Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032 гр.
Пазарджик, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова
като
разгледа докладваното от съдията Трънджиева В
гр. д. № 13 по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС Пазарджик ,
постановено по гр.д.№ 2386 по описа на съда за 2019 година е отхвърлен иска по чл.439 ГПК на Д.С.В. с
ЕГН ********** *** против С.И.В. с ЕГН ********** *** за оспорване на
изпълнението по изп. д. №480/2012г. на ДСИ при РС – Пазарджик, предприето въз
основа издаден изпълнителен лист от 05.11.2010г. по гр.д. №1288/2008г. на
РС-Пазарджик за сумата 6630лв., ведно със законната лихва за забава от
10.07.2008г. до плащането, поради това, че правото на принудително изпълнение е
погасено по давност, изтекла след приключване на производството по което е
издадено изпълнителното основание.
Осъдена
е Д.С.В. да заплати на С.И.В. съдебни разноски в размер на 300лв.
В
срок така постановеното решение е обжалвано от Д.В., чрез процесуалния и
представител.
Моли
решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Неправилно PC Пазарджик преценил събраните по делото доказателства.
Съдът
приел че при висящност на
изпълнителното дело давност не тече до момента на обявяване на т. 10 от TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК. Изводите на съдът били
неправилни.
Изп.
д. № 480/2012г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик било
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Не следвало да се смесват институтите на
погасителната давност и перемпцията.
Тъй
като срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК бил преклузивен не се влияел от
спирането или прекъсването на
давността, а съществувал независимо и самостоятелно от него. Така дори и да се
приеме, че давност не тече до момента на обявяване на т. 10 от TP № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, то това не означавало,
че не тече срокът по чл. 433, an. 1, т. 8 от ГПК.
Давност не е текла, но изп. дело ще е прекратено през 2007 г. именно поради
перемпция, а ППВС № 3/18.11.1980г. няма да намира приложение след
прекратяването на делото, предвид, че се отнася само за висящи изп. дела.
След
образуване на изп. дело и налагане на запор- 28.09.2012г., не са искани никакви
изпълнителни действия в продължения на 2 години. Изп. дело е прекратено ех lege на 28.09.2014 г. Така е разрешавай въпроса в практиката на ВКС.
От
друга страна, прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК водело до
заличаване на всички изп. действия. Така всички извършени изп. действия били
обезсилени по право, с обратна сила и се считат за неизвършени, т. е. не
прекъсват давността. Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила
и те не се считат произвели правно действие, така, както се счита за
непостановен обезсиленият съдебен акт. В този смисъл е Решение № 285/06.10.2015г., по
гр. д. № 1953/2015г., ВКС, ГК, IV гр.
отд., Решение № 100/23.01.2019г. по в. гр. д. № 2389/2018г, ОС Пловдив, V гр. с. и
др.
Счита,че
е налице до колизия при прилагането на TP № 2/2013 от
26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК в частта му относно прилагането на ППВС № 3/18.11.1980г. и
заличаването на всички последици от образуваното изп. дело при прекратяването
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
Изразява
становище, че настоящето производство следва да бъде спряно на осн. чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК до
постановяване на Тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2020г., ВКС, ОСГТК. С
това TP се дава разрешение именно на спорните по настоящето дело
въпроси.
Моли
решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и постановите
решение, с което да бъде уважен
предявения иск изцяло.
В
срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът
оспорва жалбата и намира решението за правилно и законосъобразно.
Правилно PC приел че не е налице твърдяното с исковата
молба погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на
постановеното по гр. д. №1288/2008 г по описа на
PC
Пазарджик решение и издадения въз основа на него изпълнителен лист за сумата от
6630 лв ведно с законната лихва за забава от 10.07.2008 г до плащането и е
отхвърлил предявения иск по чл. 439 от ГПК.
За
да възприеме този извод PC правилно съобразил
извършените от взискателя и съдебния изпълнител действия по изп.дело № 480/2012
г , които са прекъсвали давността и които опровергават твърдението че след
наложения запор на вземане по изп.д.№ 2391/2012 г през м. септември 2012 г до
завеждане на исковата молба нямало предприети други искания от взискателя и
действия на съдебния изпълнител.
Установено
било, че делото е образувано на
21.09.2012 г на която дата е наложен и запор върху вземането на длъжницата по
изп. д.№ 2391/2012 г по описа на ДСИ при
PC
Пазарджик. През 2016 г взискателя е правил неколкократно искане за намаляване
на сумата, предмет на запора, по които се е произнасял съдебния изпълнител с
разпореждания от 1.03.2016 г и от 24.04.2016 г
Налице
било и частично плащане по наложения запор, извършено на 16.11.2017 г, след което
е направено искане за насочване изпълнението върху недвижим имот.
Неправилно
било позоваването на ищеца на тълкувателно решение №2/26.06.2015 г на ВКС по
т.д. № 2/1913 г., тъй като то няма обратно действие , а действието му е
занапред. До момента на постановяването на това
TP
е в сила Постановление № 3 на Пленума на Върховния съд от 18.11.1980 г, според
което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
принудително осъществяване на вземането.
С
решение по в.гр.д. № 315 /2019 г ОС било отменено прекратяването и отмяна на
отказа да се извършат исканите изпълнителни действия. Съдът приел, че не е
налице бездействие от страна на взискателя и съдебния изпълнител не е имал
основание да прекрати производството и да откаже извършване на исканите
изпълнителни действия. В мотивите си ОС сочи че, разпоредбите на TP № 2/2015 г нямат обратно действие и че до приемането му са
действали разпоредбите на Постановление №3 от 1980 г.
Съдът
, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се
произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:
В
исковата си молба против С.В. ищцата Д.В.
твърди ,че е ответника е взискател, а тя
длъжник по изпълнително дело ѝ0 480 /2012 година на ДСИ при РС Пазарджик.
Производството било образувано по пет изпълнителния листа , единия от които бил
за сумата 6630 лева , издаден въз основа на решение по гр.д.№ 1288/2008 година
по описа на РС Пазарджик.
Счита
, че не дължи тази сума , тъй като
вземането е погасено по давност.Решението , по което бил издаден
конкретния изпълнителен лист било влязло в сила на 1.10.2009 година,
изпълнителното дело било образувано на 21.09.2012 година.
Счита
, че първото действие,което би могло да прекъсне давността е искането за налагане
на запор, което било направено с
образуване на изпълнителното дело. Издаването на изпълнителен лист и искането
за образуване на изпълнително производство не прекъсвали давността.
Счита
, позовавайки се на приетото по Т.д.0
2/2013 г. на ОСГТК,че давността при висящност на изпълнителния процес тече и се
прекъсва само с предприемане на изпълнителни действия.
Освен
искането за налагане на запор други изпълнителни действия не били предприемани.
Отчетено от този начален момент погасителната давност била изтекла.
Отделно
от това всички изпълнителни действия , годни да прекъснат давността били
обезсилени по право и заличени с обратна сила, поради това , че изпълнителното
производство било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Изрично
прекратяване не било постановено , но то настъпвало по право , според съдебната
практика.
Моли
да бъде прието за установено, че не дължи сумата 6630 лева по изпълнтлен лист от 5.10.2010 година ,
издаден по гр.д.1288/2008 година на РС
Пазарджик.
В
срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът
оспорва иска.погасителната давност била прекъсната с предприемане на действия
по образуване на изпълнително производство.От последните действия на СИ не била
изтекла погасителна давност.
Съдът
, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за
установено следното:
Видно
е от доказателствата по делото, а и още с доклада първоинстанционният съд е обявил за безспорно, че ищцата и ответникът са съответно длъжник
и взискател по изп. д. №480/2012г. на ДСИ при РС – Пазарджик, което е
образувано за събиране на вземането по изпълнителен лист от 05.11.2010г.,
издаден по гр.д. №1288/2008г. на РС-Пазарджик за сумата от 6630лв., ведно със
законната лихва за забава от 10.07.2008г. до плащането.
Изпълнителния лист е издаден въз основа на
влязло в сила решение на 22.10.2009 година.
Изпълнителното производство е образувано по молба на ответника на
4.09.2012 година. Изпълнително производство № 480/2012 година на ДСИ Пазарджик
е образувано за реализиране на няколко парични вземания, след които и
конкретното за сумата 6630 лева , ведно със законната лихва от 10.07.2008
година.
С образуването на делото е поискано изпълнение
, чрез налагане на запор върху вземания на длъжника по друго изпълнително дело.
Предприети са действия по налагане на запора.
С молба от 1.03.2016 година взискателят е
поискал прекратяване на производството по отношение на друга претенция и е
заявил,че желае производството по делото да продължи за събиране на другите
вземания. На 20.04.2016 година взискателят се е отказал и от принудителното
събиране на друго свое вземане.
На 1.11.2019 година е направено искане за
насочване на изпълнението върху недвижим имот на длъжника.
С постановление от 14.11.2019 година
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т. 8 от ГПК.
С решение на съда по В гр.д.№ 315/2020 година
това постановление е отменено , като е прието , че не са налице условията за
прекратяване съобразно основанието , на което ДСИ се позовава.
При тази безспорно установено фактическа
обстановка ,съдът намира ,че вземането на ответника по иска в размер на 6630
лева ,ведно със съответната законна лихва не е погасено по давност.
Няма спор, че по отношение срока на погаситерна давност следва да намери
приложение разпоредбата на чл.117 ЗЗД
Съгласно
чл.116, б. „в“ ЗЗД погасителната давност
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение.
С т.10
от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК прекъсва бе
прието по задължителен за съдилищата начин, ,че давността се с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител .
Този въпрос
уреден по различен начин от приетото в
ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност спира да тече
в хода на изпълнителното производство.
Съдът споделя изцяло тезата , подържана от РС
и развита в цитираното решение на ВКС,че разрешението за прекъсване на
погасителната давност ,прието с ТР следва да се прилага занапред ,от момента на
приемането му. Или до 26.06.2015 година висящността на изпълнителното
производство прекъсва погасителната давност. Такова разрешение съхранява
правата на страните в изпълнителното производство. Действително по този въпрос
предстои постановяване на ТР , но висящността на тълкувателно дело не е
основание за спиране на производството пред въззивната инстанция.
Изпълнителното производство е образувано на
4.09.2012 година , следователно с образуването му погасителната давност е прекъсната.
Ищецът подържа ,че ,тъй като са настъпили
основания за прекратяване на производството на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, то и излнителните действия са обезсилени.
Действително
в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието ,че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Това прекратяване настъпвало по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти.
Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания.
Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Именно това
разрешение поставя редица въпроси пред съдилищата. Например , ако въпреки, че
са били налице условията да бъде прекратено изпълнителното производство е
направено искане за предприемане на изпълнителни действия и те са предприети,
каква е съдбата им и съответно последиците от тях. Освен това хем се приема ,че
тези действия се обезсилват по право ,но пък давност е започнала да тече от
последното по време последно изпълнително действие.
Тоест ако последното
валидно изпълнително действие е предприето,както и би следвало да бъде преди
двегодишния период ,то това действие следва да бъде зачетено като начало на
погасителна давност , тоест ефекта му не отпада , както се подържа от жалбоподателя
и в част от съдебната практика.
В конкретния случай
по искане на взискателя е наложен запор върху вземане на длъжника по друго
изпълнително дело.От приложеното писмо е видно,че запора е приет и при
постъпления по делото ще бъде извършен превод на суми.Действително такива суми
са постъпили и именно чрез наложения запор е погасена по-голямата част от
вземането.
При наличие на
породил ефекта си запор не би следвало да се приеме, че е налице хипотеза на
бездействие на взискателя, което да доведе до последицата по право , взиран в
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. До
25.06.2015 година ,както е приел съдът давност не текла.
С решение по В гр.д.№
315 по описа за 2020 година на Пазарджишки окръжен съд е отменено постановлението за прекратяване.
Това решение , макар и постановено в производство по чл.435 от ГПК обвързва
страните и съда .
По изложените
съображения , съдът намира , че решението на първоинстанционния съд е правилно
и следва да бъде потърдено.
С оглед изхода на
спора на ответника по жалбата се дължат сторените по делото разноски в размер
на 300 лева.
Мотивиран от
изложеното , Пазарджишки окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС Пазарджик ,
постановено по гр.д.№ 2386 по описа на съда за 2019 година е отхвърлен иска по чл.439 ГПК на Д.С.В. с
ЕГН ********** *** против С.И.В. с ЕГН ********** *** за оспорване на
изпълнението по изп. д. №480/2012г. на ДСИ при РС – Пазарджик, предприето въз
основа издаден изпълнителен лист от 05.11.2010г. по гр.д. №1288/2008г. на
РС-Пазарджик за сумата 6630лв., ведно със законната лихва за забава от
10.07.2008г. до плащането, поради това, че правото на принудително изпълнение е
погасено по давност, изтекла след приключване на производството по което е
издадено изпълнителното основание.
Осъжда Д.С.В. с ЕГН **********
*** да заплати на С.И.В. с ЕГН **********
*** сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.