Определение по дело №450/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260328
Дата: 18 март 2021 г.
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20202100900450
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

           

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260328

 

гр. Бургас, 18.03.2021 г.

 

Бургаски окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Съдия: Диляна Йорданова

 

като разгледа т. дело № 450 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Е.М.И., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв. М.П. ***, съдебен адрес ***, с която е предявен иск срещу Е.А.К.,***, за приемане за установено, че в полза на ищцата съществува вземане по ч.гр.д.№359 по описа на РС-Несебър, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за сумата от 27 000 лева, представляваща непогасено задължение, поето по запис на заповед, издаден на 16.09.2016г., ведно със законната лихва начиная 29.05.2020г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 16.09.2016г. е сключила с ответницата писмен договор за заем, като й е предоставила сумата от 86 000лева, която последната следвало да върне в срок до 15.09.2017г. Посочва, че за обезпечение на заемното правоотношение ответницата е издала запис на заповед на същата дата и се е задължила безусловно и без протест да изплати уговорената сума. Поддържа, че ответницата не е изпълнила задължението си да върне цялата заета сума, като не е погасен остатъка от заема в размер на 27 000 лева. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски, в това число извършените разноски в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, която възразява, че производството не следва да се разглежда по реда за търговските спорове. Възразява за недопустимост на предявения иск поради неспазване на срока по чл. 415, ал.4 ГПК за предявяването му. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че приложените в заповедното производство запис на заповед и договор за заем са симулативни. Посочва, че страните никога не са се намирали в договорни правоотношения, като кредитор по оспорения като симулативен договор за заем е съпругът на ищцата Мартин Игнатов и прикрива остатък от задължението й за възнаграждение към Клас билдинг ЕООД по договор за възлагане на строеж на главен изпълнител №001 от 24.07.2013г. По силата на този договор ответницата е възложила на дружеството изпълнението на строеж на обект на сграда в ЗП2, УПИ XIII, кв.22, в ж.к. Черно море в гр. Несебър, като общо дължимата сума е в размер на 169 771,51лв. Твърди, че периодично е изплащала суми на изпълнителя чрез неговия управител, който е съпруг на ищцата, като при всяко плащане той й носел документи, които да подписва. За изплатените суми не й били издавани фактури, тъй като съпругът на ищцата обяснявал, че дружеството е в ревизия и не иска да получава пари по банкови сметки и да издава фактури. Изнася данни, че въпреки, че е възразила, че изработеното по договора за СМР има недостатъци и забележки изцяло е погасила задълженията си по договора за СМР. Съпругът на ищцата Мартин Игнатов  според изложеното в отговора е давал на ответницата да подписва множество документи във връзка с договора за СМР, които тя подписвала безкритично. Посочва, че двамата се познавали и били в много близки отношения, обяснил на К., че иска да получи банков кредит и е необходимо тя да подпише документи, като не я уведомил, че вече не е управител на  Клас билдинг ЕООД. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

По делото е депозирана допълнителна искова молба в срок, с който се оспорва изложеното в отговора. Твърди се, че за получаване на заетата сума е издадена разписка от ответницата на 16.09.2016г., като от същата е безспорно установено, че договорената сума е получена на ответницата на посочената дата, както и, че за обезпечение на паричния заем е издаден процесният запис на заповед на осн. чл. 2, ал.1 от договора за заем. Счита за неоснователно оспорването в отговора, че издадените документи са фиктивни, респективно договора за паричен заем симулативен. Намира, че от от отговора на исковата молба не става ясно каква е твърдяната симулация–абсолютна или относителна. Освен това според ищцата липсва начало на писмено доказване, за да са допустими исканите от ответната страна гласни доказателства за разкриване на симулацията. Не оспорва, че  ответницата е сключила договор за СМР с Клас билдинг ЕООД, представлявано от съпруга на  ищцата Мартин Игнатов, както и, че тя и синът й се намирали в близки отношения с него. Допълва, че именно поради близките им отношения ответницата е поискала паричен заем от семейството на ищцата, с обяснение, че са й нужни за търговска дейност. Посочва, че поради това, че са били в близки семейни отношения и е имала доверие на ответницата й е предоставила заем.

Ответницата се е възползвала от правото на отговор на допълнителната искова молба. Поддържа възраженията си относно реда по който следва да се разглежда производството. Потвърждава, че издадените на 16.09.2016г. договор за заем, разписка и запис на заповед обективират възнаграждение по договора за СМР. Посочва, че към 16.09.2016г. е нямала нужда от парична средства и развивала търговска дейност като ЕТ Болеро-Е.К..

