№ 56
гр. Пазарджик , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500283 по описа за 2021 година
Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК - за въззивен контрол по отношение
определение на районния съд .
І. Развитие на съдебното производство.
С Решение № 260081/04. 03. 2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 3534/ 2019г. по описа на
същия съд е прекратено частично производството по делото по отношение на иска по чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 415 ал. 1 от ГПК , върната е исковата молба в тази част ,като е обезсилена издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. В частта , в която се връща исковата молба и се прекратява производството по делото
решението на районния съд има характер на определение.
Против определението на районния съд е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „Теленор България „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.
София , ж.к. „Младост“ 4 , Бизнес Парк София , сграда 6,подадена чрез пълномощника на страната .В частната
жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт . Искането е
да се отмени прекратителното определение .
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В писмения отговор се оспорва
частната жалба . Искането е да се потвърди обжалваното определение .
ІІ. Правни изводи .
Частната жалба е процесуално допустима.
Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищец в исковото
производство ) .
Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК и
чл.130 от ГПК ).
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .
1
От приложеното заповедно производство се установява ,че кредитора „Теленор България „ ЕАД , ЕИК *********,
е поискал от съда да се издаде в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
сумата 442, 78 лв. Като основание на вземането си против длъжника кредитора е посочил договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 19. 08. 2016г. С исковата молба по чл. 422 от ГПК кредитора
недопустимо е разширил основанието на вземането си , като вземането се претендира не само въз основа на
един договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 19. 08. 2016г. ,а въз основа на още два договора -
договор за мобилни услуги от същата дата 19. 08. 2016г. и договор за мобилни услуги от 11. 09. 2016г.
Според трайно установената практика на ВКС ( виж т.11б. на ТР № 4/ 18.06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на
заповедното производство;Определение № 454/25. 06. 2010г. по ч. т. д. № 432/2010г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 640/16
07. 2010г. по ч. т. д. № 436/2010г. на І-во т. отд. на ВКС ; Определение № 659/19 07. 2010г. по ч. т. д. № 474/2010г. на І-во т. отд. на
ВКС ; Решение №30/ 08. 02. 2011г. по в. гр. д. № 866/2010г. на ОС Перник; Определение № 127/11 02. 2011г. по ч. т. д. № 880/2010г.
на І-во т. отд. на ВКС ; )предметът на иска по чл. 422 от ГПК трябва да съответства на този в заповедното
производство. Пълната идентичност на двете претенции по страни , основание и предмет е условие за
допустимостта на иска по чл. 422 от ГПК . Това е така , тъй като исковото производство по чл. 422 от ГПК
няма самостоятелен характер,а е обусловено от развило се предходно заповедно производство . Именно това
налага пълното тъждество между страните и предмета на двете производства . В случая това тъждество не е
налице .
Според разрешението ,дадено в т. 11б. на ТР № 4/ 18.06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното
производство , в производството по чл. 422 от ГПК не е допустимо да се променя основанието на вземането на
кредитора ,така както то е посочено в заповедното производство ( в заявлението на кредитора и в заповедта за изпълнение
) ,чрез изменение на основанието , добавянето на друго основание или заменянето на посоченото основание с
друго. Въвеждането на друго основание , от което произтича вземането,различно от това ,въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност.
В съответствие със задължителните указания,дадени в т. 13 на ТР № 4/ 18.06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по
въпросите на заповедното производство, правилно и законосъобразно при прекратяване на производството по
чл. 422 от ГПК районния съд е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260081/04. 03. 2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 3534/
2019г. по описа на същия съд В ЧАСТТА , в която е прекратено частично производството по делото по
отношение на иска по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК , върната е исковата молба в тази част ,като е
обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на ОСГТК на ВКС определението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване ( това касае всички определения на въззивния съд постановени в
заповедното производство, включително преграждащите и тези,които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси ,свързани с
предмета на заповедното производство) .
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3