Номер 226414.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти търговски
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503263 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
С определение № 12058/27.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. СГС, ГО, III-Б
въззивен състав е оставил без уважение искането на взискателя „Сървис уинър“ ЕООД за
допълване на определението от 19.05.2010 год., постановено по ч.гр.дело №16333/2019 год.
по описа на СГС, ГО, Ill-Б с-в, в частта му за разноските. В мотивите е посочено, че частната
жалба е оставена без разглеждане поради новонастъпило обстоятелство, независещо от
длъжника, а възникнало в резултат от действия на взискателя, извършено след подаване на
жалбата – частично прекратяване на изпълнителното производство по отношение на
вземането за разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение, с оглед негово
изрично писмено искане - чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, което съответно е довело до отпадане
необходимостта от съдебна защита. При това положение следва да се приеме, че взискателят
няма право на разноски - макар жалбата на длъжника да е била оставена без разглеждане,
допустимо е в отклонение от правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК съдът при разпределяне
тежестта за разноските да съобрази, като относими, причините за този изход от спора и да
приеме по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, че нуждата от съдебна намеса е отпаднала само в
резултат на поведението на взискателя в изпълнителното производство.
Срещу това определение е подадена частна жалба от „Сървис уинър“ ЕООД.
Жалбоподателят поддържа, че искането му за изменение на решението в частта за
разноските е основателно, доколкото такова искане е направено преди постановяването на
акта на съда, с който се приключва делото като е приложен списък с разноски по чл.80 ГПК
и изхода от делото, поставен с определението по съществото на спора определял правото
му да му се присъдят разноски. Подадената от „Топлофикация София“ ЕАД жалба била
неоснователна, което пораждало и правото на жалбоподателя на разноски. „Сървис уинър“
ЕООД било страна по правен спор, с оглед изхода на който му се следвали разноски. Спорът
бил иницииран от „Топлофикация София“ ЕАД като с оглед защитата си жалбоподателят
извършил процесуални действия по защитатата си.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД я оспорва. Поддържа, че
1
след депозиране на частната жалба пред Софийски градски съд ЧСИ М. уважил изцяло
молбата на Топлофикация София за изменение на разноските в изпълнителното
производство, за което „Топлофикация София“ ЕАД било уведомено със съобщение с вх. №
ЧСИ 16342/18.11.2019 г. Това обусловило отпадане на правния интерес на жалбоподателя
Топлофикация София ЕАД. С Разпореждане № 5910/20.02.2020 г. СГС указал на
„Топлофикация София“ ЕАД да уточни какъв е правния интерес от обжалване на
постановлението от 14.10.2019 г. по изпълнително дело № 20197850400298 по описа на ЧСИ
Л. М., рег.№ 785 КЧСИ. „Топлофикация София“ ЕАД не изпълнило дадените указание и не
депозирало отговор, защото съгласно разпореждането на съда, при неизпълнение на
указанията, жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Неоснователни били твърденията на
Сървис Уинър ЕООД, че Топлофикация София ЕАД е подала неоснователна жалба, т.к. към
момента на депозиране на същата, правният интерес на дружеството все още е съществувал
- размера на разноските в изпълнителното производство е намален едва след официалното
депозиране на частната жалба.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по жалба на длъжника в
изпълнителното производство „Топлофикация София“ ЕАД срещу постановление от
14.10.2019 г. по изпълнително дело № 20197850400298 по описа на частен съдебен
изпълнител Л. М., с рег.№ 785 на КЧСИ, в частта му, в която е отказано намаляване на
размера на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.
С влязло в сила определение от 19.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. СГС,
ГО, III-Б въззивен състав жалбата е била оставена без разглеждане.
Взискателят по изпълнително дело № 20197850400298 „Сървис Уинър“ ЕООД
е подал възражение срещу жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД, в което е претендирал
разноски в производството.
С молба от 17.06.2020 г., подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, е поискал
допълване на горепосоченото определение в частта му за разноските за възнаграждение за
един адвокат в размер на 200 лв.
Изпълнително дело № 20197850400298 по описа на ЧСИ Л. М., рег.№ 785
КЧСИ е образувано по издаден изпълнителен лист по гр. д. № 8300/2018 г., СРС, 154 състав.
