Р Е Ш Е Н И
Е № ....
Гр. София, 06.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при секретаря Екатерина
Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11085/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
114852/14.05.2019 г. на СРС, 28 с - в,
по гр. д. № 63518/2016 г. е отхвърлен като неоснователен иска, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от А.И.Д., ЕГН: ********** срещу К.К.Б., ЕГН: **********, за
признаване за установено в отношенията между страните, че е собственик на
помещение - стая във вътрешната двуетажна жилищна сграда откъм северната страна
на ул. „********на първия етаж, със застроена площ от 15, 96 кв. м., заедно със
17/100 идеални части от общите части на сградата, както и малко мазе с размери
3, 40 на 3, 50 м, плюс 2 на 120 м. и височина 2, 60 м. находящо се в двуетажна
сграда „А“ към ул. „********които са построени в дворното място, съставляващо
пл. № 17 в кв. 28 по плана на гр. София, местност „ГГЦ-Зона Б-17", при
съседи: ул. „********на основание изтекла придобивна давност в периода от
18.04.1991 г. до 08.11.2016 г.
Въззивното производство е образувано
по жалба на ищеца А.И.Д., чрез представителя
му с доводи, за допуснати от СРС нарушения на материалния и процесуален закон и
необоснованост. Поддържа, че ищецът е признат за собственик на процесния имот
по силата на решение от 15.07.2008 г. по гр. д. № 13168/2007 г. на СРС, 32 с - в,
влязло в зила на 02.12.2008 г. Ответникът е оспорвал иска с твърдения, че е
собственик на имота въз основа на констативен
нотариален акт № 47, т. ІІ, рег. 10729, дело № 225/2014 г. Излагат се доводи,
че за да се придобие имота по давност следва да се установи владение върху
него. Поддържа се, че ответникът е допуснат от собствениците на имота да живее
в него и не може да придобие качеството владелец. В производството не е
установено владение на ответника, съгласно характеристиките на ЗС. Нотариалният
акт, с който ответникът е признат за собственик на имота, не се ползва с
материална доказателствена сила. Излагат се съображения, че за целия процесен
период ищецът е владял и ползвал собствения си имот от 15, 96 кв. м. без
прекъсване, като до края на 2016 г. го е отдавал под наем на свидетеля Н.,
което обстоятелство е потвърдено от разпита му, както и от показанията на
останалите свидетели. Не са събрани доказателства, от които да се направи
извод, че ответникът е владял имота – стая във вътрешната двуетажна къща на ул.
„********на първия етаж, спокойно, явно и непрекъснато. Според приетите СТЕ
помещението може да се ползва като самостоятелен обект, има водопровод и
отделено помещение за санитарен възел, поради което може да се направи извод,
че то представлява жилище със самостоятелен характер. СРС неправилно е тълкувал
СТЕ, като е кредитирал само показанията на свидетелите на ответника.
