Р Е Ш
Е Н И Е №466
гр. Бургас, 7 април
2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора ДАРИН Х., изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 274/2022г.
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от РДНСК
гр.Бургас, чрез процесуален представител гл.експерт А.К.против Решение № 916/06.12.2021г.,
постановено по АНД № 3199/21г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
С решението е отменено
Наказателно
постановление №11/16.03.2020г. на началник на РДНСК Бургас, с което на
основание чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗУТ на Х.Д.Х., ЕГН: **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева, за
нарушение на чл. 223, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.178, ал.6 от ЗУТ и Дирекция за национален строителен контрол
гр.София е осъдена да заплати на Х.Д.Х., ЕГН: **********, сумата от 600 лева
разноски за настоящото производство.
Жалбоподателят иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване
на наказателното постановление. Счита, че съдебното решение е постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Според него, посочените от съда
съществени нарушения на процесуалните правила не са допуснати, налице са и
достатъчно доказателства за формата на вината, при която е извършено
нарушението.
В съдебно заседание касаторът,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и направените с нея,
искания.
Ответникът по касационната жалба,
чрез процесуалния си представител адв. В., намира жалбата за неоснователна.
Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по
чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С наказателното
постановление Х.Д.Х. е санкциониран за
това, че пред периода от 14.09.2018г. (указаната в заповедта дата за доброволно
изпълнение) до 21.08.2019г., в Община Созопол, в качеството си на длъжностно
лице- директор на Дирекция „Устройство на територията, кадастър,инвестиционна
политика, екология и управление на проекти“, Община Созопол не е осъществил
контрол по изпълнението на Заповед №8-Z-1115/03.09.2018г.,
издадена от кмета на Община Созопол по реда на чл.178, ал.6 от ЗУТ за забрана
достъпа и използването на строеж:“Надстройка на едноетажна масивна сграда за
персонала“, находящ се в ПИ с идентификатор 67800.34.23, м.“Света Марина“,
землище гр.Созопол.
Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл. 223, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.178,
ал.6 от ЗУТ и е приложена санкционната разпоредба на чл. 232,
ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗУТ.
Първоинстанционният
съд е приел за установени следните факти:
„От кмета на Община
Созопол била издадена Заповед № 8-Z-1115/03.09.2018 г. по реда на чл. 178, ал.
6 ЗУТ за забрана на достъпа и ползването на строеж: „Надстройка за едноетажна
масивна сграда за персонала“, находящ се поземлен имот с идентификатор 67800.34.23,
м.“Света Марина“, землище гр.Созопол. В заповедта било записано, че контролът
по нейното изпълнение се възлага на директора на Дирекция „Устройство на
територията, кадастър, инвестиционна политика, екология и управление на
проекти“ /УТКИПЕУП/, която длъжност заемал жалбоподателят Х.Х.. При извършена
проверка на 23.08.2019 г. от служители на РДНСК Бургас се установило, че
строежът се ползвал, за което бил съставен констативен протокол. На строежа не
били поставени отличителни знаци на Община Созопол за ограничаване на достъпа“.
Въз основа на тези
факти съдът приел, че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила,
което съществено накърнява правото на защита на жалбоподателя. Посочил, че съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН в наказателното постановление следва да се
съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание
на обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно. Според съда, твърде хаотично АНО е приел като начало
на периода на нарушението 14.09.2018 г., позовавайки се на тази дата като краен
срок за доброволно изпълнение. Посоченият период от страна на АНО предполага,
че същият е приел, че е налице своеобразно продължено нарушение. В конкретния
случай обаче се получава противоречие между наличните фактически твърдения и
дадената правна квалификация. Изложени са твърдения за продължителен период на неизпълнение,
но същевременно квалификацията на твърдяното нарушение предполага посочването
на една единствена конкретна дата, на която същото е довършено.
Съдът приел за
недоказани обективните и субективен елементи от състава на нарушението. Според
него, останало недоказано
обстоятелството, дали жалбоподателят е бил запознат с въпросната заповед и
възложеният му контрол по нея. АНО не е изследвал въпроса дали кмета на
общината е връчил тази заповед на Х. и на коя дата. Дори и да беше връчена
въпросната заповед на Х., то деянието би било изначално несъставомерно, тъй
като в този административен акт няма поставен срок за изпълнение от съответното
лице.
Настоящият състав на
съда намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, но не по всички,
изложени в същото съображения.
По делото е доказано,
че процесната заповед е била сведена до знанието на Х.Х. на 3.09.2018г., с указани
минимална дата за изпълнение- 3.09.2018г. и максимална дата- 03.10.2018г. При
това положение следва да се приеме, че Х. е запознат както със съдържанието на
заповедта, така и със срока, в който е следвало да упражни контрол за
изпълнението й.
Същевременно в
Заповед № 8-Z-1115/03.09.2018 г. изрично е посочено, че срокът за доброволно
изпълнение е до 14.09.2018г., а достъпа до строежа се забранява, считано от
17.09.2018г. Връчване и контрол по изпълнение на заповедта е възложено на
директор Дирекция УТКИПЕУП.
При тези факти следва
да се приеме, че началната дата на бездействието- „неупражнен контрол“ е
17.09.2018г., а не както е приел наказващия орган- 14.09.2018г. Това е така,
защото в самата заповед изрично е посочен момента, от който тя поражда правно
действие.
Въпреки тази
неточност, не може да се приеме, че периода на извършване на нарушението е
определен „хаотично“, защото датата 17.09.2018г. попада в неговия обхват.
Неправилно съдът е
приел и че в конкретния случай се получава противоречие между наличните
фактически твърдения и дадената правна квалификация, тъй като са изложени
твърдения за продължителен период на неизпълнение, но същевременно
квалификацията на твърдяното нарушение предполага посочването на една
единствена конкретна дата, на която същото е довършено.
Х. е наказан за това,
че не е изпълнил своевременно задълженията си да осъществи контрол по
изпълнение на заповедта, с която е забранен достъпа до строежа. За този съд
няма съмнение, че несвоевременното изпълнение на задължение може да продължи и
за определен период от време, тъй като се осъществява чрез бездействие.
Принципно правилна е
преценката на първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието.
Според разпоредбата
на чл. 232, ал.1, т.1 от ЗУТ, с глоба се наказва длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно
задължения, възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и
другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и решения
и предписания, основани на тях. По отношение на обективните признаци на състава
на нарушението нормата е бланкетна. Т.е. наказващият орган е длъжен да посочи
какви са конкретните задължения на длъжностното лице, които то не е изпълнило,
изпълнило е лошо или несвоевременно и с какъв акт тези задължения са му вменени.
В случая, според
наказващия орган, са нарушени разпоредбите на чл. 223,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл.178, ал.6 от ЗУТ.
Последната норма регламентира реда, по
който се забранява ползването на строежите.
Разпоредбата на чл. 223,
ал. 1, т. 3 от ЗУТ сочи, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория
кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: забранява достъпа до строежи по т. 1 и 2 и разпорежда
поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и
механизация на строежите.
При това положение, за да се приеме за
осъществен състав на нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗУТ, следва да
бъде доказано, че длъжностното лице своевременно не е забранило достъпа до
строежа и не е поставило отличителни знаци за ограничаване и недопускане на
хора и механизация на строежите, т.е. не е извършило действия по изпълнение на
акта, с който е забранен достъпа до строежа.
Такива доказателства по делото липсват.
Нещо повече, в наказателното
постановление не са изложени и факти, въз основа на които да е възможно да се
направи извод за несвоевременно изпълнение на задължения по изпълнението на
заповедта от страна на Х.Х..
На първо място, защото на Х. не е било
възложено изпълнението на заповедта, а само контролът върху изпълнението й,
т.е. заповедта е следвало да бъде изпълнена от друго лице.
На следващо, Х. е наказан за това, че
не е упражнил контрол върху изпълнението на заповедта, което бездействие според
приложените от наказващия орган разпоредби, не подлежи на санкция.
Поради
изложеното, като е отменил наказателното постановление първоинстанционният съд
правилно е приложил закона и е постановил акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора на ответника
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани в размер на
600лв., разноски по делото (за възнаграждение на адвокат).
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 916/06.12.2021г., постановено по АНД №
3199/21г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА Дирекция
за национален строителен контрол гр.София да заплати на Х.Д.Х., ЕГН: **********,
сума в размер на 600 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: