РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Пловдив, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500606 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 3310/14.10.2022г., постановено по гр.д.№ 16679/2021 г., по описа
на Пловдивския районен съд, III гр. състав, съдът е признал за установено, на
основание чл. 108 ЗС, по отношение на В. К. К. с ЕГН **********, М. Ц. К. с ЕГН
**********, М. М. И. с ЕГН ********** и Т. В. Н. с ЕГН **********, че ищците К. Н.
Б. ЕГН ********** и М. Н. П. с ЕГН ********** са собственици на основание
наследствено правоприемство от П. К. Н. с ЕГН **********, починала на 2*.2012 год.
и Н.Н. Н. с ЕГН **********, починал на 26.10.2018 год. на общо 1/2 идеална част
/всяка от ищците на 1/4 идеална част / от поземлен имот с идентификатор
62858.501.471 по КККР на с.Р., общ.Марица, обл.Пловдив, одобрени със заповед №РД-
18- 34/06.03.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: с.Р., общ.Марица, обл.Пловдив,
ул.***, с площ от 1071 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 471-
нов, 187-стар, кв.73-нов, 10-стар, парцел VIII-471 (нов), Х-187 (стар), VI- 187 (стар),
при съседи: ПИ 62858.501.1096, ПИ 62858.501.905, ПИ 62858.501.472, ПИ
62858.501.473, ПИ 62858.501.474, ПИ 62858.501.470, ведно с 1/2 идеална част /всяка от
ищците на 1/4 идеална част / от построените в поземления имот Сграда с
идентификатор 62858.501.471.1 със застроена площ от 51 кв.м, брой етажи 1,
предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна, Сграда с идентификатор
62858.501.471.2 със застроена площ от 26 кв.м, брой етажи 1, предназначение: Друг
вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор 62858.501.471.3 със застроена площ
от 58 кв.м, брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда, като е осъдил В. К.
К., М. Ц. К., М. М. И. и Т. В. Н. да предадат владението на К. Н. Б. и М. Н. П. по
1
отношение на 1/2 идеална част /за всяка от ищците по 1/4 идеална част / от поземлен
имот с идентификатор 62858.501.471 по КККР на с.Р., общ.Марица, обл.Пловдив,
подробно описан по-горе. С посоченото решение съдът е отменил, на основание
чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт на основание обстоятелствена проверка - акт № 136,
том II, рег. № 3070, нот.дело 315/2015 год. по описа на нотариус Е. А. – А. с район на
действие РС Пловдив, вписан в СВ Пловдив под Акт № 1, том 55, дело 11240/2021 год.
за собственост на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор
62858.501.471 по КККР на с.Р., общ.Марица, обл.Пловдив, одобрени със заповед №РД-
18- 34/06.03.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: с.Р., общ.Марица, обл.Пловдив,
ул.***, с площ от 1071 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 471-
нов, 187-стар, кв.73-нов, 10-стар, парцел VIII-471 (нов), Х-187 (стар), VI- 187 (стар),
при съседи: ПИ 62858.501.1096, ПИ 62858.501.905, ПИ 62858.501.472, ПИ
62858.501.473, ПИ 62858.501.474, ПИ 62858.501.470, ведно с построените в
поземления имот Сграда с идентификатор 62858.501.471.1 със застроена площ от 51
кв.м, брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна, Сграда с
идентификатор 62858.501.471.2 със застроена площ от 26 кв.м, брой етажи 1,
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор
62858.501.471.3 със застроена площ от 58 кв.м, брой етажи 1, предназначение:
Селскостопанска сграда до размера на ½ идеална част от имотите.
С решението В. К. К. , М. Ц. К. , М. М. И. и Т. В. Н. са осъдени да заплатят на
К. Н. Б. и М. Н. П. сумата от 2130.30 лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба с вх. №94434/23.11.2022г. при
регистратурата на ПдРС , подадена от ответниците в първоинстанционното
производство - В. К. К. , М. Ц. К. , М. М. И. и Т. В. Н., чрез адвокат Г.. Във въззивната
жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Поддържа се от жалбопоподателите, че е налице съществено разминаване
между свидетелските показания.
Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените исковете.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни- К. Н. Б. и М. Н. П., чрез адвокат К., с който оспорват въззивната
жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила. Претендират разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни, които имат право да обжалват и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
2
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 108 ЗС.
Ищците К. Н. Б. и М. Н. П. твърдят, че са собственици по наследство от
родителите си П. К. Н., починала на 28.03.2012 г. и Н. Н. Н., починал на 26.10.2018 г.,
на общо ½ идеална част (по ¼ ид. част за всеки) от: ПИ с идентификатор №
62858.501.471 с площ от 1071 кв.м., находящ се в село Р., общ. Марица, обл. Пловдив,
ул. „*** и от построените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда с
идентификатор № 62858.501.471.1 с площ от 51 кв.м., сграда с идентификатор №
62858.501.471.2 с площ от 26 кв.м., сграда с идентификатор № 62858.501.471.3 с площ
от 58 кв.м. Наследодателят на ищците П. Н. е придобила процесната ½ идеална част по
наследство от своите родители К. (К.) К. К., починал на 09.04.1982 г. и С. Х. К.,
починала на 14.06.** г., последните придобили имота с договор за покупко-продажба
съгласно нотариален акт № 1, том 8, дело № 2585/ 1963 г., като го застроили и приживе
не се разпореждали с него. Другата ½ идеална част от имота била наследена от В. К. К..
Твърдят, че в полза на ответниците В. К. и съпругата му М. К. бил издаден констативен
нотариален акт за целия недвижим имот от 16.06.2021 г. На същата дата първите двама
ответници продали на М. И. ½ идеална част от поземления имот, без постройките в
него, която била придобита в режим на СИО с четвъртата ответница Т. В. Н.. Ищците
оспорват първите двама ответници да са придобили по давност процесната ½ идеална
част от имотите. Сочат, че ответникът ползват без правно основание притежаваната от
тях идеална част от имотите, поради което предявяват настоящия иск за признаване за
установено, че са собственици на общо ½ идеална част (по ¼ ид.ч. за всеки) от
поземления имот и построените в него сгради, както и за осъждане на ответниците да
предадат владението по отношение на идеалната част от имотите. Молят на основание
чл.537 ГПК да се отмени издадения в полза на първите двама ответници констативен
нотариален акт от 16.06.2021 г.
Ответниците В. К. К. и М. Ц. К., чрез адв. Н. със становище за неоснователност
на предявения иск. Оспорват претендираните от ищците права по отношение на ½
идеална част от имотите. Поддържат, че са еднолични собственици на имотите по
силата на давностно владение, упражнявано от 1990 г. до момента, тъй като имотът се
ползвал и обработвал само от тях, като манифестирали това спрямо останалите
съсобствениците. Никой от останалите наследници, включително и наследодателите на
ищците не са ползвали имота. Твърдят, че са постигнали устна уговорка с майката на
3
ищците С. К., имотът са остане в тяхна еднолична собственост.
Ответниците М. М. И. и Т. В. Н. оспорват исковете.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за
покупко –продажба, обективиран в нотариален акт № 1, том 8, н.дело № 2585/ 1963 г.,
К. (К. К. К. и С. Х. К. са придобиват процесния поземлен имот с идентификатор №
62858.501.471 /номер по предходен план 187, квартал 10, парцел Х/ в с. Р., обл.
Пловдив.
Видно от приетите удостоверения за наследници с изх. №№10-13-490/1/ от
30.08.2021год. и 10-16-201 от 15.10.2021 г. се установява, че К. (К.) К. К. е починал на
09.04.1982 г., С. Х. К. е починала на 14.06.1990 г., като са оставили са свои наследници
В. К. К.- син и П. К. Н. – дъщеря. Последната е починала на 28.03.2012 г., като е
оставила са свои наследници – ищците.
От удостоверение за сключен граждански брак №030851 се установява, че В. К.
К. е сключил граждански брак с М. Ц. К. на 19.07.1986 год.
С нотариален акт за обстоятелствена проверка № 136, том II, рег. № 3070,
нот.дело 315/2015 год. от 16.06.2021 год. ответниците В. К. К. и М. Ц. К. са признати
по давностно владение за собственици на процесните поземлен имот с идентификатор
№ 62858.501.471 с площ от 1071 кв.м., находящ се в село Р., общ. Марица, обл.
Пловдив, ул. „***“ № * и от построените в имота еднофамилна едноетажна жилищна
сграда с идентификатор № 62858.501.471.1 с площ от 51 кв.м., сграда с идентификатор
№ 62858.501.471.2 с площ от 26 кв.м., сграда с идентификатор № 62858.501.471.3 с
площ от 58 кв.м.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от
16.06.2021 г., обективиран в нотариален акт № 137, том II, рег. 3071, н.дело № 315 се
установява, че ответниците В. К. К. и М. Ц. К. на посочената дата– 16.06.2021 год. са
продали ½ идеална част от поземления имот с идентификатор № 62858.501.471 с площ
от 1071 кв.м., находящ се в село Р., общ. Марица, обл. Пловдив, ул. **** на ответника
М. М. И..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
след смъртта на К. К. К. и съпругата му С. Х. К. ответникът В. К. К. и майката на
ищците- П. К. К., като техни наследници са придобили чрез наследяване по закон по ½
идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор № 62858.501.471 с площ
от 1071 кв.м., находящ се в село Р., общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „*** и от
4
построените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор №
62858.501.471.1 с площ от 51 кв.м., сграда с идентификатор № 62858.501.471.2 с площ
от 26 кв.м., сграда с идентификатор № 62858.501.471.3 с площ от 58 кв.м. Ищците К. Б.
и М. Н. след смъртта на майка си- П. К. К. и баща си Н. Н. Н., като техни наследници
са наследили делът на майка си – ½ идеални части от процесните имоти. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответницит В. К. и М. К. не са доказали
наведеното от тях възражение за придобивна давност на процесните имоти, поради
това обосновано е прието, че ищците, като наследници на П. Н. и Н. Н. са носители на
правото на собственост на ½ идеални части от процесните поземлен имот и построени
сгради в него, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
районния съд.
За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС е необходимо да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик, респективно съсобственик
на движимите вещи предмет на иска; вещите да се намират във владението или
държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без правно основание.
Установеното при условията на пълно и главно доказване на първите две от
горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца, който извод следва от разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен
случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало.
В контекста на изложеното съдът приема, че ищците са придобили чрез
наследяване от своите наследодатели - майка си- П. К. К. и баща си Н. Н. Н. – ½ от
процесните имоти.
Неоснователен е изложеният във въззивната жалба довод, че ответниците В. К.
и М. К. са придобили процесните недвижими имоти по давност. Съгласно разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал. 2 ако
владението е добросъвестно – в продължение на 5 години, т. е. фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок.
Според разпоредбата на чл. 68 от ЗС владението се характеризира с два основни
признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен –
намерение да се държи вещта като своя. При преценка дали е установено владение
следва да се вземат предвид и неговите характеристики- да е непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Във връзка с
възражението за давност по делото са събрани гласни доказателства, като от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че около 2000 година
ответниците В. К. и М. К. са отишли да живеят в процесния имот, като в момента в
имота живеят те двамата и внука на ответницата К. – М. И., заедно с жената, с която
живее на съпружески начала Т. Н. и тяхното дете. В. К., М. К. и М. И. живеят и
стопанисват процесния имот от 2000 година, като в имота живее и ответницата Т. Н..
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че след смъртта
на К. К. и съпругата му С. К., ответникът В. К. К. и майката на ищците П. К. К., като
техни наследници са придобили чрез наследяване по закон по ½ идеални части от
процесните имоти. Съдът приема, че като съсобственик на процесния недвижим имот,
ответникът В. К. К. има качеството на владелец по отношение на собствената му 1/2
5
идеална част от имота и качеството на държател по отношение на другата 1/2 идеална
част от имота на другите съсобственици- ищците. В настоящия случай, противно на
изложеното във въззивната жалба не се установява по делото по несъмнен начин от
показанията на разпитаните свидетели непрекъснато, явно и необезпокоявано владение
върху процесния недвижим имот от страна на ответниците в срока по чл. 79, ал. 1 от
ЗС, като други доказателства по делото не са ангажирани в тази насока. От друга
страна, не се установява твърдението на ответниците по делото В. К., М. К., че
процесния недвижим имот е владян изцяло от тях, като тяхна собственост.
На следващо място, от гледна точка на придобивната давност обаче в
отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност или
недобросъвестност на владението на чуждите идеални части има значение само за
различните срокове, след изтичането на които се придобива собствеността. Пълна
собственост върху съсобствената вещ може да се придобие чрез кратката петгодишна
давност или чрез дългата десетгодишна давност.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците/ какъвто е процесния случай/ следва да се даде отговор на въпроса
дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът
е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се
счита оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото
на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е така нареченото
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени
до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат
доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и
когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с
намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните
части на останалите. В настоящия случай по делото не е установено подобно
намерение да е било демонстрирано и противопоставено на другите съсобственици на
процесния недвижим имот/ ищците по делото- К. Б. и М. П. нито пък на техните
наследодатели – П. К. и Н. Н./ от страна на двамата ответници- В. К., М. К., поради
което не може да се приеме, че нито ищците, нито техните наследодатели са
престанали да бъдат собственици на собствената си 1/2 идеална част от имота за сметка
на придобиването й от двамата ответниците въз основа на осъществено давностно
владение. В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени с ТР №
1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 на ОСГК.
На следващо място, съдът приема, че презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага
на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Тъй като в конкретния
случай съсобствеността произтича от наследяване, намерението за своене не се
6
предполага.
В посочената хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа
власт върху съсобствен-сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази
фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет
години и че е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да свои
имота.
Налага се извод, че от събраните по делото доказателства не се установява
двамата ответници – жалбоподатели - В. К. и М. К. да са извършили действия, с които
да са довел до знанието на ищците- въззиваеми, като сънаследници намерението да
своят спорния имот само за себе си.
Това налага извода, че предявения иск по чл. 108 ЗС е доказан по основание и
следва да се уважи изцяло.
Досежно предявения конститутивен иск за отмяна на констативен нотариален
акт № 136, том II, рег. № 3070, нот.дело 315/2015 год по описа на нотариус Е. А. – А. с
район на действие РС Пловдив, вписан в СВ Пловдив под Акт № 1, том 55, дело
11240/2021 год. за собственост на основание давностно владение, с който са признати
за собственици на целия процесен имот ответниците В. К. и М. К., настоящият съдебен
състав прима следното.
С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК беше прието, че констативният нотариален акт не се ползва с материална
доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост и че той подлежи на оспорване относно принадлежността на
това право, като при оспорването му тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна. В мотивите към тълкувателното решение е пояснено, че оспорването може да
се изразява, както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на
акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание. Предвид гореизложените мотиви, ищците К. Н. Б. и М. Н. П. доказаха в
производството свои права върху процесните имоти и тъй като искът по чл. 108 ЗС
следва да бъде уважен, издадения в полза на първите двама ответниците нотариален
акт за собственост на целия процесен имот по давност подлежи на отмяна по силата на
чл. 537, ал. 2 от ГПК. По съществото си тази отмяна е законова последица от
уважаването на иска, която съдът следва да присъди служебно, дори и ищеца да не е
направил такова искане/ в този смисъл Тълкувателно Решение № 178/ 30.06.1986 г.
ОСГК на ВС/. Цитирания констативен нотариален акт следва да бъде отменени
частично, за горницата над правата, които съсобствениците – първите двама ответници
притежават права в процесните наследствени имоти.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемите страни направените във въззивното производство разноски.
Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално
заплатени. В тях се включват направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Жалбоподателите са
направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
7
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната
страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази
страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Редуцирането не може да засегне минимално
определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г., в редакцията ДВ бр. 88 от
4.11.2022 г. действаща към датата на постановяване на въззивното решение, за
процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според
правилата на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. за движими вещи и не по-малко от 1500
лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях.
Определено по този начин стойността на минималното възнаграждение за
процесния спор възлиза на 1500 лева за въззивното производство и това е минималния
размер, под който съдът не може да намали следващото се възнаграждение за
осъществена адвокатска защита въпреки направеното възражение в срока, предвиден в
чл. 78, ал. 5 ГПК. В разглеждания казус се претендира 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, което е под минималното такова. Поради това и възражението за
прекомерност е неоснователно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3310 от 14.10.2022 г., постановено по гр. д. №
16679/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, III гр. състав.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, М. Ц. К., ЕГН **********, М. М. И.,
ЕГН ********** и Т. В. Н., ЕГН ********** и четиримата от с. Р. ул. „***, да заплатят
на К. Н. Б., ЕГН ********** и М. Н. П., ЕГН **********, сумата от 1000 лева /хиляда
лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8