Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 1165 по описа
за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С
решение № 1808 от 30.09.2019 г., постановено по гр.д. № 5183/2019 г. Плевенският районен съд е
осъдил ОД на МВР - Плевен да заплати на И.Ц.Д. с
посочен ЕГН и адрес *** следните парични суми:
- сумата от 1 536,68 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преизчисляване на нощен труд за периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба - 31.07.2019 г. до окончателното ѝ заплащане;
-
сумата от 442,34 лв. за направени по
делото разноски.
Със
същото решение Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР – Плевен да заплати на
основание чл.78 ал. 6 от ГПК по сметка
на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 61,47 лв. съобразно уважената част от исковете.
Недоволна от така постановеното решение е останала ОД
на МВР - Плевен, представлявана от директора К.Н, която чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт П.Ф го
обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи
за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че
положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане на
допълнителни суми като главница и лихви за положен нощен труд са действали
няколко Наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, а
именно: Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з – 592/25.05.2015
г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г. и Наредба № 8121з –
773/29.07.2016 г.. Въззивникът твърди, че отмяната на Наредбата от 25.05.2015
г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г., като от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана последващата Наредба за
четири дни е действала Наредбата от 2014 г.. Според въззивника в нарушение на
материалния закон, ПРС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия процесен
период на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от същата Наредба. Според въззивника
неправилно ПРС е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР
и е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не е
съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. Според
въззивника в чл.178 ал.1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни служители,
вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2
на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а
техния размер с негова заповед. Според въззивника поради спецификата на
работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в
специален закон - ЗМВР, който е различен
от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на
общото законодателство – КТ и ЗДСл.. Според въззивника в конкретният случай не
е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска
преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в
въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд
от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото
заплащане и изчисляване. В заключение въззивникът счита, че не са налице
законовите предпоставки за уважаване на предявените искове и моли окръжния съд
да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и
вместо него постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Алтернативно, в случай, че въззивният приеме, че
цитираните разпоредби от общото трудово законодателство са приложими се
позовава на чл.9г от Наредбата за работното време и отпуските в редакцията му
/НРВПО/ от ДВ бр. 41/2017 г. и моли съда да отхвърли иска за положен извънреден
труд за сумата от 262,79 лв., а иска за обезщетение за забава върху главницата
за сумата от 23,69 лв., определени съгласно заключението на СИЕ за периода от
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г., за който период изрично е предвидено, че
извънредния труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, като се цитира актуална съдебна практика на окръжни
съдилища. С въззивната жалба се
претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., направените по делото разноски за държавна
такса, както и направените в първата инстанция разноски.
в срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемия
И.Ц.Д..
В проведеното по делото о.с.з.
въззивникът чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П.Ф поддържа
подадената въззивна жалба. В представеното по делото писмено становище, което
се поддържа, се възразява срещу изготвянето на икономическа експертиза по задачите
поставени от въззивния съд, като счита, че не са необходими специални знания и
умения за изготвяне на заключение по поставените от съда задачи. Според
въззивника неправилно ПлРС е присъдил възнаграждение за извънреден труд за м.
юли 2016 г., тъй като от представените по делото доказателства по делото се
установява, че през последните дни на този месец въззиваемият е ползвал платен
годишен отпуск, съответно през процесния период същият не е полагал нощен труд.
Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В
о.с.з. въззиваемият не се явява и не с представлява и не изразява становище по
въззивната жалба.
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество е
частично основателна.
Плевенският районен съд е
сезиран от И.Ц.Д. *** с правно основание чл. 178 ал. 1 т.
3 от ЗМВР за сумата от 1 536,68 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение
за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от
29.07.2016 г. до 29.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ
- 31.07.2019 г. до окончателното ѝ заплащане.
За да уважи изцяло предявения
иск ПлРС е приел, че за част от исковия период намира приложение разпоредбата
на чл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а за останалата част от този период поради непълнота в ЗМВР и нормативната уредба,
касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от
тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъдат приложени
разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ като се е позовал на утвърдените принципи в
Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на
лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението.
При липсата на изрична регламентация в специалната уредба за процесния период,
с изключение на периода на действие начл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., ПлРС е
приел, че положения от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да
бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143,
независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по
0,25лв./час съгласно закона. ПлРС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от
НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25лв./час.
С определение в з.с.з. на 20.12.2019
г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени
задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед становището на
въззивника и липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото лице
заключение по делото не е изготвено и съответно определението за СИЕ е отменено
на това основание. В писменото становище в табличен вид се представят
изчисления на въззивника, данните в които се частично различават от тези по
приетата в първата инстанция СИЕ с обяснението, че изчисленията за ПлОС са
съобразени както с протоколите, представени във въззивната инстанция, така и с
платежни бележки, представени в първата инстанция. Въззивният съд приема, че
направените от въззивника изчисления в отговор на спорните по делото въпроси не
могат да бъдат възприети, тъй като изхождат от страната по делото,
заинтересована от изхода му в ПлОС и не са проверени от независим експерт. Не
следва да се обсъждат и представените пред въззивната инстанция писмени
доказателства, тъй като е налице преклузия за представянето им, а спорните обстоятелства
би следвало да се изяснят със заключението на СИЕ. С оглед разпоредбата на чл.
161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по спорните по делото въпроси
следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ, прието в първата
инстанция и съобразно писмените доказателства, представени в тази инстанция.
Не се
спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 27.07.2016 г. до 27.07.2019 г.
въззиваемият И.Ц.Д. е заемал длъжността “старши полицай – група ООР“ в сектор ОП при 02 РУ-
Плевен при ОД на МВР Плевен по служебно правоотношение. Установява се, за част от
процесния период въззиваемият е бил временно отстранен от длъжност, ползвал е
платен годишен отпуск и отпуск поради временна нетруспособност, през който
период същият не е давал дежурства и не е полагал нощен труд.
Не
се спори, че за частта от процесния период, през която е полагал труд
въззиваемият е изпълнявал служебните си задължения по
утвърдени графици и протоколи при режим на труд
- дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време
съгласно чл.187 ал. 3 от ЗМВР.
Установява се от заключението на
вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и като обективно и
компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че с оглед характера на заеманата
длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00
часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице
установява в заключението си, че за процесния период въззиваемият е положил
общо 1592 часа нощен труд, за който
му е заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото
лице установява, че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се
равнява на 1819,656 часа труд, като разликата от 227,656 часа не е заплащана на
въззиваемия и при при съответната ставка за извънреден труд, определена на
базата на основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение
е на стойност 1 536,68 лв.. От
заключението на вещото лице се установява, че м. юли 2016 г. ищецът е имал пет
дежурства, в които е положил 40 часа нощен труд, за който след преизчисляването
му неплатения извънреден труд е на стойност 38,61 лв..
От заключението на вещото лице се установява, че за периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. приравненият нощен труд умножен по съответната
ставка за извънреден труд е в размер на 247,10
лв. за първото тримесечие на 2018 г. и в размер на 100,39 лв. за второто тримесечие на 2018 г. или общо за двете
тримесечия в размер на 347,49 лв..
Изложените от първоинстанциният съд изводи относно наличието на законово
основание за за преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към
дневен с прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция
изцяло в частта за периодите от 11.04.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.08.2018
г. до 11.04.2019 г.. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение
на значителната част от посочените по-горе периоди РС е приел, че при липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота следва да се
преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя
възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в
които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в издадените въз основа на закона
подзаконови нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни. При
съобразяване на разпоредбите
на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи
обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или
24-часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за
тримесечен период. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5 от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през процесния
период са
действали следните Наредби по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда за
организацията и разпределянето на работното време в МВР, а именно: за
периода от 01.04.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019
г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл.
3 ал. 3 от трите Наредби, които са аналогични държавните служители в МВР е
възможно да полагат труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на уреденото в чл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6, 00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват
с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
Съгласно разпоредбите на чл.
9 и чл.
12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР, издадена на основание чл. 179 ал.
2 от ЗМВР и действала през част от процесния период от 18.08.2018 г. до 31.03.2019
г. на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане
на труд през нощта, като за всеки отработен нощен час или за част от него от
22,00 ч. до 6,00 ч. се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след
предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение
№ 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно чл. 67 ал. 3 от Закона за държавния служител, който също намира
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7 т.1-5, както и редът за получаването им се определят с
наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В този смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово
законодателство намира приложение, след като в др. специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са налице празноти или са
предвидени по - неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните
възнаграждения и редът за получаването им. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по - продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.
187 ал. 1 от ЗМВР. При липсата на
специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на НСОРЗ. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса
на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените
във въззивната жалба доводи относно приложимостта на установения в чл.
9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение за процесните периоди, в които не е
действала разпоредбата на чл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., като следва да се отчете, че и в двата случая приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, като е налице различие единствено относно
математическата формула, въз основа на която се достига до този коефициент
както правилно е приел първоинстанциният съд
Основателно е направеното от въззивника
възражение, че първоинстанциният съд неправилно не е съобразил разпоредбата на
чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в редакцията ДВ
бр.41/2017 г. за част от процесния период. За периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл. 9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от
2017 г., в сила на 01.01.2018 г./,
съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. Впоследствие разпоредбата на чл. 9г
от НРВПО е изменена / ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като
думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята на
нормотвореца за процесния период с изключение на периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е да признае за извънреден
труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.
9 ал. 2 от НСОРЗ или
съгласно чл.
31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., което е още един
довод за неоснователност на възражението на въззивника за неприложимост на
НСОРЗ. Налага се извода, че и в двете хипотези отчетените в повече часове са
извънреден труд, като при сумирано изчисляване на работното време отработените
часове се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните
часове при нормална продължителност на работното време за същия този период.
Правилото на чл. 9 г от НРВПО намира приложение за два от
периодите на отчитане: 01.01.2018 г.- 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. -
30.06.2018 г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018
г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до
30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9 г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./,
в която липсва ограничението „без превръщане на нощните часове в дневни“.
През целия процесен период е действала
разпоредбата на чл.
18 ал. 3 от НСОРЗ, съгласно която при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която пресмятане на трудовия стаж се
извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се
разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за процесния
период, въззивният съдът приема, че с изключение на периода 29- 31.07.2016 г.
вкл. и периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. за
останалата част от процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143 следва да се вземат предвид при решаването на въпроса за
наличие на положен извънреден труд. За периода 29- 31.07.2016 г. на въззиваемия
не следва да се начислява възнаграждение в размер на 38,61 лв. за положен нощен труд, тъй като
изчисленията на вещото лице не са съобразени с конкретния процесен период, а
касаят целият месец юли 2016 г., при положение, че за периода 01- 28.07.2016 г.
вкл. липсва предявен иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
нощен труд. Видно и от представената платежна бележка в първата инстанция,
която не е оспорена от въззиваемия, че през периода от 25.07.2016 г. до
31.07.2016 г. същият е ползвал 5 дни платен годишен отпуск, поради което
въззивният съд приема, че неправилно за процесния период 29- 31.07.2016 г. на
същият е начислено възнаграждение за положен извънреден труд. За периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. не следва да се преизчислява нощния труд към дневен с коефициент
от 1,143, респ. да се присъжда възнаграждение в размер на 347,49 лв. по съображенията изложени по – горе относно
приложението на чл.9 г от НРВПО в редакцията на разпоредбата,
действала през този период. С оглед заключението на вещото лице описано по - горе от общо определената
сума в размер на 1 536,68 лв. следва да се извадят
сумите от 38,61 лв. и 347,49 лв. и
разликата от 1 050,58 лв. да се
присъди на въззиваемия като извънреден труд.
Искът с правно основание
чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР се явява частично
основателен и доказан за сумата от 1 050,58
лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на ИМ - 30.07.2019 г. до окончателното й заплащане,
като за разликата над 1 050,58 лв. до
1 536,68 лв. в размер на 386,10
лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда.
Относно разноските:
В първата инстанция ищецът е
направил разноски общо в размер на 442,34
лв. за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Ответникът
е направил разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006 г., приложима по отношение на
възнаграждението на юрисконсултите съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП. Фактическата и правна сложност на спора според въззивния съд не налага
определяне на възнаграждение в размер по - висок от минимално предвидения в
Наредбата. С оглед частичното уважаване на искове и след компенсация на
насрещните вземания за разноски между страните, въззивният съд приема, че
ответникът, въззивник в настоящото производство дължи на ищеца, въззиваем в
настоящото производство разноски за първата инстанция в размер на 306,20 лв..
Във въззивната инстанция по
съображенията направени по - горе въззивният съд приема, че въззивникът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. и разноски за държавна такса в размер
на 30,74 лв.. Въззиваемият не е представил доказателства за направени разноски
за адвокатско възнаграждение. Съобразно
уважената част от въззивната жалба въззиваемият следва да заплати на въззивника
сумата от 32,69 лв. за направени
пред въззивната инстанция деловодни разноски.
С
оглед уважената част от иска на основание чл. 78 от ал. 6 ГПК въззивникът, в
качеството на ответник в първата инстанция следва да заплати ДТ в размер на 50 лв..
По изложените съображения,
въззивният съд приема, че решението на ПлРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено в частта, в която искът за главницата е уважен
за сумата 1 150,58 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане, в частта,
в която в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 306,20 лв., както
и в частта, в която по сметка на съда е присъдена ДТ в размер на 50 лв.. Решението на ПлРС следва да се
отмени на основание чл. 271 от ГПК в частта, в която ОД на МВР Плевен е
осъдена да заплати на И.Ц.Д. разликата над сумата от 1 050,58 лв. до 1 536,68 лв. в размер на 386,10 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 на нощен към дневен труд за периодите от 29.07.2016 г. до 31.07.2016 г. вкл. и от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., както и в частта, в която е осъдена да заплати разноски по
делото за разликата над 306,20 лв. до 442,34
лв.. Решението
на ПлРС следва да се отмени и в частта, в която ОД на МВР е осъдена да заплати
ДТ по сметка ПРС за разликата над 50
лв. до 61,47 лв..
Водим от горното, Окръжният
съд
Р е ш
и:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решение
№ 1 808 от 30.09.2019 г., постановено
по гр.д. № 5183/2019 г. по описа на Плевенския
районен съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- В ЧАСТТА, в която ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати на И.Ц.Д. разликата над сумата от 1 050,58 лв. до
1 536,68 лв. в размер на 386,10 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд
към дневен за периодите от 29.07.2016 г.
до 31.07.2016 г. вкл. и от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ - 30.07.2019
г. до окончателното й изплащане;
- В ЧАСТТА, в която на основание
чл. 78 от ГПК ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на И.Ц.Д. деловодни разноски за
разликата над сумата от 306,20 лв. до 442,34 лв.;
- В ЧАСТТА, в която на основание чл.78 ал. 6 от ГПК ОД на МВР - Плевен е осъдена да заплати по сметка ПлРС държавна такса върху цената на
уважените искове за разликата над сумата
от 50 лв. до сумата от 61,47 лв.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Ц.Д. *** иск с правно основание чл.
178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 от ЗМВР за разликата над
сумата от 1 050,58 лв. до 1 536,68 лв. в размер на 386,10 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд
към дневен за периодите от 29.07.2016 г.
до 31.07.2016 г. вкл. и от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ - 30.07.2019
г. до окончателното й изплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.
271 ал. 1 от гпк решението на Плевенския Районен
съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК И.Ц.Д., ЕГН ********** ***
да заплати на ОД на МВР гр. Плевен, представлявана от
директора Веселин Вътов с административен адрес: гр. П., ул. “С.С.“ № * сумата от 32,69 лв. за
направени пред въззивната инстанция деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: