Определение по дело №935/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, искането и становищата на страните :

1. Производството е по реда на чл.151 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

2. Образувано е по искане на „Лев ойл” ООД, чрез процесуалния представител адвокат И. Р. с правно основание чл.151 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за допълване на съдебния протокол от проведеното по делото публично съдебно заседание на 27.03.2024г. Систематизирани оплакванията относно непълноти в съдебния протокол се свеждат до следните обстоятелства, които не са намерили отражение в съдебния протокол :

- Зададени въпроси към вещото лице от процесуалния представител на ищеца адвокат Р., /т.1,т.4, т.6, т.7, т.9 и т.10 от искането/;

-Изявления на процесуалния представител на ищеца адвокат Р., касаещи приемане на допуснатата съдебно-графологична експертиза/т.3 и т.12 от искането/;

-Изявления на процесуалния представител на ответника юрисконсулт М., изземващи думата на процесуалния представител на ищеца /т.2 от искането/;

- Изявления на съда, съдържащи преформулировка на въпроси към вещото лице, зададени от процесуалния представител на ищеца адвокат Р. и указания на съда към вещото лице/т.6 и т.11 от искането/;

- Изявления на вещото лице, отправени до процесуалния представител на ищеца адвокат Р./т.5 и т.8 от искането/.

Иска се от съда да допълни съдебния протокол от поведеното по делото публично съдебно заседание на 27.03.2024г. с посочените изявления на съда, страните и останалите участници в процеса.

В проведеното по делото публично съдебно заседание дружеството – ищец се представлява от пълномощника адвокат И. Р., която поддържа направеното искане за допълване на съдебния протокол, като излага допълнителни съображения относно неговата основателност.

3.Ответникът – Национална агенция за приходите чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. М. застъпва становище за неоснователност на искането, което като такова следва да бъде оставено без уважение.

4. Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на искането, което следва да бъде оставено без уважение.

5.Разпитан по делото съдебния секретар, взел участие в проведеното по делото публично съдебно заседание Р. Н. П. заявява, че в поведеното по делото публично съдебно заседание на 27.03.2024г. не е изготвян звукозапис. Заявява също, че установена практика при работата й като съдебен секретар, е в съдебния протокол да не се записват въпросите към вещото лице, а само отговорите, като е отразила коректно, ясно и точно в съдебния протокол, всичко което е казано от вещото лице.

ІІ. За допустимостта, фактите и правото:

6. Искането е подадено в законоустановения срок, от надлежна страна, и при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

7. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим в настоящото производство на основание препращащата норма на чл.144 от АПК, за разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря,явилите се страни и техните представители, същността на изявленията на страните, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото, констатациите и определенията на съда.Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на страните в 3-дневен срок от заседанието/чл.150, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК/.

Според разпоредбите на чл. 151, ал.2 и 3 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, ако в заседението е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа. Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.

Съдебната практика по аналогични казуси, свързани с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.150, ал.1 от ГПК е константна в становището си, че по отношение на изявленията, исканията и изказванията на страните и останалите участници в процеса, съдът няма задължението да ги възпроизведе дословно в съдържанието на съдебния протокол. Законът го задължава само да възпроизведе същността им, като се има предвид изискването на чл. 150, ал. 2 ГПК, че протоколът се съставя под диктовката на председателя на съдебния състав, който определя и съдържанието му, като вписва само съществените по негова преценка изявления, които са от значение за делото и имат правен смисъл. Изявленията, исканията и становищата на страните и участниците в производството, както и тези на председателя на състава, се вписват в протокола по начин, който позволява да се определи насоката и същностното им съдържание.

Страната не може да въведе редовно като предмет на производството по чл. 151 ГПК своето разбиране за необходимото съдържание на протокола, тъй като такава дискреция не е предоставена от процесуалния закон. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС –Определение № 10 от 17.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2043/2018 г., I т. о. и Определение № 179 от 1.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 493/2016 г., III г. о.

Производството по чл. 151 ГПК не е самоцелно. Същото е уредено с цел отстраняване на неточно отразяване на извършените в съдебно заседание процесуални действия от съда и от страните, като неточното отразяване на конкретно действие следва да рефлектира върху спорното право.

Доколкото в протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 27.03.2024г. пред АСП, са отразени определени процесуални действия – даване ход на делото, разпит на вещо лице, основание за допускане на поправка на изготвения протокол ще бъде налице, ако е допусната грешка, респективно пропуск да бъдат вписани определени действия и този пропуск страната сочи като такъв с пряко значение за постановяване на правилен съдебен акт.

Допуснатите според пълномощника на ищеца непълноти не са сред обстоятелствата, които могат да обосноват редовност, валидност и основателност на молбата му за поправка на протокола. В ГПК не е посочено изискване при разпит на вещо лице или на свидетел да се отразяват поставените към тях въпроси от съда и от страните. В протокола са отразени отговорите на вещото лице, като конкретно относно отговорите на вещото лице А. по отношение на допуснатата съдебно-графологична експертиза, за съда не възниква объркване или неразбиране на техния смисъл.

Ето защо и невписването в съдебния протокол на поставените от процесуалния представител на ищеца адв.Р. въпроси към вещото лице, както и преформулирането на поставен от последната въпрос към вещото лице от страна на съда, в какъвто смисъл са твърденията в искането, не представляват основание за поправка и допълване на съдебния протокол, доколкото отговорите на тези въпроси от страна на вещото лице, които изявления имат пряко значение за правилно разрешаване на правния спор, са намерили отражение в съставения съдебен протокол.

 

Що се отнася до емоционалните реакции на страните и останалите участници в производството, в това число и на вещото лице, в какъвто смисъл също се правят оплаквания от молителя за неотразяването им в съдебния протокол, то същите не представляват процесуални действия, които имат пряко значение за постановяване на правилен съдебен акт и невписването им в протокола не представлява основание за неговото допълване/така и в този смисъл е определение по ч.т.д № 3340/2015г. на ВКС/. Ето защо не съставлява непълнота на съдебния протокол от поведеното по делото публично съдебно заседание на 27.03.2024г. и неотразяване на изявленията на вещото лице /т.5 и т.8 от искането/, които следва да се възприемат като емоционални реакции на същото, и които нямат никакво отношение към правилното разрешаване на правния спор и постановяване на съдебния акт.

По отношение на изявленията на процесуалния представител на ответника, който се твърди, че е иззел думата от процесуалния представител на ищеца адвокат Р. при задаването на въпрос от нейна страна към вещото лице, отново следва да се посочи, че в съдебния протокол е намерило отражение изявлението на вещото лице, което изявление е от пряко значение за разрешаване на правния спор, като коректността на това изявление не е оспорена от молителя в настоящото производство.

По отношение на твърдението на адвокат Р., че не е отразено искането на последната за извеждане на вещото лице от залата, докато траят изявленията на страните за извършване на констатация от съда по представени от страна на процесуалния представител на ищеца документи, то това също не представлява процесуално бездействие, което има значение за разрешаване на правния спор и постановяване на съдебния акт и в никаква степен не е била налице необходимост от вписването му в съдебния протокол. Нещо повече, никъде в АПК и субсидиарно приложимия ГПК не се съдържа задължение на съда за отстраняване на експерта от съдебната зала след неговия разпит и докато траят изявленията на страните по доказателствата.

Впрочем, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал.2 и ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК твърденията на молителя в настоящото производство за неточно отразяване на съответните процесуални действия на съда страните и останалите участници в производството, следва да бъдат доказани по надлежния процесуален ред, като по делото не са ангажирани доказателства, удостоверяащи твърдяните в искането за допълване на съдебния протокол от проведеното по делото публично съдебно заседение на 27.03.2024г. факти и обстоятелства.

8. Предвид гореизложеното искането на „Лев ойл” ООД,чрез процесуалния представител адвокат И. Р. за допълване на съдебния протокол от проведеното по делото публично съдебно заседение на 27.03.2024г. е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде оставено без уважение.

III.Относно обжалваемостта на съдебния акт.

9.Разпоредбата на чл. 151 ГПК, която намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, не предвижда обжалване на съдебен акт, постановен по отношение на искане за поправка или допълване на протокол от съдебно заседание, независимо дали същото е разгледано по същество или е оставено без разглеждане. Това определение не е преграждащо и за развитието на делото. Така определение № 680 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 328/2015 г., 5-членен с-в, определение № 2648 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2017 г., 7-членен с-в, определение № 2091 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 430/2011 г., определение № 10831 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2014 г., определение № 173 от 23.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1023/2015 г.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на „Лев ойл” ООД,чрез процесуалния представител адвокат И. Р. с правно основание чл.151 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за допълване на съдебния протокол от проведеното по делото публично съдебно заседание на 27.03.2024г.

Определението не подлежи на обжалване и/или на протест.