Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 15.11.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
-Левски, ІV състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври
Председател: СТОЙКА
МАНОЛОВА
при участието на секретаря Ваня
Димитрова и прокурора _, като
разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №317 по описа за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Настоящото
производство е образувано по постъпила жалба от Е.В.Ч., ЕГН**********,***,
срещу
наказателно
постановление №19-0293-000822/11.07.2019 г. издадено от началник група към
ОДМВР Плевен РУ Левски.
Жалбоподателят
Е.Ч. твърди в жалбата, наименована „обяснителна записка”, че е инвалид от
юношеска възраст, че има самочувствие за шофьор професионалист и не е имал
никакви провинения. Твърди, че ползва колата само при належащи случаи.
Оспорва да
е спирал на кръстовище. Твърди, че улица Васил Априлов била затворена за ремонт
и към момента работели 3-4 човека. Запитал един от работниците дали ще пречи
ако остави колата за няколко минути пред знаците, а не „вътре”, при което
човекът му отговорил, че им пречи на работата.
В
с.з. жалбоподателят прави искане да бъде отменено наказателното постановление.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище
по същата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното
производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на 19.06.2019 г.
АУАН за това, че на същата дата в 17:10 часа като водач на МПС лек автомобил ***, с описан рег. номер, паркира в зоната на
кръстовище.
Посочена
като нарушена разпоредбата на чл.98,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
Въз основа
на направените в АУАН констатации, административно наказващият орган е издал
наказателното постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50
лв., на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП
И АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия.
В съдебно
заседание са разпитани свидетели.
От
показанията на разпитания актосъставител С. се установява, че изпълнявайки
служебните си задължения в гр. Левски, извършвали обход в града. В централната му
част, край магазин „Абсолют +” забелязали неправилно паркиран лек автомобил на
кръстовище на ул. Васил Априлов и ул. Хан Аспарух. Извършващите ремонт на пътя
работници поискали от служителите на МВР да изместят паркирания автомобил, тъй
като им пречи да си изпълняват задълженията. Тъй като автомобилът е бил
паркиран продължително време, служителите на МВР извършили справка относно
водача на автомобила. Междувременно се появил жалбоподателят, който отишъл до
автомобила си, на когото актосъставителят направил забележка, че е паркирал
неправилно автомобила и пречи на хората да си изпълняват задълженията.
Жалбоподателят се развикал срещу тях, че се заяждат с него, че все на него
искат да пишат актове. Актосъставителят поискал на жалбоподателя документите,
съставил му акт, който жалбоподателят отказал да подпише.
В този
смисъл са и показанията на свидетеля М., от показанията на който се установява,
че автомобилът на жалбоподателя е бил спрян на кръстовище.
Жалбоподателят
е отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписа на свидетеля Д..
Установява се от показанията му, че жалбоподателят е отказал да подпише АУАН.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите С. и М., които са очевидци на нарушението,
извършено от страна на жалбоподателя, както и на Д.. Св. С. и М. са възприели
нарушението, дават добросъвестно показанията си, които са последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраните писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Съдът намира, че от представените по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства се установява по несъмнен и безспорен начин
наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение.
С поведението си жалбоподателят от обективна страна е извършил
вмененото му нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, доколкото е паркирал на
кръстовище - място, на което е забранено паркирането.
Същият като правоспособен водач следва да е запознат с
разпоредбите на ЗДвП и да знае, че на кръстовище е забранено
паркирането,независимо от мотивите, които са го накарали да паркира. Съгласно
разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени
на кръстовище.
Разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда наказание
глоба в размер на 50 лв. за неправилно престояване или паркиране на кръстовище.
Размерът на глобата е фиксиран от закона, като за съда не съществува възможност
да измени същата.
В този смисъл законосъобразно наказващият орган е наложил
наказанието глоба, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено от съда.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не може да бъде
квалифицирано като маловажно съобразно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При проверка на процедурата по констатиране на нарушението и
съставяне на АУАН, както и при издаване на НП съдът не откри съществени
процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
административнонаказателното производство срещу нарушителя и правото му на
защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП се
съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че жалбоподателят на посочените дата и час е извършил нарушението, поради което
и правилно е ангажирана неговата отговорност.
Жалбоподателят заявява пред съда в личното си право на защита,
че актосъставителят С. и св. М. „го дебнат, за да го глобят”. По делото не се
установиха доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя. Същият, за да се
аргументира посочва случай, в който е бил предупреден от служители на
полицията, че ще му бъде наложена глоба за извършено друго нарушение, но за
което нарушение по негови думи не му е бил съставен АУАН, поради което съдът
намира, че тезата на жалбоподателя Ч. е неоснователна и не следва да бъде
кредитирана.
Съдът
приема, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от
горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
На
основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №19-0293-000822/11.07.2019г., издадено от началник група към
ОДМВР Плевен РУ Левски, с което на Е.В.Ч.,
ЕГН**********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание
чл. 183, ал.4 т.8 от ЗДвП, за
нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: