РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110207878 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.
И. Н. (чрез процесуален представител) срещу НП № 21-4332-008321 от 20.04.2021 г.,
издадено от Гергана Владимирова Борисова, началник група към ОПП – СДВР, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП (нарушение по пункт 1 от НП) и на чл.
103 от ЗДвП (нарушение по пункт 2 от НП) на основание съответно чл. 183, ал. 3, т. 6 от
ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер
на 30 лева (по пункт 1) и глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца (по пункт 2). От страна на жалбоподателя се иска отмяна на
постановлението, като се излагат конкретни фактически твърдения, както и такива за
недоказване на обвинението, а също и доводи за нарушаване на процесуалните правила.
Административно-наказващият орган не излага становище.
От писмените и гласните доказателствени материали се установява по несъмнен начин -
освен оправомощаването - към съответните дати на съставяне/издаване - на актосъставителя
и на наказващия орган за съставяне на АУАН, респективно за издаване на НП, по ЗДвП с
писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи, както и определянето
на основание чл. 165 от ЗДвП на СДВР (служители нa която структура са били към
процесната дата 07.04.2021 г. актосъставителят и свидетелят по АУАН, като
актосъставителят се явявал младши автоконтрольор и съгласно съответната заповед на
министъра на вътрешните работи полицейските органи от ОПП – СДВР били оправомощени
да съставят АУАН по ЗДвП) за осъществяване на контрол по ЗДвП - още описаната в
обжалваното НП като препратка към АУАН фактическа обстановка, към която съдът
1
препраща (забрана за използване на който начин за излагане на установената от съда
фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба), с изричното уточнение,
че сигналът за спиране бил подаден от актосъставителя (бидейки униформен служител на
МВР, облечен с жилетка), след като същият направил две крачки напред към
приближаващия автомобил управляван от въззивника, протегнал дясна ръка напред, в която
държал стоп-палка по образец тип МВР, погледнал водача (т. е. жалбоподателя) в очите и
му посочил с лявата ръка с пръст къде да спре, а именно вдясно по посока на движението,
след което г-н Н. погледнал подаващия сигнала за спиране служител, намалил скоростта, но
не спрял, а продължил движението си в права посока, след което бил спрян на следващо
кръстовище, като се установява още и това, че към процесната дата 07.04.2021 г. срещу
жалбоподателя (роден през 1980 г.) имало над десет влезли в сила НП за нарушаване на
правилата за движението по пътищата, като за последно такова било влязло в сила през 2018
г. Липсват логически обосновани основания за съмнение касателно автентичността и/или
достоверността на който и да било от доказателствени материали, които на практика са
безпротиворечиви. Нищо нелогично и неестествено няма в това разпитаните като свидетели
служители на МВР да нямат спомен относно дадени детайли от ситуацията, включително с
оглед изминалото време и общоизвестната им служебна натовареност, но все пак прави
впечатление, че освен да дава показания относно очевидно стандартния си начин на
действие при спиране на МПС за проверка св. П. разказва и подробности касателно това как
водачът в случая го е погледнал и как П. е видял стоп-С.ите на съответния автомобил;
последното е съвсем логично при подминаване на автомобила покрай служителя на ОПП –
СДВР, доколкото нищо странно яма в това въпросният автомобил да не може да спре преди
да достигне подаващия сигнала за спиране полицейски орган. Изложеното в процесната
жалба съждение касателно дистанцията между управлявания от С. Н. автомобил и твърдян
като движещ се пред него друг автомобил практически има характер на догадка, като,
следвайки същата логика като застъпваната в коментираната насока в жалбата, би се
стигнало до извода, че обичайно водачът на един лек автомобил при движение на друг такъв
автомобил пред него не би следвало да може да възприеме и относително по-ниско
разположените край пътното платно пътни знаци; в показанията си св. Попов е категоричен
относно това, че водачът на съответното МПС го е видял при подаването на сигнала за
спиране, в логическо съответствие с което е и забелязаната след това от същия свидетел
стоп-С.а на превозното средство, като напълно житейски правдоподбно е водачът Н.
например поради по-голямо от 7 метра разстояние (в жалбата се сочи - „ако се приеме, че
между автомобилите се спазва минимална дистанция от 7 (седем) метра“, което допускане е
наистина произволно – никаква причина няма да се приеме, че е имало наистина такава
спазвана „минимална“ дистанция, а не по-голяма), поради възможност за странична
(практически по диагонал) видимост, видимост над или отчасти над тавана на евентуално
движещото се пред управлявания от г-н Н. друго превозно средство и пр., като в крайна
сметка никаква причина не е налице за това съдът да не се довери на показанията на св.
Попов, в които впрочем не се наблюдават никакви признаци на недобросъвестност или
тенденциозност във вреда на въззивника, включително имайки предвид показанията на
2
въпросния свидетел касателно последвалото след самата процесна ситуация по
неподчинение на подадения сигнал поведение на съответния водач. Логика в поведението
на водача що се отнася до неподчинението може да бъде открита в надеждата, че
служителите на МВР няма да изоставят заради него своеобразния пункт за осъществяване на
контролна дейност, за да го (въпросния водач, т. е. въззивника) преследват, а ако все пак го
сторят, то ще бъде лансирана версията в смисъл, че водачът не е възприел сигнала за
спиране. Що се отнася до показанията на св. Ц., то действително същите допринасят в много
малка степен за разкриване не обективната истина от предмета на доказване по делото, но
все пак същият свидетел потвърждава подписването от негова страна на процесния АУАН,
както и сочи, че е видял съответното изпреварване; няма защо съдът да не се довери на тези
показания, но дори същите да са недостоверни (например защото Ц. е бил зает по онова
време с проверката на друг водач) налице са достатъчно други източници на
доказателствена информация, въз основа на които се установява релевантната фактическа
обстановка касателно поведението на водача Н., а именно АУАН и (отделно, дори имайки
предвид само тях) показанията на св. П.. Уредбата по чл. 118, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН следва да бъде тълкувана стеснително досежно актосъставителя, доколкото житейски
обичайно е същият да бъде лице (понякога дори единственото такова извън нарушителя),
което лично в хода на контролна дейност възприема извършеното административно
нарушение. Следва да се има предвид още, че изложеното в жалбата (което очевидно е с цел
да окаже косвена подкрепа на фактическите твърдения по процесната жалба) касателно
изрядността на Н. като водач на МПС е най-малкото сериозно пресилено, имайки предвид
конкретните обективни данни от приложената справка картон на съответния водач. Следва
да се има предвид също, че съдът достига до изводите си относно фактите без да се позовава
на каквато и да било презумптивна доказателствена сила на АУАН или на който и да било
друг елемент на доказателствената съвкупност. Нужно е да се посочи още, че с оглед вида и
размера на наказанията, които не само са наложени, но и изобщо по закон се следват за
претендираните административни нарушения съдът не намира за логично и евентуалното
осъществяване от страна на служителите на МВР на дейност, насочена към ангажиране на
отговорност на въззивника на несъществуващо (изфабрикувано) основание с цел
практически изнудване на Н..
При това положение материалният закон е приложен правилно от наказващия орган (виж
по-горе!). И двете деяния са извършени виновно, като първото е извършено най-малкото при
форма на вина непредпазливост (чл. 11, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от
ЗАНН), а второто при форма на вина умисъл (чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 7 вр. чл. 6
от ЗАНН).
Имайки предвид данните за дисциплината на въззивника относно спазването на правилата за
движението по пътищата, а и конкретиките на извършените две административни
нарушения, липсва такава отлика от обикновения случай на административно нарушение
изобщо или на такова от съответния вид, че да бъде оправдано от гледна точка целта на
закона несанкционирането по чл. 28 от ЗАНН, нещо повече – визираните преди малко данни
за дисциплината на Н. обуславят извода за при всяко положение съобразеност на
3
наложените по пункт 2 от постановлението наказания с уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН
(включително с оглед това, че изначално няма как да се очаква, независимо от
имущественото положение на нарушителя, че ще бъдат постигнати целите по чл. 12 от
ЗАНН с налагане на глоба в по-нисък от 200 лева размер, държейки сметка за визираните
преди малко данни за дисциплина на г-н Н.).
Релевантно в случая е несъобразяването с пътен знак В24. Упоменаването и на пътен знак
В25 (наред с упоменаването на пътен знак В24) е съвсем очевиден резултат на използване на
типова бланка за описание на административно нарушение, неудачността на който подход е
повече от очевидна, но с оглед конкретното съдържание на процесния АУАН, към което
препраща и НП, то липсва всякакво съмнение каква е действителната фактическа обстановка
по обвинението, респективно не се е стигнало до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя и изобщо не е налице съществено нарушение на процесуалните правила в
тази връзка – арг. от чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Процесуално изискване за видео и аудио записване на осъществяваната от контролните
органи дейност липсва (въпросът за наличието на основание за подобно записване съгласно
вътрешни правила на МВР е отделен), още по-малко пък е налице такова изискване за
съхраняване на изготвен в тази връзка запис за определен период от време. Отделен е
въпросът колко удачно съобразно вътрешните правила на МВР е уреден въпросът със
съхранението на съответните аудио и видео записи от въпросната контролна дейност. Няма
как обаче в тази връзка да се касае за нарушаване на процесуалните правила изобщо.
Прочитът на процесуалната регламентация относно изискванията за описание на
административното нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено, направен от
страна на жалбоподателя, не съответства на действителния смисъл на уредбата по ЗАНН,
доколкото, ако се следва логиката по коментирания прочит, то биха се добавяли все нови и
нови изисквания за описание, които практически биха били неизпълними, като например
под какъв точно ъгъл от гледна точка оста, по която се е движело съответното МПС, е
подаден сигналът със стоп-палката, какво е било отклонението на плоскостта на тази палка
като градуси спрямо споменатата преди малко ос и пр. Изискванията на ЗАНН за описание
на административното нарушение на обстоятелствата, при които то е извършено, имат за
свой очевиден действителен смисъл даването на възможност за осъществяване на защита по
същество срещу съответното обвинение и вкарването на обвинението в такава рамка, че за
съда в крайна сметка да е ясен самият предмет на административно-наказателното
производство, така че да не се получи положение, при което съдът би изместил органите на
изпълнителната власт от техните властови функции. В случая обвинението е напълно ясно и
именно тази яснота е дала възможност да се упражни процесуалното право на защита
посредством излагане на доводи по същество срещу обвинението, което е съвсем очевидно
както от съдържанието на процесната жалба, така и от изложеното в хода на съдебните
прения от съответния процесуален представител на въззивника. В продължение на така
коментираното в настоящия абзац, изискване за излагане в АУАН и НП непременно и на
съставомерни от субективна страна признаци на административното нарушение (т. е. на
факти от т. нар. „вътрешен душевен мир“ на дееца) уредбата по ЗАНН не съдържа.
4
Непосочването в АУАН на месторабота на нарушителя, освен че попада в приложното поле
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съвсем очевидно не е довело до ограничаване на каквито и да било
процесуални права на г-н Н., респективно по арг. от чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК
вр. чл. 84 от ЗАНН не може да се говори и в тази връзка за съществено нарушаване на
процесуалните правила. Аналогичен извод се следва и досежно липсата на посочване в
АУАН на данни за свидетеля съгласно чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН; единственият посочен в
АУАН свидетел е индивидуализируем и е индивидуализиран напълно еднозначно по делото,
във връзка с което е и разпитан в съдебно заседание.
В приложното поле на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН попада и липсата на
уточняване на това какъв точно (на какво точно) свидетел се явява г-н Ивайло Цанков.
