Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 217 19. 06.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на трети юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора Нейка
Тенева
като разгледа
докладваното от съдия Динкова административно дело № 913 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба от И.И.К., изтърпяващ наказание в Затворническо общежитие от
открит тип (ЗООТ) „Стара Загора“ към Затвора гр. Стара
Загора, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“(ГДИН) гр. София за
присъждане на сумата 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на административен орган, изразяващи се в „липса
на отговорност по отношение изходящата кореспонденция на лишените от свобода“,
които според ищеца са такива, уронващи човешкото достойнство и създаващи
чувство на малоценност и незащитеност. Конкретните обстоятелства, на които се
основава исковата претенция, се свеждат до несвоевременно завеждане в изходящ
регистър и изпращане на писмо, подадено от ищеца на 22.11.2019г. с адресат
Административен съд – Пловдив, в резултат на което забавяне се е стигнало до
прекратяване на съдебното производство по адм. дело № 3491/ 2019г. по описа на
Административен съд – Пловдив. В исковата молба се твърди, че на 18.11.2019 г.
ищецът е получил разпореждане по адм. д. №3419/2019г. по описа на
Административен съд Пловдив с указания за отстраняване на нередовности и внасяне
на държавна такса във връзка с подадена от него искова молба. Посочва, че на
22.11.2019г. около 7.20 часа е депозирал при дежурните служители от
надзорно-охранителния състав на затворническото общежитие писмо, адресирано до
Административен съд Пловдив, съдържащо молба и документ за платена държавна
такса. С отделна молба поискал да му бъде даден и изходящ номер за изпратеното
писмо. Твърди, че тази молба му била върната на 28.11.2019г. с поставен на нея
изходящ номер от 25.11.2019г. Заедно с това получил и Определение
№2390/26.11.2019г. по адм. д. №3491/2019г. по описа на АС Пловдив, с което
производството по делото било прекратено, поради неотстраняване в срок на
констатираните от съда нередовности в подадената пред него искова молба. Изтъква,
че поставеният изходящ номер от 25.11.2019г. е бил последният ден от срока,
определен му от съда за внасяне на таксата и отстраняване на нередовности.
Посочва, че се наложило да обжалва определението на АС Пловдив, за да доказва
спазването на срока. Излага съображения, че тъй като е „лишен от свобода“ е
разчитал, администрацията на Затвора стриктно да съблюдава изходящата
кореспонденция към държавни институции и същата да бъде придвижена по надлежния
ред в деня, в който е подадена. В тази връзка твърди, че небрежното отношение и
бездействието на администрацията е породило в него чувство за малоценност и
незащитеност, уронило е човешкото му достойнство, тъй като се наложило да
доказва пред Върховния административен съд правотата си. По изложените
съображения иска да бъде осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ да му заплати
сумата 5000лв - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, в писмен отговор по чл.131 ГПК
/л.21 и сл./ и чрез процесуалния си представител по делото заема становище за
неоснователност на иска. Изтъква, че твърденията в исковата молба за забавяне
на кореспонденцията на ищеца в конкретния случай са неоснователни. Посочва, че К.
е предал писмото си на дежурната част на Затворническо общежитие от открит тип
Стара Загора на 22.11.2019г.(петък). Това писмо било придвижено до
деловодството и куриера на Затвора гр. Стара Загора и е било администрирано с
изходящ номер и дата, както следва изх.№ 3968 от 25.11.2019г.(понеделник), като
на 26.11.2019г. кореспонденцията на К. е отпътувала чрез „Български пощи“ АД. Изтъква,
че съгласно чл. 76 и чл. чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС, лишените от свобода имат
право да кореспондират с органите на съда като молбите и жалбите на лишените от
свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на
получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са
адресирани, предметът и полученият отговор. Посочва, че относима в тази връзка
е разпоредбата на чл. 77, ал.2 от ППЗИНЗС, според която жалбите и молбите на
лишените от свобода се изпращат в тридневен срок от подаването им към
администрацията. Изтъква, че спазването на този тридневен срок от
администрацията на Затвора по никакъв начин не засяга правата на лицата,
изтърпяващи наказание лишаване от свобода, тъй като в практиката си ВАС приема,
че срокът за изпълнение на дадени от съда указания се счита за спазен с
депозирането на съответната молба именно пред администрацията на затвора.
Цитира актове на ВАС по идентични казуси, както и приложеното към делото
Определение №1801/04.02.2020г. по адм. д. №14720/2019г. на ВАС, касаещо
процесния случай. Отделно от това се излагат съображения, че в конкретния
случай, ищецът е могъл да уведоми служителите, че изпраща писмо до АС Пловдив с
изтичащ срок, както и да положи грижа за изпращането му в един по-ранен момент.
Позовава се на чл.41 от ЕКПЧ относно понятието справедливо удовлетворение, като
счита че не се следва в случая обезщетение. Поради изложеното, иска отхвърляне
на предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по
делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор,
дава мотивирано заключение че искът е неоснователен, доколкото не са
налице кумулативно дадените предпоставки за ангажиране на отговорност за
бездействие на администрацията в Затвора Стара Загора. Изтъква, че твърденията на
ищеца за забавяне при изпращане на молбата му до АС Пловдив са неоснователни.
Счита, че в конкретния случай биха били произтекли вреди единствено ако от администрацията
на Затвора Стара Загора не е била удостоверена датата на постъпването й,
какъвто не е процесния случай. Изтъква константната практика на ВАС, че за дата
на изходяща кореспонденция се приема датата, на която е сложен номер, съответно
и дата от затворническата администрация, в случая Затвора гр. Стара Загора. Още
повече, че в конкретния случай с определението на ВАС е било отменено
Определение № 2390/26.11.2019г. на АС Пловдив по адм. д. №3491/2019г., с което
е било прекратено производството, предвид неспазване на срока на постъпване на
молбата и платената такса. Поради изложеното предлага изцяло да бъде отхвърлен
предявения иск.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Видно
от справка, имаща характера на удостоверение изх. ЗД №262/2016г. от
13.05.2020г. от Началника на Затвора– гр. Стара Загора/л.35 от делото/, ищецът И.И.К.
*** на 20.05.2016г., където е изтърпявал наказание лишаване от свобода в размер
на 1 година и 8 месеца, наложено му за осъждане по чл.257 от НК с присъда по
НОХД №363/2006г на Окръжен съд Стара Загора. Според същото писмо, това
наказание е било изтърпяно на 24.08.2017г., от която дата е приведено в
изпълнение общо наказание от 4 години, определено на основание чл.25 от НК по
присъди, постановени по НОХД №11/19, НОХД №394/13г., НОХД №345/14г., НОХД №
212/15г. и по НОХД №357/19г. По време на процесния период, ищецът е пребивавал
в Затворническо общежитие от открит тип/ЗООТ/ Стара Загора към Затвора в гр.
Стара Загора.
От
представеното по делото определение № 2390 от 26.11.2019 г. на АС Пловдив по
адм. д. № 3491/2019г. по описа на съда е видно, че на И.И.К. на 18.11.2019г. е
било връчено разпореждане, с което му е даден 7-дневен срок за отстраняване на
нередовности в подадена от него искова молба. На 22.11.2019г. К. е предал свое
писмо на дежурната част на ЗООТ Стара Загора, адресирано до Административен съд
Пловдив по адм. д. №3491/2019г. С отделна молба/л.4 от делото/ е поискал да му
бъде издаден изходящ номер на това писмо. Видно от отбелязването върху тази
молба, за пратката на ищеца е бил издаден изходящият номер от дата 25.11.2019г.
Това се потвърждава и от изложеното в представената по делото Докладна записка
с рег. № 407 от 24.01.2020г. от инсп. З.Д.Т., в която е посочено, че на 22.11.2019г.
действително е подадено писмо от И.К., което същия ден било предадено на
куриера на затвора, след което писмото било изпратено на първия работен ден, а
именно 25.11.2019г.
Административен
съд - Пловдив, до който е било адресирано писмото, е приел, че констатираните
нередовности на исковата молба, не са отстранени в законоустановения срок,
който бил изтекъл на 25.11.2019г. /понеделник - присъствен ден/, както и към
момента на произнасяне на определението – 26.11.2019г., поради което е прекратил
производството по адм. д. № 3491/2019г. Това определение е било обжалвано с
частна жалба от И.К. пред Върховния административен съд, за което е било
образувано адм. д. №14720/2019г. С Определение № 1801/ 04.02.2020г. ВАС е
отменил определението на АС Пловдив и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. За да постанови този резултат ВАС е приел , че И.К.
е изпълнил разпореждането в указания 7-дневен срок, след като е представена
молба с отбелязан номер 3968 от 25.11.2019 г. по описа на затвора.
По
делото са приети като писмени доказателства, представените с исковата молба и
отговора по нея документи - молба на
ищеца вх. 3968/25.11.2019г. Докладна записка рег. № 407 от 24.01.2020г. от З.Д.Т.,
инспектор СДВР на I гр. при ЗООТ Стара Загора към Затвора – гр. Стара Загора,
Справка рег. ЗД № 262/2016г. от 13.05.2020г. на Началника на Затвора – Стара
Загора. Също така, по делото са приложени Определение № 2390 от 26.11.2019г. по
адм. д. №3491/2019г. по описа на Административен съд Пловдив и Определение №
1801 от 04.02.2020г. по адм. д. № 14720/2019г. по описа на ВАС.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит, в качеството на свидетел на З.Д.Т. – инспектор СДВР в Затворническо
общежитие от открит тип Стара Загора към Затвора – гр. Стара Загора. СвидетелятЗ.Д.Т.
заявява, че работи в Затворническото общежитие Стара Загора от 7г. като
инспектор СДВР. Описва начина на придвижване на кореспонденцията, като посочва,
че лишените от свобода, тъй като повечето от тях работят на външни обекти,
сутрин когато отиват на работа обикновено оставят изходящата си поща в
дежурната стая на общежитието. Изтъква, че в затворническото общежитие писмата
не се завеждат в регистър, тъй като общежитието няма самостоятелност, а е
поделение към Затвора и няма деловодна служба, а всичко което трябва да се
завежда, се извършва от деловодството на Затвора. Посочва също така, че
писмата, постъпили в затворническото общежитие се взимат инспектор, който в
рамките на деня ги предава в режимната служба в корпуса на Затвора на служител,
заемащ длъжността „куриер“. Именно куриерът издавал изходящ номер на писмото,
но за целта била нужна нарочна молба от лицето, лишено от свобода. Върху тази
молба се поставял изходящия номер, а молбата се връщала на лицето. Заявява, че познава
ищеца, тъй като той е настанен в неговата група в затворническото общежитие,
включително и за процесния период – 22.11.2019г. Посочва, че ищецът е много
добре запознат с движението на писмата, тъй като същият най-активно води
някаква кореспонденция. Излага твърдения, че от както работи в общежитието –
близо 7 години, не е имало случай на сигнал за някакви нередности свързани с
кореспонденцията на лишени от свобода.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни
изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което
твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат от нарушение на
чл.3 ЗИНЗС. Насочен е срещу Главна
дирекция " Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра
на правосъдието с териториални служби, в т.ч. затворите /чл.12 ал.3 ЗИНЗС/.
Посочено е място на увреждането в гр. Стара Загора, искът е подсъден на
АС - Стара Загора /чл.285 ал.2 ЗИНЗС/. Предвид горното, съдът намира, че
исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник по аргумент от чл. 205
от АПК, във вр. с чл.
284, ал.1, във вр. с чл.
285, ал.1 и ал.2
от ЗИНЗС, във вр. с §47 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а
съгласно ал.2 - за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването
в закона е неизчерпателно. Следователно отговорността на държавата по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на специализиран орган по
изпълнение на наказанията, който да е в нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, да
са претърпени вреди /имуществени или неимуществени/ от лице, лишено от свобода
или задържано под стража и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно.
Искът за вреди се основава на твърдения за поставянето на
ищеца при неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, а именно:
предмет на исковата претенция на И.К. е обезщетяване на неимуществени вреди /уронване
на човешкото достойнство, малоценност и незащитеност/ по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, посочени като обща последица от бездействието и небрежното отношение на
администрацията, довело до несвоевременно завеждане в изходящ регистър и
изпращане на писмо, подадено от ищеца на 22.11.2019г. с адресат Административен
съд – Пловдив, в резултат на което забавяне се е стигнало до прекратяване на
съдебното производство по адм. дело № 3491/ 2019г. по описа на Административен
съд – Пловдив.
За квалифицирането на едно бездействие като
незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за
фактическо действие от страна на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение
за изпълнение на това действие. В случая исковата претенция за
незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника се свързва с
оплакванията за поставянето му при условия, които уронват човешкото му
достойнство и са породили у него чувство за малоценност и незащитеност от гл. т.
несвоевременното завеждане в изходящ регистър и изпращане на писмо, подадено от
ищеца на 22.11.2019г. с адресат Административен съд – Пловдив. Следователно
въпросът е дали конкретните условия, при които е бил поставен ищеца в ЗООТ- Стара
Загора, са съответствали на законовите изисквания или не и дали, ако отговорът
е отрицателен, то това сочи на накърняване на негови основни права, гарантирани
от Конституцията на Република България/чл.29, ал.1/ и от Европейската конвенция
за правата на човека и основните свободи /чл.3/. Съгласно практиката на Съда по
правата на човека, чл. 3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният
от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на
отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания
на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от
свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. В контекста
на тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство разпоредбата
на чл. 3 от ЗИНЗС, с която забранява жестокото, нечовешко и унизително
отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража".
Съгласно
чл. 90, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да подават молби и жалби, а
според нормата на чл.86, ал.1, т. 3 ЗИНЗС, във връзка с чл. 75, ал. 1 от
ППЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без
ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават. Лишените от
свобода имат право да кореспондират с органите на съда, прокуратурата,
Президентството, Народното събрание, министерствата, политическите партии в
страната, представителни органи, дружества, обществени организации и средства
за масово осведомяване /чл76 от ППЗИНЗС/. Писмата на и до лишените от свобода
се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа
/чл. 75, ал. 3 от ППЗИНЗС/. В чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че молбите
и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се
отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът,
до който са адресирани, предметът и полученият отговор. Съгласно чл.77, ал. 2
от ППЗИНЗС срокът за изпращане на молбите и жалбите е тридневен. Когато срокът
изтича в неприсъствен ден, молбите и жалбите се изпращат в първия работен ден
на администрацията. Анализът на законодателната уредба на правото на
кореспонденция на лишените от свобода, респ. задълженията на специализираните
органи във връзка с приемането и придвижването й до адресатите, както и
събраните доказателства по делото, налагат извода за отсъствие на първата предпоставка – незаконосъобразно
действие/бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанието
лишаване от свобода, и по-конкретно на служители от администрацията на затвора
гр.Стара Загора,
което да
представлява нарушение по см. на чл.3 от ЗИНС. При
съпоставка на представената от ищеца молба за издаване на изходящ номер/л.4 от
делото/, докладна записка рег. № 407 от 24.01.2020г./л.26/, както и приложените
по делото определения на Административен съд -
Пловдив и ВАС, се установява, че правото на кореспонденция на лишения от
свобода К. не е нарушено. Депозираното от него писмо е било придвижено по
съответния, установен в Затвора в гр.Стара Загора и съответстващ на действащите
нормативни изисквания, ред до съда /в т. см. и показанията на св.З.Д.Т.,
инспектор СДВР/. Писмото на И.К., в което се е съдържала молбата до
Административен съд – Пловдив, е било прието от инспектор СДВР при ЗООТ Стара
Загора на 22.11.2019г./петък/ и на следващия работен ден –
25.11.2019г./понеделник/ е било придвижено до деловодството на Затвора гр.Стара
Загора, като е удовлетворено искането на подателя му за издаване на изходящ
номер. Въпреки липсата на нормативно установено изискване за издаване на
изходящ номер, в конкретния случай молбата на ищеца, адресирана до
Административен съд – Пловдив, е била администрирана в срока по чл.77, ал.2 от
ППЗИНС с поставянето на изходящ номер и дата - № 3968 от 25.11.2019г. и
изпращането й на адресата чрез пощенски оператор – „Български пощи“АД. Ето защо
съдът не възприема за основателно твърдението на ищеца, че е налице
противоправно бездействие, изразяващо се в несвоевременно регистриране с издаване
на изходящ номер и изпращане на подадената от него кореспонденция до съд. Отделно
от това е необходимо да се отбележи, че датата на поставяне на изходящия номер
на процесното писмо, е в срока, определен от Административен съд – Пловдив, за
изпълнение на дадените му по адм.дело № 3491/ 2019г. указания. Удостоверяването
на датата на постъпване на писмото в администрацията на затвора, чрез поставяне
на изходящ номер и дата, е с цел доказване спазването на законоустановени или
определени от съда или административен орган срокове. Това в конкретния
случай е сторено, с оглед на което състав на Върховния административен съд е
приел, че К. своевременно е изпълнил дадените му от Пловдивския административен
съд по адм.дело № 3491/ 2019г. указания за отстраняване на нередовности в
исковата молба.
Що се
касае до твърдението, че поради поставянето на изходящ номер на
кореспонденцията до Административен съд Пловдив в последния ден от указания от
съда срок, делото е било прекратено и това е наложило обжалване на
определението на съда, свързано с настъпването на негативни емоционални
преживявания у ищеца, следва да бъде посочено, че подобни доводи не могат да обосноват
твърдяното „небрежно отношение“ и незаконосъобразно бездействие от страна на
затворническата администрация и съотв. причиняването на вреди от вида на
сочените от ищеца. Както от показанията на свидетеляЗ.Д.Т., така и от
твърденията на ищеца, е видно, че в Затвора гр. Стара Загора, вкл. към
процесната дата – 22.11.2019г., е създадена организация и съществуват правила относно
изпращането и получаването на кореспонденция от лишените от свобода, с които К.
е бил запознат и съответно да съобрази действията си с така установения в ЗООТ
ред. Ето защо, принципното несъгласие с условията, осигурени от администрацията
на мястото за лишаване от свобода, съответстващи на допустимите норми и
стандарти, при които следва да се изтърпи наложено наказание, не обосновават
неизпълнение на задълженията й.
Поради
недоказаност на твърдяното увреждащо бездействие на служители на ответната
дирекция, следва извод за липса на един от елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, съответно искът, предявен на това основание е неоснователен.
За
пълнота на изложеното е необходимо да се отбележи, че по делото не се установи
и сочените от ищеца неприятни психически и емоционални състояния, съответно
неудобства, да надхвърлят тези, присъща последица от прилагания режим по
изпълнение на наказанието. Не всяко негативно усещане или чувство и не всяка
болка/страдание дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. Съдът
намира, че твърдените от ищеца чувства, ако и да са били изпитани от него, не сочат на
накърнени нематериални блага, подлежащи на справедливо обезщетяване. Дори и да
е търпял ищеца неудобства по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в ЗООТ Стара Загора от гледна точка установения ред за изпращане на
кореспонденция, то те не се доказа да са били дотолкова интензивни, нито
кумулирани, нито продължителни във времето, че да са надхвърлили прага на страдание,
свързан с изпълнение на наказанието.
Предвид
изложеното, искът на И.И.К. за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Съгласно
чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС ищецът дължи
заплащане на разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло; при
оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. В ал.
3 на чл. 286 от ЗИНЗС е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното
разрешение на въпроса относно отговорността за разноски в съдебния исков процес
по чл.
203 и сл. от АПК във вр. с чл.
285, ал. 1 във вр. с чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, представлява отклонение от общите правила по ГПК. При
прилагането на тази нормативна регламентация от една страна следва извода, че
хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са изброени изрично и изчерпателно
в чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, а от друга че
отговорността за разноски на загубилия делото ищец, се ограничава само до
разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75
и чл.
76 от ГПК, са средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е
разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да
бъдат извършени. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал.
3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК и чл.
143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в производството
по чл.
203 и сл. от АПК във вр. с чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, ищецът не дължи на ответника заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Ето защо независимо от изхода на делото, предвид
специалните разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал.
3 от ЗИНЗС, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в
полза на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", поради което и
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на такова
възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
Водим
от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.И.К. против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София за присъждане на сумата 5000лв (пет хиляди лева) – обезщетение
за неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на административен
орган, изразяващи се в несвоевременно завеждане в изходящ регистър и изпращане
на писмо от администрацията на Затвора – гр. Стара Загора, подадено от ищеца на
22.11.2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" – гр. София за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 285, ал. 1 изр. второ ЗИНЗС решението подлежи на касационно
обжалване пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: