РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Враца, 25.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.11.2020 г. /две
хиляди и двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 411 по описа за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл.
63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София против Решение № 41
от 26.05.2020 г., постановено по АНД № 23/2020 г. по описа на Районен съд -
Мездра. С оспореното решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
002894/18.12.2019 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално
тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.София, с което
на Н.Д.К. *** наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл.139, ал. 6 от
Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и е постановено заплащане на таксата по
чл.10а, ал. 2 от Закон за пътищата, в размер на 10,00 лева, на основание
чл.189е, ал. 7 от ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от Наредба за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,
във връзка с чл. 25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна
инфраструктура”.
В касационната жалба са развити
доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се
потвърди обжалваното НП. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност
на претендираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – Н.Д.К. ***,
редовно призован, не се явява и представлява. Депозира писмено становище, с
което поддържа депозираният отговор за неоснователност на касационната жалба.
Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
Участващият в
производството прокурор от ОП - Враца изразява мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, след преценка на
доказателствата по делото и като взе предвид наведените в жалбата доводи съобразно
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна
страна, против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 41 от 26.05.2020 г., постановено по АНД № 23/2020 г. по описа на
Районен съд – Мездра, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
002894/18.12.2019 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално
тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.София. С
последното, на Н.Д.К. *** наложено административно наказание – „Глоба“ в размер
на 300,00 лева, за нарушение на чл.139,
ал. 6 от ЗДвП и е постановено заплащане на таксата по чл.10а, ал. 2 от Закон за
пътищата, в размер на 10,00 лева, на основание чл.189е, ал. 7 от ЗДвП и чл. 4,
ал. 4 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
на база време и на база изминато разстояние, във връзка с чл. 25 от Тарифата за
таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура”.
За да отмени обжалваното
Наказателно постановление, въззивният съд е приел, че от страна на Н.Д.К. не е
извършено визираното в АУАН и НП нарушение. Изложени са мотиви, че при
декларирането на данните за пътното превозно средство, при въвеждането на
регистрационния номер, буквения код за месторегистрация – * е изписан с
латинските букви *, в резултат на което е издадена електронна винетка за ППС с
рег. № ********, вместо за ППС с рег. № ********. Съдът е достигнал е до извода, че реално има заплатена
винетна такса, от която се ползва само и единствено процесния автомобил. Отчетено е значението на заплатената винетна такса и наличието на
обстоятелства изключващи умисъл от страна на лицето, както и липсата на
вредоносни последици или щета за Държавата.
Районният съд подробно е анализирал събраните по делото
доказателства, обсъдил е наведените от страните доводи и последователно е
изложил аргументи за разликите при закупуване на електронна винетка от
терминалите за самотаксуване и в пункт за продажба или в Областно пътно
управление на АПИ и при проверка за закупуване на такава винетка на сайта на
ТОЛ-управлението. Отчел е, че софтуерния продукт на терминалите за
самообслужване не разполага с предварителна информация за конкретен
регистрационен номер на ППС, за което даден потребител закупува електронна
винетка и в тази система не е възможно да бъде отразен невалиден формат, когато
декларираните данни не съответстват на символите в самия регистрационен номер.
При изписване на грешен регистрационен номер в останалите случаи (при
закупуване на електронна винетка в пункт за продажба или в Областно пътно
управление на АПИ и при проверка за закупуване на такава винетка на сайта на
ТОЛ-управлението) е невъзможно да се направи плащане, тъй като на дисплея на
устройството се отразява следния текст: „Невалиден формат на регистрационния
номер“.
Съдът намира за
правилни фактическите установявания, както и правните изводи, направени от
първоинстанционния съд, като счита, че същите са основани на достатъчно ясен и
пълен анализ на събраните в хода на проведеното всестранно и пълно съдебно
дирене доказателства. Въззивната съдебна инстанция е дала конкретен отговор на
всички спорни въпроси, като е достигнала до правилен и обоснован извод за незаконосъобразност
на наказателното постановление.
Настоящата съдебна
инстанция напълно възприема посоченото в мотивите на районния съд, като на
основание чл.
221, ал. 2, пр. посл. от АПК препраща към тях.
По делото безспорно е
доказано, че ответникът по касация е заплатил винетка за МПС, но при
изписването на регистрационния номер, вместо буква „*“ е изписана буквата „*“.
Това е единствената разлика между регистрационния номер и това, което е
попълнено при закупуване на електронната винетка. С оглед на изложеното,
действително се касае за маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл.
28 от ЗАНН, както правилно е отчел и въззивният съд. Деянието, макар и
формално да осъществява признаците на административно нарушение, е
малозначително с оглед на обстоятелствата на извършването му: касае се за първо
нарушение, от същото не са настъпили вредни последици, поради което, съдът
счита, че макар с деянието си жалбоподателя формално да е извършил
административното нарушение, описано в АУАН, предвид ниската му степен на
обществена опасност, липсата на вредни последици, административно-наказващият
орган е следвало да приложи чл. 28
от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Вместо
това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното
нарушение – не е ограничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен
акт.
След като при
попълване на несъществуващ или невъзможен регистрационен номер системата не
информира потребителя и позволява продължаване на действията, финализиране и в
крайна сметка заплащане на винетна такса за несъществуващ регистрационен номер,
без да е предвидено връщане на заплатената такса, респ. да бъде признато
заплащане на винетна такса за ППС, с регистрационен номер желан от платеца,
налага се извода, че самата публична администрация създава предпоставки и
условия за допускане на грешки от собствениците и водачи на автомобили, които
не би следвало да санкционира.
Решението на районният
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Съдът е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил
цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалвания санкционен
акт. При разглеждане на делото съдът е събрал допустими и относими
доказателства, които е анализирал в цялост и въз основа на тях е извел правилни
и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на НП. Настоящият състав на
касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, както и изведените от районния съд правни изводи.
Не са допуснати
твърдените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на обжалваното
решение.
Установената от районния
съд фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните доказателства.
Решението на
първоинстанционния съд е мотивирано в достатъчна степен, съобразено със
събраните по делото доказателства.
Съдът е проявил
процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа
на които правилно е установил фактическата обстановка.
При служебна проверка
на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон по съображения извън посочените в касационната жалба, съдът
не намира такива, които да сочат на отмяната му. Същото е издадено от законен
състав, в рамките на неговата компетентност и на заявеното искане и при
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон.
По изложените по-горе
съображения касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради
което същата следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
Разноски от ответника
за настоящата инстанция, макар и да са претендирани, не следва да бъдат
присъждани, поради липсата на доказателства, че са направени.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. чл.
63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд–Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
41 от 26.05.2020 г., постановено по АНД № 23/2020 г. по описа на Районен съд -
Мездра.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.