РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Русе, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20244500900145 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агротайм“ ЕООД гр. Исперих, ЕИК
*********, представлявано от И. Т. И. – ******* чрез адв. А. Б. – АК гр.
София против „Н.-95“ ЕООД гр. Русе, представлявано от ******* Н. В. Н. за
изпълнение на договорно задължение за заплащане на сумата 76 303,14 лв,
дължима по договор за търговска продажба между страните на угоени прасета,
от която 75 003,20 лв главница по издадени 3 бр. фактури №
**********/15.09.2024 г.; № **********/22.09.2024 г. и №
**********/25.09.2024 г. и сума в общ размер на 1 299,94 лв, представляваща
лихва за забава върху дължимите суми за периода от падежа за плащане на
съответната фактура до датата на депозиране на исковата молба, както и
разноските по делото.
Навежда доводи за това, че между двете дружества са налице
трайно установени дългогодишни тьрговски отношения, по cилaтa на които от
страна на ответника многократно са правени поръчки за доставка на стока и
същите са били извършвани качествено и в срок.
На 15.09.2024 г. в изпълнение на ангажимента си, в качеството си на
продавач „Агротайм“ ЕООД гр. Исперих е продал на ответника „Н.-95“ ЕООД
1
гр. Русе 80 броя угоени прасета, общо 8 380,00 кг с ед. цена 3,300 лв или общо
на стойност 27 654 ,00 лв като същите са получени от представител на
ответника директно от търговски обект на ищеца, находящ се в гр. Иперих
7400 – СУК „Агритайм“ за което е издадена фактура №
**********/15.09.2024 г. на обща стойност 33 184,80 лв с ДДС.
Ивършени са още две доставки - съответно на 22.09.2024 г. на 80 бр.
угоени прасета, общо 7 740,00 кг с ед. цена 3,300 лв или общо на стойност 25
542 ,00 лв, за което е издадена фактура № **********/22.09.2024 г. на обща
стойност 30 654,40 лв с ДДС и на 24.09.2024 г. на 89 бр. угоени прасета,
общо 9 180,00 кг с ед. цена 3,300 лв или общо на стойност 30 294,00 лв, за
което е издадена фактура № **********/24.09.2024 г. на обща стойност
36 352,80 лв с ДДС, като и по двете доставки стоката е получена от
представител на ответника също директно от търговски обект на ищеца,
находящ се в гр. Иперих 7400 – СУК „Агритайм“.
Ищецът „Агротайм“ ЕООД гр. Исперих сочи и наличието на
сключено между двете дружества Споразумение за прихващане от 30.09.2024
г., съгласно което остатакът по фактура № **********/15.09.2024 г. възлиза
на 9 328,51 лв, като на 21.10.20234 г. е извършено още едно плащане в размер
на 1 328,51 лв, при което към момента на предявяване на исковата претенция
размерът на задължението по тази фактура се претендира в размер на 8 000,00
лв
Поради неплащане на визираните по-горе задължения ищецът моли
съда да осъди ответното дружество да му заплати общо задължение в размер
на 75 003,20 лв главница по трите фактури - № **********/15.09.2024 г. №
**********/22.09.2024 г. и № **********/24.09.2024 г. , ведно със законната
лихва за забава общо в размер на 1 299,94 лв, за периода от падежа за плащане
на съответната фактура до датата на депозиране на исковата молба, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
Препис от исковата молба с приложените към нея писмени
доказателства е връчен на ответника с указание да подаде писмен отговор в
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му. В срока за отговор ответното дружество оспорва
2
основателността на исковете, като не оспорва доставянето на животните, но
твърди, че претенцията е неоснователна в заявения размер, тъй като
доставените животни са били с по-нисък рандеман при клане. Прави
възражение за прихващане за недостатъците на продадената стока – живи
животни за сумата от 13 941,63 лв с ДДС, за което прилага справка. Освен
това твърди, че не е налице признание на дълга, както се твърди в исковата
молба и претендираните плащания по процесните фактури не са част от
постигнатото между страните извънсъдебно споразумение, което е видно от
същото. За да бъде предмет на споразумение за прихващане, изискването е за
наличие на насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи, което
в случая липсва.
Навежда доводи за това, че е налице количествено разминаване в
продадените и доставени живи животни и описаното количество във
фактурите като килограми. Акцентира, че в приложените кантарни и
транспортни бележки, независимо, че са подписани от представител
ответника, е отразено теглене на животните в базата на ищеца, което не
означава, че същото количество, като килограми живо тегло е доставено в
базата на ответника. Сочи, че при действащите животновъдни стандарти
килограмите живо тегло, зависят от транспорта - по време на
транспортирането oт база на доставчика, дo кланицата животните стават пo-
леки с 2% поради стрес. A другият фактор, който влияе е липса на хранене -
преди клането, като 3% от масата се губи за 24 часа без храна, тъй като тялото
изразходва енергия за мобилизиране на жизненоважни функции. Доставените
животни, по всяка от фактурите, обяснимо не са хранени в базата на ответника
и при клането те са загубили 3% от масата си, т.е. килограмите зависят от
времето на претегляне. Добивът на свинско oт труп зависи доста критично oт
точността на измерване на живoтo тегло и ce влияе oт показатели - вида на
живoтнoтo, характеристиките на породата, възрастта, дебелината, пола като
ако е неправилно определено, грешката достига големи стойности. Предвид
изложеното, оспорва, че количеството в килограми на доставените живи
животни, е това което е описано в процесните фактури, т.е. твърди, че ищецът
не е доставил фактурираните килограми живи животни, описани в процесните
фактури, а по-малко. Освен това сочи, че при договорите за продажба, с точно
определена цел, както e в случая, продадената стока, следва да отговаря на
предвиденото в договора употребление, т.е. добив на свинско месо. Позовава
3
се на обстоятелството, че кланичният добив при свинете е 70 - 80%, т.нар.
рандеман, но едва след клането на животните, е възможно да се определи
рандемана, кoйтo от своя страна зависи oт живoтo тегло на животните. Счита,
че именно от процента рандеман, може да се направи извод и за живото тегло
на животните, както и дали те отговарят в качествено отношение на
предвиденото в договора. В случая ответното дружество твърди, че e
установило, че рандеманът е нисък, доставените живoтни не отговарят в
качествено отношение и поради това, е изпратил писмо oт 02.10.2024г., с
приложение, до ищеца, с което го уведомява за недостатъците на
стоката/живи животни/, на основание чл.194, ал.1 от ЗЗД. Вместо да се реши
въпроса, след това писмо, страните окончателно са приключили търговските
си отношения.
Депозирана е допълнителна искова молба, в която са развити
подробни доводи за неоснователност на направените изявления от страна на
ответника относно дължимостта на сумите по процесните фактури,
разминаването между фактурираните килограми живи животни и реално
доставените, ниския рандеман и възражението за прихващане, както и
заплащането на лихва за забава.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба се
поддържат всички първоначално изложени обстоятелства и твърдения.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и
доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите,
визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Съдът намира, че предявените искове са допустими.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове като
такива – по чл. 327 ТЗ във вр. чл. 79 ЗЗД за претенцията за неизпълнение на
договорно задължение и чл. 86, ал.1 ЗЗД за претенцията за мораторна лихва.
Страните не спорят относно наличието на трайно установени
търговски отношения, част от които са процесните три доставки, за които са
издадени фактури както следва:
фактура № **********/15.09.2024 г. за 80 броя угоени прасета, общо
8 380,00 кг с ед. цена 3,300 лв или на обща стойност 33 184,80 лв с ДДС;
фактура № **********/22.09.2024 г. на 80 бр. угоени прасета, общо
4
7 740,00 кг с ед. цена 3,300 лв или общо на стойност 30 650,40 лв с ДДС и
фактура № **********/24.09.2024 г. . на 89 бр. угоени прасета,
общо 9 180,00 кг с ед. цена 3,300 лв ил на обща стойност 36 352,80 лв с ДДС
Ищецът признава извършено плащане по фактура №
**********/15.09.2024 г. и неизпълнено задължение в размер на 8 000,00 лв с
ДДС.
Спорът се свежда до съответствието на количеството и качеството
на доставените живи животни в кланицата на ответното дружество, свързано с
рандемана на същите и добитото трупно месо, т.е. до неточно изпълнение.
Към фактурите са представени заявки за доставка на животни,
транспортни бележки, кантарни бележки и ветеринарно – медицински
свидетелство.
За установяване какъв е процентът на рандеман на доставените
живи животни по процесните фактури, както и какъв процент загуба на живо
тегло би имало транспортирането на описаните във фактурите живи животни
от базата на ищеца до базата на ответника по делото е назначена и приета
съдебно – зоологическа експертиза. Видно от заключението по същата,
вещото лице дава отговор на поставения първи въпрос в два варианта: Първи
вариант: процентът на рандемана на доставените живи животни по фактура
№ *********/15.09.2024 г. е 75%; по фактура № **********/22.09.2024 г. е 73
% и по фактура № **********/24.09.2024 г. е 75%. Същият е изчислен като
съотношение на живо тегло на стандартни свине 100 кг и получения кланичен
труп. Или при живо тегло на стандартни свине 100 кг. и получен кланичен
труп 75 кг рандеманът е 75 % .
Изчисленият втори вариант е след като е използвана предоставена
таблица, въз основа на документи на фирма „Н. 95" EOOД – Русе, където
заключението е за рандеман по фактура № **********/15.09.2024 г. 62,20 %;
по фактура № **********/22.09.2024 г. - 60,82 % и по фактура №
**********/24.09.2024 г. - 64,80 %.
По втория поставен въпрос като процент загуба на живо тегло при
транспортирането на описаните ф-ри № **********/15.09.2024 г., №
**********/22.09.2024 г., № **********/24.09.2024 г. живи животни от базата
на ищеца до базата на ответника сочи загуба в размер на 2 % от теглото.
5
Вещото лице в съдебно заседание поддържа изготвеното от него
заключение, което не се оспорва и от страните по делото.
Въз основа на така събраните доказателства, разгледани в съвкупност
и взаимна връзка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът определя правната квалификация на предявените искове като
такива – по чл. 327 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД за претенцията за неизпълнение на
договорно задължение и чл. 86, ал.1 ЗЗД за претенцията за мораторна лихва.
Съдът в хода на производството е указал, че в тежест на ищеца е да
докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите, които го
погасяват, изключват или унищожават. В случая „Агротайм“ ЕООД гр.
Исперих, ЕИК ********* следва да установи изпълнението на задължението
си и доставянето на ответника на живи животни – угоени прасета - съобразно
договореното между страните със съответния рандеман, а „Н. 95" EOOД –
Русе заплащане в срок на доставените количества угоени прасета, за които са
издадени процесните фактури; наличие на отклонения и недостатъци на
доставените живи животни от договореното.
В настоящия случай, видно от събраните по делото доказателства,
доказателствената тежест на ищеца не е изпълнена изцяло. Видно от фактура
№ **********/15.09.2024 г. и съпровождащите я заявка за доставка на
животни и транспортна бележка, доставените угоени живи животни не са със
заявеното тегло. Заявени са 80 броя стандартни свине с живо тегло за всяко
108 кг при цена от 3,30 лв/кг без ДДС, но всъщност средното тегло на тази
партида е по-малко. Във фактурата са посочени 80 бр. угоени живи животни с
общо тегло 8 380,00 кг, което прави 104,75 кг. / 8 380 кг : 80 бр./ При точно
изпълнение на заявката би следвало за 80 бр свине при живо тегло по 108 кг за
всяко, да са натоварени 8 640,00 кг. В съпровождащата заявката и фактурата
транспортна бележка е записано по-малко, а именно - 8 380,00 кг.
Аналогично е положението и при другите две фактури: за фактура
№ **********/22.09.2024 г. са заявени 80 бр с тегло по 105 кг за всяко, а са
доставени животни със средно тегло 96,75 кг /7740 кг : 80 бр./; а по фактура №
**********/24.09.2024 г. са доставени 89 бр. с тегло 103,15 кг /9 180 кг: 89
бр./ Освен това към фактура № **********/15.09.2024 г. и фактура №
**********/24.09.2024 г. липсват и кантарни бележки за да може да се
установи количеството килограми живо тегло доставено в базата на ответното
6
дружество. Неизяснен остава и въпроса за това по какъв начин са претегляни
животните за да се впишат килограмите им във фактурите, както и какъв е
действителният рандеман получен при клането им. Единствената разменена
кореспонсенция в тази връзка е Уведомително писмо изх. № 46/02.10.2024 г. с
приложение, изпратено от ответното дружество до ищеца, в което се съдържа
и таблица с изчислен рандеман по процесните фактури съответстващ на
втория вариант на заключението на вещото лице. В приетото и неоспорено от
страните заключение, вещото лице потвърждава, че рандеманът по
процесните фактури е между 60 % и 64,80 %, което е под приетият нормален
размер от 70 – 80 %, което е индиция, че животните не отговарят в качествено
отношение на договореното между страните.
Предвид изложеното, съдът намира за основателен заявеният иск за
заплащане на претендираните суми за главница по издадените 3 бр. фактури
№ **********/15.09.2024 г.; № **********/22.09.2024 г. и №
**********/25.09.2024 г., като главницата по всяка от тях следва да бъде
намалена със стойността на установените недостатъци във финансово
изражение при минимален рандеман от 70 %, изчислено в общ размер от
12 325,33 лв предвид основателността и на направеното от ответната страна
възражение за неизпълнение поради недостатъците на продадената стока –
живи животни за сумата от 13 941,63 лв с ДДС, съобразно приложената
справка.
Водим от гореизложеното задължението в размер на 8 000,00 лв по
фактура № **********/15.09.2024 г. следва да бъде намалено с 4 373,83 лв с
начислен ДДС и остатък за плащане в размер на 3 626,17 лв.
Задължението в размер на 30 650,40 лв с ДДС по фактура №
**********/22.09.2024 г. следва да бъде намалено с 4 755,50 лв с начислен
ДДС и уважено до размер от 25 894,90 лв.
Задължението в размер на 36 352,80 лв с ДДС по фактура №
**********/24.09.2024 г. следва да бъде намалено с 3 196,00 лв с начислен
ДДС и уважено до размер от 33 156,80 лв.
Предвид уважаването на главната претенция, основателен се явява и
акцесорния иск за заплащане на законна лихва.
С оглед изхода на спора в тежест на всяка от страните са
направените от насрещната страна разноски съобразно уважената и
7
отхвърлена част от претенцията.
По тези съображения, Окръжният съд на основание чл.239, ал.1 ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.-95“ ЕООД гр. Русе, ЕИК: *********, представлявано
от ******* Н. В. Н. ДА ЗАПЛАТИ на „Агротайм“ ЕООД гр. Исперих, ЕИК
*********, представлявано от И. Т. И. – ******* сумата от 62 677,87 лв,
дължима по договор за търговска продажба между страните на угоени прасета,
за която са издадени 3 бр. фактури: фактура № **********/15.09.2024 г. с
остатък за плащане в размер на 3 626,17 лв; фактура №
**********/22.09.2024 г. с остатък за плащане в размер на 25 894,90 лв и
фактура № **********/25.09.2024 г. с остатък за плащане в размер на
33 156,80 лв, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сума в общ размер на 1 299,94 лв, представляваща лихва за забава върху
главницата по всяка от фактурите за периода от падежа за плащане на
съответната фактура до датата на депозиране на исковата молба.
ОСЪЖДА „Н.-95“ ЕООД гр. Русе, ЕИК: *********, представлявано
от ******* Н. В. Н. ДА ЗАПЛАТИ на „Агротайм“ ЕООД гр. Исперих, ЕИК
*********, представлявано от И. Т. И. – ******* сумата от 9 169,63 лв
направени разноски съобразно уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА „Агротайм“ ЕООД гр. Исперих, ЕИК *********,
представлявано от И. Т. И. – *******„ ДА ЗАПЛАТИ на „Н.-95“ ЕООД гр.
Русе, ЕИК: *********, представлявано от ******* Н. В. Н. сумата от
1 616,64 лв направени разноски съобразно отхвърлената част от претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.
8
Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9