№ 185
гр. Сливен, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20252200500218 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №78/25.04.2025г. по гр.д.
№928/2024г. на Новозагорски районен съд, с което: А. Р. Х. е осъден да заплаща на З.
А. Х., като майка и законна представителка на малолетното дете Х. А. Р. месечна
издръжка в размер на 350лв., считано от подаване на исковата молба 03.09.2024г. до
настъпване на законно установена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане, както и издръжка за минало време за периода от 03.09.2023г. до
03.09.2024г. в общ размер от 4200,00лв., ведно със законната лихва до окончателното й
изплащане; определен е режим на лични отношения на бащата А. Р. Х. с малолетното
дете Х. А. Р., родено на *******, както следва: всяка трета събота от месеца от 10.00ч.
до 17.00ч., както и два пъти по 5 дни пред лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката и по 1 ден на празниците Нова Година, Крубан байрам и
Рамазан байрам. С Решението А. Х. ответника е осъден да заплати в полза на
съдебната власт държавна такса в размер на 672лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника по първоначалния иск и ищец по
насрещния иск А. Р. Х. чрез пълномощника адв. Г. Я. и с нея се обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която е определена издръжка за бъдеще
1
време над размера от 240лв. на месец; издръжка за минало време над размера от
195лв. на месец за периода 03.09.2023г. – 31.12.2023г. и над размера от 240лв. на месец
за периода от 01.01.2024г. до 03.09.2024г., както и в частта, с която е определен
режима на лични контакти между бащата и детето.
Във въззивната жалба, въззивникът посочва, че първоинстанционното решение в
обжалваните му части относно определения размер на издръжката и определения
режим на лични контакти е неправилно. При определяне на издръжката, съдът не е
взел под внимание възможностите му. Посочва, че той работи непостоянно и
възнаграждението му възлиза не на 1500лв. месечно, както е приел районния съд, а на
около 1000лв. Издръжка от 350лв. значително го затруднявала, тъй като не разполагал
с достатъчно средства и нямал възможност да я заплаща, като той имал разходи за
квартира и за собствена издръжка в чужбина. Детето било вече здраво и не се
нуждаело от медикаменти и допълнителни специални грижи. По отношение на
определения режим на лични контакти с детето посочва, че същият е крайно
недостатъчен. Детето го познавало, познавало и баба си и дядо си по бащина линия,
които също искали да виждат детето и да имат контакти с него.Съдът не взел предвид
показанията на дядото по бащина линия относно това, че бил принуден тайно да вижда
детето и да му носи подаръци. Режимът ограничавал крайно правата на бащата да се
вижда с детето. Детето не следвало да се отделя от грижите на бащата. С оглед
изложеното, въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваните части и да
определи издръжка в размер на 240лв., а за минало време, съответно 195лв. на месец
за периода 03.09.2023г. – 31.12.2023г. и в размер от 240лв. на месец за периода от
01.01.2024г. до 03.09.2024г., о по отношение на режима на лични контакти – да се
определи такъв, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00ч. на
съботния ден до 17.00ч. в неделния ден с преспиване, както и 20 дни през лятото с
преспиване, които не съвпадат с платения отпуск на майката; всяка четна година през
коледните празници от 23.12. до 26.12. при майката, а новогодишните празници от
30.12 до 02.01 – при бащата с преспиване и обратно; всяка четна година на Рамазан
байрам – при майката, а на Курбан байрам - при бащата и обратно.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна
жалба.
В с.з., въззивникът А. Р. Х., редовно призован, се явява лично. Представлява се
от процесуален представител по пълномощие адв. Г. Я., който поддържа подадената
въззивна жалба на подробно изложените в нея основания и моли за уважаването й.
2
В с.з. въззиваемата З. А. Х., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваните части.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно в частта относно
определения режим на лични отношения на бащата с детето.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният съд изслуша явилият се въззивник А. Х., съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.6, вр. чл. 127, ал.2 от СК. При изслушването, Х. заяви, че до раздялата си с
майката на детето през 2024г., той се е грижел за детето. Детето го познава. Ще
настоява детето да учи. Докато са били на работа в чужбина за детето се грижили
неговите родители. Посочва, че работи в Италия – земеделска работа, като през зимата
имало повече работа. Иска да има повече време с детето.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора
и е дал съответна правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по
делото, по който не са направени възражения. Осигурил е на страните пълна и равна
възможност за защита в производството.
Първоинстанционният съд бил сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за присъждане на издръжка на едно малолетно дете
на основание чл.143, ал.2 от СК, в размер на 350лв. месечно и иск за издръжка за
минало време – от 03.09.2023г. до подаване на исковата молба на 03.09.2024г. в общ
размер от 4200лв. – от по 350лв. месечно, с правно основание чл.149 от СК.
По делото е приет за разглеждане насрещен иск, подаден от ответника по
първоначалния иск А. Р. Х. за определяне на режим на лични отношения между него и
малолетното дете Х. А. Р., родено на *******, с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
3
Предмет на въззивното обжалване е първоинстанционното решение в частта, с
която е определена месечна издръжка по чл. 143, ал.2 от СК в размер над 240лв.;
издръжка за минало време над размера от 195лв. на месец за периода 03.09.2023г. –
31.12.2023г. и над размера от 240лв. на месец за периода от 01.01.2024г. до
03.09.2024г., както и в частта, с която е определен режима на лични контакти между
бащата и детето.
В останалите части относно определения размер до посочените размери,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
По иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК:
Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.1 и ал.2 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия за
живот, необходими за развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът
на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
При определяне на размера на издръжката за детето Х. съдът взе предвид
възрастта на детето /навършени 7 години и 8 месеца/, като отчете обстоятелството, че
здравословният му проблем, открит в ранна детска възраст е преодолян и към момента
е в добро здравословно състояние, като не се нуждае от специални медицински грижи.
Съдът съобрази нуждите на детето за храна, облекло и други ежедневни
разходи, свързани с физическото и духовното му развитие.
Съдът отчита факта, че детето Х. през учебната 2024-2025г. е бил ученик в І-ви
клас, а през учебната 2025-2026 година ще е ученик във II клас и свързаните с това
разходи за учебни пособия, помагала и други подобни, във връзка с учебния процес.
Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във връзка с конкретните
нужди и потребности на детето Х., въззивният състав намира, че са необходими около
600лв. за издръжката му. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители,
като бащата поеме по-голямата част, а именно – 350лв.
По делото е установено, че бащата работи в Италия и получава средно дневно
възнаграждение 35 евро, поради което съдът споделя извода на първоинстанционния
съд, че дохода му е около 1500 лева месечно, т.е. че той си осигурява заплащане, което
е над МРЗ за страната. Не е установено задължение на бащата – въззивника за
издръжка спрямо други, ненавършили пълнолетие лица, нито здравословни проблеми,
свързани със значителни парични разходи. Ответникът не е ангажирал доказателства
относно твърдените разходи за квартира в Италия. Съгласно установената съдебна
практика съдът взе предвид и възрастта, трудоспособността на въззивника /няма данни
4
за намалена работоспособност/, трудовата му заетост и намира, че той може без
особени затруднения да осигури издръжка за малолетното си дете в размер на 350лв.
месечно. Следва да се посочи, че няма основания да се присъди издръжка в
претендирания по-нисък дори от минималния размер. Възраженията на въззивника в
тази насока са изцяло неосователни.
Майката – З. Х., следва да поеме по-малката част от дължимата за детето
издръжка, тъй като тя е поела грижите по отглеждането и възпитанието на детето с
помощта на своите родители, при които е детето, в периодите й на отсъствие от страна
/в момента и тя работи в чужбина/.
Върху издръжката следва да се присъди законната лихва при забава.
Тъй като правните изводи на двете инстанции по отношение на иска за
издръжка по чл.143, ал.2 от ГПК, съвпадат напълно, то първоинстанционното решение
в тази обжалвана част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
По отношение на иска за присъждане на издръжка за минало време с правно
основание чл.149 от СК:
Въззивният съд намира изложените във въззивната жалба оплаквания за
неоснователни. Съдът споделя напълно извода на районния съд относно безспорната
дължимост на издръжка от страна на бащата за претендирания период от 03.09.2023г.
до 03.09.2024г., през който грижите по отглеждането, издръжката и възпитанието на
детето Х. са поети от майката с помощна на нейните родители. Именно от свидетеля
на ответника – неговия баща Р. К. се установява обстоятелството, че страните са се
разделили в началото на 2023г. От този момент детето е останало при майката, която
го отглежда с помощта на своите родители, при които е детето в периодите, когато
майката е на работа в чужбина.
За този период бащата също има безспорното родителско задължение за
издръжка на детето. По делото не е установено бащата да е заплащал в пари или в
натура издръжка за детето за този период.
При определяне размера на месечната издръжка за миналия период, съдът
отчете горе посочените обстоятелства, свързани с нуждите и потребностите на детето,
които не са били по-различни и по-малки от посочените по-горе, поради което намира,
че дължимата от бащата издръжка за този период се определя на база същите
обстоятелства, като няма разлика и в неговият доход, заетост, работоспособност,
здравословно състояние и липса на други задължения за издръжка. Няма разлика и в
икономическата обстановка в страната, поради което не са налице основания за
определяне на по-нисък размер на издръжката за миналия период.
Следва да се отбележи, че в случая и с оглед посочените относими
обстоятелства, отчетени от съда при определяне на потребностите на детето и
5
възможностите на бащата, размерът на МРЗ за страната през миналия период и към
настоящия момент не е определящ, тъй като определената при посочените правила
издръжка е над минималния размер по чл.142, ал.2 от СК. Установеният в
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК размер и обвързаността му с МРЗ за страната е
минималният такъв, под който не може да се слиза, но в случая с оглед потребностите
на детето и възможностите на родителя, съдът определи издръжка в по-висок размер,
за който МРЗ не е определящ, а съществена разлика, както бе посочено, в
икономическите условия в страната за тази една година назад, няма.
Въззивният съд изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че бащата
следва да заплати за детето месечна издръжка за миналия процесен период в размер на
350лв. месечно, т.е. сумата от 4200лв.
Решението на първоинстанционния съд и в тази част е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на насрещния иск за определяне режим на лични отношения на
бащата с детето по чл. 127, ал.2 от СК:
Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При
определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не
се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от
обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения
по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане.
Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на
спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните
отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява
конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето.
Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и
да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете,
а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази
причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства,
следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. В случая следва да се отчете и необходимостта
от запазване и развитие на личните отношения с бащата чрез определяне на подходящ
за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка между
тях. Независимо от това, кой упражнява родителските права, двамата родители са
равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и
подпомагане развитието на детето.
Въззивният съд не споделя извода на районния съд, че между бащата и детето
няма изградено емоционална връзка и то почти не познава баща си. От събраните по
6
делото доказателства се установи, че страните са разделени едва от началото на 2023г.
Действително, налице са периоди, в които и двамата са работили в чужбина, но тогава
за детето грижи са полагали не само родителите на майката, а и тези на бащата. Детето
познава баща си и неговите родители. Следва да се отчете и възрастта на детето и
необходимостта да има пред себе си и мъжки модел на поведение. За детето е в
изключителен интерес да общува с баща си и с разширения роднински кръг от бащина
страна. Съдът отчете факта, че по делото няма установени данни за лоши родителски
качества на бащата, респ. че същият представлява източник на опасност за детето. Във
връзка с преспиването в дома на бащата, следва да се посочи, че така детето ще има
непосредствено пред себе си необходимият му мъжки модел на поведение.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира за подходящ следният
режим на лични отношения на детето с бащата: всяка първа и трета събота и неделя на
месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя с преспиване. По отношение на
Коледните, Новогодишните празници, Курбан байрам и Рамазан байрам режимът ще е
следния: Коледните празници от 25 декември до 27 декември всяка четна година от
10,00 часа на първия ден до 17,00 часа на последния ден; Новогодишните празници -
31 декември – 01 януари през всяка нечетна година от 10,00 часа на първия ден до
17,00 часа на последния ден; по два дена на Курбан байрам и на Рамазан байрам. През
лятото детето следва да е с баща си през период от 20 дни, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката.
Като е достигнал до други правни изводи по отношение на насрещния иск,
първоинстанционият съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,
което в тази му част следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което
се определи посоченият режим на лични контакти на детето с неговия баща.
С оглед изхода на спора районният съд правилно и законосъобразно е осъдил
ответника по иска за издръжка да заплати съответната държавна такса върху
определената издръжка.
Пред въззивната инстанция страните не са претендирали присъждане на
разноски и съдът няма да се произнася в тази насока.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №78/25.04.2025г., постановено по гр.д.
№928/2024г. на Новозагорски районен съд в частта, с която е определен режим на
лични контакти между бащата А. Р. Х. с ЕГН ********** с детето Х. А. Р., родено на
*******, с ЕГН ********** и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
7
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А. Р. Х. с ЕГН **********
с детето Х. А. Р., родено на *******, с ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в
неделя с преспиване;
- Коледните празници от 25 декември до 27 декември, всяка четна година, от
10,00 часа на първия ден до 17,00 часа на последния ден; Новогодишните празници 31
декември – 01 януари, всяка нечетна година, от 10,00 часа на първия ден до 17,00 часа
на последния ден; два дена на Курбан байрам и два дена на Рамазан байрам.
- 20 дни през лятото, с преспиване, несъвпадащи с платения годишен отпуск на
майката.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №78/25.04.2025г., постановено
по гр.д.№928/2024г. на Новозагорски районен съд в останалата обжалвана част.
Решението, в частта относно исковете за издръжка, е окончателно.
Решението, в частта относно иска за определяне режим на лични контакти, може
да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8