РЕШЕНИЕ  

 

       №       75                      13.06.2019 г.            град  Пазарджик

 

 

В        И  М  Е  Т  О       Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    четиринадесети май  две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

секретар:В Н

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №134 по описа за   2018  година

 

 Предявените главни искове са с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.258 и чл.266 от ЗЗД,във вр. с чл.288 от ТЗ  и искове по чл.86 от ЗЗД.

 

Депозирана е искова молба  от „РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН“    ЕАД, с    ЕИК *********  гр.София, бул.„д-р Петър Дертлиев“ №129, представлявано от И.Х.М. ***,  с ЕИК ********* гр. Белово, ул. „Орфей“ № 4А, представлявана от кмета К.В., в която ищецът твърди, че община Белово била възложител по сключени с него договори за възлагане изпълнението на СМР на обект в кв.Малко Белово, община Белово, както следва:договор №4340 от 26.09.2007год. с предмет „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. Малко Белово, гр. Белово, община Белово" и договор №777 от 11.02.2008год. с предмет СМР „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. Малко Белово, гр.Белово община Белово". Твърди се, че първият от договорите бил сключен след проведен открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка, а вторият след проведено договаряне с покана, като преди започване на строителството се установило, че в така предаденият от община Белово проект „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа кв.Малко Белово, гр. Белово, община Белово" не били предвидени сградните водопроводни отклонения /СВО/, нямало проект за временна организация на движението /ВОД/, както и други пропуски и не би могло да бъде изпълнено строителството.В тази връзка се провели няколко срещи с представители на строителя, инвеститора, проектанта, надзора и др. заинтересовани лица, на които се взели решения да се изготви проект за организация на движението при прокопаването на главен път, да се даде проектантско решение относно начин на изпълнение на сградни отклонения, както и да се изготви допълнителна количествена сметка към проекта за пропуснатите количества и видове СМР. Тези пропуски на проектанта поставили ищеца като изпълнител в невъзможност да продължи работата по обекта, поради което обекта бил спрян до отстраняването им.Твърди се още, че  във връзка с изложеното, община Белово провела процедура за възлагане на малка обществена поръчка чрез договаряне с покана, в резултат на което между ищцовото дружество и общината-ответник бил сключен вторият договор №777/11.02.2008год. със същия предмет като наименование, но включващ пропуснатите количества и видове СМР. Изпълнението на двата договора било едновременно, тъй като изпълнението без първият било безпредметно без изграждането на сградните водопроводни отклонения /СВО/ към имотите. Сочи се,че договор №4340 от 26.09.2007год. с предмет „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.Малко Белово, гр. Белово, община Белово" бил сключен, след проведен открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка,като обема на строително монтажните работи бил определен в количествено-стойностна сметка  /приложение № 1/.

 Посочва се, че цената на договорените за изпълнение работи по Приложение №1 била съгласно ценовото предложение на ищеца и възлизала на сума в размер на 1 558 245.50 лева без ДДС или 1 869 894.60 лв., с ДДС.Строителният надзор на строежа бил извършван от ЕТ "Б.Б.",с ЕИК *********, като за строежа имало издадено разрешение за строеж №30/25.09.2007год.,както и на  29.10.2007год.   бил   подписан  протокол  за  откриване   на строителната площадка /обр. 2а/.Поради неблагоприятни климатични условия, както и установено несъответствие между парцеларно-устройствения план и проектни водопроводни трасета в отделни участъци на 19.12.2007 год. между участниците в строителството се подписал и акт за установяване състоянието на строеж при спиране на строителството /обр.10/. Сочи се също така, че на 19.02.2008год. между същите участници се подписал  акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7 ал.3 т.10 други случаи /обр.11/.На 15.05.2008 година поради изчерпване на отпуснатите финансови средства за обекта, между участниците в строителството се подписал акт за установяване състоянието на строеж при спиране на строителството /обр.10/, а на 29.09.2008год. поради частично осигуряване на средства обекта пак бил пуснат с Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7, ал.3, т.10 други случаи /обр.11/.

 Сочи се, че съгласно условията на подписания между страните договор №4340 от 24.09.2007 год., ищцовото дружество изпълнило строителството по договора без забележки и съобразно заложените в договорите срокове за изпълнение.Това обстоятелство било видно от съставените между страните протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи /протокол/ обр.19, както следва:За Протокол №1/19.12.2007год. на стойност 21 993,92лв. и Протокол №2/19.12.2007год. на стойност 29 130,55лв. - била съставена и подписана Сметка обр.22, като дължимата сума по тях с ДДС възлизала на 61 349.37лв., за която сума била издадена и фактура №**********/01.02.2008год, като същата била изплатена на 14.02.2008год.

Твърди се, че Протокол №3/25.03.2008год. на стойност 65 323,31 лв., който поради аритметична грешка бил коригиран на 57 966,71лв., но разликата от 7 356,60 се приспадала от Протокол №11 и за сумата било издадено кредитно известие по фактура №**********/26.02.2010 год. към фактура **********/29.01.2010 година.

За този протокол между страните била съставена и подписана сметка обр.22, като дължимата сума с ДДС възлизала на 78 387,97лв., за която сума била издадена и фактура №**********/27.03.2008год. Фактурата била  изплатена на 03.04.2008год,

За Протокол №4/15.05.2008год. на стойност 112 673,72лв. в Сметка обр. 22 към този протокол било отразено, че от дължимата се сума се приспада 112 378,72 лева, което било част от преведеното на 20.02.2008год. авансово плащане за обекта в размер на 133 246 лв. без ДДС. За остатъка от 354,40 лв. била издадена и подписана фактура №**********/13.08.2008год. Фактурата била изплатена на ищцовото дружество на 20.08.2008год.

За Протокол №5/12.11.2008год. на стойност 82 906,01лв. и Протокол №6/12.11.2008год. на стойност 52 277,27лв.,както и Протокол №7/20.11.2008год. на стойност 91 125,83лв. -  била съставена и подписана Сметка обр.22, като дължимата сума по тях сума с ДДС    възлизала    на   271 570,93лв.,    за    която    сума    била   издадена    и фактура №**********/27.11.2008год. Фактурата била  платена на 01.12.2008год.

За Протокол №8/02.12.2008год. на стойност 240 381,33лв. и Протокол №10/02.12.2008год. на стойност 231 083,41лв. – за двата  била съставена и подписана Сметка обр.22, като дължимата сума по тях с ДДС възлизала на 565 757,69лв. Тъй като сумата за плащане по тази Сметка обр.22 към момента на подписването й била непосилна за заплащане от общината, по искане на ищеца за Протокол 10/02.12.2008год. се съставила и подписала отделна Сметка обр.22 на стойност 277 300,09лв., за която сума се издала фактура №**********/19.12.2008год, като  същата им била платена на 20.12.2008год.

За Протокол №9/02.12.2008год. на стойност 111 567,83лв. - била съставена и подписана Сметка обр.22, като дължимата сума с ДДС възлизала на 133 881,40лв., за която сума била издадена и фактура №**********/22.12.2008год, която фактура била платена на 23.12.2008год.

За Протокол №11/11.12.2008год. на стойност 28 192,84лв. По-късно от сумата на протокола били приспаднати 7 356,60лв., за които било пуснато и кредитно известие **********/26.02.2010год. към фактура 1000003б79/29.01.2010год.

Твърди се, че за Протокол 8 и 11 била издадена фактура**********/29.01.2010год. на стойност 322 289лв., която стойност била сбора от стойността на двата протокола без приспадане на 7 356,60лв., а за тях се издало горецитираното кредитно известие. По тази фактура нямало извършвани плащания, но от нея следвало да се приспадне сумата по кредитното известие в размер на 8827,92лв. с ДДС и оставал непогасен остатък  от 313 461,08лв.

Сочи се, че издадените фактури били включени в съответните дневници за продажбите за определени периоди и били подадени и съответно приети справки декларации по ДДС.

Ищецът сочи, че в Раздел II, т.5 от договора било предвидено, че разплащането на изпълнените количества и видове работи за изграждане на обекта по т.1.1 на този договор се извършвали срещу двустранно подписани за изпълнените СМР /акт обр.19/, на база на проверени от възложителя количества на работите и договорените цени и издадени данъчни фактури за пълната стойност на действително изпълнените работи.В сключеният между страните договор нямало определен срок за заплащане на приетата работа,а  на 19.01.2015 год.  ищцовото дружество връчило на община Белово покана за доброволно плащане на задълженията към тях, а именно главница в размер на 313 461,08 лв. с ДДС, като определили на общината подходящ срок за плащане до 30.04.2015 год. Поканата била връчена чрез куриерска фирма Спиди, видно от обратна разписка и община Белово трябвало да заплати на ищеца  извършената и приета без забележки работа най-късно в срок до 30.04.2015год.

  Твърди се, че в посоченият срок не била заплатена дори и част от извършената и приета работа, поради което съгласно чл.84 изр.3 от ЗЗД Възложителят  изпаднал в забава на 01.05.2015год. и дължал на ищеца обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума. Съгласно чл.366 от ГПК била приложена  справка изчисление за дължимата законна лихва.

Ищецът твърди,че към датата на подаване на исковата молба  община Белово имала задължение по договор №4340/26.09.2007год. по Фактура **********/29.01.2010 год. в размер на 313 461,08лв.

 Изложени са доводи,че посоченото в т.3 от Раздел II,където било предвидено, че плащането по договора ще се извършва след осигуряване на външно финансиране, не трябвало да се тълкува, че изпълнителят по договора няма да получи възнаграждение за извършената работа. Клаузата би трябвало да се тълкува единствено като пожелателна относно средствата, с които общината ще заплати дължимото възнаграждение, без да освобождава длъжника от задължението за плащане.Ако същата клауза се тълкувала в смисъл, че изпълнителят ще получи плащане, само ако общината осигури външно финансиране, то неговото възнаграждение щяло да бъде поставено изключително във властта на другата страна и трето лице, което би противоречало на добрите нрави. Тогава следвало да се приеме, че община Белово е включила в договор за обществена поръчка клауза, съгласно която тя би могла изобщо да не плаща уговореното възнаграждение.Този договор се сключвал при условията на ЗОП без право на свободно договаряне и включването в него на подобна клауза, даваща възможност да не се плати уговореното възнаграждение в какъвто и да било разумен срок, водело до краен резултат, несъвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.Сочи се съдебна практика: /решение №38 от 27.04.2009г. на Окръжен съд - Разград по гр.д. №64/2009 г. и решение №46 от 01.11.2011 г. на Окръжен съд - Хасково по т. д. №56/2011г., потвърдено с решение №57 от 20.02.2012 год. на Апелативен съд - гр.Пловдив, по т.д.№ 1420/2011 год./. Твърди се,че при втория вариант на тълкуване тази клауза би била нищожна на основание чл.26 ал.1, предложение 3 от ЗЗД, и се моли съдът инцидентно да прогласи нейната нищожност.Същите твърдения и отправено искане има и по отношение на договор №777/11.02.2008 година,да се прогласи нищожността на тази норма.

 Сочи се също, че съобразно договора,комисия включваща представители на възложителя-община Белово, представители на проектантите, строителя и дружеството, упражняващо строителен надзор на обекта, приела и констатирала, че извършеното строителство било съгласно одобрените инвестиционни проекти,съставен бил и констативен акт за установяване годността за частично приемане на обекта /Акт обр.15/.

Изложени са и обстоятелства по отношение на втория сключен между страните договор №777 от 11.02.2008год. с предмет СМР „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.Малко Белово, гр. Белово, община Белово" за който обема на строително монтажните работи бил определен в количествено-стойностна сметка - Приложение №1, а цената на договорените за изпълнение работи по приложение №1 била съгласно ценовото предложение на ищеца и възлизала на сума в размер на 444 153,39лв. без ДДС или 532 984,07 лв. с ДДС.По този договор на 20.02.2008 год. на ищцовото дружество било преведено авансово плащане в размер на 133 246 лв. без ДДС или 159 895,20лв. с ДДС, за което била издадена фактура №**********/12.02.2008год.Авансовото плащане било приспадано и по двата договора за обекта, което било отразено в Сметки обр. 22 и Протоколи, както следва:112 378,72 лв. без ДДС в Сметка обр. 22 към Протокол 4/15.05.2008год. по Договор №4340/26.09.2007год.;

Сумата от 11 273,56 лв. без ДДС в Сметка обр.22 към Протокол 1/29.02.2008год., Протокол 2/11.03.2008год. и Протокол 3/25.03.2008год. по Договор №777/11.02.2008год. - 9 594,05 лв. без ДДС в Сметка обр.22 към    Отново се излагат същите доводи, както по първия договор № 4340/26.09.2007 година.Сочи се съдебна практика.

Твърди се,че към датата на подаване на исковата молба в съда, община Белово имала задължение по Договор №777/11.02.2008год. към ищцовото дружество по Фактура №*********/29.01.2010год., на стойност 43 457,22лв.,както и че ответната община Белово трябвало да заплати извършената и приета без забележки работа най-късно в срок до 30.04.2015год.,поради неплащане изпаднали в забава считано от 01.05.2015год. и съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД дължали на ищеца обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума. Приложена е по делото справка изчисление за дължимата законна лихва, съгласно чл.366 от ГПК.

Във връзка с изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответникът Община Белово да заплати на ищцовото дружество, следните суми:главница в размер на 313 461.08лв. лева с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение по договор за възлагане на малка обществена поръчка №4340/29.09.2007год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.Малко Белово гр. Белово, община Белово, сумата от 93 133.73 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото от общината възнаграждение, считано  от 01.05.2015 год. (датата, на която длъжникът е изпадал в забава съгласно връчената му на 19.01.2015 год. покана за доброволно плащане) до 3.04.2018 год.,главница - 43 457.22 лева с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение по договор за възлагане на малка обществена поръчка №777/11.02.2008 год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. Малко Белово, гр.Белово, община Белово", както и мораторна лихва -                 12911.75 лева, представляващи обезщетение за забава  за периода от 01.05.2015 год. до 03.04.2018 год.,както и законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба -13.04.2018г. до окончателното изплащане.

Претендират направените по делото разноски по исковете относно договор №4340/26.09.2007 год., възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 11 123 лв. съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и по договор № 777/ 11.02.2008 год., в размер на 2 750  лева.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника община Белово чрез адв.С.Б. с който оспорват изцяло, както по основание така и по размер предявените обективно съединени искове. Претенциите на ищеца били неоснователни и молят да бъдат оставени без уважение.Всичко което било извършено от изпълнителя по договорите било прието по съответния уговорен в тях ред от възложителя и заплатено.

Оспорват посоченото правно основание за заплащане на сумата от 313 461.08 лева по договор № 4340/26.09.2007 година,като твърдят,че не било налице висящо задължение на Община Белово по соченото правоотношение и всичко дължимо по процесния договор било  заплатено. Оспорват също така твърдението на ищеца, че съгласно договорите били изпълнили задълженията си, като описаните в протокол №8/02.12.2008г. и протокол №11/11.12.2008 г. строително монтажни работи били извършени, приети без възражения от възложителя и, че по същите се дължало плащане. Твърдят, че не дължат плащане по представената фактура № 3679/29.01.2010 г. на стойност от 322 289.00 лева, а съгласно исковата претенция сума в размер на 313 461.08 лева. Инвеститорът община Белово не бил подписал акт обр.22. Оспорват изцяло твърдението в исковата молба, че сметка обр.22 за протокол №8 и №10 по договор № 4330/26.09.2007 г. е подписана от представител на Община Белово. Към исковата молба нямало представена подписана сметка обр.22, т.е. не било налице основание за издаване на фактура, съответно плащане на сума по протоколи № 8 и № 11.

Оспорват твърдението на ищеца, че на 19.01.2015г. им е била връчена покана за доброволно плащане на задълженията в размер на 313 461.08 лева с ДДС и бил даден срок за плащане до 30.04.2015 г. В деловодството на община Белово не била получавана подобна покана.

Оспорват също така и начина по който ищецът е определил началния момент за възникване на задължение за плащане на процесиите 2 броя фактури.Твърди се, че след като по договор липсва определен срок за плащане на извършеното плащане, то  трябвало да се извърши след отправена покана. Тъй като се касаело за търговска сделка за неуредените в договора въпроси следвало да намерят приложение правилата за търговските сделки в ТЗ. Съгласно чл.303а  ал.3 от ТЗ, ако не бил уговорен срок за плащане, паричното задължение трябвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура.Сочи се,че  фактура №3679/29.01.2010г. (макар и неправомерно издадена) била получена в Община Белово през месец февруари 2010 година. Следователно срокът за плащане на тази фактура бил изтекъл в средата на месец март 2010 година.

По отношение на представеното с исковата молба писмо изх.№ ДФ-349/13.02.2014г. подписано от гл.счетоводител на община Белово, заявяват че не са били запознати със съдържанието му и  кмета не бил давал съгласие за изготвянето и изпращането му.

В тази връзка  се прави изрично възражение, че не приемат за основателна и дължима претенцията по процесните две фактури, както и, че не приемат и се противопоставят срещу евентуално извършени от страна на настоящи и/или бивши служители на Община Белово изявления и/или потвърждения за наличие на задължения на същата към ищеца по фактура №3679/29.10.2010 г. и по фактура №3680/29.01.2010 г.. Сочи се,че възражението се прави и във връзка с възможността предоставена в чл.301 от ТЗ и заявяват,че не приемат съдържанието на писмо изх.№ ДФ-349/13.02.2014 г. подписано от гл.счетоводител на Община Белово. Сочи се, че от съдържанието на писмото не се установявала идентичност и потвърждение за дължимостта на суми по фактура № 3679/29.01.2010 г.

 В условията на алтернативност се прави възражение за недължимост, поради изтекла погасителна давност за заплащане на сума в размер на               313 461.08 лева, съгласно исковата претенция, а съгласно фактура № 3679/29.01.2010 г. в размер на 322 289 лева.Заявяват, че дори да се приеме, че е налице основание за заплащане на претенцията по първият от исковете, то ответната община Белово не дължала плащане на сумата от 313 461.08 лева, поради изтекла погасителна давност.От подписване на договора 4340/26.09.2007 г.  до предявяване на иска били изминали повече от 10 години,а от съставянето на протокол №8 и протокол №11 над 9 години. От издаването на фактура № 3679/29.01.2010 г. и осчетоводяването и били изтекли повече от пет години. Тъй като за сумата по тази фактура била изтекла погасителна давност, същата била отписана като задължение в счетоводните регистри.

Сочи се,че сделката е търговска, съгласно правилата на 303а, ал.3 от ТЗ и срокът за изпълнение на парично задължение не можел да бъде по-дълъг от 14 дни от датата на получаване на фактурата. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички задължения за които законът не предвижда друг срок. През този срок ищецът не е извършил правни действия с които да потърси съдебна защита за претенцията си.

Същите са мотивите на ответника относно искът за законни лихви в размер на 93 133.73 лева. Този иск бил неоснователен, алтернативно недължим, поради изтекла погасителна давност на главната искова претенция. По отношение на този иск също прави възражение че е  погасен по давност.

По отношение на договор № 777/11.02.2008 г. се претендира главница в размер на 43 457.22 лева и 12 911.75 лева законни лихви върху тази сума. Оспорва се посоченото правно основание за заплащане на сумата от 43 457.22 лева, както и че не били налице висящи задължения на Община Белово по соченото правоотношение. Община Белово била заплатила всичко което било дължимо по процесния договор.Оспорва се твърдението на ищеца, че съгласно договор 777/17.12.2008 г. е изпълнил задълженията си, като описаните в протокол № 8/02.12.2008 г. и строително монтажни работи не били извършени  и не били приети без възражения от възложителя и, че по същите се дължи плащане. Твърди се,   че   не   се   дължи   плащане   по   представената   фактура № 3680/29.01.2010 г. на стойност от 43 457.22 лева, а Община Белово в качеството си на инвеститор не е подписвала акт обр.22. Относно протокол № 8 нямало подписана сметка обр.22, т.е. не било налице основание за издаване на фактура, съответно плащане на сума.

Направени са същите оспорвания и възражения,както по първия договор,за реално неизпълнение, недължимост на сумата, липса на подписани документи и реално получена покана,както  и възражение за изтекла погасителна давност.

Молят съда да постановите решение, с което да отхвърли и четирите обективно съединени искови претенции срещу ответната община Белово, поради неоснователност на същите, алтернативно да приеме, че не се дължи плащане, поради изтекла погасителна давност за всеки от исковете.

Претендират  направените в производството по делото разноски.

В допълнителната искова молба ищцовото дружество “Райкомерс Конструкшън“ ЕАД поясняват и допълват първоначалната и представят нови доказателства и  правят следните уточнения:

По възраженията на ответника се сочи, че двата протокола 8/02.12.2008 год.  и протокол 11/11.12.2008 год. били подписани без забележки от страна на О К - представител на инвеститора община Белово. Сочи се, че К. подписвала на основание заповед         № 427/15.10.2008 год. на кмета на община Белово, с която било определено същата да осъществява инвеститорски контрол на обекта, да подписва всички необходими документи, свързани с отчитане на изпълнението и подлежащите на заплащане видове СМР. Сочи се, че сметка обр.22 не била уредена от действащото законодателство и съставянето или несъставянето й нямало правен ефект,а представлявала частен документ със свободно съдържание, който се съставял по желание на страните в строителството с цел да се установи за удобство общият сбор на множеството позиции от актовете за вида, количеството и стойността на отделните СМР (актове обр.19). В договора между страните съставянето на подобен документ не било условие нито за издаването на фактура, нито за дължимост на плащането по договора, а съгласно раздел II, точка 5 от двата договора общината се била задължила да извърши плащане след: подписването на двустранни протоколи за изпълнени СМР /акт обр.19/ и издадена фактура.Твърди се, че и двете условия за плащане по договорите били налице и община Белово дължала плащане.

Ищецът сочи,че разпоредбата на чл.303а от ТЗ, била приета през 2013 год., и нямала обратно действие. /Съгласно чл.14 ал.1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба.Няма изрична разпоредба, която да преурежда изискуемостта на вземания по фактури, връчени и приети преди влизане в сила на цитирания чл.303а от ТЗ/.

Пояснява се, че поканата за доброволно плащане на задълженията на община Белово била връчена на служителя на община Белово - Н К, чрез куриерска фирма Спиди, съгласно обратна разписка 1-000 6 015 689 264 5-071 002 872 19 17 от куриер 918012.

Сочи се още по възраженията на ответника,че писмо изх.№ ФД-349 / 13.02.2014 год. било изготвено и подписано от главния счетоводител на общината. Твърдят, че това бил документ, подписан от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Писмото било изготвено и изпратено във връзка с годишна инвентаризация на разчетите на община Белово, което означавало, че това задължение на общината било отразено и в годишните финансови отчети на общината, подписани от кмета на същата, който знаел за възникналите задължения на общината по процесните договори и не се е противопоставял за заплащането им. Установявало се от писмо изх.№ ЕХП-134 от 18.02.2013 год. на община Белово, с което канел изпълнителят на работна среща относно поискания от общината безлихвен заем за разплащане на задълженията по договорите,  писмо изх.№ БМ-77 от 04.04.2013 год. на община Белово, с което отново бил поканен изпълнителят да представи документи относно поискания от общината безлихвен заем за разплащане на задълженията по процесиите договори, писмо изх.№ ЕХП-1394 от 01.11.2013 год. на община Белово, с което канел
изпълнителят да представи допълнителни документи относно поискания от общината безлихвен заем за разплащане на задълженията по процесните договори.

Сочи се още:писмо изх.№МВО-121509 от 05.03.2013 год. на Министерство на околната среда и водите, Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда(ПУДООС), от което било  видно, че община Белово е входирала две заявления за отпускане на безлихвен заем за разплащане на задълженията по процесните договори и план за финансово оздравяване на община Белово за периода 2017-2019 год. - публично достъпен на сайта на общината./В този план на страница 4, в т.8 като съществуващо задължение на общината било посочено: Обект „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.Малко Белово, гр. Белово, община Белово " - неразплатен от 2008 год. в размер на 382 300, 79 лева.

По делото е постъпил  допълнителен отговор към допълнителната искова молба с вх. №8359/03.10.2018г. от ответникът Община Белово в който заявяват, че поддържат  отговора на исковата молба и направените в него възражения, оспорвания и доказателствените искания и  считат предявените искове за погасени по давност.

Моли се  да бъде задължено ищцовото дружество да представи оригиналите на писмените доказателства, представени с допълнителната искова молба, а именно: Заповед №427/15.10.2018 г. на кмета на община Белово,Писмо изх. № ЕХП-134/18.02.2013 г. на община Белово;Писмо изх. № БМ -77/04.04.2013 г. на община Белово;Писмо изх. № ЕХП-1394/01.11.2013 г. на община Белово;Писмо изх. № МБО-121509/05.03.2013 г. на Министерство на околната среда и водите, ПУДООС.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

Не се спори между страните,а и се установява от представените доказателства, че община Белово като възложител по сключени с ищеца „РАЙКОМЕРС  КОНСТРУКШЪН“ ЕАД, договори за възлагане изпълнението на СМР на обект в кв.Малко Белово, община Белово, както следва:договор №4340 от 26.09.2007год. с предмет „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. Малко Белово, гр. Белово, община Белово" и договор №777 от 11.02.2008год. с предмет СМР „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. Малко Белово, гр.Белово община Белово". Установява се, че първият от договорите бил сключен след проведен открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка, а вторият след проведено договаряне с покана, като преди започване на строителството страните констатирали, че в така представеният от община Белово проект „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа кв.Малко Белово, гр. Белово, община Белово" не били предвидени сградните водопроводни отклонения /СВО/, нямало проект за временна организация на движението /ВОД/. Цената на изпълнение по първия договор № 4340 е била в размер на 1 869 894, 60 лв. като страните са уговорили, че е за цялостно извършване на съответния вид работа, включително разходи за труд, механизация, енергия, складиране и други подобни, както и непредвидените разходи и печалба на изпълнителя-ищец. В т. 3 от Раздел 2 „Цени и плащания“ страните са уговорили, че плащането по този договор ще се извърши след осигуряване на външно финансиране, а в т. 5 е договорено, че разплащането на изпълнените количества и видове работи за изграждане на обекта, съобразно този договор, се извършва срещу двустранно подписани протоколи за изпълнени СМР /акт-образец 19/ на база на проверени от възложителя количества на работите и договорените цени, и издадена данъчна фактура за пълната стойност на действително изпълнените работи. В същата т. 5 страните са договорили, че установени от представителя на възложителя некачествено изпълнени работи не се заплащат на изпълнителя. Актуването на изпълнените видове работи се извършва всеки месец, но не по-късно от 3-то число на отчетния месец. В т. III.2 страните са уговорили, че приемането и изпълнението на строителните работи става съобразно Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, обнародвана в ДВ бр. 72/31.08.2003 г. и съответните изменения и допълнения, които може да настъпят до завършване на обекта. Срокът на изпълнение на договора на описаните СМР е 130 календарни дни, съгласно линеен календарен график – Приложение № 2 към така подписания договор.

Представени са Приложение № 1 и Приложение № 2 към договора, съответните сметки, цялата документация, както и издадени фактури през 2008 г.

Представена е по делото фактура № **********/29.01.2010 г., с която ищецът претендира съгласно Договор № 4340/26.09.2007 г. и протоколи № 8 и № 11 ответникът община Белово да му заплати обща стойност 322 289, 50 лв. с ДДС.

Издадена е втора фактура от 26.02.2010 г. във връзка с процесния договор, с която ищецът „Райкомерс Конструкшън“ АД е намалил стойността на договора с минус 8 827, 92 лв.

         По втория договор № 777/11.02.2008 г. страните са уговорили извършването на допълнителни СМР на обект „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. Малко Белово, гр.Белово община Белово" в съответствие с издадените строителни книжа, количествено стойностни сметки, явяващи се Приложение № 1, като обемът на тези СМР е определен именно в количество-стойностните сметки, които представляват Приложение № 1 към договора. Установява се, че страните са уговорили обща цена с ДДС по договора в размер на 532 984,07 лв. Отново по аналогия на първия договор цената включва извършване на съответния вид работа, вложените материали, извършени работи и разходи за труд, механизация, енергия, складиране и други подобни, както непредвидените разходи и печалба за изпълнителя. В Раздел II – „Цени и плащания“ в т. 3 страните са уговорили, че плащането по този договор ще се извърши след осигуряване на външно финансиране и отпускане на средства от държавния бюджет на Р България и Европейските структурни фондове, за финансовата 2007 г. – 2013 г. и съгласно Споразумение № 74 за условията и реда за предоставяне на предварително финансиране по проекта. В т. 5 е уговорено, че разплащането на изпълнените количества и видове работи ще се извършва срещу двустранно подписани протоколи за изпълнение на СМР /акт-образец 19/ на база на проверени от възложителя количества на работите и договорените цени, и издадена данъчна фактура за пълната стойност на действително изпълнените работи. Срокът за изпълнение на този договор страните са уговорили на 70 календарни дни, с който се удължава срокът на договора от 26.09.2007 г. за основните видове СМР работи. Представени са количествено-стойностни сметки и двустранно подписани протоколи.

         По делото е представена покана за доброволно плащане, изпратена от ищеца на 19.01.2015 г. и получена от служител на община Белово Н К на 19.01.2015 г. От тази покана е видно, че ищецът е заявил пред ответника Община Белово, че въпреки точното изпълнение съобразно възложеното и към настоящия момент не им е изплатена изцяло сумата. Посочени са двете фактури, като се претендира сумата от 261 217,57 лв. главница за извършени СМР и 52 243,51 лв. ДДС. Ищецът е заявил в това писмо, предвид разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Р България, както и разпоредбите на Закона за общинските бюджети, при изготвянето на Бюджет 2015 г. от Община Белово да заложат необходимите средства за заплащане на тези дължими суми, като дават срок на ответника Община Белово до 30.04.2015 г., за да заплатят посочените суми. Въпреки направеното оспорване от ответника Община Белово се установи, че Н К към 19.01.2015 г. има сключен трудов договор с Община Белово и е изпълнявала длъжностите „организатор дейност“ и „специалист“. Според представената й длъжностна характеристика по делото същата е можела да получи този вид кореспонденция или отправената покана.  По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че в счетоводните регистри на ищцовото дружество е налице запис, по който задълженията на Община Белово възлизали общо на 356 918,30 лв. по процесните два договора. Данъчните фактури № *********/29.01.2010 г. и № *********/29.01.2010 г. са били включени в дневника за продажби по ЗДДС месец януари 2010 г. и съответно начисления с тях ДДС е участвал в разчетите по формиране на дължимия ДДС за периода. От заключението на вещото лице се установява, че справката-декларация и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС са подадени в НАП с протокол за приемане № 2900-09-25-429/15.02.2010 г. Вещото лице Т. е извършило проверка и в счетоводните регистри на община Белово, от заключението се установява, че процесните фактури № *********/29.01.2010 г. и № *********/29.01.2010 г., както и кредитното известие № **********/26.02.2010 г. към фактура № *********/29.01.2010 г. са били отразени по счетоводна сметка № 401 – „Доставчици“ със счетоводен запис от 26.02.2010 г.

         От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, се установява, че с мемориален ордер № 18/31.07.2017 г. е направена счетоводна операция за отписване на задълженията на Община Белово към „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД в размер на 356 918,30 лв. с основание – изтекъл давностен срок. От експертизата се установява още, че към момента в счетоводните регистри на Община Белово не съществува задължение към ищеца „Райкомерс Конструкшънс“ ЕАД по процесните договори, и двата с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. Малко Белово, гр.Белово община Белово".

         По делото е прието писмо изх.№ОХП-134/18.02.2013 година,с което община Белово е поканила представител на ищцовото дружество да се яви на 25.02.2013 година в 14.оо часа за провеждане на работна среща,във връзка с входирано от община Белово заявление за отпускане на безлихвен заем в ПУДООС,за приключване на обекта и разплащане на дължимите задължения по изпълнената работа в обект „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в кв.Малко Белово“.

Представено е и второ писмо от 4.04.2013 година от община Белово до ищеца и ЕТ „Б.Б.“,от което се установява,че уведомяват страните,да изготвят сравнителна таблица по отделните КСС.

         По делото е разпитан свидетелят Б.С., който е работил в ищцовото дружество по време на изпълнение на договорите. Установява, че е бил технически ръководител на цитирания обект, както и че проектантът бил направил пропуск, като в проекта не бил предвидил пясъчна подложка под тръбите, която се явявала задължителна и не бил предвидил сградните водопроводни отклонения към парцелите на къщите. Всичко това довело до подписване на втория договор, в който са включени тези водопроводни отклонения и обемът на пясъка, необходим за полагането на тръбите. Договорите били два, но касаели едно и също изпълнение, поради което се изпълнявали едновременно. Установява, че актовете-образец № 19 били подписани от О.К.със заповед на кмета като инвеститорски контрол. Установява също, че не бил налице подписан протокол-образец 15 за частично приемане на обекта, тъй като останали 4 неизпълнени клона и поради изчерпване на финансирането обектът бил спрян. Свидетелят сочи още, че имало много пропуски в проекта както по отношение на трасето, което минавало край Горски фонд, така и по отношение на частни парцели и въпреки това дейностите били изпълнени.

         По делото е разпитан свидетелят Б.Н.Б., който за този период е бил определен за строителен надзор. При предявяване на свидетеля на протоколи № 8 и № 11 от месец декември 2008 г. свидетелят установява, че ако дейностите са описани това означавало, че за тях имало надлежно оформен образец 12 за скрити работи. Същият установява в съдебно заседание, че тези СМР-та, които са описани са извършени. Акт-образец 15 бил подписан от всички участници в строителния процес, а именно от Община Белово е бил подписан от инж. М, О К и проектант С.

         По делото е разпитана свидетелката Н К Т – главен счетоводител на Община Белово. Същата установява, че е била главен счетоводител в периода 2007 г. – 2008 г. и знае за подписаните договори с ищеца „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД. Установява, че когато се подписал първият договор средствата били осигурени от МРРБ, а след това били от Предприятието за управление на дейности по околната среда. Средствата били в рамките на финансиране от тези институции. Установява още, че сумите, които са успели да осигурят като целеви средствата, защото от бюджета на общината не било възможно, срещу представените актове и фактури са заплатили. Сочи, че няма отклонени никакви средства към друго място. Свидетелката установява, че имало неразплатени фактури, но след като минал давностният срок през юли 2017 г., много повече от 5 години, ги отписали от счетоводството. Установява, че през това време от 2010 г. до юли 2017 г. не е узнавала по никакъв начин за предявяване на претенции от страна на фирмата да им бъдат заплатени фактурите, като е присъствала на среща с представител на ищцовото дружество в София, но тези две фактури не са били коментирали, а са разговаряли единствено за договора за канализация в с. Аканджиево. Установява също така, че голяма грешка правели изпълнителите, тъй като след завършване на дейностите се подписвал акт през 2008 г., както било в настоящия случай, а фактурата била издадена едва през 2010 г., именно това била и една от причините Фонд „Земеделие“ да откаже плащането по една от сумите с мотивите, че не може да се извършва СМР през 2008 г., а фактурите да се осчетоводяват през 2010 г. – значително след срока по договора.

         По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че извършените СМР по КСС по договор № 4340/26.09.2008 г. по протокол № 11 са в размер на 21 838.34 лв., а по протокол № 8 – 233 356.48 лв. без ДДС. От заключителната част се установява още, че по договор № 777/11.02.2008 г. стойността на изпълненото е в размер на 32 640.33 лв. отново без ДДС. Вещото лице е дало своето заключение и подробна справка за извършените дейности по таблици.

         При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Съдът приема, че предявените главни искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.258 и чл.266 от ЗЗД.

По главните искове.

Не се спори от страните,а и се установява,че са извършени дейности от ищеца по сключените два договора.

Относно изправността на страните по договора: Съобразно разпоредбата на чл.264 ал.1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, а съобразно чл.266 ал.1 ЗЗД, същият следва да заплати възнаграждението за приетата работа.

В случая спорното между страните е дължи ли се в настоящият момент плащане по издадените фактури № *********/29.01.2010 г. и № *********/29.01.2010 г.,представляващи част от цената по двата договора с предмет „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. Малко Белово, гр. Белово, община Белово".

На първо място съдът счита,че следва да се занимае с възраженията на ответника.

Възражението за изтекла погасителна давност.

По заявено възражение за давност съдът не се произнася служебно - чл.120 ЗЗД, поради което това възражение е от категорията на процесуалните права, които се преклудират, ако не са упражнени в срока по чл.370 ГПК. Разпоредбата на чл.367, ал.2 ГПК определя реквизитите на писмения отговор на ответника, както и изисква изчерпване на възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. В този смисъл, правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба.Повдигнатото възражение е допустимо направено в срока по чл.367 от ГПК и основателно.

Вземането за възнаграждение за изработката става изискуемо с приемане на работата от възложителя, а в случая  страните и в двата договора са договорили,че разплащането на изпълнените количества и видове работи за изграждане на обекта, се извършва срещу двустранно подписани протоколи за изпълнени СМР /акт-образец 19/ на база на проверени от възложителя количества на работите и договорените цени, и издадена данъчна фактура.И двете фактури са от 29.01.2010 година,

   По силата на чл.110 от ЗЗД  всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок.Този срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо в случая - 29.01.2010 година, респ. давността е изтекла на 29.01.2015 година. В чл.115 от ЗЗД са уредени изчерпателно случаите на спиране на давността,като в настоящият казус не е налице нито една от хипотезите. В чл.116 от ЗЗД са уредени и случаите на прекъсване на давността,когато се заличава  времето, изтекло до настъпване на основанието за това, а те са – 1.с признаване на вземането от длъжника,2.с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и 3. С предприемане на действия за принудително изпълнение.Ищецът претендира,че ответника община Белово е признала вземането/хипотеза на чл.116 б.“а“ от ЗЗД/, но в нито едно от писмата разменени между страните,които са представени и приети като доказателства,не се установява община Белово да е признала съществуването на вземането,така както е посочено по двете фактури.     

  Според трайната съдебна практика, признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора.Цитираното по горе писмо БМ-77/04.04.2013 година 4.04.2013 година от община Белово до ищеца,от което се установява,че уведомяват страните,да изготвят сравнителна таблица по отделните КСС,във връзка с входирано заявление от общината  в ПУДООС за осигуряване на допълнителни средства,дори да приемем,че е прекъснало давността от 4.04.2013 година,/съобразно нормата на чл.117 от ЗЗД – от прекъсване на давността започва да тече нова давност/  до датата на депозиране на исковата молба - 13.04.2018 година е изтекъл нов 5-годишен срок в който главните вземания са погасени.

 Заявените от ищеца претенции  за заплащане на обезщетение за забава върху двете главници,също следва да се отхвърлят по аргумент от чл.119 ЗЗД.

С погасяването на главното вземане се погасяват и всички произтичащи от него допълнителни вземания.

    При тези изводи на съда,следва исковете да се отхвърлят като неоснователни.

На ответника съобр. чл.78 ал.3 от ГПК,се дължат разноски,които съобр. списъка по чл.80 от ГПК,са в размер на 16 150 лева от които 16 000 лева адв.възнаграждение и 150 лева- депозит на вещо лице.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН“    ЕАД, с    ЕИК *********  гр.София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ №129, представлявано от И.Х.М. ***,  с ЕИК ********* гр. Белово, ул. „Орфей“ № 4А, представлявана от кмета К.В.,по реда на чл.258 и чл.266 от ЗЗД,във вр. с чл.288 от ТЗ  и искове по чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъдена ОБЩИНА БЕЛОВО да заплати на „РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН“ ЕАД, следните суми: главница в размер на 313 461.08лв. лева с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение по договор за възлагане на малка обществена поръчка №4340/29.09.2007год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.Малко Белово гр. Белово, община Белово, сумата от 93 133.73 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото от общината възнаграждение, считано  от 01.05.2015 год. (датата, на която длъжникът е изпадал в забава съгласно връчената му на 19.01.2015 год. покана за доброволно плащане) до 3.04.2018 год.,главница - 43 457.22 лева с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение по договор за възлагане на малка обществена поръчка №777/11.02.2008 год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. Малко Белово, гр.Белово, община Белово", както и мораторна лихва -                 12 911.75 лева, представляващи обезщетение за забава  за периода от 01.05.2015 год. до 03.04.2018 год.,както и законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба -13.04.2018г. до окончателното изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

            ОСЪЖДА „РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН“    ЕАД, с    ЕИК *********  гр.София, бул.„д-р Петър Дертлиев“ №129, представлявано от И.Х.М. – изп. директор, да заплати на Община Белово,  с ЕИК *********, представлявана от кмета К.В.,разноски в размер на 16 150 лева.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: