване на имота. В
хода на делото поддържа и становището, че е участвала с грижи за семейството и
децата. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, установи от фактическа страна следното:
Видно от решение от 04.05.2012г. по гр.д. № 2502/2012г.
на СРС, ГО, 87 състав, страните са бивши
съпрузи, чийто брак, сключен на 11.09.1999 г., е прекратен на 04.05.2012г. по
взаимно съгласие. С одобреното от съда споразумение страните не са уредили
имуществените си отношения си относно придобитите през време на брака недвижими
имоти, вкл. и относно семейното жилище.
Със споразумението са се договорили единствено кой от двамата съпрузи ще ползва
семейното жилище.
Представен е договор за банков кредит № 160/27.03.2007г.,
сключен между ищеца в качеството на кредитополучател и „Б.“ АД в качеството на
кредитор за отпускане на кредит в размер
на 46 293 евро за довършителни работи в недвижим имот – апартамент № 39,
находящ се в ***, на осми жилищен етаж в сграда на ЖСК „Е.****“, блок № 106,
индивидуализиран в нотариален акт за собственост на жилище, построено върху
общинско място от ЖСК “Е.****“, гр.София, вписан в Службата по вписванията в ***,
том LLLLLХVI, дело № 63163/2006г.
Договорът е подписан от солидарните длъжници – Д.С.Д./ответницата/ и две търговски
дружества – „А.„ ЕООД и „А. – ВА“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик
на капитала е Б.Г.Д..
Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 72/29.03.2007г., том първи, рег.№ 1138, дело № 63/2007г. на нотариус Р.Е.с
рег.№ 106 на НК с район на действие – районът на СРС, Б.“АД в качеството на
кредитор от една страна и от друга страна: Б.Г.Д. като кредитополучател и
собственик на недвижим имот, Д.С.Д./ответницата/ в качеството на солидарен
длъжник и собственик на недвижим имот и „А.„ ЕООД и „А. – ВА“ ЕООД, като
солидарни длъжници, са сключили следния договор: „Б.“АД предоставя на Б.Г.Д.
банков кредит в размер на 46 293 евро, предназначен за довършителни работи в апартамент
№ 39, находящ се в ***, на осми жилищен етаж в сграда на ЖСК „Е.****“, блок №
106, индивидуализиран в нотариален акт за собственост на жилище, построено
върху общинско място от ЖСК “Е.****“, гр.София, вписан в Службата по
вписванията в ***, том LLLLLХVI, дело № 63163/2006г., при условията, посочени в договор
за банков кредит № 160/27.03.2007г. За обезпечаване на всички вземания на
кредитора по договор за банков кредит №
160/27.03.2007г. Б.Г.Д. и Д.С.Д. са
учредили в полза на „Б.“ АД ипотека върху гореописания недвижим имот, придобит
по време на брака им, представляващ съпружеска имуществена общност: апартамент
№ 39, находящ се в *** на осми жилищен етаж в сграда на ЖСК“Е.****“, бл.№106
със застроена площ от 108.43 кв.м., ведно с прилежащото мазе, при граници,
описани в нотариалния акт.
Представени са писмени доказателства от ответницата за
положен от нея труд по граждански и трудови договори през периода 2007г.-2011г.
– трудова книжка; удостоверение, издадено от „Д.И.“ ЕООД, установяващо, че е
заемала длъжността управител през периода 01.07.2009г. - 31.12.2010г.; удостоверение
от търговския регистър от 12.07.2011г., установяващо, че е била управител на „А.И.“
ЕООД към посочената дата; анекс от 23.08.2011г. към договор за консултантска и
посредническа услуга от 28.07.2011г. между „И.Х.“ АД и „Е.“ ООД от една страна,
като възложители, и „А.И.“ ЕООД, представлявано от управителя Д. С.Д.; договор
за консултанска и посредническа дейност от 20.07.2011г.; трудов договор от
20.04.2011г. между УМБАЛ “Александровска“ ЕАД и ответницата, която е работила
на длъжност „медицинска сестра“, считано от 21.04.2011г. до 30.06.2011г.,
когато ТПО е прекратено със заповед № 552/20.06.2011г./ л.26-35 от делото/.
С писмо от 22.10.2015г. е представена справка от „У.Б.“ АД за внесени суми за периода
м.март 2007г. – м.май 2012г. по сметка, обслужваща кредита по договор за
ипотечен кредит № 160/27.03.2007г. /л.62-64/.
Представени са удостоверения от 28.04.2016г. и от
09.05.2016г. от НОИ, от които се установява размера на получените пенсии от
родителите на ответницата за периода 01.01.2007г. - 01.12.2012г./л.145 –150/.
По делото са събрани гласни доказателствени средства. От
показанията на св. Г., разпитана по искане на ищеца, се установява, че през
2007 г. е започнала работа в „А.“ ЕООД, след като преди това с нея било проведено
интервю, което водела ответницата. Свидетелката заявява, че именно Д.В. я
избрала да започне работа като служител в офиса на „А.“ ЕООД в Сливен. След
развода между страните през 2012 г. свидетелката
не била виждала ответницата. Не й било известно какви са били отношенията на
ищеца с родителите на ответницата, но личните й впечатления били, че родителите
на В. нямали средства, тъй като ищецът подарил служебният автомобил на фирмата
на бащата на ответницата, който не можел да си позволи закупуването на такава
вещ. Свидетелката лично придружила счетоводителя на фирмата да извършат превод
на пари за плащане на заема за закупуване на апартамента. Плащанията се
извършвали със средства от приходите на „А.“ ЕООД.
В своите показания св.Ц./майка на ответницата/ завява, че
първата свидетелка Г. и ищеца поддържали интимни отношения. Свидетелката Ц. и
съпругът й /баща на ответницата/ живеели в гр.Перник. Ответницата и ищецът през
време на брака си им гостували по два-три пъти в месеца. Процесният апартамент
бил закупен със заем от банката, доколкото било известно на свидетелката. През 1999г
ищецът и ответницата сключили граждански брка и 5-6 години след това закупили
апартамента. През периода след закупуване на апартамента от 2006 г. до 2007 г. свидетелката и съпругът й давали пари на дъщеря
им, за да изплати по-бързо апартамента. Понякога й давали 200 лв., понякога 300
лв., средно на месец по 200 – 300 лв. Свидетелката лично ги давала на дъщеря
си, когато й идвала на гости. Ответницата й казвала, че парите отивали за
погасяване на заема. Пенсията на съпруга на свидетелката била по-голяма и
работел в строителна фирма, поради което успявали да заделят тези пари, дъщеря им имала достатъчно парични средства в този период.
Свидетелката заявява, че ищецът не бил подарявал кола на съпруга й.
По делото са изготвени основно и допълнително заключение на
единична счетоводна експертиза, тройна счетоводна експертиза и допълнителна
експертиза към заключението на тройната експертиза за установяване размера на
доходите на ищеца и ответницата за процесния период и размера на доходите на
нейните родители, както и за плащанията, извършени по договора за кредит.
От основното заключение се установява, че размерът на
доходите на ищеца за периода м.03.2007г. - м.05.2012г. е 41 610.82 лв. По данни
на НАП допълнително е получил 15 840 лв. за същия период от друга стопанска
дейност от „А.“ ЕООД. Плащанията по
кредита са извършени от ищеца. Други лица не са внасяли суми за погасяване на
задълженията по кредита. За погасяване на заема ищецът е внесъл общо 51 209.15
евро в периода м.03.2007г. до м.05.2012г. Плащанията са извършени от Д. на каса
по обслужващата кредита банкова сметка. ***.03.2007 г. - 31.05.2012 г. по ЕГН
на ответницата в НАП е декларирано получено нетно трудово възнагражение в общ
размер от 36 668.56 лв. Вещото лице е посочило в таблица № 5 към заключението средните
доходи, необходими за издръжка на един човек и на трима души за периода
2007г.-2011г., по информация от НСИ. Липсват данни в масивите на КАТ през време
на брака ищецът да е закупувал МПС „Мерцедес“ на лизинг.
С допълнително заключение вещото лице от счетоводната
експертиза, след като е проверило счетоводните документи на дружествата, сключили
договор за консултантска и посредническа услуга от 28.07.2011г. – от една
страна „И.Х.“ АД и „Е.“ ООД, и от друга страна „А.И.“ ЕООД, представлявано от
управителя Д. С.Д., установява, че ответницата е получила за м.08.2011г. - 267.25
лв. и за м.09.2011г. - 267.25лв. По договор от 17.06.2011г. за продажба на 20
дяла на „ДИВ и.“ ЕООД ответницата е получила 2000 лв., по договор за продажба
на 15 дяла от същото дружество е получила 1 500 лв. и за продажба на 15 дяла
от същото дружество – още 1 500 лв. По данни на КАТ в периода 2007г. - 2012г.
на името на ищеца има регистриран л.а “Опел Астра“, година на производство -
1993 г. Няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за
периода 2007г. - 2012г. за майката на ответницата Ж.Б. Ц.. За бащата на ответницата С.В.Ц.е
подадена годишна данъчна декларация през 2010г. по чл.50 от ЗДДФЛ за доход в
размер на 2560 лв., отразен като доход, който не е по трудово правоотношение, с
източник Община Ковачевци. От справка от НАП вещото лице е установило, че за Ж.Б.
Ц. има данни за деклариран осигурителен доход в размер на 68 лв. за
м.10.2011г., а за С.В.Ц.за периода от 2007г. до 2011г. няма данни за
осигуряване.
От заключението на тройната експертиза се установява, че
през периода 2007-2012г. ищецът е
получил доходи в общ брутен размер от 56 561.22 лв. След приспадане на
декларираните осигурителни вноски и данъци, общата сума на чистите доходи е 47
992.75лв. За периода м.03.2007 г. - м.05.2012 г. общият брутен размер на
получените доходи е 52 834.53 лв., а след приспадане на дънъци и осигурителни
вноски, чистият доход е в размер на 45 320.22 лв. Само за 2007г., през период
м.03.2007г. – м.05.2012г., ищецът е получил доходи в общ брутен размер от 3026.88
лв. и нетни доходи в размер на 2 369.84 лв. данни
През 2009г. е получил доходи в брутен размер от 13 061.89
лв. и нетни доходи от 12 063.09лв. За 2010г. е получил доходи в брутен размер
на 4800 лв. и нетни доходи от 3 351.36 лв. За 2008г. е получил доходи в брутен
размер от 21 716.25 лв. и нетни доходи в размер на 19 759.85 лв. За 2011г. е
получил доходи в брутен размер от 8000 лв. и чисти доходи от 6 205.68 лв. За
2008г. е деклариран внесен данък за изплатени дивиденти в размер на 1 150 лв. Удържането
и внасянето на този данък е задължение на платеца на дохода, т.е на
дружеството, което го плаща. То е декларирало удържането на този данък и има
задължение да го внесе. През 2011г. е деклариран внесен данък за изплатен
дивидент в размер на 175 лв. и възнаграждения по ТПО в размер на 319 лв. Удържането и внасянето на този данък е
задължение на платеца на дохода, т.е на дружеството, което го плаща.
От допълнителното
заключение на счетоводната експертиза се установява, че ищецът е внесъл през
периода м.март 2007 г. - 15.02.2010 г. по банковата сметка, обслужваща кредита,
51 209.15 евро на каса в брой. За същия период ищецът е изтеглил от „А.„ ЕООД парични
средства. При съпоставяне на движението по двете сметки – тази на кредита и сметката
на „А.“ ЕООД, има съответствие между изтеглените суми от ищеца от сметката на „А.“
ЕООД и внесените суми за погасяване на кредита, като изтгеглените суми съвпадат
по дати с извършените вноски.
При така събраните
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.21, ал.4 от СК.
За да
бъде уважен този иск трябва да е
установен следният ФС: 1/страните да са придобили процесния недвижим имот през
време на брака; 2/ответницата да няма никакъв принос за придобиване на вещта.
По
делото не са ангажирани доказателства, установяващи конкретната дата на
придобиване на недвижимия имот и придобивното основание.
Ищецът в
ИМ твърди, че имотът е придобит чрез кредит, отпуснат с договор за банков
кредит № 160/27.03.2007г., което твърдение не се потвърждава от доказателствата
по делото.
От
представния от самия ищец договор за банков кредит № 160/27.03.2007г. и от нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 72/29.03.2007г., том първи, рег.№
1138, дело № 63/2007г. на нотариус Р.Е.се установява, че кредитът е отпуснат не за закупуване на жилище, а за довършителни работи на вече придобит недвижим имот, който е
собственост на кредитополучателя Б.Г.Д. и Д.С.В., описан в нотариален акт за
собственост на жилище, построено върху общинско място от ЖСК “Е.****“,
гр.София, вписан в Службата по вписванията в ***, том LLLLLХVI, дело № 63163/2006г. В
съдебно заседание от 09.05.2018г. процесуалният представител на ищеца признава,
че имотът не е придобит през 2007 г., чрез кредит, а година преди това – през
2006г., чрез нотариален акт за собственост на жилище, построено върху общинско
място от „ЖСК Елит“ ****, като посочи сигнатура на нотариалния акт № 002, том
пети, рег.№ 11698, дело № 628/2006г. Цитираният
нотариален акт от 2006 г. за придобиване на недвижимия имот не е представен по
делото, но е описан сред документите, представени пред нотариуса при
учредяване на договорната ипотека през 2007г., въз основа на който нотариусът е
приел, че ищецът и ответницата са съсобственици на процесния имот.
Събраните
по делото доказателства установяват, че страните са придобили имота не през
2007г., а през 2006 г. През 2007 г. е изтеглен кредит за довършителни работи по
апартамента и в този смисъл е без значение обстоятелството с какви средства е
изплащан кредитът, тъй като е послужил за довършителни работи по жилището, а не
за неговото придобиване.
Дори и
да не бъде възприет този извод на съда и да се приеме, че въпросът с какви
средства е погасяван заемът за ремонта на жилището е от значение за спора по
делото, то искът е недоказан, тъй като не бе оборена презумпцията по чл.21,
ал.3 от СК.
Към 2006
г., когато е придобит процесният имот, страните са били съпрузи. Видно от решение
от 04.05.2012г. по гр.д. № 2502/2012г. на СРС, ГО, 87 състав, бракът е сключен
на 11.09.1999 г. и е прекратен на 04.05.2012г.
Съгласно чл.21, ал.1 от СК вещните права, придобити през време на брака, в
резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи, независимо на чие
име са придобити.
Според чл.21,
ал.2 от СК, съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на
труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
Съгласно
чл.21, ал.3 от СК, съвместният принос се предполага до доказване
на противното.
В
настоящото производство ищецът следваше да опровергае именно презумпцията по
чл.21, ал.3 от СК, като докаже, че ответницата няма никакъв принос – нито с
пари, нито с труд, нито с работа в домакинството, нито с отглеждане на децата.
Самият
ищец в исковата молба признава, че ответницата е полагала грижи за роденото по
време на брака дете Ванеса, но счита, че тези нейни грижи не представляват
принос по смисъла на закона, тъй като ответницата не работела, нямала доходи и
всички приходи осигурявал лично той от извършваната от него търговска дейност.
Този
довод на ищеца не намира опора в закона. Разпоредбата на чл.21, ал.2 от СК е
ясна като съдържание и не се нуждае от тълкуване – съвместният
принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и
в работа в домакинството. След като ответницата е полагала грижи за
роденото през време на брака дете, то презумпцията за съвместен принос на
двамата съпрузи не е оборена. От друга страна, от представената трудова книжка
на ответницата, договор за консултантска и посредническа услуга от
28.07.2011г., трудов договор от 20.04.2011г. между УМБАЛ “Александровска“ ЕАД и
ответницата, удостоверение от „Д.И.“ ЕООД от 11.04.2011г., както и от основното
и допълнително заключение на единичната счетоводната експертиза се установява,
че през периода 2007г. - 2011г. ответницата е работила и също е получавала доходи
– била е управител на „Д.И.“ ЕООД от 01.07.2009г. до 31.12.2010г., както и
управител на „А.И.“, считано от 11.07.2011г., работила е по трудов договор като
„медицинска сестра“ в УМБАЛ “Александровска“ ЕАД през периода 21.04.2011г. до
30.06.2011г., помагала е на съпруга си през 2007г. в едно от неговите дружества
- „А.“ ЕООД. В своите показания св. Г. - служител в „А.“ ЕООД, заявява, че
именно ответницата през 2007г. е провела интервю за работа с нея, след което
свидетелката е започнала да работи в това дружество.
За иска
по чл.21, ал.4 от СК е без значение кой от съпрузите е имал по-голям доход, без
значение е и обстоятелството дали вноските по заема са заплащани само от ищеца,
тъй като презумпцията за съвместен принос от съпругата, която се е грижила за
детето и домакинството, не е опровергана. Значението на приноса за възникването
на общността не е в неговото количество, а в неговото съдържание във връзка със задълженията на съпрузите по чл.17 от СК.
Съгласно цитираната разпоредба, съпрузите са длъжни чрез взаимно
разбирателство и общи усилия и
съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието
на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и
издръжката на децата. Ищецът не отрича, че ответницата е полагала грижи за отглеждането
и възпитанието на роденото през 2005г. дете, а в хода на делото се установи, че
съобразно своите възможности Д. С.е участвала и в осигуряването на средства за
семейството. Според основното и допълнително заключение на единичната
счетоводна експертиза, които съдът приема относно доходите на ответницата, се
установява, че за периода 01.03.2007 г. - 31.05.2012 г. в НАП са подадени
декларации за получено от нея нетно трудово възнагражение в общ размер от 36
668.56 лв., а по договор от 17.06.2011г. за продажба на 20 дяла на „Д.И.“ ЕООД
е получила 2000 лв., по договор от 17.06.2011г. за продажба на 15 дяла от същото дружество е получила 1 500 лв. и за продажба на още 15
дяла от същото дружество е получила 1 500 лв.
Така обсъдените доказателства са достатъчни,
за да се приеме, че презумпцията по чл.21, ал.3 от СК, вр ал.2 от СК не е опровергана, поради което искът следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1 662 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Г.Д., ЕГН **********,***, против
Д.С.В., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.21, ал.4 от СК за
приемане за установено по отношение на Д.С.В., че Б.Г.Д. е индивидуален
собственик на придобития през време на брака недвижим имот: апартамент
№ 39, находящ се в ***, на осми жилищен етаж в
сградата на ЖСК „Е.****” - блок 106, със застроена площ от 108.43 кв.м., при
съседи: коридор, апартамент № 38 и апартамент № 40, заедно с мазе № 39 с площ
от 4,12 кв.м., при съседи от три страни: коридор, мазе № 30 и мазе № 31, заедно с припадащите се 2.579 %.
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата - общинска земя,
представляваща УПИ I - за ОЖС от квартал 102 по плана на гр. София, местността
„Разсадника - Коньовица”, при съседи: от северозапад - улица но регулация от
о.т. 57 до о.т. 59, североизток - улица „Самодивско изворче”, югозапад - улица
по регулация от о.т. 56 до о.т. 57, югоизток - улица от о.т. 55 до о.т. 56.
ОСЪЖДА Б.Г.Д. да заплати на Д.С.В., на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1 662 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: