Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №6407 по описа за 2013 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 05.03.2013 год., постановено по гр.дело №33622/2011 год. по описа на
СРС, ГО, 76 с-в, е допусната съдебна делба между М.Л.К. и В.Х.Б. на следните
недвижими имоти: 1/ АТЕЛИЕ №1, на
седми етаж, кота + 17.70, със застроена площ от 97.91 кв.м., състоящо се от
дневна с кухненски бокс, спалня, детска стая, сервизни помещения и тераса,
заедно с прилежащото му складово помещение №1в, с площ от 1.44 кв.м., находящо
се на същия етаж със самостоятелен вход, заедно с 2.208 % ид.ч. от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж върху УПИ ІІІ-131 от кв.170,
целият имот с площ от 783 кв.м., местност „Лозенец – ІІІ-та част“ по плана на
гр.София и 2/ ГАРАЖ №7, изграден в
сутерена на сградата на кота – 2.50, построен в горепосочения УПИ, със
застроена площ от 29.16 кв.м., заедно с 1.008 % ид.ч. от общите части на
сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху терена, при следните
дялове: за М.Л.К. – 1/2
ид.ч. и за В.Х.Б. – 1/2 ид.ч., като на основание чл. 344, ал. 2 ГПК ответникът В.Х.Б.
е осъден да заплаща на ищцата М.Л.К. сумата от 325 лв. /месечно/ – обезщетение за ползването на 1/2 ид.ч. от
гореописаните съсобствени имоти, считано от влизане в сила на решението по
допускането на делбата до окончателното й извършване, като е искането е
отхвърлено като неоснователно за разликата до пълния предявен размер от 350 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника В.Х.Б.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд бил отказал да спре производството по делото до произнасянето на СГС по
твърденията му за трансформация на лично имущество в процесните недвижими имоти.
Действително представените в последното съдебно заседание доказателства –
постановление за прекратяване на досъдебно производство и решение на съда, с
което същото се потвърждавало, не обвързвали гражданския съд. Но тези
доказателства били нововъзникнали, поради което и не била налице преклузия,
както бил приел СРС, а отделно от това ищцата не била възразила да се приемат. Не
било ясно в кое производство трябвало да се доказват твърденията за
трансформация. По отношение на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК сочи, че не бил
препятствал ищцата да ползва имота. Самият той живеел в гр.Атина, Гърция и също
не ползвал имота. Ищцата живеела в гр.Русе и никога не била изявявала желание да
ползва жилището, а и нямала възможност за това. Ответникът бил предал ключовете
и дистанционно за СОТ за апартамента, което било отразено в изготвения на
21.04.2012 год. констативен протокол. Предоставените от ищцата ключове били
старите такива, което обстоятелство не било оборено, поради нежеланието на
ищцата да присъства на огледа, извършен от вещото лице по съдебно-техническата
експертиза. Твърдението на ищцата, че била направила неуспешен опит да влезе в
имота следвало да бъде поставено под съмнение, тъй като вещото лице било
посочило, че вратата на входа на блока също била със сменен патрон още от 2011
год., от който ответникът също нямал ключ – в този смисъл не било ясно как
ищцата била влязла във входа. От събраните гласни доказателства било видно, че
ищцата не била правила опит да стигне до гаража. Вратата на същия не се
заключвала от 2011 год., откогато била и повредена. От постановлението на СРП
било видно, че ищцата нямала желание да се свърже с адвоката на ответника в
гр.София, от което можело да се направила извода, че същата цели единствено да
се облагодетелства. Искането за обезщетение било неправилно квалифицирано от
СРС като такова за привременна мярка. Такова обезщетение можело да се
претендира само във втората фаза на делбеното производство. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а искът за делба – отхвърлен, както и
искането за присъждане на обезщетение.
Ответницата
по жалбата М.Л.К. счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Поддържа,
че правата на страните в съсобствеността били равни, предвид отхвърлянето с
влязло в сила решение на предявения от
ответника иск за трансформация. Доказано било въз основа на събраните
доказателства по делото, че ответникът ползва еднолично процесните имоти, а
ищцата няма достъп до тях.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане иск за делба във фазата на допускането.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
По
отношение на иска за делба:
Несъмнено
е установено, че страните са съпрузи от 12.07.2003 год., като бракът им е бил
прекратен с решение от 11.07.2008 год., постановено по гр.дело №3819/2006 год.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 89 с-в, което е влязло в сила на 10.02.2010 год.
По
време на брака си страните са закупили процесните ателие №1 и гараж №7 – видно
от приетия като доказателство по делото нотариален акт за продажба №24, т.І,
рег.№0454, дело №19/2004 год. на нотариус Валентина Георгиева, с рег.№340 на
НК.
С
решение от 09.09.2016 год., постановено по гр.дело №14137/2012 год. по описа на
СГС, І ГО, 10 с-в, е признато за установено по иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 21 СК от 1985 год. /отм./, предявен срещу М.Л.К., че В.Х.Б.
е собственик по силата на трансформация на лично имущество на 41/72 ид.ч. от
процесните недвижими имоти, придобити през време на брака между страните, като
е отхвърлен искът за установяване на пълна трансформация на лично имущество –
че имотите са изцяло собствени на ищеца /до влизането в сила на решението по посоченото
дело, настоящото производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – виж протоколно определение от 24.09.2013 год./.
С
решение №1163 от 22.05.2017 год., постановено по в.гр.дело №5929/2016 год. по
описа на САС, ГО, 8 с-в, е отменено горепосоченото първоинстанционно решение в
частта му, в която е уважен предявеният от В.Х.Б. срещу М.Л.К. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 21 СК от 1985 год. /отм./ за
установяване, че ищецът е носител над 1/2 ид.ч. /36/72 ид.ч./ до признатия от
СГС размер от 41/72 ид.ч. от правото на собственост върху процесните недвижими
имоти, като искът е отхвърлен, а решението на СГС е потвърдено в останалата му
обжалвана част.
С
определение №303 от 12.06.2018 год., постановено по гр.дело №3637/2017 год. по
описа на ВКС, ІІ г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение по в.гр.дело №5929/2016 год. по описа на САС, ГО, 8 с-в.
Съгласно нормата на чл. 19 СК от
1985 год. /отм./ процесните недвижими имоти са включени в съпружеската
имуществена общност /СИО/ на страните. Тази СИО, която представлява
съвместна на съпрузите бездялова собственост, е била прекратена с развод
съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 СК от 1985 год. /отм./, респ. чл. 27, ал. 1 СК. Тя се е трансформирала в обикновена
дялова съсобственост върху вещите, които са били в нея, при равни дялове за
страните в съсобствеността – по 1/2 ид.ч., съгласно правилото на чл.
27 СК от 1985 год. /отм./, респ. чл. 28 СК.
В този
смисъл и при зачитане на влязлото в сила решение по гр.дело №14137/2012 год. по
описа на СГС, І ГО, 10 с-в, е признато за установено по иска с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 21 СК от 1985 год. /отм./, с което е отхвърлен
предявения от В.Х.Б. срещу М.Л.К. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 21 СК от 1985 год. /отм./, който съдебен акт се ползва със сила на
пресъдено нещо – чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав счита,
че между страните е установено съществуването на обикновена съсобственост при
равни дялове – по 1/2 ид. ч. за всеки от тях и при тези квоти следва да бъде
допуснато извършването на съдебна делба на процесните имоти – чл. 34, ал. 1 ЗС,
както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
По
искането по чл. 344, ал. 2 ГПК:
Съгласно
разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК с решението за допускане на делбата, а и
по-късно, съдът може по искане на съделителите да разпредели ползването на
имота, респективно да присъди парично уравнение, ако имотът е малък и
неподеляем и не позволява разпределяне на ползването. Мярката по смисъла на
горепосоченения законов текст е привременна до завършване на делбеното
производство – тя може да бъде постановена само занапред, като същата може да
бъде изменяна от съда, който я е постановил – чл. 344, ал. 3 ГПК.
Искането на
съделителя може да бъде, както за разпределение на ползването, така и за
заплащане на обезщетение, като съдът е обвързан от искането, а невъзможността
за разпределение на ползването не е предпоставка за заплащането на обезщетение
за ползването. В случая ищцата е направила искане за определяне на привременно обезщетение за
ползването на нейната 1/2 ид.ч. от процесните имоти /дадената от страната правна квалификация на иска/искането не обвързва
съда, който е длъжен сам да я определи; във връзка с оплакванията на
жалбоподателя следва да се посочи, че редът за присъждане на обезщетение за
периода на разглеждане на делото е този по чл. 344, ал. 2 ГПК/.
Привременната
мярка по чл. 344,
ал. 2 ГПК се налага, когато имотите се ползват само от част от
съделителите, или когато установеното ползване не съответства на дяловете от
съсобствеността. Целта на тази норма е да осигури ефективно и справедливо
използване на делбените имоти от всички съделители докато трае делбеното производство.
Следователно
ищцата би имала право на парично уравнение, равняващо се на стойността на
средния пазарен наем, само в случай, че процесните имоти не могат да се ползват
общо от съделителите, респ. била е възпрепятствана от ответника да ползва
имотите съобразно правата си в съсобствеността. В този смисъл са и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7/2012
год. на ВКС по тълк.дело № 7/2012 год., ОСГК, в които се приема, че правото на
обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква,
когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик
част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от
ползване, а нежелание да се ползва.
В
разглеждания случай е безспорно по делото, че ответникът има достъп до
процесните имоти.
Спорният
между страните въпрос е свързан с това дали ищцата има достъп до тях.
Установяването на това обстоятелство е било в тежест на ответника при условията
на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока обаче не
е било проведено успешно доказване. Действително видно е от констативен
протокол от 21.04.2012 год. на Д.Д.– помощник-нотариус при нотариус Р.П., с
рег.№217 на НК, че ответникът е предоставил на ищцата плик, съдържащ ключове и
устройство за охранителна инсталация за процесния апартамент. Същевременно въз
основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото –
констативен протокол от 30.05.2012 год. на Д.Д.– помощник-нотариус при нотариус
Р.П., с рег.№217 на НК, показанията на свидетеля И.Е.В., които следва да бъдат
ценени като ясни, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото и заключението на вещото лице И.И.по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което подлежи
на кредитиране при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, въззивният съд приема
за установено, че предоставеният на ищцата ключ от входната врата на сградата,
в която се намира процесното жилище, не съответства на патрона на бравата, а
предоставените й ключ и дистанционно не осигуряват достъп до ателието, като
видимо същите са различни от тези на ответника, които са актуални. Установено е
също така, че входната врата на сградата е била сменена през лятото на 2011
год. с цел изнасяне на пощенските кутии отвън. В подкрепа на твърденията си, че
ищцата има достъп до процесния гараж, ответникът не е ангажирал каквито и да
било доказателства. Без значение е обстоятелството, че ответникът не разполага
с ключ за сменената брава на входната врата на сградата, при положение, че
ищцата няма такъв, който да съответства на касовата брава на ателието. А при
липсата на данни, че в предходен подаването на исковата молба за делба момент
достъпът до имотите се е осигурявал с други ключове /т.нар. от ответника „стари
ключове“/, то ищцата не е била длъжна да се свързва с лицата, посочени от
ответника в констативния протокол от 30.05.2012 год.
В този смисъл СГС приема, че ответникът следва да
заплаща на ищцата обезщетение за лишаване от ползване за нейната идеална част
от допуснатите до делба имоти, считано от влизане в сила на съдебния акт по чл.
344, ал. 2 ГПК до приключване на делбеното производство /извършване на делбата/
в месечния размер, посочен в обжалваното решение, при съобразяване на
заключението на вещото лице Д.М.по съдебно-техническата експертиза, която
следва да бъде кредитирано – чл. 202 ГПК /1/2 от 540 лв. – за ателието и 1/2 от
110 лв. – за гаража, или общо 325 лв./.
Ето защо въззивната жалба следва да се остави без
уважение, а обжалваното с нея решение на СРС, в т.ч. в частта му с характер на
определение по чл. 344, ал. 2 ГПК – потвърдено, като правилно.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.03.2013 год.,
постановено по гр.дело №33622/2011 год. по описа на СРС, ГО, 76 с-в.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/