БОС счете възражението на ответната страна за разглеждане на спора по общия исков ред за неоснователно, тъй като претендираното вземане – предмет на спора е възникнало от запис на заповед. Търговски са сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват-чл. 286, ал.2 от ТЗ, съответно записът на заповед е абсолютна търговска сделка на осн. чл. 286, ал.2 вр. чл. 1, ал.1, т.8 от ТЗ.

Предвид това е приложим процесуалният ред на глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“, тъй като вземането е  породено от търговска сделка- чл. 365, т.1 от ГПК и спорът не подлежи на разглеждане по общия ред.

Неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на производство предвид неспазване на срока за предявяване на иска по чл.415, ал.4 от ГПК. Исковата молба е депозирина на 16.11.2020г. в канцеларията на БОС в преклузивния срок. Указанията на НРС за предявяване на иска са връчени на 14.10.2020г. на заявителя, като едномесечният срок изтича на 16.11.2020г., който е първият присъствен ден след 14.11.2020г.

           Предявен е  иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 417, т. 9 ГПК вр. чл. 538, ал.1 от ТЗ.

При предявяване на установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 417, т. 9 ГПК вр. чл. 538, ал.1 от ТЗ е допустимо в исковата молба да се изложат твърдения за факти относно съществуващо каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, като с това не се променя предметът на делото, а разпределението на доказателствената тежест се извършва съгласно т. 17 на ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС.

В производството по иск с предмет вземане по запис на заповед в тежест на кредитора е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно менителнично правоотношение между него и ответника относно претендираната сума. Предвид изричното позоваване на страните на съществуващо каузално правоотношение, по повод на което или във връзка с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и самото каузално правоотношение, като всяка страна доказва фактите, на които основава твърденията си или възраженията си за съществуване или за отричане на вземането. При съществуването на каузално правоотношение всяка страна следва да докаже твърденията си във връзка с него, както и, че записът на заповед е издаден в обезпечение на твърдяното от нея облигационно договорно правоотношение. В тежест на ответницата е да докаже възражението си, че сключеният между страните договор за заем, в чл.2, ал.1 от който е предвидено, че вземането на заемодателя за връщане на  заемната сума е обезпечено със запис на заповед, е относително симулативен и прикрива уговорка за заплащане на дължимо от ответницата възнаграждение по договора за СМР. В тежест на ищцата е да докаже изпълнението на задълженията си по договора за заем. В тежест на ответницата е докаже връщането на заетата сума, а в случай, че бъде разкрита твърдяната от нея симулация, че е изпълнила задълженията си по договора за СМР.

По делото липсват обстоятелства, ненуждаещи се от доказване или признания на факти и права.

Представените от страните писмени доказателства с исковата молба са допустими и относими към правния спор, поради което следва да бъдат допуснати. Искането на ищцата в исковата молба за допускане на двама свидетели за доказване предаване на заетата сума, както и задължаване на ответницата да върне същата, така както е формулирано, е недопустимо на осн. чл.164, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК и следва да бъде оставено без уважение. Свидетелите биха били допустими за установяване на обстоятелствата, при които е съставен договора за заем, записа на заповед и издадена разписката. Съдът намира, че по делото следва да бъде допуснати исканите двама свидетели на ответницата за установяване на обстоятелства във връзка с проведената среща между страните на 16.09.2016г. и отношенията им, при съобразяване на забраната за разкриване на симулация със свидетелски показания предвид липсата на ангажирани доказателства за начало на писмено доказателство. По делото не следва да бъде допусната исканата с допълнителния отговор съдебно-счетоводна експертиза, която съдът счете за неотносима към предмета на делото и ненужна за изясняването му от фактическа страна.

Предвид гореизложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

УКАЗВА на ответницата в срок първото съдебно заседание  да уточни изрично по делото, доколкото е формулирала изричен петитум с отговора на исковата молба за прогласяване нищожността на записа на заповед и договора за заем като симулативни, предявявали ли изрични искове в тази връзка или желае съдът да се произнесе по въведената нищожност само в мотивите на съдебното си решение.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира обстоятелствата, които ще установява с исканите двама свидетели.

ПРИЛАГА ч.гр.д. №359 по описа на РС-Несебър за 2020г.

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства при двустранната размяна на книжа.

ДОПУСКА двама свидетели на ответницата за първото съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за назначаване на съдебно-икономическа експертиза.

СЪОБЩАВА  на страните проекта си за доклад на делото.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 21.05.2021г. от 9,20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищцата с препис от допълнителния отговор.

                                           

 

                                      СЪДИЯ: