М О Т И В И по НОХД № 3091/2017 г. по описа на ПлРС;
Обвинението е против подсъдимия Д.И.С.
*** за извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК за
това, че:
05.11.2016 г. в гр. Плевен причинил на Н.И. *** телесна повреда, изразяваща
се в счупване на долна челюст, което довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето за срок около 3-4 месеца.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявен от
пострадалия Н.И.Г. граждански иск срещу подсъдимия Д.И.С. за сумата от 5000
лева /пет хиляди/
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието
05.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски по делото.
По делото е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от Н.И.Г.
граждански иск срещу подсъдимия Д.И.С. за сумата от 130.00 /сто и тридесет/
лева като на Н.И.Г. е конституиран като граждански ищец с повереник адв. В.М..
Представителят на Районна прокуратура – гр. Плевен поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, счита обвинението за напълно доказано от обективна и
субективна страна, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Пробация“ като изтъква младата му възраст и доброто процесуално поведение.
Счита, че предявения граждански иск е основателен и законосъобразен в размера,
в който е предявен и следва да се уважи изцяло.
Процесуалният представител на гр. ищец адв. М. счита, че наказанието
предложено от представителя на Районна прокуратура – Плевен е напълно
справедливо, като моли предявения граждански иск да бъде уважен изцяло, тъй
като размерът му е абсолютно основателен и законосъобразен.
Подсъдимият Д.И.С. се явява лично и с адв.
П.И. *** и категорично заявява, че е запознат със съкратеното съдебно следствие и дава съгласие то да бъде проведено при
условията на чл. 370 и следващите от НПК. Подсъдимият признава вината си, запознат
е с чл. 371 от НПК, че самопризнанията,
направени на предварителното производство ще се ползват при постановяване на
присъдата, както и останалия доказателствен материал по досъдебно производство
№ Д-862/2017 г. по описа на Районна
прокуратура – гр. Плевен.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени
доказателства, събрани на досъдебното
производство и направеното самопризнание
на подсъдимия в хода на съдебното следствие,
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт, които са
следните:
Подсъдимият
Д.И.С. ***. Познавал се и поддържал
приятелски отношения със св. ***. На 05.11.2016 г., вечерта, подсъдиимят Д.С.
се срещнал със св. ***. По време на разговора между
двамата, се обадил по телефона
бащата на св. *** – св.
*** ***. Св. *** *** работел като
таксиметров шофьор във фирма за
таксиметрови услуги.
Св. *** ***
се оплакал на сина си
св. ***, че
св. Н.Г. (негов колега в същата фирма за таксиметрови
услуги) системно му се заканва
с физическа саморазправа като същия ден
е имало друг подобен инцидент. Подсъдимият
Д.С. и св. *** афектирани от думите на св.
*** *** решили да
се саморазправят със св. Н.Г.. Св. Н.Г. бил спрян
на стоянка за таксиметрови автомобили, находяща се пред Медицински
университет в гр. Плевен. Около 21.00 ч. подсъдимият Д.С. и св. *** пристигнали на
стоянката с лек автомобил „БМВ“, управляван от св. ***. Приближили се
до автомобила, управляван от св.
Н.Г.. Св. *** започнал да
се кара на
висок тон със св. Н.Г.. Св. Н.Г. тръгнал да
подсъдимият Д.С. му нанесъл силен
юмручен удар в областта на долната
челюст. Св. Г. извадил дървен кол от багажника
на подсъдимия С., но в този момент
се намесил св. ***– служител
на 01 РУ – Плевен, който преустановил инцидента между лицата. От нанесения му удар
от страна на подсъдимия С., св. Н.Г. получил
силна болка в областта на челюстта.
След няколко дни посетил
лечебно заведение, където било констатирано
счупване на челюстта. На св. Г. била поставена шина за срок
от 30 дни.
На
28.03.2017 г. св. Н.Г. ***, която станала
повод за образуване на настоящото
наказателно производство.
Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.И.Г., ***, ***
******, ***, ***и ***дадени на предварителното производство и приети и от
подсъдимия като доказателствен материал по делото. Съдът изцяло цени посочените доказателства, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи
се. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин в
логична последователност фактите от
значение за делото, които очертават възприетата
от съда фактическа
обстановка.
Съдът кредитира заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е видно,
че на свидетеля
Н.Г. е причинено счупване на долна челюст,
в ляво (отчупване на левия ставен
израстък), което е довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето – средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.2 от НК.
В подкрепа на така изложената фактическа обстановка в обвинителния акт са прочетени и
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по досъдебно
производство № Д-862/2017 г. по описа на
Районна прокуратура - гр. Плевен, както и
На досъдебното производство подсъдимият Д.И.С. се признава за виновен.
От така приетата от страните за установена фактическа обстановка се установява,
че с деянието си подсъдимият Д.И.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, като на 05.11.2016 г. в гр. Плевен причинил на Н.И. *** телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, което довело до затрудняване
на дъвченето и говоренето за срок около 3-4 месеца.
От обективна страна са всички признаци на посочения престъпен състав.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал елементите от обективна страна на основния и квалифициран
състав и неизбежното настъпване на обществено опасните последици на неговото
противоправно деяние, което именно е целял.
Причина
за извършване на деянието е ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитане
неприкосновеността на личността.
Смекчаващо вината обстоятелство е
направеното самопризнание.
Отегчаващо отговорността обстоятелство
са предишните осъждания на подсъдимия С. за престъпления от общ характер, които
не са оказали необходимото превъзпитателно и превантивно въздействие.
При определяне на наказанието на
подсъдимия Д.И.С. съдът взе предвид, че за извършеното престъпление
по текста на 129, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до шест години.
В настоящия случай съдебният състав като съобрази определящите
отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за извършеното от него престъпление следва да се определи при
условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, имайки предвид младата му
възраст, доброто процесуално поведение и съдействието му за разкриване на
обективната истина, а именно ПРОБАЦИЯ” при следните пробационни мерки:
Чл. 42а, ал.2, т.1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА - с
периодичност два пъти седмично;
Чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ЕДНА ГОДИНА;
Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало поправително -
възпиращо и предупредително-възпитателно на подсъдимия.
По делото са предявени граждански искове с правно основание чл. 52 и чл. 45
от ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 05.11.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата и граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на
130 лева.
Съдът счита, че с оглед на събраните по
делото писмени доказателства в едно с медицинската документация, касаеща
лечението на пострадалия Г., както и с оглед на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, че предявеният граждански иск за неимуществени
вреди е доказан по своето основание. По делото се установи, че пострадалият в
продължение на продължителен период от време 3-4 месеца е бил със затруднено
дъвчене и говорене в следствие на счупване на долната челюст. Това състояние е
довело до пълен дискомфорт в неговото душевно състояние и страдания. Очевидно
е, че инцидентът е нанесъл тежка травма на пострадалия. Налице
са условията за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия. Извършено е
деяние, което е противоправно, виновно, в резултат на него са настъпили
неимуществени вреди и е наличие причинно
следствена връзка между деянието и резултата, поради което гражданският иск
следва да бъде уважен, но не в цялост, а
само за 1500 лева, като за разликата до 5000
лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
Съдът счита, че с оглед представената писмена документация, касаеща
лечението на пострадалия Г. предявеният граждански иск за сумата от 130.00
лева, представляващ обезщетение за причинените имуществени вреди се явява
доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С. следва да заплати на гр.
ищец Н.Г. сумата от 500.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С.
следва да заплати в полза на ОД на МВР - Плевен направените разноски в размер
на 84.64 лева, както да заплати в полза на РС – Плевен държавна такса съобразно
уважения размер на гражданския иск в размер на 60.00 лева
Съдът счита, че по този начин биха се постигнали целите на закона визирани
в чл. 36 от НК.
С оглед гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: