Определение по дело №294/2011 на Районен съд - Пловдив

М  О  Т  И  В  И по НОХД № 294/2011 год. по описа на ІІ н.с. на ПРС

 

            Районна прокуратура - П. е повдигнала обвинение  срещу  Д.М.П., за това, че след като е осъден да изпълни парично задължение в размер на 72 000 лв с влязъл в сила съдебен акт на 04.01.2008 г. по присъда по НОХД № 198/2006  г. на Районен съд – П. и в продължение на една година от влизане на присъдата в сила не е изпълнил задължението си към кредитора ЗК “Б.” – с. Б., обл.В., представлявана от Р.А.С., въпреки наличието на имущество за това – възнаграждение от “К.” ООД, дялове от “К.” ООД, “Х.” ООД, “З.” ЕООД – К. и ½ идеална част от апартамент в гр.П., ул. “Г.” в режим на СИО с площ 97,89 кв.м – престъпление по чл.293 а от НК.

          Досъдебното производство е образувано в Районна прокуратура – П. и след внасяне на обвинителния акт в Районен съд – П., делото е прекратено и препратено по подсъдност на Районен съд – П., като са изложени мотиви в тази насока. Настоящият състав счита, че именно Районен съд – П. е компетентен да разгледа повдигнатото на подс.П. обвинение по този текст, по следните съображения: С присъда  по НОХД № 198/2006  г. на Районен съд – П.  е уважен граждански иск в размер на 72 000 лв срещу подс.П., като този съдебен акт е влязъл в сила на 04.01.2008 г. Доколкото за принудителното изпълнение и въобще за изпълнението на такъв вид решения приложимо е гражданското законодателство, то и съгласно разпоредбите на чл. 427 от ГПК принудителното изпълнение се насочва по местонахождение на движимите или недвижимите вещи, срещу които е насочено изпълнението. Видно от диспозитива на обвинението, принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим имот на подс.П. притежаван в СИО и местонахождението му е именно в гр.П., докато дяловете в посочените дружества, както и получаваното трудово възнаграждение са обвързани от местонахождението на длъжника, т.е. отново в гр. П.. Ето защо и с оглед тези обстоятелства именно Районен съд-П. се явява компетентен за разгледа настоящото производство срещу подс.П..

          Районна прокуратура- П. поддържа обвинението при фактическата обстановка и квалификацията, изложени в обвинителния като, като счита, че в частта, касаеща обстоятелството, че подс.П. за инкриминирания период е имал собственост върху ½ идеална част от апартамент в гр.П., ул.”Г.” в режим на СИО с площ 97,89 кв.м следва да бъде оправдан, доколкото по делото са налице данни в обратна насока. По отношение на наказанието, което обвинението счита, че следва да се наложи на П., прокурорът намира, че наказание “лишаване от свобода” в размер към средния би изиграло своя поправително-превъзпитателен ефект върху подсъдимия с оглед данните и за предходни негови осъждания, което да бъде изтърпяно от него ефективно.

         Защитникът на подсъдимия адв.К. счита, че той трябва да бъде оправдан, тъй като не бил извършил деянието от обективна и субективна страна.

         Подс.П. дава обяснения, счита, че не извършил деянието, за което е обвинени и моли съда да го оправдае.

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подс. Д.М.П. е роден на *** ***. Живее в гр. П., ул. “Г.", български гражданин, българин, с висше образование, женен, работи като управител на „К.” ООД и „Х." ООД – К., осъждан, ЕГН **********.

          С присъда от 25.04.2007 г. по НОХД № 198/2006 г. на РС – П., влязла в сила на 04.01.2008 г. подс. Д.П. бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от три години", изпълнението на което на основание на чл.66, ал.1 от НК отложено с изпитателен срок от пет години. С присъдата подс. П. е бил осъден да заплати на ЗК "Б." - с. Б., общ. П., обл. В., представлявана от Р.А.С., сумата от 72000 /седемдесет и две хиляди/ лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претендирани чрез предявен граждански иск в производството, настъпили в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на задължението. След влизане на присъдата в сила ЗК "Б." - с. Б. се снабдила с изпълнителен лист  от РС – П. и инициирала изпълнително производство срещу подс. Д.П. след изтичане на едногодишен срок от влизане в сила на присъдата, като било образувано ИД № **/2009 г. от ДСИ при РС - гр. К. на 13.04.2009 г., като на 25.05.2009 г., т.е. година и почти пет месеца след влизане в сила на съдебния акт по НОХД № 198/2006 г. на РС – П. до П., била изпратена призовка за доброволно изпълнение във връзка със задължението му от 72 000 лв. Във връзка с изпълнителното производство са били изискани справки относно наличие на имущество на длъжника. Наложена е била възбрана върху имота, намиращ с в режим на СИО - ½ идеална част от апартамент в гр.П., ул.”Г.” в режим на СИО с площ 97,89 кв.м. Наложен бил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и върху дружествени дялове на същия в капитала на “К.” ООД. По искане на взискателя изпълнителното производство пред ДСИ при РС – К. било прекратено и изпратено по подсъдност – за извършване на опис и продажба на възбранен недвижим имот на държавен-съдебен изпълнител при Районен съд – П.. Изпълнително производство № ****/2009 г., ІХ р. на СИС при РС гр. П. е било образувано на 17.07.2009 г. при Държавен съдебен изпълнител П., във връзка с молба на взискателя – ЗК “Б.”, село Б., община П. за извършване на опис на недвижим имот, възбранен като собственост на подс.П.. При постъпване на делото при държавния изпълнител при ПРС, последният е изискал необходимите справки за установяване собствеността върху този имот. При извършване на опис на същия и с оглед информацията, съдържаща се в тези справки, се установило, че собствеността върху апартамент в гр.П., ул.”Г.” не е в режим на съпружеска имуществена общност, а се явява само лична собственост на съпругата на подс.П., която е недлъжник – Б. А. П.. Последното обстоятелство е наложило и с разпореждане от 20.10.2009 г. изпълнителното производство пред ДСИ П. да бъде прекратено и изпратено отново на ДСИ при Районен съд К. за извършване на други принудителни действия срещу вземанията и имуществото на подс.П.. По делото са налични данни, че не са постъпвали никакви плащания по това вземане на взискателя. По делото са налични справки, от които е видно, че подс.П.  към 16.10.2009 г. в АИС- КАТ на сектор “Пътна полиция” П. има данни за регистриран л.а. “Пежо 404” с рег.№ ****, негова собственост, който не е включен като имущество в обсега на повдигнатото му обвинение. Освен това съгласно справка от НАП на л.39 от д.п. папка 2 подс.П. е имал сключен от 29.08.2008 г. трудов договор, регистриран по надлежния ред в ТД на НАП, съгласно който е получавал  трудово възнаграждение в размер на 260 лв, По делото е налична и друга справка от ТД на НАП – П., касаеща осигурителните права на подс.Д.П. за периода 01.01.2008 – 31.12.2009 г. с осигурител “К.”, от която е видно, че са му били внасяни осигуровки първоначално въз основа на осигурителен доход от 260 лв, а впоследствие и от 320 лв. Също така видно от приложени по делото справки е видно, че подс. П. притежава като едноличен собственик капитала на “З.” ЕООД дан. № **********, също така има дял в “Х.” ООД БУЛСТАТ *********, както и дялово участие в “К.” ООД. Въпреки това налично имущество подс.П. за времето от влизане на присъдата на Районен съд –П., с която е бил осъден да заплати паричната сума от 72 000 лв, ведно с лихви и разноски, не е предприел никакви действия за изпълнение на задължението си.

           Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин най-вече от приложените по делото и цитирани от съда по-горе писмени доказателства, а наред с това и от справката съдимост на П., както и от заварени копия на присъда № 38/25.04.2007 г. по НОХД № 198/2006 г. на Районен съд – П. и от решение № 1/04.01.2008 г. по ВНОХД № 1295/2007 г. на Окръжен съд – В., характеристична справка, в която дори е описано, че той работи като управител на едно от дружествата си и други. Обстоятелствата по делото се установяват и от разпита на св.Р.А.С., чиито показанията са в унисон с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се възприемат и кредитират от състава.

