РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Разград, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
Членове:Атанас Д. Х.
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20233300600273 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
Настоящото въззивно производство е трето поред, и е образувано след
като с Решение № 225 от 20.06.2023 г. на ВКС по н. д. № 387/2023 г., II н. о.,
НК е отменена изцяло Присъда № 4 от 22.02.2023 г. на ОС - Разград по в. н. о.
х. д. № 357/2022 г. и делото е върнато на същия този съд за ново разглеждане
от друг състав, тъй като при повторното разглеждане на въззивното
производство не са изпълнени указанията на отменителното Решение № 164
от 14.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 901/2022 г., II н. о., НК.
Предмет на проверка в това трето въззивно производство е присъда №
24/10.06.2021 г. по нох дело № 164/2020 г. на Районен съд Разград, в следните
части:
частта, с която подсъдимите Е. Е., М. А. и П. Т. са признати за виновни
да са извършили хулиганство чрез отправяне на обидни думи по
отношение на К. Д. и Р. Д. -престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл.20, ал.2
НК.
частта по гражданските искове за неимуществени вреди, предявени от К.
Д. и Р. Д., за осъществено от подсъдимите хулиганско поведение, в
размер на по 2 000 /две хиляди/ лв. за всяка една от тях.
В останалата част производството по делото е приключило, след като с
1
Решение № 164 от 14.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 901/2022 г., II н. о., НК, е :
оставен без разглеждане касационния протест и касационната жалба на
частните обвинители и граждански ищци и Р., К. и Д. Д. в частта по
осъждането на подсъдимия Е. Е. за извършено от него престъпление по
чл. 129, ал. 1 НК и присъденото в тази връзка обезщетение за
неимуществени вреди,
отменена Присъда № 4 от 11.03.2022 г. на ОС - Разград по в. н. о. х. д. №
260/2021 г., в частта, с която подсъдимите Е. Е., М. А. и П. Т. са
признати за невиновни да са извършили хулиганство чрез отправяне на
обидни думи по отношение на К. Д. и Р. Д.-престъпление по чл.325,ал.1
вр.чл.20,ал.2 НК,
отменена присъдата в частта по отхвърляне на гражданските искове за
неимуществени вреди, предявени от К. Д. и Р. Д., за осъществено от
подсъдимите хулиганско поведение, в размер на по 2 000 /две хиляди/ лв.
за всяка една от тях,
оставена е в сила Присъда № 4 от 11.03.2022 г. на ОС - Разград по в. н. о.
х. д. № 260/2021 г., в останалата част.
С окончателното Определение № 166 от 31.10.2022 г. на ВКС по ч. н.
д. № 795/2022 г., III н. о., НК е оставено в сила разпореждане на съдия от
Разградски окръжен съд № 248 от 21.07.2022 г., с което е върната
касационната жалба на защитника на подсъдимия Е. К. Е. срещу присъда № 4
от 11.03.2022 г, по ВНОХД № 260/21 по описа на същия съд.
ПРЕДМЕТ И ПРЕДЕЛИ НА ПРОВЕРКАТА:
Съобразявайки горното настоящия съдебен състав намира, че в
решението на касационната инстанция е рамкирано въззивното производство
само по отношение на първоинстанционното присъдата в частта с която
подсъдимите Е. Е., М. А. и П. Т. са признати за виновни да са извършили
хулиганство чрез отправяне на обидни думи по отношение на К. Д. и Р. Д. -
престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и в частта относно
граждански искове за неимуществени вреди по това обвинение.
Съдът няма да описва доводи и искания от въззивни жалби за
престъплението по чл. 131 от НК, което не е предмет на разглеждане при
настоящото въззивно производство. Не е необходимо и съдът да описва на
предишния въззивен съдебен акт - Присъда № 4 от 11.03.2022 г. на ОС -
Разград по в. н. о. х. д. № 260/2021 г., защото същият е отменен с Решение №
164 от 14.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 901/2022 г., II н. о., НК. Така и
Решение № 225 от 20.06.2023 г. на ВКС по н. д. № 387/2023 г., II н. о., НК.
С първоинстанционната присъда № 24/10.06.2021 г. по нох дело №
164/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, в частта предмет на
настоящото въззивно производство, съдът е:
признал подсъдимия Е. К. Е. за виновен в това, че на 25.05.2018 г., в гр.
Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. А. и П. Н. Т., извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразявани
2
явно неуважение към обществото, като отправил обидни думи по
отношение на К. А. Д. и Р. А. Д., а именно нарекъл ги “мърши и курви“ -
престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което
и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода в размер на една година, изтърпяването на което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от три години;
признал подсъдимия М. Р. А. за виновен в това, че на 25.05.2018 г., в гр.
Разград, в съучастие като съизвършител с Е. К. Е. и П. Н. Т., извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразявани
явно неуважение към обществото, като отправил обидни думи по
отношение на К. А. Д. и Р. А. Д., а именно нарекъл ги “мърши и курви“ -
престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което
и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца изтърпяването на което на основание
чл.66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от три години;
признал подсъдимия П. Н. Т. за виновен в това, че на 25.05.2018 г., в гр.
Разград, в съучастие като съизвършител с М. Р. А. и Е. К. Е., извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразявани
явно неуважение към обществото, като отправил обидни думи по
отношение на К. А. Д. и Р. А. Д., а именно нарекъл ги “мърши и курви“ -
престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което
и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода в размер на десет месеца изтърпяването на което на основание
чл.66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от три години.
Постъпили въззивни жалби:
Постъпила е въззивна жалба против присъда № 24/10.06.2021 г. по нох
дело № 164/2020 г. по описа на Районен съд – Разград (вх.
№261288/16.06.2021 г.), подадена от адв. Й. – защитник на подсъдимия П. Н.
Т.. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована,
постановена в противоречие със закона, при съществени процесуални
нарушения и наложеното наказание е несправедливо. Искането е за отмяна на
присъдата. Не са направени доказателствени искания.
Постъпила е и въззивна жалба против първоинстанционната присъда
(вх. №261296/18.06.2021 г. на РС Разград), подадена от адв. С. С. – защитник
на подсъдимия Е. К. Е.. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна,
необоснована и явно несправедлива. Според защитника фактическата
обстановка не е изяснена, обвинението е недоказано и изводите на съда не
кореспондират с показанията на свидетелите и останалите доказателства по
делото. Искането е за отмяна на присъдата, признаване на подсъдимия за
невиновен и отхвърляне на гражданските искове. Не са направени
доказателствени искания.
Постъпила е и въззивна жалба против първоинстанционната присъда
(вх. №261297/18.06.2021 г. на РС Разград), подадена от адв. С. С. – защитник
3
на подсъдимия М. Р. А.. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна,
необоснована и явно несправедлива. Според защитника фактическата
обстановка не е изяснена, обвинението е недоказано и изводите на съда не
кореспондират с показанията на свидетелите и останалите доказателства по
делото. Искането е за отмяна на присъдата, признаване на подсъдимия за
невиновен и отхвърляне на гражданските искове. Не са направени
доказателствени искания.
Постъпили са допълнителни писмени изложения (вх.
№261640/03.09.2021 г. и вх. №261641/03.09.2021 г. на РС Разград) за
допълване на доводите, посочени в жалбите от адв. Д. Д. – защитник на подс.
Е. Е. и подс. М. А.. Според защитника първоинстанционна присъда е
неправилна и незаконосъобразна, постановена при процесуални нарушения,
свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото
доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации и
незаконосъобразност на правните изводи. Развиват се доводи, че присъдата е
постановена от незаконен състав, тъй като съдията не се е отвел от
разглеждане на делото, след като прокурорът правилно и мотивирано е
поискал отвод на председателя на съдебния състав поради това, че е разгледал
нчх дело № 838/2018 г. образувано по същите материали на настоящото нох
дело № 164/20 г. и с определение от 26.02.2019 г. прекратил делото и го
изпратил на Районна прокуратура гр. Разград за произнасяне. Според адв. Д.
са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното следствие.
Позовава се на нарушение на чл. 13 НПК, тъй като съдът не е взел всички
мерки за разкриване на обективната истина и обстоятелствата по делото не са
изследвани обективно, всестранно и пълно, както и на чл. 6 от Конвенцията за
защита на правата и основните свободи, относно принципа на невиновността.
В допълнителното изложение се съдържа оплакване и от анализа на
свидетелските показания. Пренебрегването на част от доказателствата от съда
е съществено нарушение на процесуални правила и нарушение на правото на
защита на подсъдимите, както и нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ. Излага се
становище, че гражданските искове са неоснователни. Искането е за отмяна
на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат
оправдани. Алтернативно се иска връщане на делото на прокурора.
Постъпила е жалба (вх. №261329/25.06.2021 г. на РС Разград),
подадена от адв. М. Е. – повереник на частните обвинители и граждански
ищци - Р. Д. и К. Д.. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна в
наказателната част, тъй като наложените наказания са явно несправедливи, а
в гражданската част, тъй като размера на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди е занижен. Няма направени доказателствени искания.
Искането е за изменение на присъдата като се увеличат наложените наказания
и се уважат предявените искове в пълен размер.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
– Разград моли присъдата да бъде потвърдена в частта, с която тримата
подсъдими са признати за виновни да са извършили хулиганство -
4
престъпление по чл. 325, ал.1 във вр. чл. 20, ал.2 НК. По отношение на
подсъдимия Е. се моли присъдата да бъде потвърдена и в частта за
наложеното наказание, което да се групира с наказанието за извършено
престъпление по чл. 129, ал.1 НК, като се определи по- тежкото от тях.
Относно другите двама подсъдими излага становище, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание Глоба. Молиза потвърждаване на
присъдата и в частта относно гражданските искове.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
гражданските ищци и частни обвинители Р. Д. и К. Д., не се явяват. Явява се
повереника им адвокат Е. И. С. от АК – Разград, която поддържа жалбата си и
излага подробни съображения. Позова се на съдебна практика, която твърди
че е по идентичен случай - Решение № 90 от 31.05.2023 г. на ОС - Разград по
в. н. о. х. д. № 102/2023 г. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, никой от
тримата подсъдими не се явява.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, се явява
адвокат Д. Д. – защитник на подс. Е. Е. и подс. М. А., който поддържа
сезиращите настоящата инстанция процесуални документи с релевирните в
тях доводи и искания. Акцетира, че не са събрани доказатества подзащитните
му да са извършвали непристойни действия както и да са изричали обидни
думи по отношение на пострадалите. Не било изяснено кой точно от тримата
подсъдими са изричали обидните думи. Подсъдимия П. Т. е бил изведен от
друг вход на дискотеката, поради и което го е нямало, когато пострадалите
чули обидните думи, поради което същият не би могъл да ги е изрекъл. Не
поведението на подсъдимите, а поведението на пострадалите било агресивно.
Излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, адвокат
М. Й. от АК – Разград - защитник на подсъдимия П. Н. Т., не се явява.
В Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложените във въззивните жалби доводи и възражения и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.
Въззивният съд следва да изпълни задълженията си по чл. 314, ал. 1 от
НПК да извърши цялостна проверка на правилността на присъдата, дори и да
е сезиран с бланкетна въззивна жалба. Така и Решение № 345 от 26.11.2015 г.
на ВКС по н. д. № 775/2015 г., I н. о., НК, Определение № 138 от 2.06.2020 г.
на ВнАС по в. ч. н. д. № 138/2020 г., Определение № 230 от 18.07.2017 г. на
5
ВнАС по в. ч. н. д. № 252/2017 г., Решение № 97 от 27.10.2021 г. на ОС -
Разград по в. н. о. х. д. № 218/2021 г., Решение № 90 от 31.05.2023 г. на ОС -
Разград по в. н. о. х. д. № 102/2023 г.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда в
обжалваните части за частично правилна и частично законосъобразна,
постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните
и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до
единствения и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството и виновността.
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно
следствие, в рамките на което е събрал и преценил гласни и писмени
доказателства, както и способи за събиране и проверка на доказателства,
които подробно е обсъдил в мотивите си.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствените изводи, до
които е достигнал районният съд, като намира че контролираната инстанция е
събрала необходимите доказателствени средства за изясняване на
обективната истина по делото и в това отношение не е допуснал процесуални
нарушения, с които да е ограничил правата на страните. Отделно от това,
първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да
вземе всички необходими мерки за разкриване на истината. Атакуваната
присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни
и мотивирани съображения кои доказателствени източници възприема и
поставя в основата на изводите си по фактите.
На собствено основание настоящата съдебна инстанция, преценявайки
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени средства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е. К. Е. е български гражданин, роден на 27.03.1998 г. в
гр. Разград, със средно образование, неженен, работи, не е осъждан.
Подсъдимият М. Р. А. е български гражданин, роден на 19.08.1989 г. в
гр. Разград, със средно образование, неженен, работи, не е осъждан.
Подсъдимият П. Н. Т. е български гражданин, роден на 29.11.1996 г. в
гр. Разград, със средно образование, неженен, работи, не е осъждан.
През 2018 г. св. Д. Д., роден през 2001 г., бил ученик в Спортно
училище гр. Разград.
На 24.05.2018г., вечерта свид. Д. Д. празнувал абитюриенския си бал,
първоначално в ресторант „Лес“, в гр. Разград, а след полунощ в нощен клуб
„Сохо“. Там към неговата компания се присъединили и сестрите му Р. Д. и К.
Д., както и брат му - Д. Д.. Компанията се състояла от свидетелите Дж. Д.,
пострадалите и Е. И., М. М., Цв. К., Кр. И., М. С. и Р. Б..
В същото заведение и по същото време се намирали и тримата
6
подсъдими -Е. К. Е., П. Н. Т. и М. Р. А., заедно със свои приятели -
свидетелите А. Ю. Х., М. Т. М.ов, М. З. И., Г. П. Д.а, Й. Д. Й.ов, М. Г. Х. и В.
Т.а И., като били седнали на маса, съседна на тази, на която се намирали Р. Д.,
Кр. Д. и Д. Д.. Малко по - късно, св. Дж. Д. излязъл пред заведението, за да
говори по телефона със свой познат.
В заведението имало система за видеонаблюдение и на записите били
вкопирани в кадър данни за дата, часово време и номер на камера за
видеонаблюдение.
Около 0, 32 ч. според часа, отразен на видеозаписите, св. Д. Д. излязъл
извън заведението, заедно със св. Е. И..
Подсъд. Е., неколкократно опипал по гърба и по задните части свид. Р.
Д., но същата не реагирала и не се противопоставила, за да не предизвика
конфликт, нито съобщила на някого.
По времето, когато Д. Д. и Е. И. били напуснали заведението, св. Д. Д.,
неволно блъснал подс. Е.. Последният, около 00,33 часа, според вкопирания
на видеозаписите час, се обърнал към него и го предупредил да внимава, като
казал: „Стига си се бутал“. Св. Д. Д. отвърнал: „Няма проблеми“. При второ
съприкосновение, отново Е. се обърнал към Д. Д. и му казал: „Стига си се
бутал, циганин", след което се обърнал към компанията си.
Д. Д. поискал да се доближи до подс. Е. и да иска обяснения от него,
но сестра му Р. Д. се опитала да го спре, хващайки го за ръката. Д. Д. избутал
ръката на сестра си и се обърнал към подс. Е., като двамата разговаряли,
напрежението между тях ескалирало до словесен конфликт. Св. Г. Д., за да
предотврати продължението на конфликта, се пресегнала през масата и
хванала за рамото подс. Е., който обърнат с гръб към свидетелката разговарял
със св. Д. Д.. Е. дръпнал рамото си от захвата на свидетелката и продължил да
говори със св. Д. Д..
Св. Д. Д., в 00.33.27 часа, според вкопирания на видеозаписите час, се
пресегнал и ударил в областта на главата подс. Е., който отвърнал на удара.
Възникнало бутане, блъскане и дърпане между лица от двете компании. Лица,
сред които и Р. Д., нанасяли удари по подс. Е., той се предпазвал с ръце. До
него бил подс. П. Т.. А подс. М. Е. бил от другата страна на масата, далеч от
стълкновението.
Подс. П. Т. държал св. А. Х. и го дърпал назад.
В този момент към мястото на конфликта се приближил охранител.
Д. Д. се опитал да нанесе удар с десния си крак, в резултат на което
паднал назад върху масите. След като се изправил, подс. П. Т. пуснал св. А. Х.
и хванал отзад през ръцете и тялото св. Д. Д.. Подс. М. А. стоял до него.
Р. Д. продължавала, през охранителите, да отправя удари с ръце към
подс. Е..
Подс. П. Т., около 00.33.51 часа, според вкопирания на видеозаписите
час, пуснал св. Д. Д. и го бутнал напред. Д. продължавал да извършва
7
движения с ръце.
Подс. М. А. по това време също стоял до подс. Т..
Св. К. К. се приближил към мястото на събитието.
Двама охранители спрели св. Р. Д. и св. К. Д., които стоели срещу подс.
П. Т..
Двама охранители, около 00.34.09 часа, според вкопирания на
видеозаписите час, извели подс. П. Т. към страничната врата на заведението.
Св. К. К. излязъл от основния вход на заведението, след което отново
влязъл вътре и се разминал със св. Д. Д., К. Д. и Р. Д., които излизали.
Св. В. И. около 00.34.49 ч. направила жест с ръка към св. А. Х. да
тръгва и заедно с другите лица от компанията на подсъдимите тръгнали, за да
излязат от заведението.
По същото време Д. Д., К. Д. и Р. Д. стояли на площадка в заведението,
до централния вход. Тримата разговаряли. След около минута към тях се
присъединила и св. Р. Б.. Дошъл и св. М. М.. Малко по-късно през входната
врата влезли св. Д. Д. и св. Е. И..
След като разбрал за станалото, Д. Д. поискал няколко пъти да влезе в
заведението, но Р. Д. го спирала настоятелно с ръце, дърпала го назад. Д. Д. се
измъкнал от захвата на Р. Д. и около 00.35.31 часа, според вкопирания на
видеозаписите час, влязъл в заведението. След него се опитал да тръгне и Д.
Д., но бил спрян от св. К. Д..
По това време св. А. Х. и св. В. И. минали покрай тях, отивайки към
изхода. След тях вървял и подс. М. А., който се качил по стъпалата,
преминавайки до Д. Д. и другите. След това и Г. Д.а излязла от заведението.
Д. Д., подс. М. А. и Д. Д., около 00.35.40 часа, според вкопирания на
видеозаписите час, заедно вървели към изхода. Малко след тях излезли Р. Д.,
К. Д., М. М., Р. Б., М. Х., Е. И., К.а И.. След тях излезли и М. М.ов и М. М..
Навън конфликтът между компаниите на подсъдимите и пострадалите
бил възобновен. При сблъсъците св. К. Д. паднала на земята. При
възникналото спречкване св. Д. Д. бил бутнат на земята, а подс. Е. Е.,
излизайки от заведението и идвайки към него му нанесъл удар с крак по
главата. От нанесеният удар Д. Д. получил тотална фрактура на коронката на
зъб 22 /горен втори ляв резец/ с травматичен пулпит, което довело до трайно
затруднение на дъвкателната функнция /фаза на отхапване/ за срок поне един
месец (за причинената средна телесна повреда присъдата на районния съд е
влязла в сила). Тримата подсъдими обиждали и псували частните обвинители
и граждански ищци наричайки ги „мръсни цигани“, „мърши“ и „курви“.
Св. К. видял Д. Д. на земята и се обадил на тел. 112 за линейка, но се
представил с чуждо име.
След удара Д. Д. станал и потърсил подс. Е., за да му поиска сметка.
На място дошла линейка и служители на МВР - св. К., св. Р. и други. Д.
8
Д. продължил да вика и да се държи агресивно. Баща му, който пристигнал на
място, го убедил да се качи в линейката.
С протокол за доброволно предаване били приобщени към
материалите по ДП видеозаписи от охранителна камера на нощен клуб
„Сохо“.
Обстоятелствата от предмета на доказване са установени от въззивния
съд, след самостоятелен доказателствен анализ, с допустими и относими
доказателствени средства и доказателства. Установява се по несъмнен начин,
приетата от въззивния съд фактическа обстановка.
Настоящия съдебен състав, при проведеното въззивно следствие
отново възпроизведе видеозаписа от клуб „Сохо“.
От заключението на вещото лице по назначената видеотехническа
експертиза относно този видеозапис, е видно, че не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. В рамките на записаните
интервали от време, таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва. От
наименованието на файловете може да се определи датата и началото на
часовото време на изготвяне на предоставените видеозаписи, описани в
изследователската част на настоящия протокол. От предоставените
видеофайлове не могат да бъдат идентифицирани лица с цел разпознаване.
От предоставените за изследване видеозаписи са извлечени снимкови кадри,
илюстриращи случващото се.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните в хода на делото (вкл. въззивно съдебно следствие)
доказателства и доказателствени средства, а именно:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на св. Р. Д., Д. Д., М. Т., А. Х., Г. Д.а, Й. Й.ов, В. И., Вл.
Х., Кр. К., Р. З., Кр. К., Р. Р., Дж. Д., Ем., М. М., Цв. К., М. С., Р. Б., Кр. И., Р.
Р., Ст. С., Н. Н., Т. Х., Д. В., М. Х., Б. Б., М. М.ов, М. И., Кр. Д., Абд. Д., М. Т.,
съдебнотехническа експертиза, справка и аудиозапис от ЕЕН 112, видеозапис
от „Сохо“, писмените доказателства и доказателствени средства, находящи се
в ДП № 1873 ЗМ - 272/2018г. по описа на РУМВР - Разград, приобщени по
реда на чл.283 от НПК, справки за съдимост на подсъдимите,
характеристични справки на подсъдимите, справки от ОСО РОП, Декларации
от подсъдимите.
В своите обяснения по същество тримата подсъдими отричат да са
осъществили инкриминираното деяния. Настоящия състав, не ги кредитира с
доверие, предвид противоречията им с останалия събран доказателствен
материал и влязлата в сила присъда относно подсъдимия Е. за извършено
престъпление по чл. 129, ал.1 НК.
Свидетелите дават следните показания:
При разпита му, включително и по реда на чл. 223 от НПК свидетелят
Д. Д. заявява, че докато танцували, подсъдимият Е. започнал да закача сестра
9
му и "да я обарва", казвайки, че е проститутка. Когато Е. забелязал, че го
вижда, му казал "Какво гледаш?" и го ударил с юмрук по лицето, а след това
започнали и неговите приятели. Двете му сестри се опитвали да ги спрат, след
което извикали охранителите, които ги спри. Излезли навън, за да си тръгнат,
но подсъдимите излезли също навън и пак почнали да ги бият. Подсъдимият
Т. го душал. Подсъдимият А. го удрял по корема и лицето. Най-много го
удряли подсъдимите Т. и А.. След като излязъл от заведението подсъдимият
Е.о засилен го ритнал и изпаднал в безсъзнание. В това време брат му Д. Д. се
опитвал да ги спре.
Пред първоинстанционния съд свидетелят Д. Д. заявява, че станало едно
„сбръчкване". Той видял, че подсъдимият Е. обарва сестра му по задника, по
гърба, но си замълчал. Когато стояли гръб до гръб с Е.в, той се обърнал и му
казал "По-полека танцувай" и докато свидетелят Д. се обръщал към сестра си,
за да каже, че няма проблем, подсъдимият Е. го ударил с юмрук в лицето,
след което се намесила и неговата компания. Подсъдимите П. Т. и М. А.,
чиито имена дотогава не знаел, но след това научил, го удряли. Сестрите му
се опитвали да ги спрат. Подсъдимият Т. го вдигнал и го ударил в една маса.
След това излезли навън. Дошъл и брат му Д.. Но излязъл "един", когото не
помни отвътре и почнал боя. Излязла "компанията на Е." и почнали да го
удрят. Подсъдимият Т. го държал, а подсъдимият А. и другите го удряли, като
подсъдимият. Е. не бил там по това време. След това подсъдимият Е. излязъл
от заведението и му нанесъл удар с крак, след което не помнел нищо. Заявява,
че бил 4 дни в болницата, имал счупен зъб. Подсъдимият Е. псувал него и
сестрите му. Другите подсъдими също псували, но по-малко. Казвали им
„мръсни сирийци“, „мангали“, „ще ви ебем майката“, а специално към
сестирите му Р. и К. ги наричили още „проститутки“ и „курви“.
При повторния разпит свидетелят Д. Д. твърди, че подсъдимият Е.
опипвал сестра му, но той нищо не казал. След това Е. му казал "Стига си се
бутал", но свидетеля не реагирал. После втори път станало "сбръчкване", при
което Е. се обърнал към него и казал "Стига си се бутал, циганин" Сестра му
К. Д. забелязала, че нещо се случва и се обърнала към него и попитала "Какво
става?" и тогава подсъдимият Е. го ударил по лицето. След това подсъдимият
Т. го хванал и го хвърлил на една маса, после го съборил на земята и
започнали да го ритат - най-много подсъдимите Е., Т. и А. и свидетеля Й.ов.
Свидетелят Д. Д. заявява, че не е посягал, но и да искал да посегне нямало
как, тъй като Е. се скрил зад приятелите си и те всички започнали да удрят
него. Сестрите му се опитвали да го отърват и бутали нападателите. Като
тръгнали да излизат срещнали и брат му Д.. Заедно с тях излязъл и
подсъдимия А. и започнал да го удря по тялото, по лицето и започнал втори
бой. Брат му Д. се опитвал да го дръпне. След това от заведението
подсъдимия Т. и започнал да го души. Излезли още хора да го удрят. Дошъл
подсъдимия Е. от главния вход на заведението и го ритнал в главата, след
което свидетеля изпаднал в безсъзнание.
При прочитане показанията му от ДП, в съдебно заседание на
10
25.01.2022 г. по реда на чл. 281 НПК, свидетелят Д. Д. заявил, че ги
поддържа.
Свидетелката Р. Д. дала показания на 12.10.2018 г., на досъдебното
производство по реда на чл. 223 НПК, прочетени в о.с.з. Същата заявява, че
"едно момче", което след това научила, че се казва Е., я бутнало по гърба, но
тя нищо не казала. След това още два пъти я бутнал и тя пак нищо не казала,
тъй като не искала "да стават проблеми". След това Е. отишъл при брат й Д.,
хванал го за ризата и казал "Внимавайте като играете", на което брат й
отвърнал "Няма проблеми", но Е. го ударил с юмрук по лицето. От удара брат
й паднал назад, а тя го подпряла. След това дошъл подсъдимия Т., когото
също не познавала преди това, хванал брат й за шията и започнал да го души,
а Е. и друго момче, което не познавала започнали да удрят брат й с юмруци.
Тя и сестра К. издърпали брат им Д. и тримата излезли навън. Навън докато
търси телефон да се обади на баща си, излезли 7-8 човека, сред които и
тримата подсъдими и започнали да удрят брат им, а те се опитвали да го
отърват. П. започнал да души брат й, а другите 7-8 човека продължавали да
го удрят, след което Д. паднал на земята, а Е. дошъл от заведението и го
ритнал по главата. Подсъдимият Т. удрял брат й Д. и сестра й. Докато тя се
мъчела да ги отърве ударил и нея. Подсъдимият А. също удрял сестра й и
брат й. Твърди, че подсъдимият Е. я ударил с юмрук.
Свидетелката Р. Д. е разпитана на 09.12.2019 г. в присъствие на
повереника й адв. Е., прочетени в о.с.з. При разпита й заявява, че подсъдимия
Е. няколко пъти я закачил, като я хванал два пъти за кръста, а третия път за
дупето, но тя не искала да прави проблеми и замълчала - не казала нищо на
никого. След това Е. хванал брат й Д. за ризата и му казал "По-леко
танцувайте", той отговорил "няма проблеми" и тогава без никакъв повод
подсъдимият Е. му нанесъл удар с юмрук в лицето и така започнал боя.
Всички момчета се нахвърлили да удрят брат й с юмруци и ритници, а тя и
сестра К. се опитвали да го отърват. Подсъдимият Т. душал брат й, а другите,
сред които подсъдимите Е. и А. го удряли. Когато се опитали да изведат брат
си Д., почнали да им нанасят удари. Подсъдимите Е. и Т. я ударили с юмрук в
лицето. Получила и други удари, но не видяла кой ги нанася. След като
излезли от заведението със сестра й брат й Д., тримата подсъдими и други -
общо 8 човека излезли и докато търси телефона си, видяла че почнали да
удрят брат й сестра й. Подсъдимият Т. държал брат й Д., а подсъдимите Е. и
А. и други го удряли. Подсъдимият А. ударил и сестра й с юмруци и ритници.
Тя искала да отърве брат си, но започнали да удрят и нея. Брат й паднал на
земята и се мъчел да се изправи и тогава подсъдимият Е. се засилил и го
ритнал по главата. Групата биячи, сред които тримата подсъдими и свидетеля
Й.ов ги псували и обиждали.
При разпита й в съдебно заседание на 26.01.2021 г. по нохд №164/20 г.
свидетелката Р. Д. твърди подобни обстоятелства, но разказва и за срещата с
брат й Д. след инцидента в заведението. Заявява че подсъдимият Е. удрял
брат й Д., а подсъдимият А. ритал сестра й. Подсъдимият Т. държал брат й Д.,
11
а свидетелят А. Х., подсъдимият А. и още две момчета го удряли с юмруци.
Тя се опитвала да ги отблъсне, но някой я дърпал за косата, а като се
обърнала видяла брат си паднал на земята. Тримата подсъдими ги обиждали с
думите – „цигани“, „сирийци“, „курви“, „мръсници“, „мърши“, псували ги.
Заявила, че не си спомня всичко поради изминалото време и че поддържа
показанията си от досъдебното производство.
На досъдебното производство свидетелката К. Д. дала показания на
12.10.2018 г., като разпитът е извършен по реда на чл. 223 НПК, прочетени в
о.с.з. на 04.03.2021 г.. Свидетелката К. Д. заявила, че до тяхната маса в
заведението имало друга компания, в която били подсъдимите, като тя не ги
познавала, но после научила имената им. Подсъдимият Е. се "закачил" със
сестра й. По времето, когато брат й Д. бил излязъл от заведението, видяла
брат си Д. да говори с подсъдимия Е. близо до масите, като Е. ударил с юмрук
в лицето брат й, а двете със сестра й тръгнали да ги спират. Дошъл
подсъдимият Т., хванал брат й и започнал да го души. "Избутали" двамата от
брат й и излезли навън. Охраната не се намесила докато били в заведението.
Когато излезли навън подсъдимите Е. и Т., както и още "много момчета",
около 8, тръгнали след тях. Поискала помощ от един от охранителите, но той
казал, че не може да помогне. Момчетата удряли брат й. Там била и сестра й,
а по-късно дошъл и брат й Д.. Започнали да ги спират. Подсъдимият Т.
започнал да души брат й, а подсъдимият А. удрял брат й. Докато се опитвала
да ги спре, свидетелката била съборена на земята и ударена с ритник. Докато
удряли брат й той паднал по гръб на земята и докато се опитвал да стане
подсъдимият Е. го ритнал в главата след което той паднал и загубил
съзнание, след което бил настанен в болница и там лежал 3 дни. Свидетелката
К. Д. заявила, че тримата подсъдими не са я удряли. Подсъдимите Е. и Т.
удряли сестра й. Когато ги спирали подсъдимите викали "мърши", "курви",
"цигани". Баща им, когото извикали, дошъл накрая, когато дошла линейката.
Твърди, че не са отправяли обиди и заплахи.
В съдебно заседание на 25.01.2022 г. свидетелката К. Д. заявила, че
минали доста години и предпочита да отговаря на въпроси, при което
посочила, че в заведението "Сохо" подсъдимите Е. и Т. и свидетеля А. Х.
били зад тях. Подсъдимият Е. се закачил със сестра й. Свидетелката разбрала
това, тъй като видяла, че сестра й Р. се обръща и му казва "по-полека". Сестра
й казала на арабски "Този се закача" и "Зад нас са". Е. продължил и брат й му
казал "по-полека, не се блъскайте". След това подсъдимият Е. ударил бра й Д..
Тя отишла между тях, за да ги разтърве, като подсъдимите Е. и Т., и цялата им
компания започнали да бият и тях. Удряли ги тримата подсъдими, както и
свидетелите Х. и Й.ов. Подсъдимият Т. хванал брат й и другите започнали да
го удрят. Когато преустановили ударите, тя сестра й и брат й Д. излезли от
заведението. След като излезли, компанията на подсъдимите също излезли
след тях и продължили да ги удрят. Подсъдимите Т. и А. ги удрял навсякъде,
а свидетелят Й.ов удрял сестра й. Свидетелят А. Х. я удрял нея. Подсъдимият
Т. хванал брат й зад "едни решетки" и го душал, а подсъдимият А. и
12
свидетелите Х. и Й.ов го удряли по стомаха и лицето. След това подсъдимият
Т. хвърлил брат й на земята, а подсъдимият Е. дошъл отстрани бягайки и го
ритнал по главата. В резултат на това брат й загубил съзнание и извикали
линейка, обадили се и на баща си. Тримата подсъдими най-много я удряли и в
дискотеката и извън нея.
Свидетелят Д. Д. дал показания на 09.11.2018 г., на досъдебното
производство, като разпитът е извършен по реда на чл. 223 НПК, а същите са
прочетени в о.с.з. на 28.01.2021г. Свидетелят заявил, че срещнал сестрите си
и брат си, когато тръгнал да влиза в заведението. Докато пита какво става
излезли другите, които се били вътре - 8-9 човека. Познавал тримата
подсъдими. Тръгнали към тях и подсъдимите Т. и А. започнали да обиждат
сестрите му. Подсъдимият Т. хванал брат му и го вдигнал, после го свалил.
Подсъдимите Т. и А. и другите започнали да го налагат с ритници по тялото и
лицето. Те се опитвали да ги разтърват, но не се получило. Дошла охраната
и свидетелят им казал да видят какво става, но те си тръгнали. Брат му бил на
земята, а подсъдимите Т. и А. и "още един" го удряли. Други удряли сестрите
му. Не били подсъдимите Т. и А.. Тези които удряли брат му спрели, когато
дошли полицаите. Те тръгнали да помогнат на брат му Д. да стане, но от
дискотеката излязъл подсъдимият Е., засилил се и ритнал брат му по лицето,
в областта на челюстта. Брат му Д. изпаднал в безсъзнание. Свидетелят
твърди, че вътре в заведението подсъдимият Е. започнал да бута сестра му,
докато танцува, да я обарва, по задника, по тялото. Брат му попитал какво
става и Е. го ударил по лицето.
Свидетелят Д. Д. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г.
Същият заявява, че след като се върнал в заведението разбрал, че станал бой в
дискотеката. Докато се опитвал да разбере какво се случило, чул че псуват
него и сестра му. Излезли навън, подсъдимият А. отишъл при тях, псувал
брат му и го ударил. Свидетелят не познавал подсъдимият А., но тъй като
след случая разбрали кои са лицата, счел че е той. Станал бой пред
дискотеката и те се опитали да ги "разтърват", но не успели тъй като били
много. Чувал как подсъдимите псуват и обиждат него и сестрите му – „майка
ви да еба“, „курви“, „проститутки“, „цигани“. Видял подсъдимият Т. да удря
брат му, да го души. Подсъдимите Е. и А. удряли сестрите му. Видял и
подсъдимият Т. да удря сестрите му. Подсъдимият Т. държал брат му, а двама
го удряли по стомаха. Не познавал лицата, които го удряли. Подсъдимият Т.
хвърлил брат му на земята и подсъдимият Е. дошъл засилен и ритнал брат му
в главата. След това подсъдимият Е. избягал, а брат му останал да лежи на
земята и не мърдал. Брат му не бил адекватен. Казал на полицаите, че са
ритали брат му. След като пристигнал на място, баща му помолил полицаите
да вземат лични карти, защото ще пускат жалба, ако стане нещо с брат му и
да знаят кои са хората. След това разбрали, че са били П., М., Е., В. и много
други хора.
На досъдебното производство свидетелят М. М. дал показания на
13.11.2018 г., като разпитът е извършен по реда на чл. 223 НПК, а същите са
13
прочетени в о.с.з. на 28.01.2021г. Свидетелят М. заявил, че "компанията на Е."
закачили, опипали сестрите на Д.. Малкият му брат Д. започнал да се
разправя, за да ги защити и тогава му се нахвърлили тримата подсъдими и
още един, чиито имена не знае. Сестрите се намесили да ги разтърват и дошла
охраната и "ги изкарали" навън. Не може да опише ударите, тъй като било
бързо и не видял колко пъти и къде го ударили. Навън подсъдимият А. "пак
налетял", а подсъдимият Т. "хванал за гушата" Д., вдигнал го и го треснал на
земята, а подсъдимият Е. го ударил с ритник в брадичката и Д. припаднал.
Когато дошла линейката лично го вдигнал и "занесъл" до нея.
Свидетелят М. М. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г.
Същият заявява, че видял как подсъдимият Е. обарва Р. Д.. Свидетелят Д. Д.
му направил забележка и налетели да го бият. Били ударени двете сестри.
Подсъдимият Е. ударил с юмрук Д. в лицето. Не се сеща подсъдимият А. дали
е ударил някого. Подсъдимият Т. ударил двете сестри с юмрук по лицето и по
тялото. Подсъдимият Е. ударил и двете сестри с юмрук по лицето и по тялото.
Охраната се намесила. Тръгнали да излизат и в коридора на дискотеката били
отправени псувни от подсъдимите. Навън подсъдимите отново псували Д.,
както и сестирите му. Навън видял как подсъдимият Т. вдига Д. Д. и го
тръшка на земята, а подсъдимият Е., от входа на дискотеката, се засилил и с
крак го ударил под брадичката, от което Д. Д. изпаднал в безсъзнание.
Двамата със сестра му Р. го вдигнали, дошла полиция.
На досъдебното производство свидетелят Ц. К. дал показания на
13.12.2018 г., а същите са прочетени в о.с.з. на 28.01.2021г. Свидетелят
заявил, че възникнало спречкване между Д. и друга компания в заведението.
"Е. и компания" се скупчили около Д., Е. го ударил по лицето, другите го
дърпали и бутали. Д. се олюлял и паднал върху масата. Сестрите му се
намесили, викали и се опитвали да ги разтърват. Докато се бутат, дошла
охраната и изкарала всички навън. Той също излязъл, за да разбере какво
става. Когато излезли една от сестрите го помолила да донесе от дискотеката
чантите и якетата им. Той отишъл взел вещите и ги дал на една от сестрите.
Видял, че Е. и компанията му викат срещу Д. и обиждат. Тримата подсъдими
и още момчета започнали да удрят Д., той се намесил, за да ги разтърве, но
получил удар и се отдръпнал. Когато се обърнал видял Д. "проснат на земята
в несвяст".
Свидетелят Ц. К. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г.
същият заявил, че усетил, че някой ударил масата и тя се ударила в него,
започнали да падат столове. Видял, че има "някаква разправия" между
тяхната компания и тази на подсъдимия Е.. Вътре викали, псували се, удряли
се. След по-малко от минута дошла охраната и всички излезли навън. Пред
дискотеката имало страшно много хора, които викали, псували и по едно
време станал бой. Видял Д. на земята припаднал. Няколко човека го вдигнали
и го сложили на парапета, за да не стои на земята. Позвънил на тел. 112 за
линейка.
14
На досъдебното производство свидетелят М. С. дал показания на
05.08.2019 г., а същите са прочетени в о.с.з. на 28.01.2021г. Свидетелят
заявява, че "момчетата от съседната маса ... видимо по-възрастни от тях"
започнали да "се закачат" със сестрите на Д.. Д. забелязал това и им направил
забележка да се отдръпнат към тяхната маса, при което те реагирали
агресивно. Подсъдимият Т. хванал Д. и го блъснал. Д. паднал на земята.
Подсъдимите Т. и Е. удряли Д. с юмруци. Двете сестри застанали между Д. и
момчетата, за да не го удрят. "Момчетата от съседната маса", които
направили скандала, псували, но свидетелят С. не знае към кого били
отправени псувните. Някой от тяхната маса "взел" Д. и го "изкарали навън".
Когато свидетеля излязъл от заведението видял, че Д. е настанен в линейка.
Свидетелят М. С. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г.
Същият заявява, че познава подсъдимите. Видял, че "момчетата от съседната
маса" "нещо побутвали" Р. Д., но не може да каже дали по гърба или по-
надолу, нито кой го е правил. Брат й Д. Д. се обърнал да им каже да спрат да я
бутат, при което отвърнали с враждебна реакция. Подсъдимият Т. хванал Д. и
го блъснал, той паднал до масата и последвали удари от тяхна страна, но не
помни от кого. Подсъдимият Е. се опитал да удря Д., но ударите поели
сестрите му. Имало обиди и псувни "от страна на подсъдимите, от тяхната
маса". Сестрите Р. и К. минали над Д., за да го предпазят. Изправили Д. и
излезли навън. Свидетелят С. останал в заведението, а когато излязъл вече
била дошла линейката.
На досъдебното производство свидетелката Р. Б. дала показания на
05.08.2019 г., а същите са прочетени в о.с.з. на 28.01.2021г. Свидетелката
заявила, че "момчетата от съседната маса" започнали да закачат Р. и К.. Д.
забелязал това и им направил забележка - да не правят така, да се дръпнат. Те
реагирали агресивно, започнали да се блъскат. Подсъдимият Т. хванал Д. за
раменете и го тръшнал на земята. Д. паднал и след това се намесили, за да не
го бият. Р. и К. застанали над него. Тримата подсъдими започнали да дърпат и
удрят Р. и К.. Охраната забелязала какво става и се намесила, разтървала ги.
Излезли навън, а тримата подсъдими ги последвали. Навън подсъдимият Т.
хванал Д., а подсъдимият А. го ударил по корема. Д. паднал на земята. Тогава
подсъдимият Е. тичайки ритнал Д. с крак по главата. Д. изгубил съзнание.
Свидетелката Р. Б. е разпитана в съдебно заседание на 28.01.2021 г.
Същата заявява, че подсъдимият Е. започнал да опипва Р. и Д. му казал да се
отдръпне и да не я пипа. Подсъдимият Е. се ядосал и ударил с юмрук Д. в
лицето. Д. паднал на земята. После дошъл подсъдимият Т. П. "хванал Д. за
гушата" и пак го хвърлил на земята. След това всички излезли навън, "за да
изкарат" Д.. На сестрите нищо не били правили. Навън продължили да бият
Д.. Подсъдимият Т. хванал Д. и казал на подсъдимите Е. и А. да започнат да
го удрят. Двамата подсъдими удряли Д. с юмруци в стомаха. Д. паднал и "Е.
се засили, той идваше откъм „Сохо" и срита Д. в главата". Тогава Д. загубил
съзнание. Извикали линейка. Бащата на Д. казал на полицаите да приберат
личните карти на всички. Тримата подсъдими обиждали Р. и К. наричали ги
15
„курви“, „първи проститутки“. Навън подсъдимият Т. държал Д., а
подсъдимият А. го удрял. През това време дошъл Е., ритнал го и избягал.
На досъдебното производство свидетелката К.а И. дала показания на
05.08.2019 г. , а същите са прочетени в о.с.з. на 28.01.2021г., на осн. чл. 281,
ал.5 НПК. Същата заявила, че "момчетата от съседната маса", които не
познавала, започнали да се бутат, Р. им казала да се дръпнат, да няма
бутаници, но те продължили, почнали да се бутат към тях, да обиждат. Едно
високо момче хванало Д., вдигнало го и после го бутнало. Д. паднал,
намесили се и други момчета. Р. и К. хванали Д. и излезли навън. След това
излезли и другите от компанията им. Другите момчета от съседната маса,
като видели, че излизат, тръгнали след тях. Започнали да удрят Д., ударили Р.
и К.. „Момчетата от съседната маса“ отправяли обиди към Д. и сестрите му,
но не може да ги опише точно. Видяла Д. на земята в безсъзнание.
Свидетелят М. Т. е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г.
Свидетелят заявява, че не познава подсъдимите. Излязъл пред дискотеката
видял много хора, чул викове крясъци. Видял момче, седнало на земята, с
кърпичка на носа и две момичета, които му казали, че някой ударил брат им.
Когато излязъл, дошла полицията.
Свидетелят А. Х. е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г.
Същият заявява, че отишъл в заведението, заедно с подсъдимите и други, за
да празнуват неговия бал. Видял подсъдимият Е. да се обръща и "да си казват
нещо" с Д., когото не познавал до този момент. След известно време Е. пак се
обърнал и "нещо си казали" с Д., като Д. го ударил с юмрук. Той отишъл да ги
разтървава. Охраната дошла и ги разтървала. След това излезли навън. Видял
подсъдимият А. на земята, а около него били Д., сестрите му и други
непознати и го ритали. Свидетелят Й.ов се опитвал да ги разтървава. Не
видал подсъдимите Е. и Т.. Свидетелят Х. дърпал Д., за да ги разтърве. След
4-5 минути дошла "патрулка". Той тръгнал към тях и видял подсъдимият Е. да
излиза с приятелката си от главния вход на дискотеката. Д. и сестрите му го
видели, "налитали" и се карали. Когато отишли при полицаите спрели да го
удрят. Продължили да заплашват. Полицаите им направили забележка. След
това се появил и подсъдимият Т.. Дошла линейка и бащата на Д. го дърпал да
се качи, а Д. продължавал да ги псува. На подсъдимият Е. му било подуто
окото и одран врата. По лицето на подсъдимия А. имало кръв.
Свидетелката Г. Д.а е разпитана в съдебно заседание на 26.01.2021 г.
Същата заявява, че живее на семейни начала с подсъдимия Е.. Твърди, че в
заведението Д. Д., когото познавала, блъскал подсъдимия Е. умишлено и Е. се
обърнал и го помолил да не се бута. След това Д. "пак се бутал" и когато Е. се
обърнал, Д. го ударил поне два пъти. Компанията на Д. тръгнала към тяхната
компания и охраната се намесила. Хванала подсъдимия Т. и го изВ. през
задния вход. Помислила, че извели Е. навън и излязла да го търси. Навън
имало 20 човека, които се бият. Видяла подсъдимият А. отдолу, а върху него
Д. и двете му сестри. Е. го нямало и навън. По-късно видяла от дискотеката
16
да излиза Е.. Видяла, че той има следи от удари и решила да го дръпне
настрани, за да не го бият. Дошла линейка и бащата на Д. и сестрите му
искали да го вкарат в линейката, а той не искал, скачал да се бие, викал.
Подсъдимият Е. имал "надуто" по челото, по лицето, одиране на врата, по
гърба, наранявания по ръцете. Не се чувствал добре, било му лошо, боляла го
главата.
Свидетелят Й. Й.ов е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г.
Същият заявява, че е приятел с подсъдимите. Бил в заведението заедно с тях,
но му се обадили по телефона и излязъл, за да говори. Докато бил навън от
заведението излезли хора. По едно време видял подсъдимият А. на земята и
хора върху него. Някои от хората ги извеждала охраната. Видял Г. да извежда
Е.. След тях излязъл А.. Преди тях излязъл Д.. Видял сестрите като излизат да
"блъскат и ритат" някакви хора. Подсъдимият Т. дошъл много след това от
задния вход, когато дошла патрулката. Станали "крясъци, блъсканици". Д., Д.
и момичетата ругаели. Видял 5 човека върху подсъдимия А. и се опитал да го
издърпа, но получил удар по главата с чаша от едно момиче. Блъснал я,
хванал я за ръцете и попитал какви ги върши. Тя буйствала, продължила да
крещи и блъска. Д. бил върху М.. Полицаите проверили документите на
всички. Когато дошла линейката Д. крещял, обиждал, заплашвали и едвам бил
вкаран в нея от баща си.
На досъдебното производство свидетелката В. И. дала показания на
28.09.2018 г. , а същите са прочетени в о.с.з. на 26.01.2021г. Същата заявила,
че видяла, че непознато момче се бута в Е.. В момента, в който Е. се обърнал,
за да види какво става, непознатото момче го ударило с юмрук по главата.
Компанията на момчето се намесила и скочила върху Е.. Момчетата от
нейната компания се намесили да ги разтърват. Дошла и охраната, която изВ.
всички навън. По едно време свидетелката, заедно с М., Г., М., А. и Е. решили
също да излязат. Навън видели компанията на непознатото момче, които
продължили да се разправят, да скачат, да ги заплашват. Дошъл бащата на
едно от момчетата от компанията и той се намесил. Е. бил много уплашен и
навън седял на страни.
Свидетелката В. И. е разпитана в съдебно заседание на 26.01.2021 г.
Същата заявява, че познава подсъдимите и имат приятелски отношения,
покрай приятеля им А.. До масата им в "Сохо" бил Д., който бутнал
подсъдимия Е. и нещо си казали. Е. се обърнал и Д. го ударил два пъти по
лицето. Дошла охраната и "дръпнала" Е. и другите. Излезли с Г. Д.а да търсят
Е.в. Навън видели подсъдимия А. на земята и "едната сестра" отгоре му. След
това Е. излязъл и дошла полицията. Видяла кръв по лицето и ризата на
подсъдимия А.. Д. бил навън през цялото време и скачал, обиждал.
Подсъдимият Т. дошъл "отзад". Не забелязала нещо да е правил. Тримата
подсъдими не са удряли никого. В линейката се качили бащата и брата на Д.,
като той бил на крака. Бузата на Е. била подута, имал драскотини.
Свидетелят В. Х. е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г.
17
Свидетелят заявява, че познава подсъдимите. Бил навън пред "Сохо" заедно с
Р.. Чул шум "крякане" и видял като бият подсъдимият А.. Били го
"накамарили". Отишъл и го разтървал, имал кръв по лицето си, бил одран. Не
видял подсъдимите Е. и Т.. Дошли полиция и линейка. Имало хора покрай
линейката и "някакви" се псували. Подсъдимият А. казал, че излязъл и "го
подбрали".
Свидетелят К. К. е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г.
Същият заявява, че познава подсъдимите. Бил на бара, на 4-5 метра от масата
и видял едно момче да удря Е.. Тогава тръгнал към масата и докато стигне
дошла охраната и тръгнала да "изкарва" Е., момчето което го ударило, както и
останалите от компаниите. Когато успял да излезе от заведението видял
подсъдимият А. на земята и 2-3 върху него. Тръгнал да разтървава
подсъдимия А. заедно с В.. След около 1 минута дошла линейка. Видял Д. до
линейката. Не го видял легнал, в безпомощно съС.ие. Не е видял да е бит от
тримата подсъдими.
Свидетелят Р. З. е разпитан в съдебно заседание на 26.01.2021 г.
Същият заявява, че познава подсъдимите. С В. били навън и си говорели.
Както си говорели станала суматоха и 10 човека били върху подсъдимия А.. С
В. тръгнали да го разтървават. "Извадили" М.. Ризата му била скъсана, нямал
маратонка, бил надран по врата, устната сцепена. "Дръпнали" подсъдимия А.
настрани и после дошла патрулката. На Д. нищо му нямало - поС.но скчел.
Нищо нямало и на сестрите му.
На досъдебното производство свидетеля М. Х. дал показания на
28.09.2018 г. , а същите са прочетени в о.с.з. на 04.03.2021 г. Същият заявил,
че отишъл за водка и докато се връща видял, че едно момче се протегнало и
ударило Е. с юмрук по лицето. Е. залитнал и паднал върху масата. Момчетата
от компанията на непознатото момче скочили да бият Е.. Момчетата от
неговата компания скочили да ги разтървават. Охраната изВ. всички момчета
навън, както и подсъдимият Т.. След това излязъл навън, а Е. излязъл чак след
тях. Момчетата от другата компания викали, заплашвали, обиждали,
съборили подсъдимия А. на земята, ритали го, дърпали го. Когато Е. излезнал
скачали и срещу него, заплашвали, обиждали
Свидетелят М. Х. е разпитан в съдебно заседание на 04.03.2021 г.
Същият заявява, че познава подсъдимите, но не са му приятели. Отишъл на
бара да си поръча водка и видял някой да удря Е.. Охраната дошла и ги
разтървала. Излязъл навън, за да отиде до колата и да се обади на А., който го
поканил на бал. Не успял да се обади. Охраната изВ. момчето навън. Всички
тръгнали да излизат. След около 5 минути ги видял навън. След това дошли
полицаите. Пред заведението хора викали, крещели. Не видял да нанасят
удари. Момчето се заканвало, че ще заколи Е.. По-късно дошла втора
"патрулка" и линейка.
Свидетелят Б. Б. е разпитан в съдебно заседание на 04.03.2021 г.
Същият заявява, че бил охранител в "Сохо". Познавал подсъдимите като
18
посетители на заведението. Имало две буйни девойки с едно момче. Били
агресивни, искали да се бият. Хванал момичето и момчето, за да ги изведе
навън, а другото само излязло. Тримата подсъдими останали в заведението.
Навън имало най-малко 20 човека.
На досъдебното производство свидетелят М. М.ов дал показания на
28.09.2018 г., като същите са прочетени в съдебно заседание на 04.03.2021 г.
Свидетелят заявяв, че момче, което не познава почнало да се бута с Е..
Последния се обърнал към него и с обръщането момчето и компанията
нападнали Е.. Викали и заплашвали. Ударили Е., той се подхлъзнал. Охраната
се намесила и ги изкарала. ИзВ. и подсъдимия Т.. Когато излязъл навън
видял, че непознатите момчета скачали на подсъдимия Е., а другите ги
разтървавали. Докато се блъскат и разтърват дошли полицаите и
предотвратили караницата. Непознатите скачали на бой, а другите ги
разтървали.
На досъдебното производство свидетелката М. И. дала показания на
28.09.2018 г., като същите са прочетени в съдебно заседание на 04.03.2021 г.
Същата заявява, че едно момче, което не познава започнало да бута Е..
Последния се обърнал към момчето и то го ударило. Е. паднал и му "скочила"
цялата компания. Скупчили се върху Е.. Охраната се намесила и ги
"изкарала". Тя и приятелят й М. не се месили. Излезли навън по едно време,
за да видят какво става. Хората от другата компания крещели, заплашвали,
псували. Непознатите момчета буйствали, "скачали" на Е. и псували. Другите
момчета се опитвали да ги разтърват. Докато се дърпат и разтърват дошли
полицаите и предотвратили караницата. В присъствието на полицаите
непознатите чужденци продължили да псуват и обиждат.
Свидетелят А. Н. Д. е разпитан в съдебно заседание на 30.03.2021 г.
Свидетелят заявява, че му се обадила голямата му дъщеря Р. - плачела,
казвала че момчета я удряли и биели, паднала на земята. Ритали Д. в главата,
той умрял, не мърдал. Когато отишъл пред "Сохо" видял много хора, три
патрулки. Дъщеря му К. и сина му Д. посочили къде е Д.. Видял, че има кръв
по устата и носа, показвал къде го боли. Бил в съзнание, но не говорел
нормално, а като пиян, плачел. Казал да се успокои. Д. казвал, че го боли
зъба. Свидетелят чул линейката и качили Д. в линейката. Р. отишла с него.
Казал на Д. и К. да се качат в колата. Посочили му лицата, които са ги удряли
- били с бели ризи. Казал на полицаите, които познавал, да вземат личните
карти на момчетата, които са удряли децата му. Децата му казали, че
подсъдимите са ги псували.
Свидетелят К. К. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г.
Свидетелят заявява, че е служител на МВР и бил назначен в автопатрул със
свидетеля Р.. Докато извършвали обход чули шум, викове от посока "Сохо" и
се доближили с автомобила. На място намерили 30-40 човека пред
заведението. Момче, на видима възраст 20 години, викало и обиждало
подсъдимия Е.. До него имало още две момчета. Попитал какво е станало,
19
ударен ли е, нанесен ли е му е побой, иска ли да се жали. Момчето
отговорило, че станал скандал между него и подсъдимия Е.. Пристигнал и
мъж на възраст 40-50 години, който говорел трудно български и викал и
крещял, че ще ги съди. След това пристигнала линейка. Свидетелят заявява,
че отказали помощ и линейката си тръгнала без никой да се качи в нея.
Свидетелят Р. Р. е разпитан в съдебно заседание на 28.01.2021 г.
Свидетелят заявява, че е служител на МВР и докато извършвали обход чули
силни викове. Отишли с автомобила до заведението "Сохо" и видели 30-40
човека, които викали и се разправяли. Опитали се да разберат какво става.
Три момчета, сред които подсъдимите Е. и Т. искали да се жалват, че станал
побой в дискотеката. Там бил и подсъдимия А.. Подсъдимият Е. имал следи
от побой. Насочили се към другата компания и тогава, явно след сигнал на
тел. 112 дошла линейка. Опитали се да разберат какво става, но хората от
другата компания поС.но налитали на бой и ги държали, за да не се сбият с
тези, които искали да се жалват. След това дошъл и бащата на един от тези,
които искали да се бият и им казал да вземат личните карти. Синът му бил
агресивен, викал, заплашвал. На място дошла и пътна полиция.
Основният спорен въпрос по делото е дали тримата подсъдими са
отправили към частните обвинители К. и Р. Д. обидните думи, посочени в
първоинстанционната присъда и повдигнати в обвинение за хулиганство.
Относно това обстоятелства са събрани две противоречащи си групи
доказателства.
В първата група са показанията на св. К. Д. и Р. Д., както и свидетелите
Д. Д., Д. Д., М. М., Ц. К., М. С., Р. Б., К.а И.. Съдът кредитира с доверие
показанията на тези свидетели, относно отправените обидни думи от тримата
подсъдими към частните обвинители К. и Р. Д.. Това е така, тъй като
показанията им в тази част са пълни, логични, последователни и съвпадащи в
детайлите.
Във втората група са обясненията на подсъдимите, в които отричат да
са отправяли обидни думи към частните обвинители К. и Р. Д.. Както, вече по
- горе посочи, съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимите, по
изложените съображения.
Във втората група са и показанията на свидетелите от компанията на
подсъдимите, а именно А. Ю. Х., М. Т. М.ов, М. З. И., Г. П. Д.а, Й. Д. Й.ов, М.
Г. Х. и В. Т.а И.. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите от
тази група, тъй като същите са противоречиви, както и противоречат на
влязлата в сила присъда относно подсъдимия Е. за извършено престъпление
по чл. 129, ал.1 НК. Така в показанията си свидетеля А. Х. сочи, че едва след
идването на пътрулката подсъдимия Е. е излязъл с приятелката си от главния
вход на дискотеката, като до тогава Е. не е бил там. Това противоречи, на
установеното с влялата в сила присъда, че подсъдимия Е. е нанесъл телесната
повреда на Д. Д. именно пред входа на дискотеката, още преди идването на
полицейския екип. Свидетелката Г. Д.а /фактическа съжителница на
20
подсъдимия Е./, също сочи, че Е. го е нямало навън. Когато същият излязъл
от дикотеката, тя го дръпнала настрани за да не го бият, т.е. според
показанията й Е. не е нанесъл нанесъл телесната повреда на Д. Д., за която е
осъден с влязлата в сила присъда. Свидетеля В. И., сочи, че след като излезли
пред заведението тримата подсъдими /вкл. осъдения Е./ не са удряли никого
/въпреки влязлата в сила присъда/. Свидетеля В. Х., също сочи, че не е видял
подсъдимия Е. при конфликта пред заведението, а свидетеля К. К. сочи, че в
конфликта пред заведението не е видял Д. Д. да е бит от тримата подсъдими
/вкл. осъдения Е., въпреки влязлата в сила присъда, с която Е. е признат за
виновен за нанесена средна телесна повреда на Д. Д./.
По възражението на защитата, че подсъдимия П. Т. е бил изведен от
друг вход на заведението и физически го е нямало на входа където са се
намирали пострадалите, когато последните чули обидите.
Обстоятелството че подсъдимия П. Т. е бил изведен от охраната през
друг вход, по никакъв начин не изключва възможността му той отвън да е
отишъл до централния вход където са се намирали пострадалите и другите
двама подсъдими. Дори в обясненията си той сочи, че е направил това, но на
по-късен етап, едва когато вече е пристигнал полицейския екип. В частта, в
която сочи, че когато е отишъл до централния вход полицаите вече са били
дошли, съдът не кредитира с доверие обясненията му, като изолирани от
събрания доказателствен материал.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати
логически грешки при обсъждането им. Настоящия съдебен състав
констатира, че първата инстанция е изложила конкретни съображения кои
доказателства кредитира и кои не и причините за това. При установяване на
фактите по делото първоинстанционният съд не се е произнесъл извън
фактическите твърдения в обвинителния акт, като не е приел за установена
различна фактология досежно главния факт, който подлежи на установяване в
процеса от гледна точка на съществените елементи - дата, място на
извършване на деянието, съдържанието му и участието на подсъдимите в
същото, като се произнесъл съответно по обвинението, за което подсъдимите
са предадени на съд. В този смисъл не е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, което да ограничава правото на защита на
подсъдимите.
Правилно първоинстанционният съд е възприел и е поставил в
основата на изводите си по фактите показанията на свидетелите К. Д., Р. Д., Д.
Д., Д. Д., М. М., Ц. К., М. С., Р. Б., К.а И., включително приобщените по реда
на 281 НПК части. Преценени в тяхната взаимовръзка се констатира, че
последните се явяват логични, последователни вътрешно безпротиворечиви и
21
съответни по отношение на фактите, включени в предмета на доказване. От
показанията на посочените гласни източници се установяват обстоятелствата,
свързани с датата и мястото на протеклите събития, конкретните възприятия
на свидетелите за местонахождението на подсъдимите, обстоятелството, че
същите са отправили обидни думи по отношение на частните обвинители и
граждански ищци. Настоящата съдебна инстанция не намира основание
подобно на първоинстанционния съд да подходи с недоверие към посочените
гласни доказателствени средства, тъй като същите не влизат в съществена
колизия по отношение на главния факт в процеса, като използването на
процесуалния способ на чл. 281 НПК предвид констатирани несъответствия и
липса на спомен от досъдебната фаза не прави показанията на свидетелите
априори недостоверни, а се дължи на изминалия период от време от датата на
събитията до провеждане на разпита в съдебната фаза на процеса – повече от
две години.
Правилно са възприети и приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства и доказателствени средства.
При тези фактически констатации, въззивният съд направи следните
правни изводи:
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка и верен
доказателствен анализ първоинстанционният съд е формирал правен извод за
осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 във вр. чл. 20,
ал.2 НК, чрез отправяне на обидни думи по отношение на К. Д. и Р. Д., за
което подсъдимите са предадени на съд, който извод се споделя от
настоящата инстанция.
Налице е и провокативното поведение на подсъд. Е. - неколкократно
опипал по гърба и по задните части свид. Р. Д. и което поведение поставило
началото на конфликта между този подсъдим и братът на пострадалата Д.Д.,
последвала намеса на останалите подсъдими в конфликта и оказаната помощ
на непълнолетния пострадал от двете му сестри. Налице е непристойното
обръщение на подсъд. Е. към сирийския гражданин Д. Д. "стига си се бутал
бе, циганин", поради което непълнолетния Д. Д. ударил подсъд. Е. в
заведението. Вж. отменителното Решение № 225 от 20.06.2023 г. на ВКС по н.
д. № 387/2023 г., II н. о., НК.
Правилни са съображенията на първоинстанционния съд по
отношение на обективната и субективна съставомерност на деянието като
хулиганство по смисъла на чл. 325, ал.1 НК.
Несъмнено действията на подсъдимите са непристойни, тъй като са
неприлични. Визираните действия грубо нарушават обществения ред, тъй
като чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения
ред и нарушават важни обществени интереси и съществено засягат нормите
на нравствеността и дължимото поведение в обществото, към което е
проявено и явно неуважение, предвид проявената открито висока степен на
неуважение към личността на К. Д. и Р. Д. и действащите етични и морални
22
норми.
Всички тези действия изпълват основния състав на престъплението
по чл. 325, ал. 1 НК, като съобразно обективните предели на състава и
задължителната практика, визирана в Постановление № 2/29.11.1974 година
по НД № 4/1974 година.
Относно процесното хулиганство не е налице ниска обществена
опасност предвид продължилото и след процесния инцидент враждебно
отношение към пострадалите, данни за което се съдържат в делото. Така и
отменителното Решение № 225 от 20.06.2023 г. на ВКС по н. д. № 387/2023 г.,
II н. о., НК.
Правилно на следващо място първоинстанционният съд е
констатирал, че деянието е извършено умишлено, като е развил убедителни
аргументи за субективната страна на престъплението, в който смисъл
доводите на защитата относно несъставомерността, както от обективна, така и
от субективна страна на престъплението са несъстоятелни.
Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на
извършеното, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици, и с деянието си са целяли да нарушат обществения ред и да
скандализира обществото.
Подсъдимите са съзнавали, че действията им са непристойни,
нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото,
предвиждал е антиобществения характер на тези действия и възприемането
им и от други лица и са целяли това обстоятелство.
В този смисъл са налице обективните и субективни елементи на
престъпния състав по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК и подсъдимите следва да
бъде признати за виновни по това обвинение.
С оглед на всичко изложено по-горе въззивния съд констатира, че
районния съд не е допуснал логически грешки или неправилно
интерпретиране на събраните по делото доказателства при изясняване на
всички факти и обстоятелства по делото, поради което и в резултат на своята
законосъобразна дейност е приел, че от събраните по делото доказателства
разгледани, както поотделно, така и в тяхната съвкупност се установява по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите са автори на престъплението
и по този начин се установява, че са осъществили от обективна страна
деянието, което е вменено на всеки един от тях чрез внесения обвинителен
акт от държавното обвинение. Ето защо от обективна страна, тримата
подсъдими в съучастие, като съизвършители са осъществили състава на
престъплението по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
По възражениятя на защитата, че присъдата е постановена от
незаконен състав; че в протокола не е отразена покана на съда по чл. 291, ал.
2 НПК до подсъдимите, да заявят становище; че е налице нарушение на чл.
13 НПК, тъй като съдът не е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина и обстоятелствата по делото не са изследвани
23
обективно, всестранно и пълно, както и на чл. 6 от Конвенцията за защита
на правата и основните свободи, относно принципа на невиновността.
Съставът на ОС Разград счита, че всички тези възражения са
неоснователни. Този категоричен извод следва и от обстоятелството, че с
Решение № 164 от 14.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 901/2022 г., II н. о., НК,
частично е оставена в сила Присъда № 4 от 11.03.2022 г. на ОС - Разград по
в. н. о. х. д. № 260/2021 г., с която горепосочените възражения са били приети
за неоснователни.
Относно наказанието.
За престъплението по член 325, ал. 1 НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и
обществено порицание.
За тримата подсъдими съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство липсата на критичност към извършеното – така и Решение №
128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., Решение № 25 от
4.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2112/2012 г., II н. о., НК Решение № 527 от
13.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 577/2010 г., III н. о., НК, Решение № 11 от
9.03.2008 г. на ВКС по н. д. № 655/2008 г., III н. о., НК, Решение № 75 от
19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 56/2009 г., III н. о., НК, Решение № 294 от
5.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 220/2010 г., II н. о., НК.
Относно подсъдимия Е. съдът отчита и факта, че същият е осъден за
извършено престъпление по чл. 129, ал.1 НК.
Към смекчаващите отговорността на тримата подсъдими
обстоятелства, настоящият съдебен състав приема: изключително голямата
продължителност на наказателното производство, която продължителност не
се дължи на поведението на подсъдимите, младата им възраст, добрите
характеристични данни на подсъдимите, трудовата им ангажираност, тежкото
семейно положение, лошото имотно съС.ие.
Спрямо подсъдимите А. и Т..
Подсъдимите А. и Т. не са осъждани за престъпление от общ характер
и не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, като с деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди. С оглед на изложеното, спрямо тези двама подсъдими са
налице кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78а НК, като
съответно да бъдат освободени двамата подсъдими от наказателна
отговорност и им е бъде наложено административно наказание – "Глоба".
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид
относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност и с цел
репариране на вредите на подсъдимите причинени им от продължителността
на наказателното производство, на осн. чл. 13 КЗПЧОС, настоящият състав
счете, че на подсъдимите следва да бъде наложена глоба в размер на 1 000 лв.
За леката санкция /наложено наказание в абсолютния законов минимум/,
изключителна роля имат изискванията на чл. 6 от ЕКЗПЧОС във връзка с
24
разумните срокове за наказателното преследване. Действително, по
настоящото наказателно производство е допуснато нарушение на разумния
срок по см. на чл. 6 ЕКЗПЧОС и чл. 22 НПК /само за пълнота на
изложението следва да се изтъкне, че настоящото въззивно производство е
трето поред/, за което подсъдимите нямат абсолютно никаква вина.
В частта относно обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК присъдата
следва да бъде изменена, като при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК
подсъдимите А. и Т. следва да бъдат освободени от наказателна отговорност
за извършеното престъпление с налагане на административно наказание
глоба, индивидуализирана в размер на 1 000 лева.
Относно подсъдимия Е..
Спрямо подсъдимия Е., с оглед осъждането му за другото повдигнато
обвинение – за извършено престъпление от общ характер, не са налице
предпоставките по чл. 78а НК. С оглед обществената опасност на деянието и
дееца, следва да бъде избрано по-тежкото от предвидените в чл. 325, ал.1 НК
алтернативни наказания, а именно – лишаване от свобода. Като анализира
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната
тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност и с цел репариране на вредите на
подсъдимия причинени му от продължителността на наказателното
производство, на осн. чл. 13 КЗПЧОС, настоящият състав счете, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца. За леката санкция /наложеното наказание е в размер около
минимума/, изключителна роля имат изискванията на чл. 6 от ЕКЗПЧОС във
връзка с разумните срокове за наказателното преследване. Действително, по
настоящото наказателно производство е допуснато нарушение на разумния
срок по см. на чл. 6 ЕКЗПЧОС и чл. 22 НПК /само за пълнота на
изложението следва да се изтъкне, че настоящото въззивно производство е
трето поред/, за което подсъдимия няма абсолютно никаква вина.
Относно подсъдимия Е., следва да се определи и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено
чрез обявяване на диспозитива на присъдата и въззивното решение чрез
Общинско радио Разград. Вж. и Решение № 270 от 16.06.2011 г. на ВКС по н.
д. № 1481/2011 г., II н. о., НК. Действително, първоинстанционният съд е
пропуснал да определи кумулативно предвиденото наказание обществено
порицание, но няма пречка настоящата инстанция да стори това предвид
подадената от частните обвинители жалба съдържаща искане за увеличаване
на наказанията. Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че за да
бъде съответен, сезиращият акт по чл. 337, ал. 2 от НПК не трябва да съдържа
изрична и детайлна конкретизация на искането за увеличаване на
наказанието. Забраната за влошаване на положението на подсъдимия
гарантира пълноценното упражняване на правото му на жалба, което би било
поставено в риск, ако би било възможно втората инстанция, само по негова
жалба, да разшири обема на наказателната принуда. Така Решение № 37 от
25
19.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 886/2018 г., II н. о., НК. По никакъв начин
въззивният съд не е превишава правомощията си, тъй като и в практиката, и в
правната теория се приема, че когато се налага наказание, което е било
кумулативно предвидено наред с основната санкция, но е пропуснато да бъде
определено с първостепенния съдебен акт, става въпрос за увеличаване на
наказанието по смисъла на чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, което се осъществява с
въззивното решение, при наличието на съответен протест от прокурора или
жалба от частния обвинител. В разпоредбата на чл. 336 от НПК изчерпателно
са посочени случаите, при които се постановява нова присъда, като
увеличаването на наложеното наказание, включително и с налагане на
кумулативно предвиденото, не е сред тях, поради което въззивният съд се
произнася с решение. Така и Решение № 57 от 19.04.2017 г. на ВКС по н. д. №
161/2017 г., НК, I н. о.
На основание чл. 13 КЗПЧОС, с цел репариране на вредите на
подсъдимия Е. причинени му от нарушението на разумния срок по см. на чл.
6 ЕКЗПЧОС и чл. 22 НПК, то изпълнението наложеното му наказание
лишаване от свобода, следва да бъде е отложено за изпитателен срок от 3
години, на осн. чл. 66, ал.1 НК, както е постъпил и първоинстанционния съд.
Така определените наказания на подсъдимия Е. отговарят на целите на
чл. 36 НК. По-нататъшното им занижаване не би изиграло своята
възпитателна и предупредителна роля върху подсъдимия и другите членове
на обществото.
По приложението на чл. 23 НК относно подсъдимия Е..
За престъплението по чл. 129, ал.1 НК, на подсъдимия Е. е определено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е
отложено за срок от 3 години, на осн. чл. 66, ал.1 НК.
За престъплението по чл.325, ал.1 НК, на подсъдимия Е. е определено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е
отложено за срок от 3 години, на осн. чл. 66, ал.1 НК, както е наложено и
наказание обществено порицание.
Съобразно чл. 23, ал. 1 от НК за извършените две престъпления на
подсъдимия Е. следва да се наложи едно общо наказание, а именно лишаване
от свобода за срок от 6 месеца.
На основание чл. 13 КЗПЧОС, с цел репариране на вредите на
подсъдимия Е. причинени му от нарушението на разумния срок по см. на чл.
6 ЕКЗПЧОС и чл. 22 НПК, съдът намира, че определеното общо наказание,
не следва да се увеличава, на основание чл. 24 НК.
На основание чл. 13 КЗПЧОС, с цел пълното репариране на вредите на
подсъдимия Е. причинени му от нарушението на разумния срок по см. на чл.
6 ЕКЗПЧОС и чл. 22 НПК, то изпълнението наложеното му общо наказание
лишаване от свобода, следва да бъде е отложено за изпитателен срок от 3
години, на осн. чл. 66, ал.1 НК.
26
Към наложено общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок
от 6 месеца, следва да се присъедини наказанието обществено порицание,
което да бъде изпълнено чрез обявяване на диспозтива на присъдата и
въззивното решение чрез Общинско радио Разград, на осн. чл. 23, ал. 2 от
НК. Тази норма /чл. 23, ал. 2 от НК/ е императивна и нейното приложение не
зависи от преценката на съда – така и Решение № 51 от 11.05.2021 г. на ВКС
по н. д. № 140/2021 г., III н. о., НК.
По гражданските искове за причинените на гражданските ищци
неимуществени вреди от деянието по чл. 325, ал1 във вр. чл. 20, ал.2 НК.
Съгласно дадените указания с отменителното Решение № 164 от
14.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 901/2022 г., II н. о., НК: „ При новото
разглеждане на делото решаващата инстанция трябва не само да прецени
налице ли е престъпна деятелност на подсъдимите в отменената част на
присъдата, но и дали тя влече тяхна гражданска отговорност, в
светлината на повдигнато обвинение по чл. 325 НК и ситуирането на този
текст в особената част на наказателния закон от една страна, а от друга -
предвид фактическото обвинение за реализиране на престъпното поведение
и чрез посягане на чувството за чест именно на двете жени. На помощ при
осмисляне на този въпрос в принципен план биха могли да бъдат използвани
постановки, възприети макар и в друга връзка, по Тълкувателно решение № 1
от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК.“
Съгласно горецитираното тълкувателно решение:
„По т. III. 1 От престъплението по чл. 172б от НК могат да
настъпят вреди, подлежащи на обезщетение.
По т. III. 2 Пострадал/ощетено юридическо лице е притежателят на
правото на марка, който може да се конституира като граждански ищец.“
Вярно е, че с престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се засягат
обществените отношения, свързани с реда в страната и общественото
спокойствие, като тези отношения, свързани с телесната неприкосновеност са
предмет на защита в глава 2-ра от особената част на НК, раздел II-ри на НК.
Но след като действията, с които се извършва хулиганство, пряко засягат и
увреждат личността на пострадалите, то не съществува пречка да бъде
предявен граждански иск за претърпените вреди и съответно да бъде уважен.
Предмет на разглеждане са вреди, пряко причинени от действията на
подсъдимите, с които едновременно се засягат както обществените
отношения, свързани с реда и спокойствието, така и тези, които са свързани с
живота, здравето, честта и достойнството на гражданите. Качеството на
пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НК следва да се разглежда в широк
смисъл, установен с положенията на РР/ 15.03.2001 г. - 2001/220/ПВР,
заменена с Директива 2012/29 от 25.12.2012 г., където в чл. 1-ви, б. "а" от
решението, и в чл. 2, т. 1, б. "а" от директивата се посочва, че "жертва" е
физическо лице, което търпи вреди, изразяващи се и във физическо, душевно
или емоционално страдание, или пък икономическа вреда, като всичките те са
27
преки последици от престъпление. Няма никакво съмнение, че и двамата
граждански ищци са жертва по смисъла на решението/директивата,
пострадали по смисъла на НПК и уврежданията им са пряка последица от
действията на подсъдимите. Вж. и Решение № 173 от 16.10.2017 г. на ВКС по
н. д. № 628/2017 г., I н. о., НК.
Пострадал по смисъла на чл. 74 НПК е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението, предмет на
обвинението. Когато самите хулигански действия по чл. 325 НК са свързани с
нанесени обидни думи, лицето, към което те са били насочени, може да търпи
вреди от деянието, предмет на обвинението и евентуално да отстоява
впоследствие като страна в съдебното производство свои права и законни
интереси. Поначало понятието за вреди включва и несъставомерните
общественоопасни последици. Така и Решение № 605 от 23.03.2011 г. на ВКС
по н. д. № 630/2010 г., II н. о., НК и Определение № 61 от 20.02.2015 г. на
САС по в. ч. н. д. № 145/2015 г. Вж. и Решение № 52 от 13.02.2013 г. на ВКС
по н. д. № 2206/2012 г., III н. о., НК, Решение № 944 от 14.11.2006 г. на ВКС
по к. д. № 470/2006 г., I н. о.
По отношение на предявените и приети за съвместно разглеждане
граждански искове, предвид доказаната съставомерност на деянието по чл.
325, ал.1 НК, въззивният съд счита, че правилно са анализирани от
първоинстанционния съд предпоставките на чл. 52 във вр. чл. 45 във вр. чл.
86, ал.1 във вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност
на тримата подсъдими. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
намира, че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане - деяние, неговото авторство,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина на дееца, поради
което предявения граждански иск се явява доказан по основание.
По отношение на размера на гражданските искове, въззивната
инстанция намира, че присъденото обезщетение е занижено, като по
справедливост следва да се увеличи размера му от 500 лв., на 1 000 лв. Не са
налице предпоставките за уважаване на исковете в пълния претендиран
размер от по 2 000 лв., поради което в отхвърлителната част за разликата над
1 000 лв. до пълния претендиран размер от 2 000 лв. присъдата следва да бъде
потвърдена.
Относно разноските съгласно чл. 189 НПК.
В отменителното Решение № 164 от 14.12.2022 г. на ВКС по н. д. №
901/2022 г., II н. о., НК, относно разноските изрично е посочено че:
„Доказателствено обезпечено произнасяне ще е възможно едва след
финализиране на производството, в каквато връзка няма пречка да се
реализира процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК от първата
инстанция. Тя не само би имала цялостен поглед по този въпрос, но и
даденото от нея разрешение би подлежало на последващ контрол.“
Настоящият съдебен състав изцяло споделя горепосоченото становище
28
на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела. Ето защо, първата
инстанция следва да реализира процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК
относно разноските съобразно чл. 189 НПК.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда /в частта с
която подсъдимите Е. Е., М. А. и П. Т. са признати за виновни да са
извършили хулиганство чрез отправяне на обидни думи по отношение на К.
Д. и Р. Д. -престъпление по чл. 325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и в частта
относно граждански искове за неимуществени вреди по това обвинение/,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените
съображения, същата следва да бъде частично изменена, и частично
потвърдена, както се указа по-горе.
Воден от гореизложеното и на и на осн. чл. 334‚ т. 3 и т. 6, вр. чл. 337,
ал. 1, т.1, т. 4 и ал.2, т. 1 и чл. 338 НПК, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 24/10.06.2021 г. по нох дело № 164/2020 г. на
Районен съд Разград, като:
ИЗМЕНЯ присъдата в частта относно наложените на подсъдимите М.
Р. А. и П. Н. Т., със снета по делото самоличност, наказания лишаване от
свобода за извършеното от тях престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ги ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и им налага административно наказание
глоба в размер на по 1 000 (хиляди) лева за всеки един от тях.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Е. К. Е., със снета
по делото самоличност, наказание от една година лишаване от свобода на
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за престъпление по чл. 325, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
НАЛАГА на подсъдимия Е. К. Е., със снета по делото самоличност,
наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез
обявяване на диспозитива на присъдата и въззивното решение чрез Общинско
радио Разград, за престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Е. К. Е., със снета по
делото самоличност, НАЛАГА ОБЩО НАКАЗАНИЕ за деянията по чл. 129,
ал.1 НК и чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА, чието изпълнение ОТЛАГА за срок от 3
години, на осн. чл. 66, ал.1 НК.
29
На основание чл. 23, ал. 2 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА към така
определеното общо наказание, наложеното наказание ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата и
въззивното решение чрез Общинско радио Разград.
УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението по приетите за съвместно
разглеждане граждански искове предявени от К. А. Д. и Р. А. Д. за
неимуществени вреди от деянието по чл. 325, ал.1 във вр. чл. 20, ал.2 НК от
500 лв. на 1 000 /хиляда/ лв., като ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта, с
която исковете са отхвърлени за разликата над 1 000 лв. до пълния им
предявен размер от 2 000 лв.
Указва на Районен съд – Разград, че в изпълнение на указанията
дадени с Решение № 164 от 14.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 901/2022 г., II
н. о., НК, следва да се произнесе по разноските по делото в процедурата
по чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК.
На осн. чл. 340, ал.2, пр.2 НПК, на страните да се съобщи по реда на
чл. 178 НПК, че решение е изготвено.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30