Мотиви
към присъда № 22/ 05. 12. 2012г. по НОХД № 1687 по описа на Добричкия районен съд
за 2012г.
На 10.10.2012г. Районна прокуратура
гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по
дос. производство № 180/2012г. по описа на Второ РУП гр. Добрич, по който на същата дата е
било образувано производство пред първа инстанция срещу М.Х.К. *** с ЕГН ********** за извършени от него две престъпления от общ
характер, наказуеми по чл.149 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.150 ал.1 от НК.
В
диспозитива на обвинителния акт е посочено, че На
неустановена дата през 2008 г. в с.Б ,обл.Д, ул."** извършил действие с
цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14 годишна възраст ,а именно А.М.Х. ЕГН ********** *** използване на положение
на зависимост
-престъпление по чл.149 ,ал.2 във връзка
с ал.1 от същия член от НК
На 05.05.2012г. в
с .Б ,обл.Д, ул.** извършил действие с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст ,а именно А.М.Х.
ЕГН ********** *** използване на положение на зависимост
-престъпление по чл. 150,ал. 1 от НК
Преди даване на ход на делото от
страна на обвиняемия и неговия защитник е постъпило искане делото да бъде
разглеждано по реда на Глава ХVІІ от НПК:”Съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция”.Съдът счете,че не са налице пречки за
разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание представителя на
ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършването на вменените му престъпления, за които да му бъде
наложено наказание “лишаване от свобода “ за срок от четири
години за всяко едно от тях,което на осн. чл.58я от НК да бъде намалено с една
трета и бъде изтърпяно ефективно при първоначален “общ” затворнически режим в
затвор или затворническо общежитие от открит тип.
Съдът
прие за съвместно разглеждане предявения от
пострадалата А. М.Х. на 14год.,
граждански иск против подсъдимия за заплащане на обезщетение за причинените и
неимуществени вреди в размер на 2 000лв.
и частен обвинител в процеса с повереник
адвокат, назначен от съда по чл.100,ал.2 от НПК. Повереникът на гр.ищец и
частен обвинител адв.М. пледира за осъдителна присъда в размер по преценка на
съда.
Защитата пледира за налагане на
наказание “лишаване от свобода” при
прилагане на чл.66 от НК с най-дълъг изпитателен срок.
Подсъдимият се
възползва от процесуалното си право и признава изцяло фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,като изразява съгласие да не се
събират доказателства по тези факти.Съдът счита,че самопризнанията му се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства и следва самопризнанието му
да се ползва,като към доказателствения
материал по делото са приобщени съгласно чл. 373 ал.1 от НПК събраните в хода
на предварителното производство документи и протоколи.
След преценка на ангажираните в
хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подс. М.Х.К. ***
на съпружески начала със св. Н.Р.Х. ,като от съвместното им съжителство е
родена дъщеря им А.М.Х. с ЕГН**********.На неустановена дата през 2008г. в
отсъствието на Н.Х.,*** ,подс.М.К. накарал дъщеря си А.Х. да се доближи до
него.После през дрехите опипал половия орган на детето,след което изкарал
пениса си и го отъркал между краката на момичето без да осъществява полов
контакт.А.Х. изохкала и обвиняемият преустановил действията си ,като казал на
детето да излъже майка си,че се е подхлъзнала в тоалетната. -
На 05.05.2012г. вечерта
в дома им в с. Б. общ.Д. възникнал скандал между подс.М.К. и св.Н.Х..Последната
се уплашила от поведението на обвиняемия,който бил под въздействието на изпит
алкохол и извадил нож и затова се скрила в близост до складирана люцерна в
двора на къщата.След това М.К. извикал дъщеря си А.Х. и заедно с нея потърсили Н.Х.
из двора,като не я открили и се прибрали в къщата.После обвиняемият седнал на
земята в стаята, която била ползвана за спалня и казал на А.Х. да седне на
земята.Дъщеря му го послушала и седнала срещу него.После М.К. вдигнал тениската
на А.Х. и започнал да опипва и целува гърдите на момичето.След което и казал
„Ще ти еба майката.Отпред ще те ебе мъжът ти,отзад ще те еба аз!".След
това обвиняемият поискал от А.Х. да си събуе гащите .Тя помолила да отиде до
тоалетната,след което излязла от стаята взела си обувките и напуснала
къщата,като стояла през цялата нощ в близост до детската градина в селото.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства,приети и приобщени съгл. 373
ал.1 от НПК и изчерпателно изброени в протоколно определение на съда. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите , дадени на
досъдебното производство. Тези гласни доказателства имат пряко отношение към
конкретния случай. Съдебният състав ги преценя като логични, последователни и в
съответствие помежду си. От значение за събиране на характеристични данни за
подсъдимия са приложените по делото справка за съдимост-неосъждан и неутрална характеристична
справка. Направеното от подсъдимия в съдебно заседание, както и на досъдебното
производство признание на вината, е напълно съответно на цялата съвкупност от
възприети доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса.
За изясняване на делото от значение
са изготвените съдебно -психиатрична експертиза за пострадалото лице А. М.Х..
Съдът я възприема като изготвена с необходимите професионални знания и опит. От
заключението се установява, че детето не страда от психично заболяване, като е
могло да възприема правилно обективната действителност,не се проявяват белези
на актуални или нанесено в миналото психотично разсройство.
В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет по повод на внесения в съда обвинителен акт, относно установените факти.
Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия,
като обосновани и правилни.
При тази фактическа обстановка съдът
от правна страна приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. чл. 149 ал. 1 от НК в редакцията към момента на извършване
на деянието.. На първо място, с оглед данните за възрастта на свидетелката А. М.Х..
същата е била малолетна към инкриминираната дата. Впрочем, това обстоятелство
без съмнение е било известно на подсъдимия като се има предвид, че тя е негова
дъщеря.
От обективна страна чрез извършване на действия, които целят да възбудят и
удовлетворят полово желание без съвкупление, изразили се в конкретния случай в
опипване и притискане на половия си член до нея,подсъдимият е реализирал
блудствени по смисъла на закона действия. Извършването от страна на подсъдимия
на описаните действия по отношение на малолетната свидетелка, следва да се
определи именно като блудство, предвид това, че е насочено към възбуждане и
удовлетворяване полово желание на автора на престъплението. Тук е момента да
бъде изрично отбелязано, че деянието по ал. 1 на чл. 149 от НК се явява съставомерно
от обективна страна със самото осъществяване на блудствени действия с малолетно
лице, дори и когато малолетният пострадал е изразил съгласие за тяхното
осъществяване.
Казаното до тук се отнася изцяло
и по отношение на второто деяние по чл.150 ал.1 от НК,като различната правна
квалификация се дължи на факта,че пострадалото лице междувременно е налъшила 14
годишна възраст.
Подсъдимият
М.Х.К. *** е осъществил състава на престъпленията по чл. 149 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.150 ал.1 от НК
Деянието е извършено от подсъдимия
виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал противоправността и обществената опасност
на конкретно извършеното от него деяние и е целял настъпването на вредоносните
последици. Престъплението блудство се явява довършено със самото осъществяване
на блудственото действие. При определяне на наказанието за извършеното
престъпление за което подсъдимият М.К. бе признат за виновен, съдът, с оглед
приложението на процедурата по чл. 372, ал. 4 от НПК и предвид императивността
на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи същото при условията на чл.
58а, ал. 1 от НК, като определи наказание лишаване от свобода, като се ръководи
от разпоредбите на общата част на НК и навалява определеното наказание с една
трета. Като взе предвид предвидения минимален и максимален размер на
наказанието лишаване от свобода за посоченото престъпление, съдебният състав
счете, че най-справедливо е да се наложи наказание от четири години и половина лишаване от свобода. За този си извод съдът
взе предвид от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия ,неутралните му
характеристични данни,факта,че и след деянията се грижи за семейството и на практика той осигурява
издръжката му а от друга – вида и тежестта на самото престъпление, което е
извършил-престъпление против половата неприкосновеност ,характеризиращо се и с
голяма степен на унижение за пострадалата.
Подсъдимият е съдействал е на
органите на предварителното производство,признава вината си,има добро процесно
поведение. Срещу него не се водят други досъдебни производства.
Налице са формалните изисквания
на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, въпреки предложено от прокурора за
ефективно изтърпяване на наказанието, като действително подсъдимият не е
осъждан, а срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода три години. Същевременно съдебният състав
счете, че за постигане целите на наказанието и по-специално за поправянето на
подсъдимия не наложително същият да го изтърпи реално, поради което го отложи с
изпитателен срок от пет години, като при определяне на величината на
изпитателния срок съобрази характера на престъплението, насочено към половата
неприкосновеност на малолетно лице и необходимостта той да продължи да полага г
усилия и грижи за издръжката на семейството.
Съдът счита,че това наказание,с този
срок ще въздейства предупредително възпиращо на осъдения от извършване на други
престъпления.
По този начин и с това наказание
съдът счита,че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати целите както на
специалната,така и на генералната превенция.
Гражданския иск съдът счита за
основателен и като такъв следва да бъде уважен в размера поискан от
процесуалния представител на пострадалата.Този не особено голям размер се явява справедлив съобразно
възможностите на подсъдимия и предвид факта,че той се е грижил за издръжката на
семейството и продължава да прави това
На осн.чл.189 ал.3 от НК и въз основа на
изхода от делото,съдът възложи на подсъдимия разноските по делото.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Съдия:
/Р.Симеонов/