           По отношение на обясненията на подсъдимия П. – на първо място той твърди, че не бил научил кога била влязла в сила присъдата на въззивната инстанция и срокът по чл.293 а от НК за него бил течал от 02.12.2009 г., когато всъщност бил получил и съобщението, че присъдата му е потвърдена и е влязла в сила. В уверение на това прилага и копие от съобщение, изпратено до него от Варненски окръжен съд, на което има отметка” пол. 02.12.2009”. При внимателния прочит обаче на същото е видно, че с това съобщение П. се уведомява за хода на производство с номер ВНОХД 1604/2005 г., приключило с решение от 13.04.2006 г. и делото е върнато на РС – гр.П.. При съпоставяне номерата на първоинстанционното дело на РС- П., с което П. е осъден и номера на въззивното НОХД, с което присъдата е проверена, става ясно, че това съобщение не се отнася за това производство, като и самите дати, на които са постановени двата съдебни акта, също не съответстват на тези, отразени в съобщението. Отделно от изложеното, видно е, че производството пред Варненския окръжен съд по обжалване на присъдата от страна на подс.П., е инициирано от неговия защитник, т.е. той е бил наясно, че обжалва първоинстанционния акт. На следващо място решението на ВОС е произнесено в публично заседание, за което се призовават страните и доколкото разпоредбите на НПК в тази насока са категорични, след като са били налице предпоставките на чл.334 т.6 от НПК и първоинстанционната присъда е потвърдена, същото решение е окончателно. Въззивната инстанция няма задължение да уведомява молителя в лицето на подс.П., доколкото производството е публично и у него е инициативата да се интересува от изхода на процеса, който сам е започнал. Липсата на съобщение, доколкото отново следва да бъде отбелязано, такова не се изисква, не може и не прегражда по никакъв начин влизането в сила на съдебния акт, с който е потвърдено осъждането на подсъдимия включително и по гражданския иск. Противното би означавало при укриване на подсъдим, такъв акт да не може въобще да влезе в сила.Също така по образуваното изпълнително производство пред ДСИ при РС-К.,подсъдимият е получил поканата за доброволно изпълнение на 21,05,2009год,т.е научил е за воденото срещу него изпълнително поризводство далеч по рано отколкото твърди. На следващо място относно това, че подсъдимият не бил знаел, че му се внасяли осигуровки и имал сключен трудов договор. Последните твърдения са изцяло направени с оглед упражняване правото на защита на подс.П.. Видно и от справката за регистрация на трудовия договор на подс.П. и от тази за внасяните му осигуровки е, че като работодател е посочено дружеството “К.” ООД, чиито управител се явява именно подсъдимият. Освен това в чл.62 ал.3 от Кодекса на труда е посочено, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. На следващо място в чл.63 от  КТ е посочено, че  работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, както и че няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави тези документи. Обстоятелството, че подс.П. е съвместявал и двете качества, а именно като управител на цитираното дружество работодател очевидно е подписал или упълномощил някого да подписва и изпраща тези документи до НАП, както и да внася осигуровки по своята партида, логично обосновават и това, че той е бил наясно, че има сключен трудов договор и внесени осигуровки за посочения период, които представляват и негови вземания, които следва да се възприемат като имущество, могло да послужи за изпълнение на задължението по влязлото в сила съдебно решение.

По мнение на съда и с оглед последните изложени обстоятелства става ясно, защо и въпреки наложеното запорно съобщение от ДСИ върху това възнаграждение, суми по изпълнителното дело така и не са постъпвали. Коментарите и отношението към осъдителната присъда срещу подс.П., които той сам се опитва да предложи на съда, не могат и не следва да бъдат обсъждани, доколкото същата е проверена по съответния ред, влязла е в сила, поради което и всички органи, длъжностни и физически лица са длъжни да се съобразяват с нея.

        Ето защо и съдът възприема обясненията на подсъдимия единствено като израз на неговата защитна позиция.

        Предвид обстоятелството обаче, че по делото са събрани безспорни данни, съдържащи се в Постановление от 15.09.2009 г. на ДСИ при СИС- ПРС заедно с посочените в него релевантни за случая писмени доказателства, съдържащи се по делото, въз основа на които се установява, че към инкриминирания момент подс.П. не е притежавал в режим на СИО ½ идеална част от апартамент в гр.П., ул.”Г.”, то и съдът счита, че в тази част на обвинението той следва да бъде оправдан, тъй като не е имал възможност да се разпорежда самостоятелно с това недвижимо имущество с цел на удовлетвори взискателя – ЗК “Б.” с. Б., общ.П..

       ОТ ПРАВНА СТРАНА:

       Съгласно решение № 265/2009 г на ВКС на І н.о. и теорията престъпният състав по чл.293 а от НК изисква от обективна страна наличието на влязъл в сила съдебен акт, установяващ парично задължение  за дееца – такъв в случая се явява присъда № 38/25.04.2007 г. по НОХД № 198/2006 г. на Районен съд – П., потвърдена с решение № 1/04.01.2008 г. по ВНОХД № 1295/2007 г. на Окръжен съд – В.,  с който подс.П. е осъден да изпълни парично задължение в размер на 72 000 лв. На второ място се изисква наличието на парични средства или имущество у дееца, позволяващи изпълнение на задължението – такива по делото безспорно се установиха, изразяващи се в получавано трудово възнаграждение за периода 01.01.2008 до 31.12.2009 г. включително и начислявани осигуровки на подсъдимия. Установи се също по безспорен начин и че той притежава дялове в търговски дружество, които макар и да не извършват стопанска сделка, могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, вследствие на които да се сдобие с парични средства за погасяване на задължението си, доколкото няма данни тези дружества да са обявени или да са в процедура по несъстоятелност. От изброените обстоятелства е видно, че въпреки, че е разполагал с възможност – имущество да изпълни задължението си подс.П. не е предприел никакви действия за това като за времето от 04.01.2008 г. до 04.01. 2009 г. е осъществил деяние по чл.293 а от НК  с бездействието си, а и понастоящем.

       От субективна страна подс.П. е съзнавал, че срещу него има влязъл в сила съдебен акт, тъй като той сам е инициирал обжалването му и това, че не е проявил инициатива да научи дали първоинстанционния акт, не може да обоснове липса на умисъл относно знанието, че е осъден да плати определена сума, още повече, че след това е получавал и призовки за доброволно изпълнение. Самият подсъдим има и съзнанието, че притежава дялове в търговски дружества, липсата на дейност обаче на които не може отново да обоснове липсата на съзнание, че тези дялове сами по себе си представляват имущество, с което той може да удовлетвори кредитора си. По отношение на вземанията за трудово възнаграждение, съдът изложи своите съображения, че самата регистрация в НАП на трудовия договор и внасянето на осигуровки от името на дружество, чиито управител се явява именно подсъдимия, не може за пореден път да обоснове липса на умисъл за това, че разполага с имущество. Предвид на горното и съдът счита, че деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици          

          ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

          Съдът като взе предвид санкцията за деяние по чл.293 а от НК – “лишаване от свобода” до една година или пробация, както и останалите обстоятелства от значение за определяне на наказанието, счита, че последното следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК към средния предвиден размер на наказанието “лишаване от свобода”, а именно ШЕСТ месеца “лишаване от свобода”. Съображенията на съда в тази насока са следните: на първо място  подс.П. веднъж е осъждан за деяние по чл.227 б ал.2 вр. ал.1 от НК на “Глоба”, явяващо се престъпление против кредиторите, също така осъждан на “лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване е отложено с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок за измама по см. на чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК, като това осъждане е в сила от 04.01.2008 г. Очевидно е, че настоящото деяние се явява извършено в изпитателния срок, определен от съда, което пък е показателно относно поведението на подс.П., съпоставено и с осъждането му за престъпление против кредиторите, че той е склонен и ескалира в това по всякакъв начин да осуетява и не изпълнява задължения, които е поел или за които е осъден в дейността си, както като физическо лице, така и като търговец. Изложеното дотук дава основание на съда да счете, че наказание, различно от “лишаване от свобода” не би изиграло своя поправително-превъзпитателен ефект по отношение на него самия като индивид, който ако би получил наказание “пробация”, предвидено като алтернативно в случая, за пореден път би счел, че може да продължава да бъде некоректен и да уврежда в случая интересите на правосъдието, като осуетява изпълнението на влязло в сила спрямо него осъдително съдебно решение. Освен това макар и със сравнително малка наказуемост, деянието по чл.293 а от НК е престъпление против правосъдието и налагане на наказание, различно от “лишаване от свобода” за деяние, извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, не би изиграло и превантивния ефект върху останалите членове на обществото, а и би показало неоправдано и съмнително снизхождение от страна на съда, което би поставило под съмнение и неговата справедливост, както и чувството му за адекватност на наложеното наказание за конкретния случай.  Предвид изложеното и на подс.П. беше определен “строг” режим на изтърпяване на наложеното от съда наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА “лишаване от свобода”.

        С оглед наличието на предпоставките на чл.68 ал.1 от НК съдът постанови подс.П. да изтърпи ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО наложеното наказание от ТРИ ГОДИНИ “лишаване от свобода” по НОХД №198/2006 г. на Районен съд- П. при първоначален “строг” режим.

        По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

АМ