№ 154
гр. Провадия, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М.Т.С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130101324 по описа за 2024 година
Предявени са при условия на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Профи кредит
България“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В за осъждане на ответника Р. И. П.
с ЕГН **********, адрес гр. ******, ул. „******“ № 5 да заплати на ищцовото
дружество сумата от 23,55 лева, представляваща договорно възнаграждение
по Договор за потребителски кредит № 40019994417/14.09.2023 г., дължимо за
периода от 01.10.2023 г. до 01.04.2024 г.; сумата от 80,00 лева неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата от 80,00 лева
неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда - 26.06.2024 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „Профи
кредит България“ ЕООД в качеството му на кредитор и ответника Р. И. П. бил
сключен Договор за потребителски кредит № 40019994417/14.09.2023 г., при
следните параметри: сума на кредита 200,00 лева; срок на кредита 7 месеца;
размер на месечната вноска 31,94 лева; дата на погасяване на вноска по време
на изплащането - 1-во число на месеца; годишен процент на разходите 46,85
%; годишен лихвен процент 40,70 %; лихвен процент на ден 0,11 %; общо
дължима сума 223,55 лева. Ищецът твърди, че ответникът е получил нужните
разяснения, декларирал е, че е запознат с Общите условия, получил е
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр
с Допълнителна преддоговорна информация. Твърди също, че по свободна
1
воля страните са се съгласили да сключат договора за кредит, включващ
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“, при параметри по поискани
изцяло по желанието на длъжника и закупени допълнителни услуги -
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ 80,00 лева; възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ 80,00 лева; размер на вноската по закупена
допълнителна услуга 22,86 лева. Ищецът твърди, че общото задължение по
кредита и по закупена допълнителна услуга е 383,55 лева при общ размер на
месечна вноска по договора 54,80 лева. Посочва, че ответникът дължи
възнаграждение за това, че се е ползвал от първата от пакета услуга -
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за
възможността (опцията) във всеки един момент да поиска извършването на
някоя или на всички останали услуги.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора. Сумата по договора в размер на 197,72 лева била преведена чрез
паричен превод към EasyPay на 14.09.2023 г., като длъжникът избрал да бъде
сключена застраховка със застрахователна стойност 2,28 лева. Посочва, че
ответникът е усвоил предоставената му в заем сума и че не е изпълнил
задължението си по договора, като не е направил нито едно плащане по заема.
Ищецът твърди, че срокът на договора е изтекъл като последната вноска по
погасителен план била на 01.04.2024 г. На 26.06.2024 г. подал заявление за
издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което
било образувано ч.гр.д. № 794/2024 г. по описа на Районен съд - Провадия. С
Разпореждане № 2762/28.06.2024 г. заявлението било отхвърлено за
претендираните в настоящото производство суми за договорна лихва и
възнаграждения за допълнителни услуги. След получени указания, предявява
иска. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноските,
сторени в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа
исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът, редовно призован, не се е явил и не е ангажирал
становище.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено
от фактическа страна:
По делото са приобщени материалите по производството по ч.гр.д. №
794/2024 г. по описана Районен съд – Провадия. От тях се установява, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за
изпълнение № 471/28.06.2024 г. С разпореждане № 2762/28.06.2024 г.
заявлението е отхвърлено за част от претендираните суми. След дадени
указания „Профи кредит България“ ЕООД е представило доказателства за
предявяване на осъдителен иск за отхвърлените вземания.
От писмените доказателства се установява, че страните са сключили
Договор за потребителски кредит № 40019994417/14.09.2023 г., при следните
2
параметри: сума на кредита 200,00 лева; срок на кредита 7 месеца; размер на
месечната вноска 31,94 лева; дата на погасяване на вноска по време на
изплащането - 1-во число на месеца; годишен процент на разходите 46,85 %;
годишен лихвен процент 40,70 %; лихвен процент на ден 0,11 %; общо
дължима сума 223,55 лева. В договора е предвидено, че включва описаните в
него услуги „Фаст“ и „Флекси“ при параметри по поискани изцяло по
желанието на длъжника и закупени допълнителни услуги - възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ 80,00 лева; възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ 80,00 лева. Уговорено е, че размерът на вноската по закупена
допълнителна услуга е 22,86 лева и се дължи заедно с месечната погасителна
вноска по кредита. Така общото задължение по кредита и по закупена
допълнителна услуга е 383,55 лева при общ размер на месечна вноска по
договора 54,80 лева. С подписване на договора ответникът е декларирал, че са
му предоставени Стандартен европейски формуляр, разяснение на
преддоговорната информация и на допълнителните услуги, удостоверил е
съгласието си с Общите условия към договора за кредит и че е получил
екземпляр от тях.
От представената разписка за извършено плащане се установява, че на
14.09.2023 г. от страна на ищеца с посочено основание номера на сключения
между страните договор е наредена към ответника чрез Изипей сумата по
кредита, което обстоятелство не е оспорено от ответника.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът намира следното:
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За успешното и провеждане ищецът
следва да установи при пълно и главно доказване съществуването на валидно
облигационно отношение между него и ответника, предоставянето на
ответника на сумата по договора, дължимост и размер на претендираните
суми.
Процесният договор е сключен между търговско дружество,
предоставящо кредити и физическо лице, поради което попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит. В този случай съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4
от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
3
Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ
разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, по ясен и
разбираем начин, в екземпляр за всяка от страните. Видни са датата и мястото
на сключване, срок, общия размер на кредита и условията за усвояването му,
размер на лихвен процент, съдържа погасителен план с посочени размер,
падеж, основание на всяка вноска.
В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
46,85 %, който формално съответства на императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Посочено е също, че закупените от потребителя допълнителни услуги
са незадължителни като в т. 15 от Общите условия изрично е посочено, че
потребителят избира закупуването им.
Установява се от съдържанието на сключения между страните договор,
че възнаграждението за допълнителните услуги е в размер от над 2/3 от
размера на предоставената сума по кредита. Въпреки че са посочени като
допълнителни, по същество, съгласно описаното в т. 15.1 и .2 от Общите
правила, услугите представляват действия, изцяло свързани с усвояване и
управление на кредита, а не с реално предоставени на потребителя услуги. По
този начин претендираните възнаграждения за тях попадат в определението на
общ разход по кредита.
При размер на предоставената сума от 200,00 лева и възнаграждение за
всяка от допълнителните услуги от по 80,00 лева, се установява, че те не са
включени в посочения ГПР от 46,85 %. Така се постига скрито оскъпяване на
кредита, тъй като разходи, пряко свързани с кредита и представляващи част от
общите разходи, не са посочени в ГПР и по този начин се заобикаля нормата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, което влече недействителност на договора. В този случай
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, поради което
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
4
осъждане на ответника Р. И. П. с ЕГН **********, адрес гр. ******, ул.
„******“ № 5 да заплати на ищцовото дружество сумата от 23,55 лева,
представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски
кредит № 40019994417/14.09.2023 г., дължимо за периода от 01.10.2023 г. до
01.04.2024 г.; сумата от 80,00 лева неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“; сумата от 80,00 лева неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 26.06.2024 г. до изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5