РЕШЕНИЕ
№ 17568
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110162124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗК „***“ АД срещу ***, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 292,38 лв., с включени 10 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №
***/*** г. за настъпило на 28.01.2019 г. ПТП от виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на
длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от
07.08.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума на 07.09.2023 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължения по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44340/2023 г. по описа на
СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на 28.01.2019 г. около 19:30 часа в гр. ***, водачът на лек
автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № ***, при движение по бул. „***“ от ул. „***“ към ул.
„***“, попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на
което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който момента на процесното
ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № ***/*** г. По заведената пред ищеца преписка по щета № ***/***
г. и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 282,38 лв., която
сума била изплатена на 01.07.2019 г. на собственика на застрахованото МПС. Поддържа, че с
изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за
възстановяване на платеното обезщетение, ведно с разходите по репатриране и с
ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение
да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с която
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа, че попадането в дупка
1
на пътното платно не съставлявало покрит от имуществената застраховка риск. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва доказателствената
стойност на протокола за ПТП. Твърди съпричиняване от страна на водача на лек автомобил
„Тойота Авенсис“, с рег. № ***, поради това, че не е избрал скорост, съобразена с пътните
условия, която да му позволи да спре пред всяко препятствие на пътното платно, съгласно
чл. чл. 20, ал. 2 ЗдвП. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно
завишен. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден
договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и
деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на
служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.
Между страните не се спори, а и видно от приетата като писмено доказателство
застрахователна полица № *** от *** г. към момента на настъпване на събитието между
ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № ***, е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на
МПС“.
От приетия протокол за ПТП № *** от *** г., съставен от мл. автоконтрольор при
ОПП-СДВР, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на 28.01.2019 г.
около 19:50 часа в гр. ***, лек автомобил Тойота Авенсис“, с рег. № *** се движел по бул.
„***“ с посока на движение „***“ към бул. „***“ и до ул. „***“ попада в необезопасена и
несигнализирана неравност (дупка), намираща се на пътното платно. Последният, на
основание чл. 179 ГПК обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на
произшествието се е намирал описания в протокола лек автомобил, с описаните видими
щети, както и че на пътното платно се е намирала необезопасена и несигнализирана дупка.
Част от протокола съставлява схема на ПТП, в която е отразено наличието на дупка.
Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след
посещение на място на местопроизшествието, поради което същият в частта, в която
длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от
него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида
на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието,
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, има характер на
официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. (в
този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.;
решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по
т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г.
по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на
ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и
2
др.).
Не се спори, а и се установява от представеното уведомление-претенция за настъпило
застрахователно събитие от 29.01.2019 г. по полица № ***/*** г., подадено от В. П. Б., че
при ищеца е образувана щета № ***/*** г. В уведомлението са посочени идентични на
отразените в протокол за ПТП обстоятелства относно настъпването на застрахователното
събитие.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с
показанията на разпитания свидетел В. Б.. От тях се установява, че свидетелят към 2019 г. е
управлявал застрахования от ищеца лек автомобил. Свидетелства, че пътувайки по ул. „***“
към „***“ попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което гумата се спукала. За
произшествието уведомил органите на КАТ и застрахователната компания „***“. Посочва,
че улицата, по която се движел е била под наклон, което допълнително ограничавало
видимостта. Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаната свидетеля, тъй
като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са логични и не се оборват
от останалите събрани по делото доказателства.
В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда
на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се
установява, че по време на движение по бул. „***“ с посока на движение „***“ към бул.
„***“ и до ул. „***“ , лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № *** попада в необезопасена
и несигнализирана неравност (дупка), намираща се на пътното платно. Съгласно
експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. №
*** се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по
безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба
механизъм, а именно – поради наличието на неравност (дупка), необозначена по начин,
позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани
доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.
Съобразно ОУ към застраховка „Каско на МПС“ застрахователят осигурява покритие
за рисковете, сред които и пътно-транспортни произшествия, при условие, че застрахованият
е изпълнил задълженията си като страна по договора и не е налице някое от предвидените в
т. IX от ОУ общи изключения. В т. т. 27.2 от т. IX от ОУ е предвидено изключение, че
застрахователят не обезщетява увреждания на гуми, джанти и емблеми, с изключение на
случаите на ПТП, регистрирано с протокол, издаден от „Пътна полиция – КАТ“ и при
експлоатация на специализирани МПС по предназначение. В случая по делото е приложен
Протокол за ПТП № *** от *** г., съставен от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия и след посещение на място на местопроизшествието. Предвид изложеното
съдът намира, че ищецът-застраховател е дължал изплащането на обезщетение за вредите
настъпили включително по гумата на процесния автомобил, вследствие на попадането й в
дупка. Ето защо възражението на ответника за изплащане от ищеца на обезщетение по
непокрит риск е неоснователно.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства – опис-
заключение по щета № ***/*** г., Доклад по щета № ***/*** г., след извършен оглед и
оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 282,38 лв., изплатено с платежно нареждане от 01.07.2019 г. на
собственика на увредения автомобил.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
3
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска
собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо
лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда,
че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Между страните не е спорен въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано
ПТП, се стопанисва от ответника ***. От обстоятелството, че на пътната настилка на
общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка,
което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на
разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че
общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската
пътна мрежа. Установената дупка, представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на
параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност за движението. Доколкото се установи, че тази неравност не е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая по делото не се установи поведение на водача на процесния лек автомобил,
4
което да нарушава правилата за движение по пътищата, в т.ч. управление на МПС с
превишена скорост, и това да е довело до попадането му в процесната дупка. Липсват
доказателства, че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и непосредствено
е допринесъл за вредите. Доколкото местопроизшествието е било посетено от органите на
КАТ и същите не са установили извършено от страна на водача на лекия автомобил
нарушение по ЗДвП, то съдът намира, че възражението на ответника за принос от страна на
водача на процесния лек автомобил за настъпване на произшествието остава недоказан.
Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила
възражение за съпричиняване. В случая ответникът не е провело пълно и главно доказване
на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като следва да се
посочи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Според споделяната от настоящия състав константна практика
на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г.
на КФН.
В случая съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на
съдебната автотехническа експертиза, стойността, необходима за възстановяване на
констатираните увреждания по лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № ***, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 467,27 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
боядисване, камера и труд. Ищецът претендира сума в по-нисък размер, като с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен така, както е
предявен за сумата от 292,38 лв., с включени 10 лв. ликвидационни разноски.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение –07.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
5
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75
лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. –юрисконултско възнаграждение. За
исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на
555 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза, 30 лв. – депозит за свидетел, и 100 лв. –юрисконултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП).
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ АД има право на
разноски в размер на 75 лв. за заповедното производство и 555 лв. – за исковото
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, срещу
***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, искове с правно основание чл. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, че *** дължи на „***“АД сумата от 292,38 лв., с включени 10 лв.
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №***/*** г. за настъпило на
28.01.2019 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване
и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2023 г. до окончателното
изплащане, за която сума на 07.09.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължения по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44340/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на „***“АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 75 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. 44340/2023 г. по
описа на СРС, 61 състав, и сумата от 555 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6