№ 26609
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110119753 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
исков процес – установителен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
120346/04.04.2025 г. от Р. А. В., ЕГН - **********, постоянен адрес: град
София, ул. „Д* и П. К. В., ЕГН - **********, постоянен адрес: град София, ул.
„Д* срещу В. Ж. В., ЕГН - **********, постоянен адрес: град София, ул."*
която са предявени активно субективо съединени искове при условията на
евентуалност и кумулативност с правна квалификация и поредност
както следва:
1. ГЛАВЕН положителен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД –
противоречие със закона.
1.
1. ЕВНЕТУАЛЕН положителен установителен иск по чл.26, ал.2,
пр.2 ЗЗД – липса на съгласие.
2. ЕВНЕТУАЛЕН положителен установителен иск по чл.26, ал.1,
пр.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави.
3. ЕВНЕТУАЛЕН конститутивен иск по чл.27, ал.1, пр.3 ЗЗД –
унищожаемост, поради грешка.
4. ЕВНЕТУАЛЕН конститутивен иск по чл.27, ал.1, пр.4 ЗЗД –
унищожаемост, поради измама.
5. ЕВНЕТУАЛЕН конститутивен иск по чл.27, ал.1, пр.5 ЗЗД –
унищожаемост, поради заплашване.
6. ЕВНЕТУАЛЕН конститутивен иск по чл.27, ал.1, пр.6 ЗЗД –
унищожаемост, поради крайна нужда.
7. ЕВНЕТУАЛЕН конститутивен иск по чл.31 ЗЗД – унищожаемост,
поради факта, че ищците не са могли да разбират или да ръководят
действията си.
1
с които да се обяви за нищожен/респективно да се унищожи договор за
дарение сключен на 18.10.2024 г. между Р. А. В., ЕГН - **********,
постоянен адрес: град София, ул. „Д* и П. К. В., ЕГН - **********, постоянен
адрес: град София, ул. „Д*, като дарители и В. Ж. В., ЕГН – **********,
като дарен, обективиран в нотариален акт 197, том II, рег. № 13950, дело №
351/18.10.2024 г. по описа на нотариус А* с рег. № 391 на НК.
2. Кумулативно на установителните искове ищците предявяват
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който ответникът да бъде
осъден да предаде вещта, предмет на договора за дарение на ищците.
3. Кумулативно на конститутивните искове ищците предявяват
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, с който ответникът да бъде
осъден да предаде вещта, предмет на договора за дарение на ищците.
В обстоятелствената част са изложени твърдения, че ответницата е
измамила ищците да извършват дарение в нейна полза. Накарала ищецът да
сложи палеца си на документ. В по-късен момент накарала ищцата да се
подпише на документ. Като мотив твърди, че това е станало, тъй като
ответницата обещала на ищците да погаси техните дългове, за да се прекрати
изпълнително дело срещу ищците.
Твърди, че с тази измама са дарили техните имоти на ответниците.
Техните имоти били: ДВОРНО МЯСТО от 237 кв.м., находящо се в гр.
София, ул."Дръстър"№9, представляващо имот пл.№П4 в кв.8 по
регулационния план от 1987г.,заедно с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА на със застроена площ от 70 кв.м., заедно с МАСИВЕН
ГАРАЖ със застроена площ от 15 и заедно с паянтово складово помещение с
тоалетна със застроена площ от 15 кв.м., при съседи: ул."Д* Н* Д*, и М*,
който недвижим имот съгласно кадастралните карти и кадастралните регистри
на гр.София, представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична,
област София / Столица / , одобрени със Заповед №РД-18-50/02.11.2011г.г. на
ИД на АГКК, адрес: гр.София, район „Красна поляна", ул."Д*, с площ от на
поземления имот от 210 кв.м., заедно с построените в него сгради, а именно:
сграда с идентификатор: *.2, със застроена площ от 77 кв.м., сграда с
идентификатор:*.3, със застроена площ от 18 кв. и сграда с идентификатор:
*.1, със застроена площ от 19 кв.м. Дарението е обективирано в нотариален
акт 197, том II, рег. № 13950, дело № 351/18.10.2024 г. по описа на нотариус
А* с рег. № 391 на НК.
Твърдят, че посоченият договор нищожен, поради противоречие и
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и като привиден.
Твърдят, че договорът е унищожаем, като сключен при грешка, измама,
заплашване и крайна нужда.
Сочат, че написаното в н.а., че на страните име разяснен смисъла и
значението на договора и правните му последици и, че страните са чули
2
прочетения нотариален акт и са разбрали смисъла и значението му и желаят
настъпването на неговите правни последици, не съответстват на истината и
същите представляват предварителен отказ от права и сами по себе си са
нищожни.
Оспорват съдържанието на договора за дарение, тъй като ищците са
имали незнание за акта, който се извършва, нежелание за дарение на
недвижимия имот.
Твърди, че предявява главен иска по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД –
противоречие със закона. Излагат теоретични постановка какво означава
противоречие със закона.
Твърди, че предявява евентуален иск по чл.26, ал.2, пр.2 – липса на
съгласие. Твърди липса на съгласие.
Твърди, че предявява евентуален иск по чл.26, ал.1, пр.2 –
противоречие с добрите нрави. Излагат теоретични постановка какво
представлява противоречие с добрите нрави.
Твърди, че предявява евентуален иск по чл.27, ал.1, пр.3 –
унищожаемост, поради грешка. Излагат теоретични постановка какво
представлява унищожаемост на договора, поради грешка.
Твърди, че предявява евентуален иск по чл.27, ал.1, пр.4 –
унищожаемост, поради измама. Излагат теоретични постановка какво
представлява унищожаемост на договора, поради измама.
Твърди, че предявява евентуален иск по чл.27, ал.1, пр.5 –
унищожаемост, поради заплашване. Излагат теоретични постановка какво
представлява унищожаемост на договора, поради заплашване.
Твърди, че предявява евентуален иск по чл.27, ал.1, пр.6 –
унищожаемост, поради крайна нужда. Излагат теоретични постановка
какво представлява унищожаемост на договора, поради заплашване.
Твърди, че предявява евентуален иск по чл.31 ЗЗД – унищожаемост,
поради факта, че ищците не са могли да разбират или да ръководят
действията си. Излагат теоретични постановка какво представлява
унищожаемост на договора, поради заплашване.
Предявява осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД (без основание)
кумулативно на исковете по чл.26 ЗЗД и иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД
(отпаднало) кумулативно на исковете по чл.27 и чл.31 ЗЗД.
Твърдят в ИМ, че дъщеря им живее в Швейцария и че не са искали нея
да я лишават от наследство.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото
следните документи: 1. Нотариален акт № 197 том II, рег.№1,3950, дело
№351/18.10.2024г., на Нотариус А*, с район на действие Районен съд-София, вписан под
номер 391 в регистъра на Нотариалната камара, 2. Етапна епикриза от 03.02.2025г. на
ГПСПП Адаптация ООД, 3. Разпореждане на ТП н НОИ София- 2 бр., 4. Декларации-2 бр.
3
Моли да бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане. От
тях ще се установят различни обстоятелства, които ищците са възприели
пряко през различни периоди и при различна обстановка, а именно: относно
здравословното им състояние към момента на сключването на договора, как и
при какви обстоятелства са разбрали за това, какъв е предмета на договора,
как са се развили и при какви обстоятелства отношенията между тях и
ответницата, преди сключването на договора и до настоящия момент;
споделяли ли сме с тях в какво финансово състояние сма както и дали са
искали да даряваме къщата си. Заявявала ли е ответницата, че са подписвали
за дълговете си за вода.
Моли съда да изиска нотариално дело № 351/18.10.2024 г. по описа на
нотариус А* с рег. № 391 на НК.
Молят за освобождаване от разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищците се представляват от адв. А. А* съд, адрес: гр. С*, пълномощно
важи за всички инстанции (л.20 от делото).
По държавната такса и компететността
Съгласно удостоверение за данъчна оценка, оценката на недвижимите
имоти е на обща стойност 40 393.96 лева. Държавната такса по
установителните исковете по чл.26 ЗЗД е в размер на 403.94 лева. По
конститутивния иск държавната такса е в размер на 403.94 лева. По
осъдителния иск държавната такса е в размер на 403.94 лева. Следователно
общо ищците следва да заплатят държавна такса в размер на 1211.82 лева.
Налице е една сделка, която се определя от държавните оценки на
всички имоти. Следва да се съобрази, че дарението не е 4 броя, т.е. за всеки
имот отделно, защото са налице стопански постройки, които нямат
самостоятелно значение от правото на собственост и обслужват главната вещ
– къщата. При това положение данъчната оценка на къщата ведно с данъчната
оценка на стопанската постройка определя цената на иска над 25 000 лева.
Предмет на процесната сделка са всички имоти, т.е. стойността на
сделката е 40 393.96 лева. Към момента на изповядване на сделката данъчната
оценка на сделката е била 32 953.20 лева. Тъй като са предявени
облигационни искове за разваляне на договор на стойност над 25 000 лева, то
на основание чл.104, т.4 ГПК, компетентен е окръжен съд, а местно
компетентен е този в гр. София, а имено СГС. Ето защо делото следва да се
прекрати и да се изпрати на СГС, на основание 118, ал.2 ГПК.
По редовността на ИМ и доклада
Съдът приема, че исковата молба е нередовна.
Първо, съгласно чл.114 ЗС и чл. 11 ПВ задължително се вписват
4
исковите молби, които имат за предмет вещни права и исковите молба за
делба. Представената искова молба не е вписана в Служба по вписванията.
Съгласно приетото в ТР № 3/2010 по тълк. д. № 3/2009г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следи служебно в рамките на проверката по чл.127 – 128, чл.130 ГПК за
наличие на вписана искова молба по исковете по чл.114 ЗС. Неизпълнението
на указанието за вписване е основание по чл. 114 ЗС за връщане на исковата
молба чл. 129 ал.3 ГПК, поради нередовност на ИМ.
Второ, не е ясно на какви основания ищците претендират нищожност и
унищожаемост. Изложените от ищците твърдения са теоретични и не са
съотнесени към конкретната сделка.
Следва да посочат какво е противоречието на сделката със закона. Кой
закон се нарушава и в какво се изразява това нарушение.
Следва да се посочи в какво се изразява липсата на съгласие.
Следва да се посочи кои точни добри нрави са нарушени.
Следва да се посочи в какво точно се изразява грешката.
Следва да се посочи в какво точно се изразява измамата. Кои действия
са измама.
Следва да се посочи какво точно представлява сплашване и в какво се
изразява. Кога, как, къде и от кого е извършено това заплашване.
Следва да се посочи в какво точно се изразява крайната необходимост от
сключване на процесния договор.
Следва да посочи на какво основание претендира унищожаемост по
чл.31 ЗЗД – поради факта, че не са могли да разбират действията си, поради
факта, че не са могли да ръководят действията си или и двете. В какво точно се
изразява липсата да разбират и ръководят действията си.
Изложени са твърдения, че договорът е нищожен, поради заобикаляне
на закона (л.3 от дело). Не е ясно кой закон се заобикаля и в какво се изразява
заобикалянето. Липсва такъв петитум.
Изложени са твърдения, че договорът е привиден. Не е ясно в какво се
изразява привидността. Липсва такъв петитум.
Следва да се посочи дали предявяват иска за оспорване съдържанието
но н.а. в частта, с която е записано, че „и правните му последици и, че
страните са чули прочетения нотариален акт и са разбрали смисъла и
значението му и желаят настъпването на неговите правни последици
считаме“. Следва да се посочи в какво точно се изразява несъответствието с
истината. Липсва такъв петитум.
Следва да се посочи дали оспорват съдържанието на договора за
дарение. На какво основание го оспорват. Следва да се посочи чрез кой
процесуален инструмент го оспорват. Дали оспорват своята воля за дарение.
Липсва такъв петитум.
Следва да формулират точен, ясен и прецизен петитум, който да
5
съответства на бъдещия диспозитив на съдебното решение и да съответства на
изложените фактическа твърдения.
Следва да се посочат в каква последователност се предявяват исковете с
оглед техния порок.
С оглед изложеното съдът приема, че не са ясни основанията на които се
предявяват исковете по чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Налице е противоречие между
обстоятелствена част и петитум.
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
Всичко това е основание да се остави ИМ без движение.
В този смисъл, на основание чл.129, ал.3 вр. чл.127-128 ГПК искова
молба с вх. № 120346/04.04.2025 г., следва да бъде оставена без движение,
като се укаже на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото
разпореждане, както и в същия срок да представи доказателства за това,
следва да отстрани нередовностите на исковата молба, като:
1. да представи доказателства за вписана искова молба в СВ – София
2. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат в какво е противоречието
на сделката със закона. Кой закон се нарушава и в какво се изразява това
нарушение.
3. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат в какво се изразява
липсата на съгласие.
4. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат кои точни добри нрави са
нарушени.
5. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат в какво точно се изразява
грешката.
6. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат в какво точно се изразява
измамата. Кои действия са измама.
7. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат какво точно представлява
сплашване и в какво се изразява. Кога, как, къде и от кого е извършено
това заплашване.
8. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат в какво точно се изразява
крайната необходимост от сключване на процесния договор.
9. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат на какво основание
претендира унищожаемост по чл.31 ЗЗД – поради факта, че не са могли да
разбират действията си, поради факта, че не са могли да ръководят
действията си или и двете. В какво точно се изразява липсата да разбират
и ръководят действията си.
10. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат кой закон се заобикаля и
в какво се изразява заобикалянето.
11. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат в какво се изразява
привидността.
12. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат дали предявяват иск за
оспорване съдържанието но н.а. в частта, с която е записано, че „и
правните му последици и, че страните са чули прочетения нотариален акт
6
и са разбрали смисъла и значението му и желаят настъпването на
неговите правни последици считаме“. Следва да се посочи в какво точно
се изразява несъответствието с истината.
13. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат дали оспорват
съдържанието на договора за дарение. На какво основание го оспорват.
Следва да се посочи чрез кой процесуален инструмент го оспорват. Да
посочат дали оспорват своята воля за дарение.
14. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочат в каква последователност
се предявяват исковете с оглед техния порок.
15. На основание чл.127, ал.1, т.5 ГПК да формулират точен, ясен и
прецизен петитум, който да съответства на бъдещия диспозитив на
съдебното решение и да съответства на изложените фактическа
твърдения.
16. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 1211.82 лева.
Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB
9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на
съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда. Плащането на каса и чрез
ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
Ако внесе по-малка държавна такса в размер на 1211.82 лева да посочи по
кой от трите иска внася държавна такса.
като при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще се счита за
нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Следва да се укаже на ищеца, че съдът не издава съпроводителни писма.
Съдът приема, че следва да се издадат съдебни удостоверения на ищеца,
след представяне на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.
По молбата за освобождаване от държавна такса и разноски по
чл.83 ГПК
По молбата по чл.83 ГПК, настоящият съдебен състав е извършил
следните дейности:
Постъпила е молба от ищците, с която молят да бъдат освободени от държавни такси
и разноски за експертизи. Представена е декларация за гражданско, семейно положение и
имотно състояние.
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове по
чл.26 ЗЗД, конститутивен по чл.31 ЗЗД и осъдителен по чл.55 ЗЗД.
Съдът не кредитира изготвената справка от ТР, видно от която по търсене на лицето
П. К. В. е налице търговско дружество. Това е така, тъй като търсачката се базира на
синтаксис на три отделни имена, а не на алгоритъм от трите имена съвкупно. Ето защо
съдът кредитира двете справки от ТР по ЕГН, тъй като там най-пълно отразява връзката
между едно ФЛ и търговец.
Видно от справка за всички трудови договори, се установява, че ищцата от 2010 не
полага труд никъде. От същата година ищецът също не полага труд.
7
Видно от писмото от Дирекция „Общински приходи“, двамата ищци са декларирали
процесните имоти на тяхно име.
Видно от представеното писмо от НОИ, ищцата получава пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 580.87 лева. Ищецът получава пенсия за инвалидност поради
общо заболяване в размер на 609.60 лева.
Видно от писмо от АСП, ищцата получава финансова подкрепа за 2025 година в
размер на 95.70 лева на месец.
Видно от справката от АВ, на партидите на двамата ищци са вписани само
процесните имоти, като сделката по дарение, а на ищеца – има вписания и заличени
възбрани върху тези два имота.
Видно от справка от НАП, двамата ищци не получават никакъв доход по трудово или
облигационно правоотношение, не са подавани никакви декларации за тях.
Видно от писмо от АГКК, ищците са вписани като собственици на процесните сгради
и имоти.
Видно от писма от банките, ищецът има блокирани 9241.83 лева средства в банковата
сметка. Същевременно сумата от банковата сметка на ищеца се изтегля касово от неговата
съпруга.
Видно от изисканите документи от МВР, ищецът има подпис, не е неграмотен.
Подписвал е и е попълвал документи. Освен това е подал жалби за МВР за откраднат
паспорт, в които жалби фигурира неговият подпис (липсва оспорване, а и документът е
официален свидетелстващ вв частта, кой го е подписал). Документите носят неговия подпис.
Видно от това, само три от четирите подадени от ищеца заявления за лични карти, носят
един и същи подпис, останалият е различен. Налице са данни, че ищецът е осъждал. Това не
кореспондира с попълнената от него декларация по чл.83 ГПК, а именно, че се подписа с
подпис. Всичко това създава обоснованото предположение за декларирани на неверни
данни, заблуждаване на съда и трайно незачитане на Върховенството на закона и уважение
към съдебната власт, тъй като се декларират едни факти, а се установяват друг. Налице е и
злоупотреба с процесуални права. Съдът направи доказателствен извод, че подписаната от
ищеца декларация не е от него с оглед факта, че същият има подпис и е грамотен.
На следващо място, съдът не кредитира представеният ТЕЛК, тъй като същият е със
срок на валидност до 01.05.2020 г. Няма данни същият да е продължаван или да има нов
ТЕЛК.
На следващо място, видно от етапната епикриза ищецът не може да разбира
свойството и значението на постъпките си (л.15 от делото). Същевременно е упълномощил
адвокат, което е в противоречие с данните по делото и твърдяното от ищеца. Налице е
обосновано предположение за липса на дееспособност, т.е. исковата молба не е подадена от
лице, което има дееспособност.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗДБ за 2025 г. са заложени 137 000 хил. лева приход в бюджета на
ВСС от държавни такси. Общият размер на приходи в бюджета на ВСС за 2025 г. е с 52 млн.
лева сравнение с ЗДБ за 2024 г.
(https://news.lex.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-
%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5-
%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2025-
%D0%B3.-
%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-
%D1%81-%D0%92%D0%A1%D0%A1-%D0%B5-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-330-
%D0%BC%D0%BB%D0%BD.-
%D0%BB%D0%B2./#:~:text=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82%20%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%20%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%20%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0,1%20664%20000%20000%20%D0%BB%D0%B2
При това положение съдебната власт следва да изпълни заложеното в Закона. Ето защо
8
всяко освобождаване по чл.83 ГПК следва да бъде основано на неопровержими
доказателства за липса на доходи и невъзможност на страната да поема разхода по държавни
такси. По аналогичен път следва да се отчете и освобождаването от депозит. Това е така, при
вероятно неоснователен иск, какъв е настоящият, разходите за депозит, направени по искане
на ищеца следва да се понесат от бюджета на ВСС, който няма да бъде възстановен от
спечелилата страна. Следователно, един неоснователен разход, който не е предвиден в ЗДБ
за 2025 г. би поставило съдебната власт в обективна невъзможност да изпълни закона и
предвидените разходи и приходи. Това е така, защото разходите, направени по
доказателствено искане на ищеца, който е освободен по чл.83 ГПК, без достатъчно
доказателства, ще останат за сметка на бюджета на ВСС.
При изложеното следва да се съобразят освен доходите на страните, но и
процесуалните средства, които са избрали, дали са в ракурса на процесуалната икономия, но
отчитайки изпълнението и прилагането на ЗДБ за 2025 г. и предвидените стандарти за
изпълнение.
Необходимата държавна такса е в размер на 1211.82лева общо за двамата ищци за
трите иска, т.к. се защитават три различни интереса – нищожност, унищожаемост и
връщане. Двамата ищци получава доход в общ размер на 1286.17 лева на месец.
Следва да се отбележи, че ако ищците нямат необходимите финансови средства дори
и за експертизи трябва да предят този иск, който с максимална степен ще защити техните
права и по него ще имат най-малко разходи (процесуална икономия). При това положение не
могат ищците да предявяват иск за нищожност и унищожаемост на всички възможни в
закона основания, както са изброени в учебниците по гражданско право общо част и
осъдителен иск за връщане не вещта, при все, че нямат достатъчно средства. При това
положение за тях ще бъде достатъчно да предявят един иск, който ще защити правата им.
На следващо място следва да се отбележи, че при прехвърляне на имота ищците са си
запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дарявания имот. При това
положение същите се намират във владение на имота на годно правно основание.
Следователно като ползватели могат да извличат гражданските плодове от него.
Компетентният съд следва да се произнесе по молбата за освобождаване.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
9
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело 202511110119753 по
описа на СРС за 2025 година и ИЗПРАЩА делото на СГС за продължаване на
съдопроизводствените действия, на основание 119, ал.1 вр. чл.118, ал.2 вр.
чл.104, т.4 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
10
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
11
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2
вр. чл.121 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищците чрез техния общ
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12