Р Е Ш Е Н И Е
№......................../11.10.2022г., гр. София
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11579
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от А.И.К. - П., чрез
пълномощника й, иск с правно основание чл.288 ал.1 т.1 от КЗ/отм./ срещу Г. Ф.за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.09.2014г. на АМ“Тракия“, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че на 26.09.2014г. около 12,15 часа ищцата управлявала л.а.“Опел Астра“ с рег.№ ********по АМ Тракия в дясната
активна лента, с посока от гр. Пловдив към гр. София. С нея пътувала Н.Г.Т.,
която седяла на предната дясна седалка и М.А.М., седящ на дясна задна седалка.
Достигайки до км 46 в близост до отклонението за гр. Ихтиман, лекият автомобил
бил застигнат от неустановено МПС, движещо се в същата пътна лента.
Неустановеният автомобил ударил с предната си дясна част л.а. Опел в задната му
лява част. Вследствие съприкосновението л.а. Опел се завъртял около
вертикалната си ос, отклонил се вдясно и със задна странична лява част се
ударил в предпазната еластична ограда, а след това се спуснал по ската вдясно
от платното, където се установил окончателно. Водачът на неустановения
автомобил продължил движението си и напуснал местопроизшествието. Вследствие на
инцидента пострадала ищцата. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол/КП/ за ПТП с пострадали лица № 162/26.09.2014г.
по описа на ОД на МВР – гр. София. По случая е образувано ДП № 305/2014г.
по описа на ОД на МВР, пр.пр.№ 1606/2014г. РП –
Ихтиман. След провеждане на необходимите оперативно-издирвателни дейности в
хода на досъдебното производство е установен водачът, виновен за настъпване на
ПТП –Б.Д.М., управлявал л.а. „Инфинити КХ 70“ с рег.№ *******към датата на
инцидента. В хода на производството е повдигнато обвинение срещу същия за
извършване на престъпление по чл.343 ал.3 вр.чл.342 ал.1 от НК Образувано е
НАХД № 543/2015г. по описа на РС – гр. Ихтиман, по което Мюмюн е признат за
невиновен в извършването на престъплението, респективно за невиновен за
реализиране на ПТП.
След инцидента пострадалата е откарана по спешност
в УМБАЛ“Света Анна София“ АД, където е хоспитализирана за лечение за периода от
26.09.2014г. до 29.09.2014г. След направени изследвания й е поставена диагноза:
мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, контузия на меките тъкани на
главата париетално вляво, фрактура на девето ребро
вдясно, фрактура на ставния израстък на долната челюст вляво. След изписването
й от болничното заведение, тя продължила лечението си в домашни условия с
препоръки за хигиенно-диетичен режим с медикаментозно лечение. Вследствие на
получените травматични увреждания, на 16.10.2014г. ищцата постъпила в УМБАЛ
„Св. Иван Рилски“ ЕАД с оплаквания за замаяност, придружени със силно
двустранно темпорално и тилно главоболие и лицева болка в областта на долната
челюст вляво. Престоят й в болничното заведение продължил от 16.10.2014г. до
21.10.2014г. Проведени били изследвания на неврологичния й статус и била
установена цефалия с лек вестибуларен
синдром/несистемен световъртеж, придружен с нестабилност при отворени и
затворени очи/. Дълго време ищцата изпитвала болки в областта на челюстта,
придружени със значителни неудобства, поради това, че не можела да движи
свободно челюстта си и не можела да се храни пълноценно, като към настоящия
момент тя често изпитва силно главоболие и има проблеми със зрението. В
резултат на ПТП здравословното й състояние се влошило, което се отразило и на
психиката й. Вследствие на изживения шок, тя се оплаква от понижено настроение,
тревожност, нарушения на съня и вниманието. На 12.07.2017г. от името на ищцата
е подадена молба с вх.№ 24-01-65 по описа на ГФ, с която е претендирано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
процесното ПТП, като въз основа на молбата е образувана щета № 210300/09.08.2018г.