Същият извод би се наложил (в С.ата на уредбата по чл. 40, ал. 3 вр. ал 1 от ЗАНН) и ако
следваше да се приеме, че Цанков не е очевидец, нито е присъствал при установяване на
административното нарушение. Иначе употребеното множествено число – „свидетелите“ - в
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН има своя смисъл във връзка с възможността да има
повече от един свидетел от съответния вид, като именно с невъзможността в присъствието
на поне един свидетел от вида, визиран в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, да се състави актът (каквото
съставяне е поначало желаното от закона), се свързва причината в хипотезите по чл. 40, ал. 3
от ЗАНН законодателят изрично да въведе изискване за съставяне на АУАН в присъствието
на двама други свидетели.
От отразеното ръкописно в графата за обяснения и възражения на АУАН, а именно „имам“,
е видно, че в крайна сметка правото на г-н Н. да изложи такива възражения и обяснения и те
да бъдат вписани в АУАН не е било ограничено, независимо от печатно посоченото в
същата графа „нямам“, като нарушителят не се е възползвал и от правото си допълнително
да изложи такива обяснения и възражения, което право му е било указано писмено в самия
акт (т. е. практически не се е стигнало до никакво ограничаване на процесуалните права на
лицето, явяващо се нарушител съгласно терминологията на ЗАНН), респективно и в тази
насока в С.ата на уредбата по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН няма
как да бъде направен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Следва да се има предвид и това, че – въпреки широко разпространената заблуда в
противния смисъл – административно-наказателното производство съвсем не е „строго
формално“, което е напълно очевидно от уредбата по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и от самото
използване на термина „съществени нарушения на процесуалните правила“ (т. е. законът
очевидно допуска възможността да са налице и несъществени такива нарушения) в чл. 63,
ал. 3, т. 2 от ЗАНН (респективно в разпоредбата на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН).
Уредбата по чл. 57 от ЗАНН не установява и не е установявала към датата на издаване на
обжалваното НП изискване в постановлението наказващият орган да излага относими към
прилагането на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН мотиви. Дори да се е следвало разследване по смисъла
на последната посочена разпоредба и то да не е било извършено, по аргумент от уредбата по
чл. 315 и чл. 332 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН това не би съставлявало причина за отмяна на
НП - съответните спорни обстоятелства могат и следва да бъдат изяснени в производството
5
пред районния съд (явяващ се първа съдебна инстанция, но въззивна такава от гледна точка
на цялостното административно-наказателно производство).
Впрочем, уредбата по чл. 57 от ЗАНН не установява и не е установявала към датата на
издаване на обжалваното НП и изискване в постановлението наказващият орган да излага
относими конкретно към индивидуализацията на наказанието (наказанията) мотиви.
Във връзка с част от изложеното в процесната жалба е нужно да се посочи, че въпросът за
доказаността на административното нарушение/административните нарушения е такъв по
същество и е съвсем отделен от този за спазването на процесуалните правила в
административно-наказателното производство.
Във връзка с друго възражение по жалбата пък следва да бъде отбелязано, че от материалите
по административно-наказателната преписка е видно, че актосъставителят не е ползвал
никакви доказателства, които да подлежат на описване, респективно такива извън самия
АУАН не е ползвал и наказващият орган.
Налице е съответната компетентност на актосъставителя и наказващия орган съобразно
(съответно) чл. 189, ал. 1 и ал. 12 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Следва да се има предвид още, че уредбата по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се явява на
практика специална (доколкото терминът „откаже“ предполага иманентно умисъл) спрямо
тази по чл. 270, ал. 1 от НК (отделен е въпросът доколко целесъобразен е подобен
законодателен подход), респективно не е налице в случая досежно пункт 2 от НП хипотеза
по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи основания за изменение на НП или такива за неговата отмяна
(включително не откри съществено нарушаване на процесуалните правила, обуславящо
отмяна на атакуваното постановление и нередовности на процесния АУАН, непопадащи в
хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5
вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-008321 от 20.04.2021 г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова, началник група към ОПП – СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6