Необосновано съдът е приел, че процесното помещение е складово, както и че
договора за наем между ищеца иВ.Н.не кореспондира с останалите доказателства по
делото. Според показанията на свидетеля Н., той е ползвал под наем процесното
помещение до 2016 г., докато ищецът е родителите му живеели в другата сграда,
която била съборена принудително по заповед на общината. Излагат се
съображения, че ищецът е упражнявал фактическа власт лично и чрез друго лице
продължително време преди предявяване на иска на правно основание, поради което
се явява владелец на имота и го е владял за себе си. Моли да се отмени решението
и да се уважи иска по чл. 124 ГПК, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК
относно собствения на ищеца имот. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна - ответникът К.К.Б. оспорва жалбата като
неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага доводи, че
решението е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на
събраните доказателства в тяхната цялост. В съответствие с тях СРС е приел, че
не се доказва ищецът да е осъществил непрекъснато, явно и необезпокоявано владение
върху процесния имот в необходимия давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Договорът за наем, на който се позовава ищеца, не е представен своевременно
пред СРС и възможността да се представи по - късно е била преклудирана. Не е
ясно и какъв е бил предмета на този договор. Поддържа се освен това, че
договорът е частен документ, съставен изцяло за целите на процеса, няма
достоверна дата и в него липсва индивидуализация на имота. Според свидетелите
ищецът е живеел в голямата къща, която понастоящем е разрушена. Законосъобразни
са изводите на СРС, че ищецът не е провел доказване да е осъществявал владение,
с намерение за своене на процесното помещение, северната стая във вътрешната
сграда на ул. „********нито лично, нито чрез друго лице. Според показанията на
свидетелите,В.Н.е обитавал южната, а не северната стая във вътрешната сграда. В
същото време, от свидетелските показания се установява, че ответникът обитава
малката сграда от 2000 г. Свидетелката С. е дала показания, че едва през 2016
г. е видяла семейството на ищеца да ползва сградата, в която е процесния имот. Поддържа,
че относно претендираното складово помещение в процеса не са ангажирани никакви
доказателства за владение от страна на ищеца. Излагат се и доводи, че
процесната стая не може да се придобие по давност, нито по друг способ, тъй
като не се установява да е самостоятелен жилищен обект. Твърди, че
претендираните от ищеца обекти, мазе и отделна стая, могат да бъдат предмет на
сделка единствено ако се придават към друг самостоятелен обект. Мазето и стаята
не могат да бъдат самостоятелни обекти на правото на собственост, нито могат
чрез давностно владение да получат статут на самостоятелен обект. Поддържа, че
искът се отнася до негодни предмети на правото на собственост. Според ответна е
недопустимо да възникне право на собственост върху общите части на сградата за
лице, което не притежава самостоятелен обект в нея. Излагат се доводи, че жилище
представлява етажът от сградата, съгласно чл. 40 ЗУТ, но не и отделната стая и
мазе, като от заключението на СТЕ не може да се направи извод, че процесното
помещение може да се обособи в самостоятелен обект на собственост. Това
помещение е стая, в която няма санитарен възел, няма отделен самостоятелен вход,
а входа е общ с друга стая - ателие с общ коридор. За такива обекти важи
правилото на чл. 98 ЗС. Сочи още, че другият обект на иска – мазе, не
съществува към момента на подаване на исковата молба понеже се е намирало в
сградата, която е съборена през 2016 г. Поради това се излагат съображения, че
относно мазето искът е недопустим. Твърди, че искът е недопустим, а по същество
и неоснователен. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за
въззивното производство. Възразява срещу претендираните от ищеца разноски,
поради непредставяне на списък.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Съдът е
сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е
валидно.
Съдът намира,
че решението е и процесуално допустимо, доколкото СРС се е произнесъл по
предявения в производството положителен установителен иск за собственост на
процесните обекти, както е било заявено в исковата молба по чл. 124, ал. 1 ГПК
въз основа на давностно владение. Правният интерес за ищеца от иска произтича
от оспорване на правата му върху процесните обекти от ответника, който се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност за цялата
двуетажна сграда.
Решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не
намира за необходимо да преповтаря изцяло, като ще обсъди само доказателствата,
относими към възраженията на страните във въззивното производство.
С
решение по гр. д. № 13168/2007 г. по описа на СРС за 2007 г., влязло в законна
сила на 02.12.2008 г. срещу И.П.Д. (баща на ищеца), П.Г.Д.(майка на ищеца) и С.С.Б.,
ищецът А.И.Д. е признат за собственик на помещение - стая във вътрешната
двуетажна жилищна сграда откъм северната страна на ул. „********на първия етаж,
със застроена площ от 15, 96 кв. м., заедно със 17/100 идеални части от общите
части на сградата, както и малко мазе с размери 3, 40 на 3, 50 м, плюс 2 на 120
м. и височина 2, 60 м., находящо се в двуетажна сграда „А“ към ул. „********които
са построени в дворното място, съставляващо пл. № 17 в кв. 28 по плана на гр.
София, местност „ГГЦ - Зона Б -17“, при съседи : ул. ********.
Както
е приел и СРС, по арг. от чл. 298, ал. 1 ГПК, това решение има обвързваща сила,
само между страните в приключилото производство, но няма СПН по отношение на ответника,
който не е бил страна в това производство.
Съдът
намира за обоснован и в съответствие с процесуалния закон направения от СРС
извод, че ищецът А.И.Д. не може да се позовава на силата на присъдено нещо на
посоченото решение срещу настоящият ответник, които не е участвал в
производството и не е обвързан от решението. При оспорване правото на
собственост от ответника, изцяло в тежест на ищеца, по положителния
установителен иск, е било да докаже пълно и главно в настоящото производство
основанието на което твърди, че е собственик на процесните обекти – в случая въз
основа на изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 79 ЗС.
Съгласно
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 47, том II, peг. №
10729, дело № 225 от 2014 г. на нотариус П.П., с peг. № 157 по регистъра на НК, с район
на действие PC София - град, ответникът К.К.Б. е
признат за собственик на основание давностно владение на жилищна сграда, еднофамилна на два етажа, с идентификатор 68134.513.351.2, със застроена площ
от 54 кв. м., без строителни книжа, състояща се на първи етаж от три стаи и
тоалетна и на втори етаж от три стаи, баня и тоалетна и таван, построена в
западната част на поземлен имот с идентификатор 68134.513.351, заедно с 1/2
идеална част от поземления имот, целият с площ от 288 кв. м., с трайно
предназначение на територията - урбанизиран и начин на трайно ползване - ниско
застрояване, при съседи - имот с идентификатор 68134.513.357, имот с
идентификатор 68134.513.352, имот с идентификатор 68134.513.345, имот с
идентификатор 68134.513. 350 имот с идентификатор 68134.513.359, имот с имот с
идентификатор 68134.513.358, който имот по предходен план представлява УПИ Х-17
от кв. 24 по плана на гр. София, местност „ГГЦ Зона Б - 17“, при съседи: УПИ IX
- 16, УПИ XI - 18, УПИ ІІІ - 4 и ул. „Кресна“.
От
приложеното копие от Решение № 1-50-99/07.12.2015 г. по гр. д. № 56033 по описа
на СРС за 2012 г., 50 с-в е видно, че владението върху II етаж и северна стая от I етаж от вътрешната
къща е било отнето от К.Б. от трети за производството лица. Това решение също
няма сила на присъдено нещо относно ищеца, който не е бил страна по съдебното
производство.
От
приетите пред СРС заключения на основна и допълнителна СТЕ, които не са
оспорени от страните е съдът намира за обективни се установява, че процесното
помещение - северна стая, с площ от 15.
96 кв. м. е частично идентично с имота, описан в Нотариален акт за
собственост № 47, том II, peг. № 10729, дело № 225 от 2014 г., в
полза на К.Б. и представлява част от сграда с 68134.513.351.2, построена в
западната част на поземлен имот с идентификатор 68134.513.351 по Кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на ИД
на АГКК, идентичен на УПИ Х - 17, кв. 24, по регулационния план на местност
„ГГЦ-Зона Б-17“.
Според
допълнителното заключение, северното помещения на първия етаж от западната сграда в имота на
ул. „********с идентификатор 68134.513.351.2 по ККР има вход след входното
антре на сградата. Вещото лице е констатирало, че в помещението има обособена
сервизна част, която се намира в лошо състояние и се нуждае от спешен ремонт.
До сервизното помещение има изграден водопровод, но вещото лице не е установило
да има канализация.
В случая предмет на
исковете за собственост са обекти - стая и мазе, част от първия етаж на
описаната по - горе еднофамилна жилищна сграда с 68134.513.351.2, построена в
западната част на поземлен имот с идентификатор 68134.513.351 по Кадастрална
карта и кадастрални регистри.
Основният спор
касае въпроса дали обектите могат да са предмет на собственост и дали в полза
на ищеца е изтекла необходимата по чл. 79, ал. 1 ЗС 10 - годишна давност за
придобиването им.
Както е
посочил СРС, по смисъла на параграф 5 от ДР на ЗУТ, т. 30 „жилище“ е
съвкупност от помещения, покрити и/или
открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно
цяло за задоволяване на жилищни нужди. По смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУТ всяко
жилище трябва да има самостоятелен вход, най - малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня - тоалетна, както и складово помещение, което
може да бъде в жилището или извън него. Допустимо
е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани
- тоалетни.
Предвид даденото
легално определение в ЗУТ и заключението на СТЕ, за разлика от СРС, настоящият
състав намира, че не са спазени изискванията на ЗУТ, въз основа на които процесните
помещения, находящи се на първия етаж от жилищната сграда, а именно : северна
стая и мазе, да се третират като самостоятелни обекти, в режим на етажна
собственост, както твърди ищеца.
В практиката на ВКС е
обаче е възприето становището, че е
възможно придобиване по давност на идеална част от жилищен имот в рамките на
владяната реална част, когато тази реална част не отговаря на изискванията за
жилище и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. В този
смисъл : решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 766/09 г. на І г.о.; решение №
532 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 532/10 на І г. о., решение № 325 от 23.04.1993
г. по гр. д. № 963/92 г. на ВС, І г. о., решение № 3 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 759/2019
г., г. к., І г. о. на ВКС. Правото на собственост при доказване на фактическия състав на придобивната
давност се придобива в обем на съотношението между реално владяната част и
целия имот.
И в този случай, на
общо основание, страната, която се позовава на изтекла давност, следва да докаже елементите на владение -
упражняване на фактическа власт върху съответна реална част, намерението за
придобиване в собственост на тази част, която не може да се обособи като самостоятелен
обект на собственост.
Придобивната давност като оригинерен
способ за придобиване право на собственост предполага упражняване на чуждите
правомощия на собственост (владение, ползване и разпореждане във фактически аспект) в рамките на период не по кратък
от 10 години.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.
В правната теория и съдебна практика се приема, че
като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е
спокойно (да не е установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана
така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е
установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер,
а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ
евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано
изобщо, в частност - за период по-дълъг от шест месеца (чл. 81 ЗС), като се
съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС и несъмнено - да няма съмнение, че ищецът
държи вещта за
себе си.
Следователно при
позоваване на оригинерното придобивно основание, на доказване подлежи упражняване в определен период от време на фактическа власт върху имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, при демонстриране
поведение на собственик (animus). Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред всички,
включително пред държавните органи.
В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че обективният елемент на владението
- упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. В чл. 69 ЗС се предполага
намерението да се свои вещта. За това, „за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно
право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от
придобивната давност - предявяване на
иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по
попълване на кадастрална карта и т. н.“. В цитираното ТР ВКС приема по задължителен начин, че до момента, в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на
собственост по давност.
В заключение –
владението
следва да се демонстрира явно, несъмнено и постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.
Съгласно
общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, изцяло в доказателствена тежест на ищеца
е било да установи, пълно и главно, че е владял обектите, явно и
необезпокоявано като свои, с намерение да ги придобие в рамките на повече от 10
години преди предявяване на иска (08.11.2016 г.).
Като съобрази приетите пред СРС писмени и гласни
доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд намира за неоснователни
доводите, поддържани и във въззивното производство, че в полза на ищеца са се
осъществили необходимите предпоставки за придобиване на процесните обекти по
давност - по чл. 79 ЗС.
Според заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ един от процесните обекти представлява стая в северната част на
сградата на първи етаж, а на снимката на л. 229 от делото - вдясно от зелената
врата. Настоящият състав
споделя изводите на СРС, че в производството не се установи безспорно необезпокоявано и непрекъснато
владение в продължение на 10 години върху северната стая на първия етаж във вътрешната
двуетажна къща, построена в поземления имот на ул. „*******от ищеца А.Д.. Още
по - малко се установява такова владение върху другия обект - мазе (складово
помещение) на същия етаж.
Във връзка със спорните факти по осъществяване владение върху имотите, пред
СРС са разпитани свидетели на двете страни - на ищеца : В.Г.Н. В.А.М., С.П.Б.и
на ответника : Снежина С. С., П.Й.М. и М.П.Г..
От
показанията на всички разпитани свидетели се установява непротиворечиво, че
ищецът А.И.Д., майка му П.Г.Д., баща му И.П.Д. и други членове на семейството
са живели на втори етаж във външната
къща, построена в същия поземлен имот, състояща се от два етажа и един тавански стаж. Собственици и обитатели на
първия етаж от къщата са били сем.
Д.. Ищецът и семейството му са живели в тази сграда до събарянето й през
2016 г., след което са се преместили да живеят във вътрешната къща на първи -
партерен етаж.
От
показанията на свидетелите и на двете страни се установява също така, че
ответникът К.К.Б. живее на втория етаж от двуетажната вътрешна сграда в имота
на ул. „*******приблизително от 2000 г.
Според
показанията на свидетеля В.Н., на първия етаж на вътрешната сграда е имало няколко
помещения. Най - вдясно се намира сутерен – мазе, в което свидетелят не е
влизал. Също така на партера вдясно се е намирала неуредена стая, която
свидетелят твърди, че ищецът ползвал за склад, в който слагал боклуци, а вляво
от процесното помещение се намирало друго помещение, описано като ателие, в
което свидетелят живеел от 2009 г. В него бил допуснат от ищеца. В помещението
имало първоначално баня и тоалетна отделени със завеса, а впоследствие е правен
ремонт и са иззидани по стабилно, но завесата е останала.
Не
следва нищо по различно от показанията на свидетеля В.М., според които ищецът е
живеел в съседната сграда в процесния имот, до м. 09.2016 г., когато сградата е
била разрушена. Свидетелят е присъствал на разрушаването й, като е дал
показания, че А. (ищецът) е имал ателие във вътрешната сграда, до което се е
влизало веднага от двора по няколко стълби и входно антре. То е от южната
страна на партера на сградата, от ляво на входната врата. Този свидетел също
дава показания, че във въпросното ателие се е нанесъл свидетеля Н. около 2009
г. и е живял там до 2016 г., когато е била разрушена съседната по-голяма
сграда. Свидетелят обаче има повече впечатления от разрушената сграда, в която
е пребивавал по – често.
Идентични
показания относно разположението на помещенията на първия етаж на сградата дава
и свидетелката на ответника Снежина С.. Според нея на първи етаж най - вдясно се
намира необитаемо помещение, нещо като зимник, вляво от него са останалите две
стаи, които са разделени от входа.
Свидетелката
С. познава ответника от 1997 г. и е живяла през 2 къщи от процесния имот. Виждала
ответника да ползва като работилница процесния имот. (този, в който се твърди,
че свидетелят Н. е живял под наем). Ответникът поправял електроуреди на
свидетелката в това ателие. Според свидетелката, на първия етаж на сградата има
три стаи, като лявата и средната са обитаеми. Между тях има вход с няколко
стъпала и се влиза в коридор, в които вляво са двете стаи. Третата стая най-вдясно
е нещо като зимник, не е обитаема, пак е на ниво терен и има самостоятелен
вход. Свидетелката е влизала в дясната стая, за да гледа шкафчета и я възприела
като склад за гуми. Лявата стая е била работилница. Едва след 2016 г. свидетелката
е виждала семейството на ищците да ползват първия етаж на сградата, в която се
намира процесното помещение. Според нея ищецът не е ползвал процесния имот до
2016 г. Тя не е виждала никой да обитава първия етаж на вътрешната сграда преди
това.
Свидетелката
П.М.също съсед на имота и живеела е под наем на 100 м. от него до 2007 г., дава
показания, че познава ответника К.Б., защото също му е носела електроуреди за
поправка. Влизала е в имота само по мостчето до втория етаж, където обитава К..
Свидетелката предполага, че процесното помещение се е ползвало от ответника,
тъй като е било задръстено от авточасти, железарии и автомобилни гуми, а
ответникът бил техничар. Свидетелката не е ходила на място от 2013 г., но
поддържа, че за този период е виждала в малката сграда само К. и не познава
лицето Н..
Нищо различно не се установява и от показанията на свидетелите Б.и Г..
В заключение, като съобрази показанията на свидетелите на двете страни в
съвкупност, въззивният съд намира за установено в производството, че ищецът и
семейството му са живели на втори етаж във външната къща до 2016 г., когато тази
сграда е била съборена принудително от общината. Ответникът К.Б. е обитавал
втория етаж от вътрешната жилищна сграда от 2000 г.
Ищецът
е твърдял, че въз основа на Договор за наем от 10.01.2009 г. между него и В.Г.Н.,
последният е наел, срещу наемна цена от 30 лв., северната стая, която да
използва като склад. Дори да се приеме, че под наем е отдадено именно процесната
стая, основателно СРС направил заключение, че наличието на наемно
правоотношение не е достатъчно да обоснове извод, че свидетелят Н. е държал стаята
в полза на ищеца А.Д..
Дори
въз основа на свидетелските показания, обсъдени по - горе, да се приеме, че е съществувал
такъв договор, той обосновава държане от свидетеля Н. само на едното помещение
(северна стая) и то от 2009 г. От този факт не може да се направи категоричен извод,
че ищецът е осъществил владение върху имота с намерение за своене без
противопоставяне на другия собственик - ответника, който се установява, че живее
на втория етаж на сградата от 2000 г.
Ищецът
е следвало да докаже, пълно и главно, че е осъществил владение на спорните
обекти чрез извършване на явни, недвусмислени и непрекъснати действия за период
по - дълъг от 10 години преди завеждане на иска. Владелецът трябва да
манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява
фактическа власт за себе си. По делото не се установява категорично и
непротиворечиво да е демонстрирано такова поведение от ищеца нито лично, нито
чрез т. н. наемател на имота Н. за изискуемия от закона 10 годишен период преди
завеждане на иска на 08.11.2016 г., при което ищецът да е придобил по давност
посочените обекти, като части от първия етаж на процесната жилищна сграда.
Неоснователни са възраженията на
ищеца в жалбата, че ответникът не доказва придобиване по давност на сградата,
доколкото предмет на установяване в настоящото производство е правото на
собственост на ищеца, а не това на ответника. Едва при проведено пълно доказване
на правата на ищеца, ответникът следва да докаже правоизключващите възражения,
които противопоставя в процеса - т. е. правото си върху процесните обекти.
Предвид изложеното до момента в
съвкупност, макар и по допълнителни съображения, въззивният състав споделя
решаващите изводи на СРС, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е останал недоказан, а
от там -
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Доколкото решаващите изводи на СГС изцяло съвпадат с тези на СРС,
оспореното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуален
закон и следва да се потвърди.
По разноските пред СГС :
С
оглед изхода от спора, право на разноски има ответника. На ответника е
допусната правна помощ за процесуално представителство по ЗПП, поради което
възнаграждението на особения представител следва да се определи и е дължимо от
Бюрото за правна помощ.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
114852/14.05.2019 г. на СРС, 28 с - в, по гр. д. №
63518/2016 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.