Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 25.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 16966 по описа за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание  чл. 108 от ЗС с иск с правно основание чл. 228 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Л.К.Д. поддържа твърдение, че в качеството си на собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 2, с площ от 82 кв.м. и местонахождение в гр. София, на ул. „******, постигнала устно съгласие                със сестра си - ответницата М.К.А. - за това: между двете да бъде сключен договор за наем на имота. При воденето на преговорите за сключване на договора за наем - ищцата, която по това време не обитавала имота, но живеела в чужбина, се легитимирала като изключителен собственик на процесния имот, посредством Нотариален акт № 199, том ХV, нот. дело № 3046/1993г. на ІІІ нотариус при СРС. Споменатият нотариален акт установявал правото й на собственост върху 1/5 идеална част от апартамента по силата на Договор за дарение със С.С.З., а останалите 4/5 идеални части придобила по завещание, направено в нейна полза от същото това лице. Договорът за наем, който действал между ищцата Л.Д. и ответницата М.А. бил сключен на 03.04.2008г., в устна форма, като при сключването му бил уговорен месечен наем в размер на сумата от 300 евро, но без изрична уговорка за вида на валутата, в който се дължи наема и без изрична уговорка за времетраенето на договора. Страните не уговорили изрично задължение за наемателката да заплаща разходите, свързани с ползването на имота, понеже, според разбиранията на двете страни, това задължение произтичало от самото естество на възникналото помежду им наемно правоотношение. Първата наемна вноска, била заплатена на 03.04.2008г. от ответницата, чрез извършване на банков превод за сумата от 920 евро, по банкова сметка ***. Ответницата започнала да обитава имота заедно с допуснатото от нея трето лице Е. П.М., но не изпълнявала надлежно задълженията си на наемател – плащането на наемната цена било непълно, а разходите за ползването на имота не били заплащани своевременно и изцяло.  В тази насока, ищцата твърди, че сумите на наредените от ответницата банкови преводи „постепенно намалявали“ - вместот първоначално уговорения наем от 300 евро месечно, ответницата започнала да заплаща само по 200 евро/ месечно, а последният превод на наемната цена бил извършен на 05.05.2010г. Ненадлежното изпълнение на ответницата да заплаща разноските, свързани с ползването на имота – предизвикало съдебен процес срещу ищцата и през месец юли 2012г. върху банковата й сметка бил наложен запор в полза на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от общо 6190, 90 лева - стойност на ползвана в имота топлинна енергия, лихви, съдебни разноски, както и разноски по изпълнението, въз основа на изпълнителен лист от 06.04.2012г. издаден по ч.гр.д. № 7444/2011г. на 85 с-в при СРС. На 16.07.2012г. банковата сметка на ищцата била задължена със споменатата сума, която била предоставена на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД с погасителен ефект за споменатото задължение, което било натрупано от ответницата.  Неизпълнението на задълженията на ответницата мотивирало разваляне на договора за наем, чрез едномесечно писмено предизвестие, което било връчено чрез залепване на уведомление – на 13.10.2015г. Макар срокът на предизвестието да бил изтекъл на 13.11.2015г. - ответницата продължила да осъществява фактическа власт върху имота и да го обитава. При изложените фактически твърдения и с оглед допуснатото изменение на иска в първото открито съдебно заседание (молба с вх. № 9614/25.01.2016г. на стр. 56 от делото), ищцата претендира: В качеството на собственик на процесния недвижим имот, легитимиран с Нотариален акт № 199, том ХV, нот. дело № 3046/1993г. на ІІІ нотариус при СРС - за осъждане на ответницата М.К.А., да предаде владението върху АПАРТАМЕНТ № 2, с площ от 82 кв.м. и местонахождение в гр. София, на ул. „******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и антре, който владее без основание.  В качеството на бивш наемодател на ответницата по сключения на 03.04.2008г., устен договор за наем – ответницата да заплати сумата от 21 000 лева, представляваща общ размер на незаплатената наемна цена, изчислен общо за периода от 01.01.2013г. до деня на прекратяване на наемното правоотношение на 13.11.2015г. При условията на евентуалност, ако искът за заплащане на наемна цена бъде отхвърлен, като неоснователен - ищцата претендира за осъждане на ответницата, да й заплати сумата от 21 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползването на процесния недвижим имот от ответницата, без основание, за периода от 01.01.2013г. до предявяването на иска на 30.12.2015г. Във всеки случай, наред с посочените по- горе искове /главни и евентуален/ - ищцата претендира за осъждане на ответницата, да й заплати също и сумата от 6190, 90 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, съизмеримо със стойността на погасеното за сметка на патримониума на ищцата задължение на ответницата към третото лице - „Топлофикация София“ ЕАД, за стойността на потребената в имота топлинна енергия, лихви и съдебно- деловодни разноски, описани в изпълнителен лист от 06.04.2012г. издаден по ч.гр.д. № 7444/2011г. на 85 с-в при СРС.

Предявените от ищцата претенции са оспорени от ответницата М.К.А. както по основание, така и по размер. Чрез процесуалния си представител -  ответницата отрича преди всичко надлежната  материална легитимация на ищцата да предяви иска. Ответницата отрича твърдението на ищцата, че между двете е бил сключван договор за наем на имота, респ. възникване на задължение да плати наумната цена и произтичащите от ползването на имота съдебни разноски. Твърди, че паричните преводи, които е направила по банковата сметка на ищцата, нямали характер на наем, а представлявали финансова помощ от ответницата - към нейната сестра ищцата, а това ясно личало от посочените основания за превода в платежните нареждания. Ответницата отрича и твърдението, че ищцата притежава процесния недвижим имот, като оспорва материалната доказателствена сила на Нотариален акт № 199, том ХV, нот. дело № 3046/1993г. на ІІІ нотариус при СРС. Сочи, че релевираните от ищцата и описани в нотариалния акт придобивни основания за възникване на правото на собственост върху имота са недействителни /нищожни/. Ответницата твърди, че тя самата е придобила правото на собственост върху имота, чрез противопоставимо на ищцата оригинерно правно основание за придобиване на собствеността – добросъвестно владение върху имота, считяно от 1999г. до предявяването на иска (уточнение в молба от 28.11.2016г.). Поддържат становище, че претенциите на ищцата за обезщетение за неоснователно обогатяване били неоснователни, тъй като третото лице „Топлофикация София“ ЕАД водило заповедно производство не срещу ответницата, а именно срещу ищцата, която обаче не упражнила добре процесуалните си права и по тази причина била осъдена неоснователно да заплати претендираната сума. По всички изложени съображения, ответницита моли за отхвърляне на всички предявени срещу нея искове и с оглед на това - претендира за осъждане на ищцата, да й заплати направените съдебни разноски пред настоящия съд.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Нотариален акт № 199, том ХV, нот. дело № 3046/1993г. на Е.Д., ІІІ нотариус при СРС за собственост на недвижим имот, придобит по дарение и завещание мотивира извода, че ищцата Л.К.Д. е собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 2, с площ от 82 кв.м. и местонахождение в гр. София, на ул. „******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и антре, при съседи: ул. „Ген. Паренсов“, от две страни –двор и апартамент на К.К.П., заедно с прилежащото му избено помещение № 3 с площ от 4, 5 кв.м. при съседи: К.К.П., калкан, Т.М.и коридор, заедно с прилежащото му таванско помещение № 9 с площ от 8 кв. м., при съседи: улица „Ген Паренсов“, стълбище, коридор, К.К.П. и двор,            заедно с 11, 50% идеални части от общите части на сградата и 1/8 идеална част от мястото, върху което е построена сградата, намиращо се на ул. „Ген. Паренсов“, с обща площ от 511 кв.м., съставляващо парцел ІІ, от квартал 447 в местността „Центъра“ на гр. София, при съседи на мястото: ул. „Ген. Паренсов“, Д.Г., Р.Ч.и И.Д.В..

Съдържанието на споменатия нотариален акт, чиято доказателствена сила е оспорена в настоящия съдебен процес от ответницата, се основава на констатациите на изготвилия го нотариус, въз основа на описаните в него документи: Нотариален акт за дарение № 135 том 53, дело № 9942/1975г. на І нотариус Е.Б.и Саморъчно завещание от 25.05.1975г. на С.С.З. по нотариално дело№ 1182/1988г.

Приетото като доказателство Препис – извлечение от акт за смърт № 273/25.04.1991г. което е издадено от РНС „Средец“ сочи, че смъртта на лицето С.С.З. е настъпила на 26.04.1991г. в гр. София, в „Н.И. Пирогов“.

Приетото като доказателство Удостоверение за настоящ адрес *** община установява, че считано от 07.09.2015г. ищцата е заявила настоящ адрес на територията на Федерална република Германия.

Прието като доказателство извлечение от банкова сметка № 12728743/ в евро/ с титуляр Л.К.Д. /на стр. 21-40 от делото/ установява извършените финансови транзакции и удостоверени от банката обстоятества, свързани с времето, основанието за транзакцията, наредителя и получателя на превода, през периода от 31.01.2008г. до 01.03.2010г.

Съдържанието на приетото като доказателство Запорно съобщение с изх. № 35772/09.07.2012г. по изп. д №20128630401614 по описа на ЧСИ С.Х.с район на действие СГС установява обстоятелството, че в рамките на споменатото изпълнително дело е бил наложен запор върху суми по банковата сметка на ищцата Л.К.Д., до размер на сумата от 6190, 90 лева. Запорът е бил наложен за принудително събиране на парично задължение на Л.К.Д. в качеството й на длъжник въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.04.2012г. по гр.д. № 7444/2011г. на 85 с-в при СРС.

            Съдържанието на приета като доказателство нотариална покана с рег. № 10473 том.2, акт 181 на нотариус Ц.С.с рег. № 30 при НК мотивира извода, че с обективираното в поканата писмено изявление, ищцата е поканила ответницата да преустанови фактическата власт върху процесния апартамент, поради намерението на адресанта „да прекрати наемните взаимоотношения“ /цит./. Със същото едностранно волеизявление, адресантът на поканата Л.К.Д. е отправила искане до адресата М.К.А. покана да възстанови сумата от 6190, 90 лева, която е била принудително отнета от Л.Д. и сумата от 1539, 92 лева, представляваща „задължение, което продължава да съществува“ /цит./

            Приетите като доказателства по делото т.нар. „операционни бележки“, издадени от „Банка ДСК“ ЕАД /стр.72-90 от делото/ установяват наредените от ответницата парични преводи по сметката на ищцата, с основание „вноска по РС“ и „захранване на сметка“.

            Заключението на приетата като доказателство съдебно- оценителна експертиза, изготвенно от вещо лице инж. П. З. мотивира извода, че средните пазарни наемни цени на процесния апартамент, като се отчита лично възприетото от вещото лице лошо техническо и експлоатационно състояние на конкретния имот, за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г. възлиза на 26 332, 71 лева.

В дадените пред съда показания, свидетелката Е.П.М. заявява, че позвана ищцата, както и ответницата. Свидетелката знаела, че делото се води за апартамент, който идентифицира по административния му адрес и местонахождението.  Свидетелката имала впечатления, че М. (ответницата) постоянно била в процесния апартамент, тъй като имала фирма за превод и легализация и осъществявала дейността си именно в апартамента, през периода 1995-1996г. Свидетелката имала впечатления, че през периода на 2004г. М. живеела в жилището на съпружески начала с нейн колега. Хронологически последната във времето среща, осъществена между свидетелката и ответницата, преди заседанието за изслушване на свидетелските показания била пак в процесния апартамент. Там свидетелката посетила ответницата преди около седмица.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Предявените искове са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ и с тях е сезиран родово и местно компетентен съдебен орган.

            Исковете следва да бъдат разгледани в съотношението, което е било прието по искане на ответника, след допуснатото изменение и уточнение на петитума, съгласно молба от 01.04.2019г., а възражениято на ответника за придобивна давност – както е конкретизирано в молба от 28.11.2016г., които са намерили отражение в окончателния доклад по делото.

Разглеждайки въпроса за ОСНОВАТЕЛНОСТТА на исковете, с които е сезиран, съдът възприе следните съображения:

Ищцата претендира да е собственик на целия процесен имот и въз основа на събраните писмени доказателства успя да докаже това свое твърдение.

Според настоящия съд - представения от ищцата и оспорен от ответницата Нотариален акт № 199, том ХV, нот. дело № 3046/1993г. на Е.Д., ІІІ нотариус при СРС, мотивира в достатъчна степен извода за правото на собственост на ищцата, върху описания в него недвижим имот. Този документ, удостоверяващ придобитото от ищцата право на собственост , по дарение и завещание, се ползва от обвързваща съда формална доказателствена сила. Това е така, доколкото  нотариалният акт е бил съставен от нотариус, в рамките на специалното производство, което е регламентирано в действащия към момента на съставянето му процесуален закон - чл. 482 от ГПК (отм.).

Релевираните от ответницата доводи, насочени срещу действителността на описаното в същия нотариален акт завещателно разпореждане, не биха могли да бъдат възприети на базата на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. В тази насока, съдът приема, че изготвилия нотариалния акт нотариус, е извършил законосъобразно необходимите формални проверки, за да осъществи процедурата по чл. 27 от ЗН за обявяване на завещанието, включително, че е съблюдавал основните правила за това.

Само посредством изрично предвидения в закона специален документ – Протокол по чл. 27, ал. 3 от ЗН, който е бил съставен за процесното завещателно разпореждане, може да се установи по необходимия категоричен начин твърдението, че в нарушение на закона, завещанието на праводателката Славка Захариева, всъщност било обявено още приживе.                             В хода на съдебното дирене пред настоящия първоинстанционен съд, не бе представен конкретния протокол по чл.27, ал.3 от ЗН, поради което и съдът не би могъл да приеме за доказана тезата на ответницата, само на базата на косвени доказателства, каквото се явява представеното от нея Препис – извлечение от акт за смърт № 273/25.04.1991г..

Ето защо, в контекста на повдигнатия правен спор, съдът приема решаващия извод, че ищцата в действителност притежава собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 2, с площ от 82 кв.м. и местонахождение в гр. София, на ул. „******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и антре, при съседи: ул. „Ген. Паренсов“, от две страни –двор и апартамент на К.К.П., заедно с прилежащото му избено помещение № 3 с площ от 4, 5 кв.м. при съседи: К.К.П., калкан, Т.М.и коридор, заедно с прилежащото му таванско помещение № 9 с площ от 8 кв. м., при съседи: улица „Ген Паренсов“, стълбище, коридор, К.К.П. и двор, заедно с 11, 50% идеални части от общите части на сградата и 1/8 идеална част от мястото, върху което е построена сградата, намиращо се на ул. „Ген. Паренсов“, с обща площ от 511 кв.м., съставляващо парцел ІІ, от квартал 447 в местността „Центъра“ на гр. София, при съседи на мястото: ул. „Ген. Паренсов“, Д.Г., Р.Ч.и И.Д.В..

            Ответницата не би могла да противопостави на ищцата свое право върху процесния недвижим имот, тъй като тя не успя да докаже притежанието на такива права. Неоснователен е релевираният от ответницата довод, че тя била придобила правото на собственост върху процесното жилище, посредством давностно владение. В тази връзка заслужава да се отбележи, че ответницата нито твърди, нито пък успя да установи наличието на някакво конкретно формално правно основание, което би могло да я направи собственик и да мотивира добросъвестност при своенето на имота. Следователно добросъвестното владение в продължение на пет годишен давностен срок, е практически неприложим конкретно за ответницата способ за придобиване на собствеността върху процесния имот. Показанията на разпитания свидетел Е.М.пък са крайно оскъдни и неубедителни, за да мотивират необходимия категоричен извод, че в продължение на десет години, ответницата е упражнявала фектическа власт върху имота необезпокоявано, непрекъснато и явно в хипотеза на недобросъвестно владение.

Ищцата не доказа твърдението си, че между нея и ответницата съществувало валидно наемно правоотношение за процесния имот, чието действие било прекратено. По тази причина и предявения от нея иск с правно основание чл. 288 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

            Фактическото твърдение на ищцата за възникването на наемно правоотношение между нея и ответницата беше категорично оспорено от ответницата. Сключването, съдържанието и правното действие на договор за наем между ищцата и ответницата за процесния имот също не бе установено в хода на съдебното дирене.

Договорът за наем е по принцип консенсуален т.е. писмената форма не е предпоставка за неговата действителност, но на практика, само сключения в писмена форма договор за наем може да послужи в рамките на спора, за доказване на съдържанието и правното действие на наемното правоотношение.

Факът, че ищцата е отправила до ответницата едностранно писмено изявление за „прекратяване на договора за наем“, също не установява изобщо възникването на наемно правоотношение, което ищцата е опитала да прекрати чрез нотариална покана.

Разгледани като косвено доказателство за съществуването на наемно правоотношение, приетите в хода на процеса операционни бележки за извършените банкови операции в „Банка ДСК“ ЕАД, не доказват тезата, че е била заплащана наемна цена на имота.  Съдържанието на тези документи не е достатъчно да установи, че преведените по сметка на ответницата суми представляват именно наемна цена, като се отчита изрично записаното в тях основание за извършване на паричния превод /плащането/.

Фактът, че в определен период от време, ответницата е живяла и осъществявала фактическа власт върху процесното жилище, сам по себе си не мотивира еднозначен извод, за възникване на наемно правоотношение по повод на имота. Упражняването на фактическа власт върху вещ не е непременно свързано с наличието на наемно правоотношение или дори в по- широк смисъл, с някакво облигационно основание за упражняване на фактическата власт.

В заключение съдът приема, че доколкото не успя да докаже съществуването на наемно правоотношение - ищцата не е надлежно материално легитимирана да упражни каквито и да е произтичащи от договор за наем субективни права срещу ответницата, в частност – да претендира изплащане на неплатена наемна цена респ да иска връщане на държането на отдаден под наем недвижим имот и др. По изложените съображения – съдът намира, че всякакви предявени от ищцата претенции на посоченото основание следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

В качеството си на собственик на процесния недвижим имот, обаче, ищцата е надлежно легитимирана да поиска връщане на владението върху собствения си недвижим имот, ако се установи, че ответницата го владее без основание.

Ответницата не само че не оспорва твърдението, че владее процесния имот, но и посредством показанията на допуснатия по нейно искане свидетел Е.М.способства този факт да бъде установен по достатъчно категоричен начин. Съвсем друг е въпросът, че ответницата не може да противопостави на ищцата произтичащи от владението субективни права. По изложените съображения, предявеният срещу ответницата ревандикационен иск следва да бъде уважен изцяло, чрез осъждане на ответницата, да предаде на ищцата владението върху процесния апартамент.

Доколкото отхвърли основателността на иска с правно основание чл.228 от ЗЗД, съдът дължи да разгледа и да се произнесе по същество по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД - за изплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване. Кредитирайки заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- оценителна експертиза - съдът намира, че предявения на това основание иск - следва да бъде уважени изцяло, до размер на сумата от 21 000 лева (като се отчита изрично, че съдът не допусна поисканото увеличение на иска).

Тъй като показанията на свидетеля Е.М.установиха, а ответницата и сама не отрича факта, че именно тя е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот, за който съдът вече прие, че принадлежи на ищцата, както и  че е ползвала имота в периода за който се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване - от 01.01.2013г. до 31.12.2015г., съдът приема тезата на ищцата, за необосновано имуществено разместване между патримониума на ищцата и този- на ответницата. Икономическият ефект от това имуществено разместване се изразява в обедняване на ищцата и свързано с него обогатяване на ответницата, със сумата, която последната би заплатила за ползването на процесния апартамент, по средни пазарни цени.Тъй като ищцата не разполага с друг иск, за да защити правата си, тя има право да получи от ответницата парично обезщетение за неоснователно обогатяване, съизмеримо с цената на ползването на процесното жилище за посочения по- горе период.

В качеството си на собственик на процесния недвижим имот, ищцата не е надлежно легитимирана да получи от ответницата обезщетение за неоснователно обогатяване, за сумата от 6190, 90 лева, представляваща обща стойност на ползвана в имота топлинна енергия, лихви, съдебни разноски, както и разноски по изпълнението, въз основа на изпълнителен лист от 06.04.2012г. издаден по ч.гр.д. № 7444/2011г. на 85 с-в при СРС.

            Между страните няма спор, че споменатата сума е била заплатена от ищцата принудително и че е била получена от трето за спора лице – „Топлофикация София“ АД. Страните не спорят и за това, че източникът на задължението е неплатени сметки за доставена до топлоснабден имот топлинна енергия, респ. че топлоснабдения имот е именно процесния имот.

При това обаче, следва да се отчита факта, че именно ищцата, а не ответницата е била абонат на получилото сумата от 6190, 90 лева, трето лице – „Топлофикация София“ АД.                  В качеството на абонат на „Топлофикация София“ АД и потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, именно ищцата, а не ответницата е била легитимирана да упражни определени от закона и общите условия на договора свои субективни права - да поиска спиране на топлоснабдяването, да оспорва сметки, да води съдебен процес по повод оспорване на фактурирани задължения за топлинна енергия и др. Дори да е ползвала имота, ответницата, която не е в договорни отношения с дружеството - не би могла да предприеме каквито и да е действия за ограничаване на потреблението. В рамките на настоящия процес - ищцата не установи факта, че сумата от 6190, 90 лева представлява стойността на дължимо платена цена, на доставена в имота и фактически ползвана от ответницата топлинна енергия. Дори насоченото срещу ищцата принудително изпълнение да е причинило неблагоприятно имуществено намаление за ищцата – това намаление не е в необходимата според чл. 59 от ЗЗД обуславяща връзка на реципрочно имуществено увеличение за ответницата, посредством спестяване на разходи. С други думи, размерът на сумата е обусловена не просто от ползването на услуга, а и от активността на потребителя на услугата, от полагането на дължимата грижа на абоната, поради което никак не е сигурно, че ако ответницата, а не ищцата би била абонат на топлофикационното дружество за нея би възникнало задължението да заплати сумата от 6190, 90 лева,.

По отношение на направените съдебни разноски;

С оглед изхода на спора, всяка от страните има право да получи направените от нея разноски, които са съизмерими с доказаните разходи на възнаграждение за процесуално представителство и разноски по събиране на доказателства, съразмерно с уважената /за ищцата/ и отхвърлената /за ответницата/ части от предявените искове.

Неоснователно е направеното от страна на ищцата възражение за прекомерност на разноските за процесуално представителство на ответницата. До този извод съдът достигна, след като съобрази цената на иска, извършените процесуални действия и продължителността на съдебния процес, респ. обема и характера на извършените процесуални действия. Като взе предвид представените от всяка страна списъци на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за действителния размер на направените разноски, намира че ответницата следва да бъдат осъдена да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 4120 лева, а ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 5080 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО правото на собственост на Л.К.Д. с ЕГН ********** и адрес-***,  върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 2, с площ от 82 кв.м. и местонахождение в гр. София, на ул. „******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и антре, при съседи: ул. „Ген. Паренсов“, от две страни –двор и апартамент на К.К.П., заедно с прилежащото му избено помещение № 3 с площ от 4, 5 кв.м. при съседи: К.К.П., калкан, Т.М.и коридор, заедно с прилежащото му таванско помещение № 9 с площ от 8 кв. м., при съседи: улица „Ген Паренсов“, стълбище, коридор, К.К.П. и двор, заедно с 11, 50% идеални части от общите части на сградата и 1/8 идеална част от мястото, върху което е построена сградата, намиращо се на ул. „Ген. Паренсов“, с обща площ от 511 кв.м., съставляващо парцел ІІ, от квартал 447 в местността „Центъра“ на гр. София, при съседи на мястото: ул. „Ген. Паренсов“, Д.Г., Р.Ч.и И.Д.В.и на основание чл. 108 от ЗС, ОСЪЖДА М.К.А.,                    с ЕГН ********** и адрес ***, да предаде владението върху посочения имот на собственика  Л.К.Д. с ЕГН ********** и адрес-***.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.К.Д. с ЕГН ********** и адрес-***, срещу М.К.А., с ЕГН ********** и адрес ***, иск с правно основание чл. 228 от ЗЗД - за сумата от 21 000 лева, представляваща общ размер на незаплатената наемна цена, дължима въз основа на неформален договор за наем, сключен на 03.04.2008г.,  за периода от 01.01.2013г. до деня на прекратяване на наемното правоотношение на 13.11.2015г.

 

ОСЪЖДА М.К.А., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на  Л.К.Д., с ЕГН ********** и адрес-***., на основание чл. 59 от ЗЗД – сумата от 21 000 (двадесет и една хиляди) лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, произтичащо от ползването без правно основание на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 2, с площ от 82 кв.м. и местонахождение в гр. София, на ул. „******, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и антре, при съседи: ул. „Ген. Паренсов“, от две страни –двор и апартамент на К.К.П., заедно с прилежащото му избено помещение № 3 с площ от 4, 5 кв.м. при съседи: К.К.П., калкан, Т.М.и коридор, заедно с прилежащото му таванско помещение № 9 с площ от 8 кв. м., през периода от 01.01.2013г. до предявяването на иска на 30.12.2015г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.К.Д. с ЕГН ********** и адрес-***, срещу М.К.А. с ЕГН ********** и адрес ***, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД - за сумата от 6190, 90 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, съизмеримо със стойността на погасеното за сметка на патримониума на ищцата задължение на ответницата към третото лице - „Топлофикация София“ ЕАД, за стойността на потребената в имота топлинна енергия, лихви и съдебно- деловодни разноски, описани в изпълнителен лист от 06.04.2012г. издаден по ч.гр.д. № 7444/2011г. на 85 с-в при СРС.

            ОСЪЖДА М.К.А. с ЕГН ********** да заплати на Л.К.Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 4120 (четири хиляди сто и двадесет) лева, представляващи съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Л.К.Д. с ЕГН ********** да заплати на М.К.А. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 5080 (пет хиляди и осемдесет) лева, представляващи съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                      

СЪДИЯ: