РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Силистра, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20213420100477 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ К. ИВ. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.В., ЖК”В. В.” №...,
чрез адв.К., моли съда, на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да
заплати сумата от 47.44 лева- представляваща сбор от платени без
основание суми за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем №
411210, сключен на 06.04.2020г., заедно със законната лихва, считано от
13.04.2021г. –датата на подаване на исковата молба пред съда- до
окончателното изплащане на задължението.
Моли да ѝ се присъдят и разноските по делото.
Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва, включена в договора
накърнява договореното равноправие между страните, противоречи на
добрите нрави, в разрез е с принципа на добросъвестността при договарянето
и води до заобикаляне на закона, поради което е нищожна на основание
чл.26,ал.1,т.1 от ЗЗД. Излага подробно съображенията си за това.
ОТВЕТНИКЪТ „С. К.“, с ЕИК..., със седалище и адрес на управление в
гр.С., ул.“Сл.“№..., представляван от управителя Н.П., чрез адв.Гр.И., оспорва
предявените искове и моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни и да
1
се присъдят направените по делото разноски.
Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатила посочените в исковата
молба суми и твърди, че плащания по процесния договор не се извършвани от
ищцата.
Счита, че не е налице твърдяното от ищцата противоречие и
несъответствие на договорената неустойка с добрите нрави и излага подробни
мотиви за това.
Дори да се приеме тезата на ищцата, то следва да се съобрази, че по
аргумент на чл.21 от ЗПК, за нищожна следва да се приеме само тази клауза, а
не целия договор. Счита, че договорът би бил сключен и без клаузата за
неустойка и е породил действие между страните.
Не е на лице нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, за което подробно
излага мотиви.
Неоснователни са доводите на ищцата за заобикаляне на чл.19,ал.4 от
ЗПК,тъй като в конкретния случай не са налице обективния и субективния
елемент на този фактически състав.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.55,ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/-за връщане на сумата от 47.44 лева-
недължимо платена възнаградителна лихва и по чл.86 от ЗЗД –за
заплащане на обезщетение за забава.
Не се оспорва факта, че между страните е бил сключен процесния
договор за заем, който е потребителски по смисъла на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ .
От заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза е
видно, ищцата е погасила задълженията си по договора, включително и това
за възнаградителна лихва.
С оглед възраженията на ищеца, съдът извърши проверка за
съответствие на договора с изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9
2
от ЗПК, и не откри противоречия между сключения договор и закона, които
съответно да са основание за обявяване на договора /като цяло/ за
недействителен, по силата на чл.22 от ЗПК и за приложението на чл.23 от
ЗПК, според който когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Неправилно, и в противоречие със закона, е схващането на ищеца, че
кредиторът незаконосъобразно е изчислил и посочил годишния процент на
разходите по кредита /ГПР/, тъй като е изключил от тези разходи размера на
договорената неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение.
Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10. от ЗПК, в договора следва да
бъдат посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. И това е сторено от кредитора.
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит /чл.19,ал.1 от ЗПК/. В чл.19,ал.3,т.1 от ЗПК изрично е
посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита
не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит, каквато несъмнено е
неустойката за неизпълнение на задължението по чл.6 от договора.
Поради това съдът не счита, че са налице сочените в закона основание
за обявяване на недействителността на договора.
Самата клауза за заплащане на възнаградителна лихва също не е в
противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и чл.26 от ЗЗД, тъй като не е
налице прекомерност, съответно противоречие с добрите нрави и морала. При
отпуснат кредит от 600 лева, е договорено заплащането на 47.44 лева
3
възнаградителна лихва. Поради това съдът приема, че не са налице основания
тази клауза да бъде обявена за нищожна.
Не е така по отношение на клаузата за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Страните
подробно анализират тази клауза в исковата молба и отговора на исковата
молба, но тя не е предмет на делото. Съдът счита, че тази клауза е
недействителна тъй като е неравноправна, но това не е предмет на делото,
поради което няма да бъде коментирана подробно, тъй като съдът е обвързан
с параметрите на спора, зададени от ищеца. Не се твърди, че сумата от 253.56
лева е заплатена без основание и не се иска въз основа на това да бъде
извършвано преизчисление на дължимите суми.
Изложеното до тук налага извода, че договорът сключен между
страните не е не недействителен, клаузата за заплащане на възнаградителна
лихва не е нищожна, поради което същата е заплатена на правно основание,
предвид на което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника,
направените от него разноски по делото, а те са в размер на 150 лева-
заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице. Не се представени
доказателства за размера на договореното адвокатско възнаграждение и за
заплащането му, поради което то не се не се присъжда като разноски по
делото.Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК,
Районен съд-Силистра
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от К. ИВ. Г., с
ЕГН ********** срещу „С. К.“, с ЕИК..., за заплащане на сумата от
47.44(четиридесет и седем лв. и 44 ст.) лева- платена без основание
възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № 411210, сключен на
06.04.2020г., заедно със законната лихва, считано от 13.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К. ИВ. Г., с ЕГН **********, да заплати на „С. К.“, с ЕИК...,
сумата от 150(сто и петдесет) лева- разноски по гр.д.№ 477/2021г. по описа на
4
Районен съд-Силистра.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5