№
Град Варна, 13 март 2020 година.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в закрито
съдебно заседание проведено на тринадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Красимир Василев,
в.ч.
гр.дело № 729 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по частна
жалба от „БОР 2016“ ЕООД, чрез адв.Д., против
Определение № 15 885 от 03.12.2019 година, постановено по гр.дело № 12 855/2019
година по описа на ВРС, с което е било прекратено производството по делото, с
правно основание чл.124 ал.4 от ГПК.
В жалбата се излага, че
атакувания съдебен акт е неправилен и не почива на точното тълкуване на
закона.Ищеца излага, че не е бил известен за обстоятелството, че претендираната
сума е търсена от „Електроразпределение Север“ АД, а не от „Енерго про Продажби“ АД; че неправилно е приложен института на
чл.228 от ГПК и че по същество определението следва да бъде отменено.
В отговор на жалбата,
„Енерго Про Продажби“ АД намира, че същата е неоснователна и че ВРС правилно е
процедирал, като е прекратил производството.Претендира и за разноски.
За да се произнесе по спора,
ВОС съобрази следното:
На 13.08.2019 година във
ВРС е била входирана искова молба от дружеството
молител против „Енерго Про Продажби“ АД, с правно основание чл.124 от ГПК да се
приеме за установено в отношенията между страните, че дружеството не дължи
сумата от 7 035.70 лева, по установена корекция.
Били приложени Констативен
Протокол, Справка и Факрута изхождащи именно от
„Електроразпределение Север“ АД, а не от „Енерго Про Продажби“ АД.Вместо да
укаже това обстоятелство на ищцовата страна, ВРС е обездвижил
производството първоначално за довнасяне на държавна такса, след което е
стартирал процедурата по чл.131 от ГПК.От отговора на „Енерго Про Продажби“ АД
става ясно, че дружеството не е издател на фактурата и не претендира никакви
суми от дружеството – молител.Едва тогава съдът е поставил на вниманието на
„Бор 2016 „ ЕООД факта, че действителния ответник по иска следва да бъде
„Електроразпределение Север“ АД, а не „Енерго Про Продажби“ АД.Въпреки това му
указание обаче с първата си уточнителна молба от
08.10.2019 година – вж.л.39, адв.Д. е посочил че
сумата се търси именно от „Енерго Про Продажби“ АД.С Разпореждане № 44 357
от 09.10.2019 година съдът е дал последна възможност за посочване на правилния
ответник, като с втората си уточнителна молба от
21.10.2019 година адв.д. е посочил , че насочва
претенцията си срещу „Електроразпределение Север“ АД.
Вместо да прекрати
производството против „Енерго Про Продажби“ АД, ВРС неправилно е посочил
института на чл.228 от ГПк, като е задължил ищцовата
страна да посочи дали се отказва или оттегля претенцията си против „Енерго Про
Продажби“ АД, особено като се има предвид, че дружеството молител е изпълнило
указанията и вече е определило страната против която насочва иска –
„Електроразпределение Север“ АД.Хронологически с третата си уточнителна
молба от дружеството – молител отново е посочило, че насочва иска си против
„Електро разпределение Север“ АД.
С атакуваното Определение №
15 885 от 03.12.2019 година, съдът е прекратил производството по делото,
като е присъдил и съответните разноски.
Становището на настоящата
съдебна инстанция е следното:
Атакуваното определение
изцяло неправилно и не почива нито на закона, нито за установените в процеса
доказателства.
В конкретния случай, се
касае както за грешки на ищцовата страна при определяне на ответника, които
обаче на по – късен етап са изправени, така и за недопустимо процесуално
поведение на решаващия съд.Така например, ВОС не споделя извода досежно
приложимостта на чл.228 от ГПК, на етап, в които производството е без
движение.Тази норма визира съвсем различни предпоставки и въобще не касае
съгласие и / или несъгласие от страна на ответника.По правило ищеца е този,
които определя страните в процеса.В този случай при наличието на грешка в
неговото определяне – така, както тя е допусната от страна на дружеството –
молител, ВРС е следвало да прекрати производството не изцяло, както е сторил, а
единствено по отношение на „Енерго Про Продажби“ АД, като присъди в полза на
същото дружество /при наличие на искане за това/ единствено предпоставките за
даване на отговор против ИМ – съобразно разпоредбата на чл.9 от Наредбата
МРАВ.Вместо това , ВРС е извършил действия, граничещи с отказ от правосъдие, като е
искал съгласия и най – вече е ПРЕКРАТИЛ
производството изцяло без да става ясно от диспозитивната
част на определението дали се касае за прекратяване по отношение на „Енерго Про
Продажби“ АД или, и по отношение на вече установения ответник, в лицето на
„Електроразпределение Север“ АД.Ето защо определението следва да бъде отменено
и делото върнато на ВРС за продължаване на съдо производствените действия по
отношение на „Електро разпределение Север“ АД, където исковата претенция е
редовна и най – вече уточнена, от към правен интерес.по тези съображения
атакуваното определение следва да бъде отменено, в частта, с която
производството се прекратява спрямо „Електроразпределение Север“ АД и да се
потвърди – поради липса на правен интерес, в частта, с която то е прекратено
спрямо „Енерго Про Продажби“ АД.
В резултат на изхода от
спора, в полза на „Енерго Про Продажби“ АД следва да се присъди сумата от 276
лева – разноски пред ВОС, съобразно представения Списък.
Предвид горното, ВОС,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№ 15 855 от 03.12.2019 година, постановено по гр.дело № 12 855/2019
година, 47 – ми състав, в частта, с
което производството е било прекратено по отношение на „Електроразпределение
Север„ АД и ВРЪЩА за продължаване на
съдо – производствените действия .
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 15 855 от 03.12.2019 година, постановено по гр.дело № 12
855/2019 година, 47 – ми състав, в
частта, с която производството е било прекратено по отношение на „Енерго
Про Продажби„ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „БОР
2016“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********
сумата от 276 /двеста седемдесет и шест/ лева, представляващи съдебно –
деловодни разноски пред ВОС.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: