№ 3720
гр. с., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110174706 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Производството е образувано по предявен от Л. ИВ. Ч. против [фирма]
осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20,00 лв.,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 1051,94 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна броня, решетка радиатор и комплект облицовка фар мъгла на
собствения на ищеца лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.№ {рег. №}],
причинени в резултат на реализирано на 04.08.2021 г. ПТП в гр.с., по вина на водача на
лек автомобил „Субару XV“, с рег.№ [рег. №], застрахован по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.08.2021 г. около 09:20 часа в гр.с., ж.к.
[квартал], паркирал собствения си лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.№ {рег.
№}] на паркинга пред бл.223А. Поддържа, че още не бил напуснал автомобила, когато
при извършване на маневра за паркиране, водачът на лек автомобил „Субару XV“, с
рег.№ [рег. №], потеглил напред и го блъснал. За настъпилото ПТП двамата водачи
съставили двустранен констативен протокол, в който посочили, че вина за настъпване
на ПТП има водача на л.а. „Субару“, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищецът твърди, че още на
същата дата /04.08.2021 г./ уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
ПТП, като представител на същия посетил местопроизшествието, извършил оглед на
1
автомобила, направил снимки и съставил опис-заключение по щета № 4000-5000-21-
990120, в който като увредени детайли посочил предна броня, решетка радиатор и
комплект облицовка фар мъгла. Въпреки предходното, към датата на подаване на
исковата молба ищецът твърди, че не е получил застрахователно обезщетение. При
направено проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на
увредени автомобили установил, че необходимата сума за възстановяване на
автомобила е 1051,94 лева. По изложените в исковата молба доводи и съображения,
ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на иска. Моли за неговото
уважаване и присъждане на направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответното застрахователно
дружество се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Не оспорва, че в ответното дружество е била образувана щета, предявена по
доброволен ред от ищеца във връзка с настъпилите увреждания по собствения му
автомобил, вследствие процесното ПТП. Поддържа, че по тази щета било определено и
изплатено застрахователно обезщетение, възлизащо на сумата от 193,88 лева,
отговарящо на действително претърпените вреди по л.а. „Ситроен Берлинго“. Ето защо
оспорва иска по основание и размер. Навежда доводи, че претендирания в настоящото
производство размер е прекомерен и оспорва твърденията на ищеца, че ремонтът на
действително претърпените вреди възлиза на сумата от 1051,94 лева. Според
ответника, от изготвения снимков материал се установявало, че по увредените детайли
на автомобила се наблюдават увреждания от предходни събития, които макар и
незначителни, са взети предвид при калкулиране на обезщетение. По изложените в
отговора доводи и съображения ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане
на сторените разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се
установява, че на 04.08.2021 г. в гр.с., ж.к.[квартал], пред бл.223А, между МПС марка
„Субару XV“, с рег.№ [рег. №] и МПС „Ситроен Берлинго“, с рег.№ {рег. №}], е
настъпило ПТП. Видно от протокола е, че ПТП-то е настъпило по време на паркиране
на първото МПС. В протокола е обективирана скица на пътната обстановка и ПТП,
описани са щетите по двата автомобила. Видно още от протокола е, че шофьорът на
МПС марка „Субару XV“, с рег.№ [рег. №], е признал вината си за настъпването му.
Протоколът е подписан и от двамата участници в ПТП.
По делото са приложени документите по повод образуваната в ответното
дружество щета – уведомление за настъпило застрахователно събитие от 04.08.2021 г.,
опис-заключение, калкулация-ремонт, опис заключение по щета, , доклад по щета,
полица за застраховка „Гражданска отговорност“, декларация от собственика на
2
увредения автомобил, електронно писмо за отказан повторен оглед, удостоверение за
банкова сметка.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение е оспорено от ищеца, но съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. Видно от същото е, че вещото лице приема, че на база изготвената от водачите
схема на ПТП и отразените обстоятелства в двустранния констативен протокол, може
да се допусне извод, че описаните щети по „Ситроен Берлинго“, с рег.№ {рег. №}] са в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие. Вещото лице е посочило, че за изготвяне на експертизата му е послужил
извършения от застрахователно дружество [фирма] оглед на 06.08.2021 г., тъй като
водачът е отказал извършване на допълнителен оглед на автомобила. Според вещото
лице, общата стойност на ремонта на увредения автомобил към датата на ПТП-то по
условията на застраховка „Гражданска отговорност“ с нови части, възлиза на сумата от
327,90 лева, а с прилагането на части от алтернативни източници – на 304,38 лева. При
средно пазарни условия, ремонтът ще е на стойност 1130,82 лева. Изслушано в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че в описа на застрахователя е отразено, че липсва
комплект облицовка фар за мъгла и според него удара при процесното ПТП, не
предполага увреждане в зоната на бронята, където е разположен халогена.
За нуждите на допуснатата по делото съдебно автотехническа експертиза, по
делото са приложени снимка на увредения лек автомобил, собственост на ищцовото
дружество.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
3
Нормата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя
или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че
на 04.08.2021 г. ищецът е отправил към застрахователя – настоящ ответник
застрахователна претенция. Видно от приложения по делото доклад по щета от
21.10.2021 г. е, че определеното от ответника застрахователно обезщетение е в размер
на 193,88 лева, като по делото няма данни същото да е платено на собственика на
увредения автомобил.
От приложената по делото полица за застраховка „Гражданска отговорност“
безспорно се установява, че към 04.08.2021 г. ответникът е бил застраховател по
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС марка „Субару XV“, с рег.№
[рег. №].
От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената
преписка по щета, проверени от вещото лице при изготвяне на автотехническата
експертиза, съдът приема за установено и настъпването на процесното ПТП между
гореописаните два автомобила. Тези обстоятелства не се спорят между страните. От
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установяват и
относимите за изясняване механизма на процесното ПТП обстоятелства. Видно от
заключението е, че въз основа на доказателствата по делото, може да се допусне извод,
че описаните щети по „Ситроен Берлинго“, с рег.№ {рег. №}] са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Следва да се отбележи още, че вината в случая се предполага до доказване на
противното, на основание презумцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, която не бе оборена в хода
на производството от ответника – застрахователно дружество. Нещо повече,
протоколът за ПТП е подписан от двамата участници в ПТП-то, като водачът на
увреждащият автомобил е признал вината си.
Предвид гореизложеното съдът приема за доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя, като основният спорен въпрос по
производството е свързан с размера на настъпилите имуществени вреди.
При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/
или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
4
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята
цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /в този
смисъл е решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о на ВКС./ .
С оглед предходното, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен
ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице. При изчисляване на дължимото от застрахователя
обезщетение следва да се вземе предвид пазарната стойност на необходимия ремонт на
автомобила, а не начина указан в Наредба №24/8.03.2006 г. на Комисията за финансов
надзор. Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие съобразно императивната разпоредба на
чл.386, ал.2 КЗ, без да е обвързан да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на Комисията за финансов
надзор. За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и
труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие,
без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива
цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по
вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни
части, които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части
на колата, в състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в
няколко независими сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална
еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно
обогатяване на правоимащия.
С оглед гореизложеното и при съобразяване на заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, която съдът приема като компетентно
изготвена, следва да се приеме стойността за обезщетяване в размер на 1130,82 лева по
средни пазарни цени на части, материали и труд. По делото няма данни определената
от застрахователя сума по образуваната преписка в размер на 193,88 лева да е
заплатена на ищеца. Съдът намира за необходимо да отбележи, че кредитира
заключението на вещото лице, като съобразява и заявеното от последното при
изслушването му в проведеното открито съдебно заседание, че в резултат на
5
процесното ПТП увредени са единствено посочените в опис на застрахователя –
настоящ ответник части, в които не се включва „комплект облицовка фар за мъгла“.
Доколкото обаче това обстоятелство не обуславя промяна в размера на дължимото
обезщетение, съдът не намира за необходимо да излага повече аргументи в тази насока.
Предвид горното, заявеният частичен иск в размер на 20,00 лева от сумата от
общо 1051,94 лева се обхваща от така установения размер на дължимото обезщетение,
поради което следва да бъде уважен. Като законна последица от уважаване на иска,
следва да се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
30.12.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е , че ищецът е
направил разноски за държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение.
Съдът намира наведеното в писмения отговор възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
неоснователно, тъй като претендираното и заплатено от ищеца възнаграждение не
надвишава минималния размер на предвиденото в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно още
от приложеното по делото удостоверение е, че адв.Й.К. А. е регистриран по ДДС,
поради което и съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. върху адвокатското
възнаграждение от 300,00 лева следва да се начисли и ДДС в размер на 60,00 лева /в
тази насока е и определение № 41/25.01.2017 г. по ч.т.д.№ 2127/2016 г. I т.о. на ВКС/.
Действително, дори да се приеме, че в случая адв.А. не е осъществил процесуално
представителство по делото, тъй като не се е явил в проведеното открито съдебно
заседание, то видно от данните по делото е, че е изготвил сезиращата съда искова
молба. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. полагащото се възнаграждение също
е в размер на 300,00 лева, а с ДДС – 360,00 лева. На последно място следва да се
отбележи, че процесуалната защита не се изчерпва с личното явяване на адвоката по
делото, като по делото са налице данни за осъществени от упълномощения адвокат
процесуални действия от името на страната, преди провеждане на открито съдебно
заседание.
Предвид гореизложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от общо 570,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати на
Л. ИВ. Ч., ЕГН **********, с адрес: [адрес]., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от
20,00 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на 1051,94 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня и решетка радиатор на собствения му лек
автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег.№ {рег. №}], причинени в резултат на
реализирано на 04.08.2021 г. ПТП в гр.с., по вина на водача на лек автомобил „Субару
XV“, с рег.№ [рег. №], застрахован по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма], със седалище и адрес на
управление: гр.с., бул.“ Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Л. ИВ. Ч., ЕГН
**********, сумата от 570,00 лева, представляваща направени разноски по
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7