Взискател е „Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК *** и длъжник „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*** за сумите: 400 лв. - присъдени разноски, 5.91 лв. - такса за издаване на изпълнителен
лист, 350 лв. - разноски по изпълнителното дело, 234.71 лв. - такси по ТТР към ЗЧСИ.
С възражение от 11.10.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД е възразило, че
сумата 350 лв. за разноски по изпълнителното дело, посочена в поканата за доброволно
изпълнение е прекомерна и е поискал намаляването й до законовия минимум.
С постановление от 14.10.2019 г. размерът на адвокатското възнаграждение е
намален до 300 лв.
С частна жалба, подадена на 25.10.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД е
обжалвала това постановление през Софийски градски съд като „Топлофикация София“
ЕАД е представила доказателства за заплатена държавна такса по тази частна жалба на
11.11.2019 г.
2
С молба от 13.11.2019 г. процесуалният представител на взискателя е поискал
от ЧСИ М. да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до
размера по Наредба № 1/9.07.2004 г. с цел процесуална икономия.
„Топлофикация София“ ЕАД е уведомена за постъпилато искане от взискателя
и за постановлението на ЧСИ М. от 18.11.2019 г., с което намалява размера на присъденото
адвокатско възнаграждение на 230 лв., на 18.11.2019 г.
На 2.12.2019 г. „Сървис уинър“ ЕООД е уведомен за постъпилата частна
жалба.
На 10.12.2019 г. ЧСИ М. е изложил мотиви по частната жалба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Присъждането на разноски в гражданското съдопроизводство е
регламентирано в раздел ІІ на глава осма от ГПК. Действително съгласно чл.81 от ГПК във
всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Разпоредбата, която определя хипотезите, в които отговорността за
разноските по делото следва да се възлага на съответната страна по делото е чл.78 от ГПК.
Съгласно тази правна норма в случаите на прекратяване на делото правото да бъдат
присъдени направени разноски в производството принадлежи на ответника – чл.78, ал.4
ГПК. Следователно страната, която има право на разноски в случаите на приключване на
делото чрез неговото прекратяване е ответника. Това означава, че в процесния случай, тъй
като производството по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. СГС, ГО, III-Б въззивен състав е приключило
с неговото прекратяване, след като съдът е преценил, че липсва правен интерес у
жалбоподателя от разглеждането на жалбата му, право да получи разноски по това дело има
ответника по жалбата в случай, че е имало искане за това.
Принципното положение за възникване правото на разноски е регламентирано
от чл.78, ал.1 от ГПК и това право е свързано и произтичащо от уважаването на иска. За
иницииралата гражданското производство страна /ищец или жалбоподател/ правото на
разноски е свързано с разрешаването на правния спор, предмет на делото, по същество. В
процесния случай правният спор между страните не е решен по същество, поради което и за
ищеца не е възникнало право да му бъдат присъдени разноски по делото.
Поведението на ответника – дали е дал или не е дал повод за завеждане на
делото - в хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК изобщо не се изследва. Поведението на
ответника се изследва единствено в хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК – в случаите, в които
спорът по делото се решава по същество и искът се отхвърля именно поради поведението на
ответника.
При прекратяване на делото по исковото производство съдът изобщо не следва
да поставя въпроса за това поведението на ответника дало ли е повод за завеждане на
делото. В противен случай това би означавало съдът да разгледа спора по същество.
В процесния случай обаче са приложими правилата за разноските в
изпълнителния процес, регламентирани с разпоредбата на чл.79 от ГПК, тъй като
производството по обжалване на действиията на съдебния изпълнител е част от
изпълнителния процес.
Съгласно чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433.
3
В настоящият случай изпълнителното производство е прекратено за част от
неговия предмет, представляваща определените за събиране в изпълнителното производство
разноски за адвокатско възнаграждение, при наличие на предпоставките от хипотезата на
чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – тъй като взискателят в изпълнителното производство е подал
писмена молба, поради което на взискателя не се следват разноски.
Искането за присъждане на сторени от ответника по жалбата, който в случая е
взискателя в изпълнителното дело, съдебно-деловодни разноски е неоснователно,
независимо че поизводството е прекратено. Това е така, тъй като прекратяването е
вследствие подадената от взискателя молба за прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на част от неговия предмет - частта на определеното за
събиране адвокатско възнаграждение, надвишаваща определения в закона минимум, в който
случай на взискателя не се следват разноски.
Жалбата е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12058/27.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 16333/2019
г. СГС, ГО, III-Б въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4