№ 34
гр. Бургас , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Търговско дело №
20202100900307 по описа за 2020 година
Делото е образувано по исковата молба на „УниКредит Булбанк“АД със седалище и
адрес на управление – гр.София , ЕИК ********* против АТ. П. К. от гр.Бургас и КР. Н. К.
от гр.Варна с правно основание чл.422 от ГПК. Ищецът сочи , че има сключен договор за
банков револвиращ кредит от 12.05.2015 г. съобразно който на заемател“Кедър Лес-
ка“ЕООД и солидарни длъжници – двамата ответници е предоставена сумата от 17 000
лева, която впоследствие с анекс №1 от 07.03.2016 г. е увеличена на 40 000 лв. Съгласно
договора заемателите са се задължили да погасяват редовните лихви на 20-то число на
месеца , а главницата да бъде издължена с крайна дата на погасяване – 11.05.2018 г.
Впоследствие са подписани още анекси като с анекс №4 от 28.05.2018 г. е договорен нов
краен срок за погасяване на дълга – 21.05.2019 г. Кредитополучателите не са погасили
вноските си за лихви и главница съобразно анекса още от м. юни 2018 г. Поради
неизпълненето на основание чл.17.1 от договора кредитът е обявен за предсрочно изискуем
считано от 23.01.2019 г. Солидарно задължените лица са уведомени с уведомления
съответно връчени на 08.04.2019 г., на 29.03.2019 г., а кредитополучателят – „Кедър Лес-
ка“ЕООД, представлявано от А.К. – на 12.02.2019 г. Поради неизпълнението е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение , по което е образувано ч.гр.д.№3288/2019 г.
на РС – Бургас като са издадени съответно заповед и изпълнителен лист , въз основа на
който е образувано изп.д.№335 от 2019 г. на ЧСИ Д.Николов. С разпореждане от 07.07.2020
г. на основание чл.415 от ГПК на „УниКредит Булбанк“АД е указано , че следва да предяви
иск за установяване на вземането. Поради това за ищеца е налице правния интерес от
завеждане на иска по чл.422 от ГПК като се моли съда да се установи вземането на
„УниКредит Булбанк“АД спрямо А.К. и К.К. като солидарно задължени лица по договор за
банков револвиращ кредит от 12.05.2015 г. и четирите броя анекси към него в размер на 39
1
089.99 лв. , от които 34500 лв. – главница и 4589.99 лв. – лихви ведно съсзаконова лихва от
23.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението ведно с направените разноски.
Моли се за присъждане на разноските в заповедното производство.Прилагат се писмени
доказателства по опис в осем пункта. Моли се за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, задачите към която са формулирани в три пункта в исковата молба.
Претенцията се поддържа пред съда чрез процесуален представител – адвокат. Моли се за
уважаване на иска.
Постъпил е писмен отговор на исковата молба / ОИМ / от страна на ответниците АТ.
П. К. от гр.Бургас и КР. Н. К. от гр.Варна. Предявените искове се оспорват по основание и
размер, оспорват се като недопустими и неоснователни.На първо място се оспорва
твърдението на ищеца „Уни Кредит Булбанк“АД , че кредита от 40 000 лв. бил отпуснат
изцяло и единствено на „Кедър Лес – ка“ЕООД и двамата ответници в качеството им на
солидарни длъжници. Кредита е бил отпуснат само на търговското дружество , а двамата
ответници са поръчителствали , за да бъде отпуснат заема.Съдът в заповедното
производство ги е приел за съдлъжници , но това не отговаря на действителното
фактическо положение. В тази връзка се прави възражение за нищожност на клаузите от
Договора за банков кредит от 12.05.2015 г. и допълнителните анекси към него които
постановяват , че ответниците са съдлъжници , респ. солидарни длъжници като
нищожността е поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона , поради
накърняване на добрите нрави , както и поради невъзможен предмет , както и поради липса
на съгласие от тяхна страна , порди липса на предписаната от закона форма , както и порад
илипса на основание както поради привидност на тези договорни клаузи – прикриващи
договореност за поръчителство. Моли се за разглеждане на тези възражения и прогласяване
на нищожността на клаузите от договора , които постановяват , че ответниците са
подписвали като длъжници, респ. – съдлъжници. При условие , че не се уважи това
възражение на нито едно основание , то се прави възражение за унищожаемост на същите
клаузи поради грешка на основание чл.27 от ЗЗД както и поради крайна нужда по чл.27 от
ЗЗД във вр с чл.28 от ЗЗД и чл.33 от ЗЗД. Претенциите се оспорват и по размер , тъй като не
кореспондират с изплащанията , които ищецът е правил по договора и допълнителните
анекси.Оспорва се твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита. Според
страната към момента на подаване на искане за заповед за изпълнение – 23.04.2019 г. и се
прави възражение , че предсрочна изискуемост на вземането не е настъпила. Твърди се , че
кредита не е предсрочно изискуем като на основание чл.193 от ГПК се оспорва истинността
на всички представени от ищеца с исковата молба уведомления от 12.02.2019 г., от
11.03.2019 г. и др. – всички за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и на
приложените към тях разписки за връчени книжа. Прави се искане във връзка с направеното
оспорване ищецът на основание чл.183 от ГПК да ги представи в оригинал. Оспорват се
твърденията , че тези уведомления са достигнали до ответниците и се твърди , че тези
уведомления не са достигнали до ответниците. Освен това – в тези уведомления не се
съдържа информация – каква е погасената част от кредита и какъв е остатъка по кредита ,
2
какви са и колко закъснелите вноски, от кога е забавата. Страната се позовава на практиката
на ВКС – Определение №656 от 14.072016 по т.д.№2609/2015 г. на ВКС, І т.о. – в насока , че
уведомлението трябва да е ясно и недвусмислено, следва да се съдържа достатъчно
информация и за самото вземане – дължимия размер на кредита , главница , лихва ,
непогасен остатък и т.н. Заявява се на следващо място , че на основание чл.147 от ЗЗД
отговорността на ответниците в качеството им на поръчители е отпаднала. Забавата в
плащанията по кредита е настъпила още на 20.06.2018 г. – първата погасителна вноска е
следвало да се плати на тази дата съгласно подписания погасителен план. А съгласно чл.147
от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение ако кредиторът
е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В процесния случай иска срещу
длъжника е предявен на 23.04.2019 г. с подаването на заявление по заповедното
производство – т.е. – иска е предявен осем месеца след падежа на главното задължение ,
което изключва отговорността на ответниците като поръчители. Отделно от това се засяга и
защитата , която ответниците получават по Закона за защита на потребителите , тъй като те
попадат в обхвата на понятието „потребител“ по §13 т.1 от ДР на ЗЗП. В случая е налице
нищожност на клаузи по чл.143 от ЗЗП като – ксключени във вреда на потребителя; такива ,
които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца – доставчик на услугата/ кредитор/ и
потребителя. В процесния случай всички клаузи на общите условия към договора са
уговорени във вреда на потребителя , тъй като банката си е запазила правото да увеличава
едностранно и неограничен брой пъти лихвения процент по кредита, методиката за това
увеличение е неясна, необосновано може да се налагат лихви за забава за изпълнението и да
се обявява предсрочната изискуемост. Изразява се становището , че са налице всички
хипотези по чл.143 т.18 от ЗЗП: - от името на ответниците процесуалният представител
заявява , че те не са разбирали икономическите последици от промяната в лихвените нива
поради това , че при сключването на договора не са били разяснени. В практиката на ВКС
по чл.290 от ГПК са разяснени механизмите , по които кредитните институции могат
законосъобразно да увеличават дължимата лихва и относно обхвата на изключенията на
чл.144 ал.2 т.2 и ал.4, т.1 от ЗЗП. Промяна на първоначално уговорената лихва е допустима
съгласно чл.58 ал.1 т.1 от ЗКИ и при спазване условията на чл.144 ал.3 и 4 от ЗЗП, не само
ако в договора или в общите уславия са ясно посочени обстоятелствата , при чието
настъпван може да бъде изменена лихвата. Уговорка за увеличаване на първоначалната
лихва е допустима при наличието на следните условия: 1. Обстоятелствата, при чието
настъпване тя може да бъде променена, трябва да са изрично уговорени в договора или в
общите условия;2. Тези обстоятелства следва да са обективни – да не зависят от волята на
кредитора; 3.методиката за промяна да е подробно описана в договора или в ОУ като е
посочена изчислителната процедура / формула/. А в процесния случай базовия лихвен
процент включва субективни величини , определяни произволно от банката , в договора
няма разписана методология, която да определя автоматично – без субективна преценка
тежестта на всеки отделен компонент. По този начин е налице увеличаване на лихвата въз
основа на неравноправни клаузи, реализиране на печалба в полза на банката в ущърб на
3
кредитополучателя без това да има основанието си в икономическа пазарна причина или
правно основание.Чл.2 ал.1 от ЗКИ повелява банката да извършва дейността по отпускане
на кредити за своя сметка и на свой риск. Банката обаче е прехвърлила изцяло риска по
договора като е променила условията без съгласието на кредитополучателя, нарушавайки
правилата за добросъвестност и добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД. Обосновава
се нищожността на въпросните клаузи от договора , ОУ и анексите , които позволяват на
банката да променя лихвения процент , а оттам и да увеличава задълженията на
кредитополучателя. Оспорват се като нищожни на основание разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. разпоредбите на договора за кредит, анексите към него
и ОУ към договора , които постановяват , че ответниците са подписали договора като
длъжници , солидарни длъжници и съдлъжници както и на клаузите, въз основа на които
едностранно е увеличен лихвения процент по кредита. По този начин всичко , което е
получено от банката като месечни вноски въз основа на тези нищожни клаузи е недължимо
получено и следва да бъде върнато на основание чл.55 от ЗЗД – общо сума в размер на 20
000 лв. При положение , че съдът счете исковата претенция на банката за основателна , то
представителят на ответниците прави възражение за прихващане на насрещните вземания
със сумата от 20 000 лв. , представляваща разликата за целия период на кредита – между
предварително уговорените с договора и реално платените или срещу какъвто и да е уважен
размер на исковите претенции. Страната прави искане за поставяне на допълнителни
задачи към ССчЕ - формулирани в ОИМ на стр.9 в четири пункта. Като се оспорва
истинността на представените от ищеца всички писмени доказателства на основание
чл.193 от ГПК се прави искане за представяне в оригинал на основание чл.183 от ГПК на
същите, в случай че ищецът ще се ползва от тях страната прави искане за откриване на
производство по оспорване като съответно се разпредели доказателствената тежест. Моли се
за отхвърляне на исковата претенция, при положение, че се счете за основателна – да се
уважат възраженията за прихващане с насрещното вземане в размер на 20 000 лв. –
недължимо платена. Претендират се разноски. Становището се поддържа пред съда чрез
назначения на страната особен процесуален представител – адвокат.Претендира се
отхвърляне на иска като преди провеждане на последното по делото съдебно заседание се
представя становище в писмена форма в т.ч. и по съществото на спора.Моли се за
изплащане на възнаграждението за особения представител.
Депозирана е допълнителна искова молба / Д И М / от страна на „УниКредит
Булбанк“АД с вх.№50/19.01.2021 г. Ищецът потвърждава , че претендира вземането си към
ответниците в качеството им на солидарни длъжници.Договорът за кредит и анексите към
него не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност или унищожаемост както се
твърди от страна на ответника.Не е налице противоречие на клаузите на договора с
разпоредбите на ЗЗП, транспониращи клаузите на Директива 93/13ЕИО. В случая
ответниците не са действали като физически лица , а в кръга на търговската си
професионална дейност. Ответниците не могат да претендират да имат качеството на
„потребители“ по смисъла на легалната дефиниция на §13 от ДР на ЗЗП, защото макар и да
4
са физически лица, те ползват финансовата услуга , която е предназначена за извършване на
търговска дейност от търговските дружества , които те представляват. Ответниците не са
сключвали обезпечителни договори за поръчителство , а са солидарни длъжници по
смисъла на чл.121 от ЗЗД. Те не са поръчители по смисъла на чл.138 и сл. от ЗЗД. С
подписването на договора за кредит ответниците са се задължили като солидарни длъжници
, а не като поръчители. Предвидения в чл.147 ал.1 от ЗЗД преклузивен срок ограничава
отговорността на поръчителя във времето , но в настоящия случай не е налице обезпечаване
на главното задължение с поръчителство , а е налице солидарно задължение на няколко
лица. По-нататък в ДИМ се обосновава предсрочната изискуемост на цялото вземане на
кредитора – същата е надлежно обявена чрез прилагане на законовата фикция на чл.47 и
чл.50 от ГПК. По оспорените стойности на дължимите лихви страната сочи , че размера на
начисляваните лихви по кредита не се е увеличавал , а е намалявал. Приложените
стойности на дължими лихви са съобразно договорените между страните, за установяване на
което страната ведно с исковата молба е приложила и лихвен лист за целия период.
Материалното изявление за прихващане от името на ответниците се оспорва като
недействително – тъй като следва да бъде направено от носителя на материалното право , а в
случая се прави от особен представител, който не е оправомощен с материални права, а
процесуалното възражение се оспорва като недопустимо. За да извършат прихващане
ответниците следва да имат изискуемо и ликвидно вземане срещу ищеца , а в случая
процесуалният представител на ответниците не представя такова вземане. Страната заявява ,
че ще се ползва от всички представени писмени доказателства , които са оспорени от
процесуалния представител на ответниците. Прави се изявление за представяне на
писмените доказателства в оригинал.
В законоустановения срок от страна на ответниците А.К. и К.К. е постъпил отговор на
допълнителната искова молба / О Д И М / на основание чл.373 от ГПК. Исковете се оспорват
отново като неоснователни по основание и размер , а така също и като недопустими.
Поддържат се възраженията за нищожност на клаузи от договора / вкл.ОУ/ и анексите.
Според процесуалните представители на ответниците те се ползват със защитата по ЗЗП, тъй
като са физически лица и не могат да се отъждествяват с дружеството – юридическо лице
„Кедър Лес-ка“ЕООД. Оспорват се като неоснователни твърденията , че ответниците не
били поръчители. В тази връзка се явява основателно и възражението за изтекъл
преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД – ответниците не отговарят за никаква част от
дължимото по процесния договор за кредит. На следващо място – оспорва се предсрочната
изискуемост на кредита: - договорните предпоставки за настъпила и осъществена
предсрочна изискуемост не са налице и не са настъпили, тъй като ответниците не са
получавали уведомления. Претендира се представянето в оригинал на всички писмени
доказателства. Моли се да бъде открито производство по оспорване на същите на основание
чл.193 от ГПК като се разпредели доказателствената тежест между страните. Оспорват се
като неверни и неоснователни твърденията на ищеца за дължимост и правилно изчисление
на дължимите лихви. Твърди се , че всички претендирани лихви от ищеца са изчислени на
5
база едностранно повишение на лихвения процент по кредита. В тази връзка всички клаузи
, които дават възможност на банката едностранно да изменя лихвения процент се оспорват
като неравноправни и нищожни и се претендира всичко получено от банката като месечни
вноски на основание неравноправни клаузи следва да бъдат върнати от банката. В тази
насока е направено и материално правно изявление за прихващане, а така също и
процесуално възражение за прихващане. В тази насока са неоснователни възраженията,
направени от ищеца във връзка с прихващанията. Според страната не е нужно насрещното
вземане да е установено по основание и размер / т.е. – да е безспорно/, защото то ще бъде
установено като дължимо и изискуемо със силата на присъдено нещо на съдебното решение.
Прави се материално изявление за прихващане , както и процесуално възражение за
прихващане на насрещните вземания на ответниците с паричната сума от 20 000 лв.,
представляваща разликата за целия период на кредита до настоящия момент между
предварително уговорените и реално заплатените / недължимо/ месечни вноски срещу
какъвто и да е уважен размер на исковите претенции. Отново се иска да бъдат представени
всички документи и писмени доказателства в оригинал от страна на ищеца по чл.183 от
ГПК. Моли се да се открие производство по оспорване на същите и да се разпредели
доказателствената тежест. Моли се за отхвърляне на исковите претенции. Претендира се
присъждане на разноските в т.ч. и адвокатския хонорар. Възразява се против постановяване
на неприсъствено решение при положение , че ответниците не се явят в съдебно заседание
като не се противопоставят делото да се разгледа в тяхно отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема
за установено следното:
Между ищцовата „УниКредит Булбанк“АД – София и ответниците е бил сключен
Договор за револвиращ банков кредит от 12.05.2015 г. съгласно който банката е
предоставила на „Кедър Лес-ка“ЕООД револвиращ кредит първоначално в размер на 17 000
лв. и при солидарни длъжници А.К. и К.К.. Впоследствие с анекс №1 от 07.03.2016 г.
размера на кредита е бил увеличен на 40 000 лв. Съгласно договора длъжникът се е
задължил да погасява редовните лихви на 20-то число на месеца, а главницата да бъде
издължена при крайна дата 11.05.2018 г. С анекс №1 размера на кредита е бил увеличен
като са се запазили крайната дата на погасяване. С анекс №2 от 29.05.2017 г. и следващите
анекси – 3 и 4 е променен крайния срок на издължаване на кредита – съгласно погасителен
план, съответно – краен срок за погасяване на дълга – 21.05.2019 г. Кредитополучателите не
са погасявали задълженията си за лихви и главница по погасителния план още от първата
вноска от м. юни 2018 г. На основание чл.17.1 от Договора кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Солидарно задължените лица са уведомени за обявената предсрочна
изискуемост и дължимите суми чрез ЧСИ по реда на ГПК с уведомление от 12.02.2019 г.,
връчено на 08.04.2019 г. Поради непогасяване на изискуемите и ликвидни задължения по
Договора от страна на банка „УниКредит Булбанк“АД е депозирано пред районния съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение изпълнителен лист срещу солидарно
задължените лица – по което е образувано ч.гр.д.№3288/2019 г. на БРС и е издадена заповед
6
№1709/24.04.2019 г. и издаден изпълнителен лист от 25.04.2019 , след проведено въззивно
производство – съответно – заповед №2574 от 08.07.2019 г. и изпълнителен лист от
10.07.2019 г. На основание изпълнителния лист банката е образувала изпълнително дело
№355/2019 г. при ЧСИ Делян Николов. С разпореждане от 07.07.2020 г. районен съд –
Бургас е казал на основание чл.415 от ГПК на банката, че следва да предяви установителен
иск за съществуване на вземанияте си по чл.422 от ГПК.
Исковата претенция по която е образувано настоящото производство е в изпълнение
указанията на районния съд.
По искане на страните по делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза
относно установяване на релевантни по спора факти и обстоятелства: като установява
фактическата обстановка по сключването на договора и последващите 4 броя анекси
вещото лице сочи , че погасяването на кредита съгласно и анексите ще става на 12 месечни
погасителни вноски считано от 20.06.2018 г. като всяка вноска е в размер на по 1000 лв.,
дължими до 20-о число на месеца и една последна изравнителна вноска в размер на 23 500
лв. дължима до 21.05.2019 г. Кредитът в размер на общо 40 000 лв. е усвоен по сметка с
титуляр „Кедър Лес – ка“ЕООД начиная от 18.05.2015 г. до 22.03.2016 г. Към момента на
предявяване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК вещото лице е дало заключение , че
размерите на вземанията на Банката са както следва: 34 500 лв. – главница по договор за
банков револвиращ кредит, 4589.99 лв. – лихва за периода от 20.06.2018 г. до 22.04.2019 г. ,
от която – договорена лихва в размер на 1908.86 лв. , лихва върху просрочена главница –
1210.09 лв. и наказателна лихва при просрочие – 1471.04 лв. Вещото лице дава в
заключението си и че за процесния период не са извършвани едностранни промени от
страна на „УниКредит Булбанк“АД на лихвения процент но договора от 12.05.2015 г. и
анексите към него. Също така – по договора за банков револвиращ кредит от 12.05.2015 г. и
допълнителните анекси към него няма надплатени суми тъй като за процесния период не са
извършвани едностранни промени от страна на Банката на лихвения процент по договора.
Вещото лице по въпроса за лихвения процент заключава, че съгласно т.4.1 от договора и
Анексите към него лихвения процент се формира от променлив „Базов лихвен индекс“ и
премия и надбавка. Вещото лице сочи , че видно от приложения по делото лихвен лист се
установява и е видно , че през периода на ползване на кредита лихвения процент намалява
поради намаляване на променливата компонента. Съгласно извлечение за движението по
кредитния договор на „кедър лес-ка“ЕООД и извлечението от сметката на този титуляр се
констатира , че след датата на последния сключен анекс №4 по кредита е била платена
сумата в размер на 345 лв. – погасяване на такса за управление на кредита. От страна на
кредитополучателя по договора е внесена общо сумата в размер на 16 379.92 лв. като с
постъпилите суми са погасени главница , договорена лихва за редовна главница ,
наказателна лихва при просрочие на главница , както и са погасени задължения за такса за
управление на кредита съгласно условията на договора и допълнителните анекси към него.
По основателността на претенцията съдът съобрази следното: На първо място съдът не
7
споделя възраженията на ответната страна досежно твърдяната нищожност на договора и
анексите към него – според настоящия съдебен състав те са сключени от двете страни при
постигнато съгласие между тях за индивидуално определените количествени параметри –
размер на кредита , размер на договорните лихви, срокове и други условия – цел на кредита
, начин на изплащането и др. Самото обстоятелство , че към основния договор са
сключвани впоследствие четири допълнителни анекса води до извода , че параметрите по
договора са индивидуално договаряни и определяни между страните съобразно тяхната воля
и че банката – кредитор на няколко пъти е проявявала добра воля за предоставяне на
длъжника на нови възможностипо изплащането на задълженията по кредита. Съдът намира ,
че не е налице и противоречие на клаузите на процесния договор с разпоредбите на Закона
за защита на потребителите , транспонирани в Директива 93/13 /ЕИО поради
обстоятелството , че процесния договор и неговите клаузи не попадат в приложното поле
на Закона за защита на потребителите. Това е така , тъй като кредитополучателят по
процесния договор – търговското дружество „Кедър – Лес-Ка“ЕООД няма качеството на
потребител по смисъла на ЗЗП - §13 от ДР на закона: „Потребител е всяко физическо лице ,
което придобива стоки или ползва услуги , които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност , и всяко физическо лице което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност“. Страна по процесния договор – кредитополучател е търговското дружество
„Кедър лес-Ка“ЕООД – т.е. – търговец и на следващо място този търговец е действал в
кръга на търговската си дейност , а и финансирането по договора за банков револвиращ
кредит се осъществява съобразно Общите условия , при които Банката предоставя кредити
на лица , осъществяващи стопанска дейност. Ответниците по делото също не са
„потребители“ по смисъла на закона , защото макар и да са физически лица , то те са страна
по договор за финансова услуга, която е предназначена за търговска дейност. В този смисъл
се установява и целта на ползваната финансова услуга , което се установява от текста на
процесния договор , както и анексите към него.
На следващо място - не може да се възприеме , че ответниците имат качеството на
поръчители както се възразява от страна на процесуалния представител на ответниците.
Те не са сключвали обезпечителни договори за поръчителство – видно от приложените
документи към частно гр.д.№3288/2019 г. на РС – Бургас. В тази връзка и възражението по
чл.147 ал.1 от ЗЗД за недопустимост на исковата претенция поради изтекъл преклузивен
срок е неоснователно. Този срок ограничава във времето отговорността на поръчителя по
отношение задължението на главния длъжник и брани отговорността на поръчителя ,
предоставил личната си отговорност за обезпечаване на чужд дълг. В процесния случай не
може да се възприеме , че е налице обезпечаване на договора за кредит с поръчителство , а
изначално е учредено солидарно задължение за дълга на няколко лица – в т.ч. и двамата
ответници.
Що се отнася до възраженията относно настъпилата предсрочна изискуемост съдът
8
намира , че в случая макар и ответниците – физически лица да не са получили лично
уведомленията си – то при приложение на чл.47 и чл.50 от ГПК същите следва да се считат
за получили уведомленията от страна на ЧСИ – Вж. л.42 – л.48 по частно гр.д.3288/2019 г.
на РС – Бургас. Съдът намира , че са спазени изискванията на чл.47 от ГПк и чл.50 от ГПК
и уведомленията следва да се считат за редовно връчени , оттам - че са налице основанията
за настъпване на предсрочната изискуемост на дълга.
Неоснователни са доводите на ответната страна , изложени от процесуалния
представител досежно възраженията за начисляваните лихви по кредита. Съобразно
представините по делото писмени доказателства – лихвени листи – начислените по
процесния кредит лихви съответстват с договореното между страните, записано в Договора
и Анексите към него. Вещото лице по приетото по делото експертно заключение сочи , че
начисляваните лихви по кредита не само не са се увеличавали – както твърди процесуалния
представител на ответниците , но са и намалявали – Вж. стр.8 от настоящото решение - през
периода на ползване на кредита лихвения процент намалява поради намаляване на
променливата компонента. Това прави възраженията по този пункт несъстоятелни и
неоснователни.
Настоящият съдебен състав споделя възраженията на ищцовата страна по повод
направеното от особения представител на ответниците в отговора на исковата молба
„материално изявление за прихващане. Такова възражение може да бъде направено само от
носителя на материалното право , а в случая страната се представлява от особен
представител без правомощия за разпореждане с материални права на ответниците. Според
особения представител Банката – ищец е получила без основания по процесния банков
кредит общо сума от 20 000 лв. , които на основание чл.55 от ЗЗД дължи обратно на
ответниците. Този извод особения представител прави от твърденията си за нищожност на
клаузите за едностранно повишение на лихвения процент по кредита , които са
неравноправни и нищожни и поради това всичко получено от банката като месечни вноски
въз основа на тези нищожни клаузи е недължимо получено и следва да бъде върнато от
банката. Както се установява по-горе – обективно и според експертното заключение по
делото тези твърдения не се подкрепят по никакъв начин от събраните по делото
доказателства. Действително – експертното заключение сочи , че от страна на
кредитополучателя по договора е внесена общо сумата в размер на 16 379.92 лв. – т.е. –
банката е получила тази сума , но с тази сума са погасени главница , договорена лихва за
редовна главница , наказателна лихва при просрочие на главница , както и са погасени
задължения за такса за управление на кредита съгласно условията на договора и
допълнителните анекси към него – т.е. – тези парични суми не са платени без основание / на
основание нищожни клаузи/.Самият факт , че към договора са сключени четири броя анекси
сочи , че договорните клаузи с ответниците като съдлъжници са били индивидуално
договоряни , не са едностранно определяни от банката – ищец и не са неравноправни.
Твърденията на особения представител не се потвърждават от направените констатаци и
изводи от приетото по делото експертно заключение.В съответствие с поставените от
9
особения представител на ответниците вещото лице в депозираното от него допълнително
заключение е установило , че от страна на кредитополучателя е внесена общо сумата в
размер на 16 379.92 лв. , а размерът на дълга по процесния договор към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е както следва:
главница – 34 500 лв. , редовна лихва от 20.06.2018 г. до 23.01.2019 г . – 1 908.86 лв. , лихва
за просрочена главница за периода от 20.06.2018 г. до 22.04.2019 г . – 1 210.09 лв. ,
наказателна лихва от 20.06.2018 г. – до 22.04.2019 г. – 1 471.04 лв. – или общо сума в размер
на 39 089.99 лв. В такъв размер е предявена претенцията пред районния съд в
производството на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3288/2019 г. на РС – Бургас от
страна на Банката. В същия размер е предявен и иска по чл.422 от ГПК в настоящото
производство. Ето защо съдът с оглед на гореизложеното намира исковата претенция за
основателна и доказана , поради което същата следва да бъде уважена , както е предявена.
С оглед изхода на спора по делото в полза на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени направените от същата разноски. Съобразно даказателствата по делото ,
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК се установява , че страната е заплатила
сумата в размер на 781.80 лв. – държавна такса по исковата молба поделото , заплатено е
възнаграждение за адвокат в размер на 2043.24 лв. – стойност с ДДС , внесен е по сметка на
съда и депозит за назначаване на особен представител на ответниците в размер на 1700 лв.
, както е внесен и депозит за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза – или всичко са
направени разходи в размер на 5 125.04 лв. В полза на страната следва да бъдат присъдени и
направените по заповедното производство разноски / поискани още с исковата молба/ –
заплатена сума в размер на 781.80 лв. – държавна такса , 1339.62 лв. – възнаграждение за
адвокат , както и сумата от 390.90 лв. – заплатена държавна такса по въззивното
производство. Или сума в общ размер на 7637.36 лв. следва да бъде присъдена в полза на
ищцовата страна като разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.422 от ГПК , Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищцовата страна „УниКредит
Булбанк“АД , че ответниците АТ. П. К., ЕГН – ********** от гр.Бургас и КР. Н. К., ЕГН –
**********, от гр.Варна като солидарно задължени лица дължат на „УниКредит
Булбанк“АД, ЕИК ********* - гр.София по договор за банков револвиращ кредит
№0102/424/12052015 от 12.05.2015 г. и четири броя анекси към него сумата в размер на
39089.99 / тридесет и девет хиляди осемдесет и девет лв. и 99 ст./ лева , от които 34 500 /
тридесет и четири хиляди и петстотин / лева – главница , 4589.99 лв. – лихви / от които
1908.86 лв. – редовна лихва за периода 20.06.2018 г. – 23.01.2019 г., лихва за просрочена
главница в размер на 1210.09 лв. за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г., наказателна лихва
10
в размер на 1471.04 лв. – за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА АТ. П. К., ЕГН – ********** от гр.Бургас и КР. Н. К., ЕГН – **********, от
гр.Варна да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“АД сумата от 7637.36 / седем
хиляди шестстотин тридесет и седем лв. и 36 ст./ лева – направени по делото и по
заповедното производство разноски.
ПОСТАНОВЯВА да се изплати на назначения особен процесуален представител на
ответниците – адвокат Мирослав Ангелов определеното възнаграждение в размер на 1700 /
хиляда и седемстотин/ лева по посочената в нарочна молба на л.201 по делото банкова
сметка.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11