РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Пловдив, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300500445 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 от ГПК.
Обжалва се от ответницата по спора Д. Р. Р. Решение № 3 582 от 14.08.2024 г., пост.
по гр.д. № 3 894/2023 г. по описа на РС - Пловдив в частта, с която на основание чл. 422 от
ГПК е признато за установено, че дължи на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД
вземане в размер на сумата 2 348, 92 лв. - съставляваща непогасена главница по сключен
между въззивницата и Кредисимо ЕАД Договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /
22.12.2022 г. / до окончателното й изплащане - което вземане е престирано на Кредисимо АД
от „ Ай Тръст „ ЕООД на основание сключен между него и въззивницата Договор за
поръчителство от *** г., а регресното си вземане към Р. досежно казаната главница
поръчителят „ Ай Тръст „ ЕООД е прехвърлило на въззиваемия – ищец „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД съгласно Приложение № 1 от *** г. към Договор за цесия от
*** г..
Твърденията на въззивницата за неправилност на решението са, че Ай Тръст ЕООД е
платило при начална липса на възведеното основание – договор за поръчителство , т.к. този
договор – юридическия факт, на който се основава претенцията, е недействителен. Като
основание за недействителността се сочи, че кредитодателят Кредисимо АД и поръчителят
Ай Тръст ЕООД са свързани лица като първото е едноличен собственик на капитала на
второто. Основният предмет на дейност на „Ай тръст „ ЕООД са гаранционни сделки,
печалбата от които се получава от „ Кредисимо „ АД като негов едноличен собственик. Това
според жалбоподателката налага несъмнен извод, че посредством договорът за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно
възнаграждение на кредитодателя / дължимото се от потребителя възнаграждение на Ай
1
тръст „ ЕООД за даденото от него поръчителство /. Така е налице недействителност на
договора за поръчителство поради заобикаляне на закона – чл. 26 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД,
както и поради нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, т.к. възнаграждението на поръчителя не е
включено в ГПР по кредита.
По така изложените доводи моли за отмяна на решението в обжалваната негова част
и отхвърляне на иска и досежно главницата по кредита.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемото дружество – ищец е депозирало отговор за
неоснователност на жалбата. Счита, че договорът за поръчителство е сключен между
дружеството кредитодател и дружеството поръчител, като така въззивницата се явява трето
за договора лице, което няма право да го оспорва. Счита за преклудирано възражението за
недействителност на договора за поръчителство, т.к. не е било възведено в
първоинстанционното производство. Счита, че след като плащането от поръчителя към
кредитора е било извършено преди завеждането на делото, то основанието за плащането е
било валидно и годно да произведе правните си последици.
По така изложените доводи пледира за потвърждаване на решението.
В жалбата и в отговора не са заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* като кредитор срещу длъжник Д. Р. Р., ЕГН
********** иск по 422 от ГПК – за признаване за установено, че Р. дължи на ищцовото
дружество вземанията, произтичащи от сключен между Р. и Кредисимо ЕАД Договор за
потребителски кредит № *** от *** г. и които вземания предмет на издадената по ч.гр.д. №
18 726/2022 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 9275/30.12.2022 г.
както следва: сумата 2 734, 68 лв., съставляваща главница по договора, ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението / 22.12.2022 г. / до окончателното изплащане; сумата
826,23 лв. – договорна/възнаградителна лихва за периода 20.05.2021 г. – 31.12.2022 г. и
сумата 390, 30 лв. – обезщетение за забава върху главницата за период 21.05.2021 г. –
21.12.2022 г..
Искът се основава на следните твърдения: Процесните вземания произтичат от
сключен между „ Ай Тръст „ ЕООД и Д. Русенова Р. Договор за поръчителство от *** г., по
силата на който „ Ай Тръст „ ЕООД е поело задължение в случай на неизпълнение от
заемателя Р. на паричните му задължения по Договор за потребителски кредит № *** от ***
г. със заемодател „ Кредисимо „ ЕАД да плати същите на заемодателя; че в изпълнение на
така поетите задължения поръчителят „Ай Тръст „ ЕООД ги е платило в размер на
претендираните суми и регресните си вземания за тях към длъжника Р. по чл. 146 ал. 1 от
ЗЗД / в който смисъл и чл. 4 ал. 2 от договора за поръчителство / е прехвърлило на ищеца
съгласно Приложение № 1 от *** г. към рамков Договор за цесия от *** г..
Ответницата е депозирала отговор за неоснователност на иска, като е поддържала, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 вр. чл.
19 ал.ал.1 и 4 от ЗПК, съответно свързания с него договор за поръчителство не е породил
действие, като последният е също и недействителен по изложените във въззивната жалба
доводи.
Договорите за кредит и поръчителство са представени по делото, представен е и
договорът за цесия между Ай Тръст ЕООД и ищцовото дружество.
Назначена е ССчЕ, от чието заключение е установено, че в посочения договора за
кредит ГПР от 47,47 % е включена само възнаградителната лихва, но не и възнаграждението
на „Ай Тръст „ЕООД за предоставеното от него поръчителство, съответно, че при
включването му действителния ГПР е 202, 86 %. Според същото заключение след крайния
2
падеж по договора непогасените задължения на потребителя Р. са възлизали на сумата
3 671,61 лв. и са платени изцяло от поръчителя на кредитодателя по искане на последния.
С оглед така установеното районният съд е приел за основателно възражението за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, с оглед което и на
основание чл. 23 от ЗПК задължението на ответника Р. по същия е само за непогасената
чиста стойност / предоставената в заем сума /, която – след приспадане на платеното от Р. по
договора, възлиза на 2 348,92 лева. Искът е уважен за тази сума, ведно със законната лихва,
като не са изложени мотиви по възражението на ответницата за недължимостта й на Ай
Тръст ООД, съответно на ищеца като частен правоприемник на „ Ай Тръст „ ООД на
възведеното основание - договора за поръчителство, по релевираните за това доводи.
Претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение за забава са отхвърлени и в тези му
части решението е влязло в сила като необжалвано.
Първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната му част – допустимо, но
неправилно.
Настоящата инстанция намира за основателно поддържаното от въззивницата, че
доколкото кредитодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител
/ безспорно и установено от справка в АВ – ТР /, то единствената цел на договора за
поръчителство е скрито и като така неправомерно оскъпяване на кредита / чрез дължимото
от потребителя възнаграждение за поръчителя / и като така договорът за поръчителство се
явява без предмет / реално обезпечаване на кредита / и преследва забранена от закона цел.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 138 ал. 2 изр. 1 от ЗЗД поръчителството може да
съществува само за действително задължение. Недействителността на договора за кредит
като цяло означава, че същият не е породил действителни задължения / в т.ч. и досежно
главницата по кредита / за поръчителя, съответно и за неговия частен правоприемник по
договора за цесия. Следователно плащането от „ Ай Тръст „ ЕООД на главницата по
недействителния договор за кредит не е на основание договора за поръчителство –
възведеното основание на иска, а частният правоприемник не е придобил прехвърленото му
от поръчителя регресно вземане по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД. Вземането на кредитора по чл. 23
от ЗПК не е в изпълнение на договора, а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за
реституиране на даденото по недействително правоотношение, т.е. нормата на чл. 23 от ЗПК
урежда извъндоговорно основание за връщане на главницата. Поради което и с оглед
казаната разпоредба на чл. 138 ал. 2 от ЗЗД няма как това вземане да бъде обезпечено чрез
договорно поръчителство по недействителната облигация – договора за кредит, съответно
регресното вземане по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД на поръчителя – когато е платил по
недействителната облигация, да бъде придобито на основание договора за цесия от
ищцовото дружество. Тоест не се дължи според настоящия съд и вземането, съставляващо
главница по договора за кредит на предявеното основание.
По така изложените мотиви първоинстанционното решение в обжалваната му част се
отменя и искът досежно претенцията за главница се отхвърля.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 3 582 от 14.08.2024 г., пост. по гр.д. № 3 894/2023 г. по описа на
РС - Пловдив в обжалваната част - с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за
установено, че Д. Р. Р., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* сума в размер от 2 348, 92 лв., съставляваща главница, дължима по Договор
за потребителски кредит № *** от ***г., сключен между Р. и „Кредисимо“ ЕАД,
задълженията по който са изпълнени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор
3
за предоставяне на поръчителство от ***г., сключен между Р. и „Ай Тръст“ ЕООД, с което
последното е встъпило в правата на удовлетворения кредитор и впоследствие е прехвърлило
вземанията си по договора на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение
№ 1 от ***г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК / 22.12.2022г. / до окончателно й погашение – за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9 275/30.12.2022 г. по
ч.гр.д. № 18 726/2022 г. по описа на РС – Пловдив и в тази част Постановява:
Отхвърля предявения от „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********
положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че Д. Р. Р.,
ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество сума в размер от 2 348, 92 лв.,
съставляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от ***г.,
сключен между Р. и „Кредисимо“ ЕАД, задълженията по който са изпълнени от поръчителя
„Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от ***г., сключен
между Р. и „Ай Тръст“ ЕООД и последното е прехвърлило регресното си вземане по
договора на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от ***г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /
22.12.2022г. / до окончателно й погашение – за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9 275/30.12.2022 г. по ч.гр.д. № 18
726/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
Отменя Решение № 3 582 от 14.08.2024 г., пост. по гр.д. № 3 894/2023 г. по описа на
РС – Пловдив в частта, с която Д. Р. Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумата 350, 16 лв. – направените от
последното разноски за заповедното и исковото производство.
Осъжда " Агенция за събиране на вземания " ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Д.
Р. Р., ЕГН - ********** разноски за въззивното производство в размер на 79,50 лв. /
седемдесет и девет лева и петдесет стот./ - ДТ по въззивната жалба.
Осъжда „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Т. Н. Д., личен № ********** на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА
възнаграждение за въззивното производство в размер на 400 / четиристотин / лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4