Решение по дело №92/2019 на Районен съд - Първомай

 

№ 56

 

град Първомай, 31.12.2019 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 92 по описа на Съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0325-001169 / 19.03.2019 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Н.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания:

§  глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки;

§  глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

Н.А.И. чрез процесуалния си представител адвокат М.Р.Н. от Адвокатска колегия - Пазарджик иска отмяна на Наказателното постановление по съображения, изложени в Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – Районно управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по Жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, но не по изложените в нея съображения.

 

От фактическа страна:

От 08:00 часа до 20:00 часа на 30.12.2018 година актосъставителят Я.Г.Д. (младши автоконтрольор при РУ на МВР - Първомай) и колегата му А.А.П. (полицай по охрана на обществения ред) са дежурен автопатрул и в изпълнение на задълженията си по контрол на безопасността на движението са на установъчен пункт на улица „Александър Стамболийски” до търговско дружество „Витал” в град Първомай, област Пловдив. Двамата са униформени със светлоотразителни жилетки, а служебният им автомобил – с отличителни знаци на Полицията.

Към 10:30 часа на инкриминираната дата органите на реда спират за проверка лек автомобил „Форд Транзит” с ДК № *** и установяват, че водач е Н.А.И..

След изписване в служебния таблет на номера на автомобила не излизат данни за него и чрез дежурния в оперативната част на РУ на МВР - Първомай проверяващите констатират, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация за това, че след сключване на договор за покупко-продажба обстоятелството не е заявено в съответното звено на МВР от новия собственик, за да се издаде на негово име регистрационно свидетелство на форда, както и че Н.А.И. има наложена и неплатена в срока на доброволно изпълнение глоба с фиш.

За констатираните нарушения на място в негово присъствието му е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия АА № 102608), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

По разпореждане на основание чл. 107, ал. 2, предложение 2. от НПК от въззиваемата стана са представени разпечатки от информационната система на МВР, видно от които с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите № 2603 от 21.09.2018 година на Нотариус рег. № 131 с район на действие Районен съд - Пловдив лек автомобил „Форд Транзит” с ДК № *** е прехвърлен в собственост от Г.М.Р. на М.А.М., като в съответствие с чл. 144, ал. 4 от Закона за движението по пътищата нотариусът уведомява по електронен път Министерството на вътрешните работи (сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция - Пловдив) за извършената сделка и поради неизпълнение на задължението М.А.М.да регистрира на свое име моторното превозно средство в двумесечен срок от придобиването му, в 10:58 часа на 22.11.2018 година регистрацията на лек автомобил „Форд Транзит” с ДК № *** е прекратена служебно.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

 

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно се сочи нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, чието изречение първо към инкриминираната дата визира: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а е безспорно е, че на 30.12.2018 година Н.А.И. шофира автомобила на Методи Александров Младенов, чиято регистрация, заради липса на нова такава от приобретателя в двумесечен срок от придобиването, на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата е служебно прекратена, считано от 10:58 часа 22.11.2018 година.

За нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата се отчита, че жалбоподателят не е собственик на процесния форд, но го управлява на инкриминираната дата по отворен за обществено ползване път, а задължението за допускане на пътя само на регистрирани моторни превозни средства е за водачите им. Като субект на правото Н.А.И. е длъжен да познава законите в страната и в частност (като правоспособен водач) – разпоредбите на Закона за движението по пътищата, вменяващ задължение управляваните моторни превозни средства да са с надлежна регистрация, както и че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство (чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата).

Към 30.12.2018 година Н.А.И. може и да не е предвиждал обществено опасните последици от деянието си на просто извършване, които настъпват със самото управление на нерегистрирания лек автомобил, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, а по аргумент от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, каквито не са настоящите.

С оглед на горното са несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за несъставомерност на деянието от субективна страна.

Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на санкционната норма от Закона за движението по пътищата – чл. 175, ал. 3, предложение 1, чийто текст визира: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В съответствие с текстовете на чл. 27 от ЗАНН наказанието е в определените от законодателя граници при отчитане на относимите за отговорността на нарушителя обстоятелства – видно от представената по делото Справка за нарушител / водач, на Н.А.И. до момента е ангажирана административнонаказателната отговорност с шестнадесет влезли в сила наказателни постановления и четири фиша за четиридесет и две нарушения на правилата за движение по пътищата и правилно наказанията лишаване от право и глоба са определени в максималните граници.

Настоящата инстанция не следва да се произнася относно отбелязването в Наказателното постановление за отнемане на 10 контролни точки в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, тъй като, съгласно чл. 157 от Закона за движението по пътищата, контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност.

И Актът, и Наказателното постановление в тази част са конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

Не стои така въпросът с другото вменено в отговорност нарушение на Н.А.И. – по чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, за което му е наложена глоба основание чл. 185 от Закона.

В Наказателното постановление е цитиран текстът на нарушената законова разпоредба, но към действащата в момента редакция, която е в сила от 21.01.2017 година, и по този начин е нарушен императивът на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за приложение на нормативния акт, в сила по време на извършване на административното нарушение, а изменението на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата не е „по-благоприятна за нарушителя”, за да бъде приложена тя на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Същевременно при описание на обстоятелствата по извършване на това нарушение е посочено единствено, че наложената глоба с фиш (цитирани са номерът и датата на издаване) не е заплатена в определения срок. Но липсват данни за връчване на фиша, а оттам – за влизането му в сила, за да се изчисли изискуемият по закон едномесечен срок за доброволно изпълнение, от изтичането на който да се прави извод дали жалбоподателят е субект на отговорност за нарушение по чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

Горното е съществено процесуално нарушение на правилата по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, и се явява предпоставка за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно в тази част.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,

 

РЕШИ:

 

Потвърждава Наказателно постановление № 18-0325-001169 / 19.03.2019 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, в частта, в която на Н.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки.

Отменя Наказателно постановление № 18-0325-001169 / 19.03.2019 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, в частта, в която на Н.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Районен съдия:                             (п)               

СЗ