Решение по дело №12561/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 17.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                              Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова в.гр.дело № 12561 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Постъпила е молба за допълване на решение № 4787/16.07.2018 г. по в.гр.д. № 12561/2017 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, от ищеца „Р.М 9.“ ЕООД. В молбата се твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по евентуално предявения с исковата молба иск за обезщетение вследствие погиването на процесната вещ. Изложени са и съображения по съществото на делото.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ц.П.Ц., в който се поддържа, че подадената молба е неоснователна, както и недопустима, тъй като с нея ищецът цели да постигне преразглеждане на съдебното решение от същия съд. Изложени са и съображения, че по отношение на процесната вещ е водено друго дело, като трето лице е причинило вреди на камиона при катастрофа. В тази връзка са изложени и доводи по съществото на спора за неправилност на постановеното от въззивния съд решение, с оглед на което се моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Същевременно се твърди и че въззивният съд правилно е отменил първоинстанционното решение, поради което молбата за допълване на въззивното решение не следва да се уважава.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Р.М 9.“ ЕООД срещу Ц.П.Ц., с която е предявен иск по чл. 108 ЗС за признаване на ищцовото дружество за собственик на товарен автомобил марка „Скания“ 112 с рег. № *******и осъждане на ответника да му предаде владението върху автомобила. При условията на евентуалност е предявен и иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в случай че се установи, че процесният автомобил е унищожен, „отчужден или изразходван“. С първоинстанционното решение предявеният иск по чл. 108 ЗС е уважен, като в мотивите към решението е посочено, че евентуалният иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД не следва да бъде разглеждан, тъй като е предявен в условията на евентуалност, а освен това по същия иск, между същите страни и на същото основание има влязло в сила решение.

С решение № 4787/16.07.2018 г. по в.гр.д. № 12561/2017 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, първоинстанционното решение е отменено в частта, в която ответникът е осъден да предаде автомобила на ищцовото дружество, в която част предявеният иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която ищцовото дружество е признато за собственик на автомобила. С въззивното решение е прието, че ответникът е предал автомобила на органите на МВР, той не се намира във фактическа власт на ответника, поради което искът по чл. 108 ЗС е основателен само в частта, с която се иска ищцовото дружество да бъде признато за собственик на вещта. Тъй като главният иск по чл. 108 ЗС не е изцяло отхвърлен, не са налице основания за разглеждане и произнасяне по евентуално предявения иск по чл. 57, ал. 2 ЗС, като следва да бъде отбелязано, че в хода на производството не е доказано, че автомобилът е погинал или е увреден вследствие действия на ответника.

Също така следва да бъде отбелязано, че същата претенция за присъждане равностойността на процесния автомобил е предявена и разгледана между същите страни по гр.д. № 11156/2009 г. на СРС, 38 състав, решението по което е потвърдено с окончателно решение от 08.10.2012 г. по в.гр.д. № 9722/2010 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав, поради което е недопустимо повторно разглеждане на същия спор.

 

На основание чл. 250, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 109120/15.08.2018 г. за допълване на     решение № 4787/16.07.2018 г. по в.гр.д. № 12561/2017 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, подадена от „Р.М 9.“ ЕООД.           

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.