по описа на ГФ. След завеждане на претенцията, с писмо изх.№
24-01-65/14.08.2018г. ГФ е отказал да й изплати обезщетение. Прави се искане за
уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
по делото – Г. Ф., в отговора и допълнителния отговор на исковата молба оспорва
иска по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП, както и че вина за
настъпването му има водачът на неустановен автомобил. Ответникът се позовава на
отразеното в констативния протокол за ПТП, съгласно който произшествието е
настъпило между два леки автомобила с посочени регистрационни номера. Твърди
се, че не са налице условията за претендиране на обезщетение за неимуществени
вреди от Г. Ф., както и че липсва основен елемент от фактическия състав на
риска „Гражданска отговорност“, а именно виновно противоправно поведение на
незастраховано или неидентифицирано МПС, което да е в пряка причинно-следствена
връзка с твърдените увреждания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че на 26.09.2014г. на АМ Тракия в
посока от гр. Пловдив към гр. София е настъпил пътен инцидент, при който
пострадала ищцата, като водач на л.а.“Опел Астра“ с рег.№ ********. За пътния инцидент
е съставен Констативен протокол/КП/ за ПТП с пострадали лица № 162/26.09.2014г.
по описа на ОД на МВР – гр. София. Представеният протокол за пътно-транспортно
произшествие е съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения
и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, като факта на
съставянето на този протокол имплицитно предпоставя,
че при описаното в него произшествие е имало ранени хора, поради което с
материална доказателствена сила, обвързваща решаващия
съд, се ползва именно тази част на КП. В случая ПТП не е реализирано в
присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, поради което последният
не се ползва с обвързваща доказателствена сила за
механизма на настъпване на произшествието.
От показанията на свид. П. – съпруг на
ищцата, се установява, че я е видял в деня след катастрофата в Окръжна болница.
А. била в доста тежко състояние, на системи, имала фрактура на челюстта. Устата
й била шита, като лекарите обяснили, че е заради въздушната възглавница. Имала
хематом на главата, мозъчно сътресение, счупени ребра и изглеждала много зле,
почти не можела да говори и изпитвала
огромна болка. В Окръжна болница ищцата била 3-4 дни, като след прибирането й
вкъщи състоянието й не се подобрило – губела съзнание, не можела да се
придвижва сама, имала много тежко състояние на главата, на мозъка и се наложило
да отиде в неврохирургията на „Св. Иван Рилски“, където била лекувана
седмица-две. През годините се наложило да бъде лекувана в неврологията на ВМА.
Около 3 месеца останала вкъщи, усещала дискомфорт в главата, изпитвала болки,
около три месеца се хранела единствено с течна храна със сламка, не можела да
върви без придружител и се нуждаела от такъв 24 часа в денонощието за период
около три месеца. Чувствала се зле физически и психически. И сега като видела
бял джип се стряскала и губела присъствие на духа, тъй като се сещала за
катастрофата, тъй като тогава видяла белия джип, който я ударил. Когато край
нея минавали автомобили близо до нея или встрани от нея изпитвала притеснение,
което в първите години стигало да паника. Отказвала да шофира една година след
ПТП, но психическото й състояние се влошило поради
това, че не получила правосъдие. Към момента трайно са й останали две хернии в шийната област, които налагат почти постоянно лечение с
калолечение, балнеолечение или с различни
терапии, които й назначават почти всяка година. Освен травмите в шийната област се появили 2-3 хернии в долната част на
гръбнака, което според лекарите означавало, че болестта прогресира надолу.
Психологическото й състояние продължавало да е тежко. Наложително било да се
проведе трайно лечение на челюстта и на зъбите, което не можела да започне, тъй
като първо трябвало да се излекуват херниите. Те се обострили
около две години след ПТП и за месец-два била вън от строя. Лекувана била в
болници и имала епикризи, като след катастрофата не е минавала година тя да не
взема болнични заради травмите от ПТП. Преди инцидента А. спортувала редовно и
имала отлично телесно здраве, плувала и била в отлично здравословно състояние,
но след инцидента била изчезнала сетивността на два от пръстите и на ръката.
От
заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено,
се установява, че вследствие на пътно-транспортната злополука от 26.09.2014г.
ищцата А.И.К./на 33 г. по време на ПТП/
е получила следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма,
състояща се от следните компоненти:
сътресение на главния
мозък, контузия с травматичен подкожен
кръвоизлив в лява челно-теменна област на
главата, травматична
церебрастения като последица от черепно-мозъчната
травма; лицево-челюстна травма,
състояща се от: счупване на ставния израстък на
долната челюст вляво, разкъсно-контузна рана на вътрешната
страна на долната устна; травма на гръдния кош,
изразяваща се в счупване на девето ребро вдясно
без данни за хемо-и пневмоторакс.
Описаните по-горе увреждания често се срещат при
водачи на автомобили, претърпели ПТП. Уврежданията се дължат на удари в
областта на лицето, главата или част от тялото от твърди, тъпи и ръбести
предмети, от които са изградени детайлите вътре в автомобилното купе. Тежестта
на травматичните увреждания зависят от интензивността на нанесения удар върху
МПС.
В процесния
случай, ищцата А.К. е пострадала като водач при ПТП на 26.09.2014г., когато
автомобилът й внезапно е ударен в задната му част. Последвало е въртене на
автомобилното купе с последващ удар в мантинелата ,
след което автомобилът пропаднал през крайпътния скат и излязъл от пътното
платно.
Уврежданията на ищцата К. са
с доказан произход. Те са получени и имат пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното от нея ПТП на 26.09.2014г. Доказателства за
това са както механизма, по който се получават такъв вид увреждания, така и от
представените по делото материали от воденото ДП № 305/2014г. на ОД на МВР -
София (Констативен протокол за ПТП и Протокол за оглед на ПТП), както и
приложената медицинска документация на пострадалата.
По своя вид и тежест получените травматичните
увреждания от ищцата имат следната медико-биологична характеристика:
Черепно-мозъчната травма/Сътресение на главния мозък/
протекла с количествено нарушение в яснотата на съзнанието/зашеметяване,
объркване/, без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние/кома/
след инцидента е реализирала медико-биологичния критерий разстройство на
здравето временно неопасно за живота само по себе си.
Травматичната церебрастения
е най-честата късна последица след претърпяна черепно-мозъчна травма. В
основата на синдрома централно място заема болестната слабост и по-трудна
приспособимост на главния мозък. Травматичната церебрастения/болестна
слабост на главния мозък/, развила се като последица от черепно-мозъчната
травма е състояние на функционални мозъчни нарушения.Тя се характеризира с
комплекс от субективни оплаквания и е лечима: соматични/главоболие, усет за
тежест в главата, лесна умора, нарушение в съня, фотофобия,
гадене/, вестибуларни нарушения/чести световъртежи, които се съпровождат с
въртене на предметите пред очите, неувереност при ходене/, невропсихиатрична
симптоматика: когнитивни смущения/отслабване на вниманието, трудна
концентрация, паметови нарушения/ и психични симптоми:
депресия, емоционална лабилност, потиснатост /без огнищна
неврологична симптоматика/.
При ищцата церебрастенния синдром се е състоял от
персистиращо главоболие с двустранна слепоочна и тилна локализация, замаяност,
нестабилност при ходене, трудна концентрация и бърза уморяемост - соматични,
вестибуларни и когнитивни симптоми. След проведено
лечение в неврологична клиника на УМБАЛ „Свети Иван Рилски” синдрома е овладян.
В делото няма приложена медицинска документация за персистиране
на описаните симптоми след проведеното лечение, от което експертизата прави
извода, че лечението е приключило успешно. По своята медико-биологична
характеристика травматичната церебрастения е
разстройство на здравето, временно неопасно за живота сама по себе си.
Контузията с травматичния подкожен кръвоизлив в лява
челно-теменна област на главата е причинила на ищцата болки и страдания сама по
себе си.
Лицево-челюстната травма,
изразяваща се в счупване на ставния израстък на долната челюст вляво и разкъсно-контузна рана на вътрешната страна на долната
устна е реализирала медико-биологичния признак затруднение в дъвченето и
говоренето за период по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата сама по
себе си.
Травмата на гръдния кош, състояща се от счупване на
девето ребро вдясно без развитие на хемо- или пневмоторакс, е довела на ищцата разстройство на здравето,
временно неопасно за живота.
След инцидента на 26.09.2014г. А.И.К. *** е
транспортирана до спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна” АД гр. София. След
консултации с различни специалисти е постъпила на лечение в клиниката по
неврохирургия на болницата, където й е проведено комплексно болнично лечение,
състоящо се от: режим на легло, активно неврологично наблюдение, медикаменти.
При постъпване в отделението тя е била в съзнание, нямала спомен за случилото
се, оплаквала се от много силно главоболие, световъртеж, болки в гръдния кош
вдясно. Оценена по Глазгоу кома скала/ГКС/-15т./максимален брой/.
Неврологичният статус при постъпване и през периода на болнично лечение е
останал в граници на нормата.
От компютърната томография без контраст на главния
мозък, която е метод на избор в диагностиката на черепно-мозъчните травми, не
са установени плътностни или структурни промени в
мозъчния паренхим, както и травматични кръвоизливи над- /епидурален/,
под/субдурален/ твърдата мозъчна обвивка, както и под
меките мозъчни обвивки-субарахноидален.
Рентгенографията на гръдния кош е без огнищно-инфилтративни процеси в белия дроб. Установено е
счупване на девето ребро вдясно, без хемо-или пневмоторакс.
Ултразвуковата ехография на коремни органи/УЗД/ е без
данни за увреда на паренхимни органи или свободно
подвижна течност в коремната кухина.
Рентгенографията на шийни
прешлени е без травматични промени.
Извършени са консултативни прегледи с хирург и
лицево-челюстен хирург. От хирургичната консултация - Фрактура на девето ребро
вдясно, без коремни проблеми. Лицево-челюстната консултация е установила
счупване на ставния израстък на долната челюст вляво. Назначена е терапия за
локално приложение. В делото няма медицинска документация, проследяваща
лечението на счупването. Очната консултация е без промени в очните дъна и данни
за дегенерация в периферията.
Медикаментозното лечение е включвало: Интравенозни
инфузии на водно-солеви разтвори, аналгетици.
Изписана на 29.09.2014г/трети ден от постъпването/ с подобрение, в ясно
съзнание, в стабилизирано соматично и неврологично състояние, без възбудна или отпадна неврологична симптоматика. Дадени
указания за хигиенно-диетичен режим и при необходимост прием на конвенционални
аналгетици.
Поради персистиране на двустранно слепоочно и тилно главоболие,
лицева болка в областта на долната челюст вляво и новопоявили се чувство на
замаяност и нестабилност при ходене, трудна концентрация и бърза уморяемост,
тремор в горните крайници е постъпила на лечение на 16.10.2014г. в
неврологична клиника на УМБАЛ „Свети Иван Рилски”.
При постъпване е била в съзнание с описаните
оплаквания. От неврологичния статус - цефалгия/главоболие/,
лек централен вестибуларен синдром/несистемен световъртеж/, при пробата на Р. -
леко нестабилна при отворени и затворени очи. Проведени са параклинични/кръвни/
изследвания - в референтни стойности за годините на пациентката.
Проведени образни изследвания: Магнитно-резонансна
томография на главен мозък, без контраст. Без суспектна
находка за глиоза на хипокампусите
на коронарните срезове.
Вентрикуларна
система - със запазени размери, форма и местоположение. Нормално изобразяване
на мозъчните гънки и бразди. Неразширени арахноидални
пространства. Нормална съдова архитектоника. Нормално изобразяване на задната
черепна ямка, ретробулбарно и в селарната
област. Нормално изобразяване на петро-мастоидните
области и понто-церебралните ъгли. Заключение:
Нормална МРТ находка.
Електроенцефалография/ЕЕГ/ запис в будност, с
темпорални артефакти от стискане на зъбите, основна активност от симетричен ,
средно волтажен с правилно разпределение алфа ритъм,
с честота около 10/за сек. С пълна реакция на ОО/ЗО. Рядко назад се наблюдават
отделно по-високи вълни , а напред предимно единични бавни с невисок волтаж.
ФС-без пароксизмален отговор. Заключение: Нормална за
възрастта основна активност, без сигурни прояви с епилептичен характер.
Доплерова сонография на мозъчните артерии: нормална находка. Без
данни за стенози на артериите.
Електромиография/ЕМГ/-
данни за усилен физиологичен тремор с честота 8-10 Hz.
Проведено лечение: Ноотропил
венозно; Манитол венозно.
Изписана на 21.10.2014г./пети ден от постъпването/ с
подобрение. Дадени препоръки да спазва режим на физически и психически покой и
да продължи назначената терапия с Ноотропил по схема
и да остане под контрол на невролог. При изписване е поставена следната
диагноза: Атипична лицева болка. Тензионно
главоболие. Състояние след претърпяна черепно-мозъчна травма със загуба на
съзнание. Мозъчно сътресение. Церебрастенен синдром.
Мозъчното сътресение и последиците от него съгласно
приложената медицинска документация са отзвучали за срок от два месеца.
Счупеното девето ребро
вдясно е зараснало за срок до 30 дни. След това е последвал период на
възстановяване на дихателната дейност.
При счупванията на долната
челюст първоначалния костен калус се образува за
период от 30-45 дни, окончателният се моделира в продължение на една година. В
делото няма медицинска документация за вида и продължителността на проведеното
лечение за счупването на ставния израстък на долната челюст вляво. След
първоначалния калус е възстановено храненето с
по-твърда храна.
Мекотъканните
увреждания са отзвучали за срок до 10-12 дни, без данни за остатъчни белези. Общо лечебният и възстановителен период при
ищцата е приключил за срок до 2 месеца.
На въпроса какви болки и страдания като характер и
интензитет е търпяла ищцата от получените увреждания вещите лица дават следния
отговор: В медицинската практика няма обективен метод за оценка на болката.
Прагът на болева чувствителност е индивидуален при
всеки отделен индивид и от това зависи силата и продължителността на болевата симптоматика. Получените
травматични увреждания от процесното ПТП са довели на ищцата болки и страдания
за срок от 2 месеца, като те са били най-интензивни през първите 3-4 седмици
след злополуката. През този период ищцата е била принудена да ползва седативни
и обезболяващи средства. През останалите периоди болките са били само
периодично явяващи се и бързо са отзвучавали след употреба на аналгетици. Наред
с претърпените болки в продължение на първите 2-3 седмици ищцата е имала
затруднения при дишане поради счупеното ребро. В продължение на 30-45 дни ищцата
е имала затруднение в дъвченето, поради фрактурата на ставния израстък на
долната челюст вляво. През този период е била принудена да ползва течна и
пасирана храна. От деня на процесното ПТП вече са изминали повече почти 7
години и ищцата вече не търпи болки в зоните на процесните увреждания.
Към
настоящият момент общото здравословно състояние на А.И.К. е стабилизирано. Лечебният и
възстановителен периоди за претърпяното сътресение на главния мозък и церебрастенния синдром отдавна са приключили. Счупеното
девето ребро вдясно е зараснало окончателно, а дихателната дейност на белите
дробове е напълно възстановена. Счупеният ставен израстък на долната челюст
вляво също е зараснал. Ищцата вече използва нормална храна и предвид дългия възстановителен
период не би трябвало да има оплаквания за болки от тази травма. Мекотъканните увреждания са отзвучали окончателно. В
материалите по делото няма приложена медицинска документация при ищцата да са
останали някакви негативни последици или усложнения от процесиите увреждания,
вследствие пътния инцидент.
Установи
се по делото, че за ПТП е съставен Констативен протокол/КП/ за ПТП с пострадали лица №
162/26.09.2014г. по описа на ОД на МВР – гр. София, както и че е било
образувано досъдебно производство/ДП/ № 305/2014г. по описа на РУ МВР –
Ихтиман. В
хода на разследването е било установен водача на другия автомобил, участвал в
ПТП, като на същия било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 ал.3 вр.
чл.342 ал.1 от НК. С влязло в сила на 06.05.2016г. решение по НАХД № 543/2015г.
на РС Ихтиман, потвърдено с решение от 06.05.2016г., постановено по ВНАХД №
114/2016г. по описа на СОС, НО,Б.Д.М. е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Ищцата
първоначално предявила иск по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ срещу ЗАД „А.“ АД, който
е уважен от СГС, като с решение № 3581/03.05.2016г., постановено по гр.дело № 19932/2014г. на СГС
ЗАД“А.“ АД е осъдено да заплати на А.И.К. сумата от 35 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътно-транспортно произшествие, станало на 26.09.2014г., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.09.2014г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски. С решение № 219/24.01.2017г. по
в.гр.д.№ 3493/2016г. по описа на САС, ГО, 1 състав, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 495/09.10.2017г. по т.д.№ 1121/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решението на СГС е отменено, като иска е
отхвърлен, при съобразяване на влязлата в сила оправдателна присъда.
За
установяване на механизма на ПТП са допуснати гласни доказателства, като от
показанията на свид. Т. – И., се установява, че
същата е пътувала в автомобила, управляван от ищцата, когато е настъпило ПТП.
Прибирали се около обяд от служебно пътуване с А. и друг колега - М.М., като се движели по АМ „Тракия“ от Пловдив в посока
София, в средната лента, със скорост около 100 км/ч. Били със служебен
автомобил м.“Опел“, управляван от ищцата, като свидетелката седяла на мястото
до шофьора. И двете били с поставени обезопасителни колани. Настилката била
мокра, тъй като преди ПТП валял дъжд. Както пътували, в един момент
свидетелката усетила удар отзад вляво. Управляваният от ищцата автомобил се
завъртял. Свидетелката видяла автомобила, който ги бутнал - голям бял джип,
като имала усещането, че иска да ги изтласка от магистралата, тъй като след
удара ги повлякъл. Автомобилът, в който пътували свидетелката, ищцата и техния
колега се завъртял няколко пъти и паднал в дерето вдясно от пътя, около
разклона за Мухово, което е 7-8-10 метра дълбоко. Колата се завъртяла на гуми,
включително и в дерето, като автомобилът паднал между някакви паметници. Били
се отворили въздушните възглавници, вътре пушело и свидетелката се притеснила
да не гръмне автомобила, като не знаела откъде идва дима. В задната част на
автомобила от страната на шофьора, където ги бил ударил джипа, имало сериозни
повреди по автомобила. А. имала кръв по лицето, не била адекватна, била
изпаднала в шок, сякаш току-що се събужда. Свидетелката й помогнала да излезе
от колата, а след това събудилиМ., който бил в
безсъзнание. Свидетелката позвънила на телефон 112 първо, за да съобщи за ПТП и
че имат нужда от линейка, а втория път, защото си дала сметка, че не вижда
автомобила, който ги ударил и си помислила, че е паднал някъде другаде и че в
него също има пострадали хора. Повече не видели колата, която ги блъснала, но в
момента на удара свидетелката видяла, че е голям бял джип, а по-късно коментирали,
че е марка „Инфинити“. На място пристигнала линейка и
пътна помощ, като след няколко часа автомобилът им бил изваден от дерето. Пристигнала и полицията, като полицаите
останали дълго време на мястото на произшествието.
От
заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено,
се установява, че същото е изготвено въз основа на констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и снетите
в открито съдебно заседание по настоящото дело свидетелски показания. Съгласно
заключението, от събраните материали по делото се установява, че процесното ПТП
е настъпило на АМ“Тракия“ км.46.000, посока Пловдив – София, в землището на гр.
Ихтиман. В Протокол за оглед на местопроизшествието са направени следните
констатации по отношение на пътната обстановка: „На АМ“Тракия“ в района на
местопроизшествието са установени платна за движение – две активни и едно
аварийно платно в посока София. Активните платна са с широчина 3.50 метра, а
аварийното платно е с широчина 3.30 метра. Асфалтът на платната е гладък,
дребнозърнест, без нарушение на повърхностното покритие, прав участък. Двете
активни ленти са отделени една от друга посредством бяла непрекъсната линия и
вдясно от тях лента с непрекъсната линия и аварийна лента. По пътните платна се
установи, че настилките са мокри“. При извършения оглед е приет Ориентир 1 –
„знак с ограничение 40км и „забранено изпреварването“, намиращ се на отбивката
за гр. Ихтиман от АМ“Тракия“. В материалите по делото няма други данни за
знаковото стопанство в района на процесния пътен участък в платното за движение
в посока Пловдив – София., както и няма данни за въведена временна организация
за движението в района на настъпване на процесното ПТП, за наклони и за завои.
Произшествието е настъпило на прав участък от пътя. В Протокол за оглед на
местопроизшествие са констатирани и описани следните следи: „От еластичната
ограда се установиха 6бр. изкривени платна. По пътните платна не се установиха
спирачни следи. От Ориентир 2 в по-ниската част от автомагистралата в тревна
площ на разстояние 10.50 метра се установи лек автомобил марка „Опел Астра“ с
рег. № ********– тъмно син на цвят. Автомобилът е насочен с предната си част в
посока Пловдив. Установиха се следните щети по автомобила: липсваща задна лява
гума, ожулване отпред при бронята отляво, ожулване в долната част на предна и
задна врата и калник, счупено малко стъкло на задна лява врата“.
Според
експерта, за определяне на механизма на настъпване на процесното произшествие,
е необходимо да се изяснят скоростите на движение на автомобилите. За
определяне на скоростта на движение на МПС може да се работи с помощта на един
от следните способи: чрез следене показанията на скоростомера, за времето, за
което се изминава предварително измерено разстояние, на база регистрирани
спирачни следи, с помощта на уреда „пето колело“, с който се измерват скорости
и ускорения при лабораторни условия. В конкретния случай не може да бъде
приложен нито един от изброените по-горе методи, поради което при определяне
скоростта на движение на участващите в процесното произшествие автомобили са
взети предвид снетите в открито съдебно заседание свидетелски показания на
лицето, пътувало на предна дясна седалка в лек автомобил „Опел Астра“ и
отчитайки липсата на други данни, на база на които да се определи скоростта на
движение на автомобила експертът е заключил, че скоростта на движение на лек
автомобил „Опел Астра“ в момента на удара с неустановения автомобил е около 100
км/ч. По отношение на неустановения бял джип в материалите по делото няма данни
за констатирано движение на неустановения автомобил с превишена скорост. Въз
основа отново на свидетелките показания вещото лице дава заключение, че белият
джип се е движел с по-висока скорост на движение от тази на лек автомобил „Опел
Астра“. Технически, за да е възможно застигане между попътно движещи се
автомобили с последващ удар, то диапазонът в скоростите помежду им следва да е
не по-малък от 30 км/ч, поради което експертът дава заключение, че скоростта на
неустановения автомобил в момента на удара е до 130 км/ч
За
да се направи точно описание на конкретното разположение на всяко от превозните
средства и посоката на движението му преди удара и спрямо конфигурацията на
пътя, параметрите на пътното платно и границите на отделните пътни ленти би
следвало да се анализират подробно оставените в резултат на настъпилия удар
между двата автомобила следи, отломки, парчета пластмаса, стъкло, спирачни следи
и др., а в материалите по делото не са описани такива, поради което отново
източник на информация са свидетелските показания. Въз основа на свидетелските
показания експертът е заключил следното по отношение на движението на
участващите в произшествието автомобили: лек автомобил „Опел Астра“ се движи в
посока Пловдив – София на АМ „Тракия“ н средната пътна лента. Участъкът от пътя
на процесното произшествие е съставен от две активни и едно аварийно платно в
посока към гр. София, т.е. в конкретния случай, средната лента е дясното
активно платно на АМ „Тракия“ в посока към гр. София; неустановен бял джип се
движи в същата посока – към гр. София, като описанието на удара – отзад вляво и
последващото отклоняване на лек автомобил „Опел Астра“ в дясно, считано по
посоката му на движение, свидетелства, че белият джип се движи в лявата активна
пътна лента на АМ „Тракия“ в посока към гр. София.
По
отношение на конкретното разположение на всяко от превозните средства преди
удара спрямо границите на пътните ленти
може да се заключи, че всеки един от двата автомобила се е движел съответно:
лек автомобил „Опел Астра“ в дясна активна лента и неизвестен бял джип в лява
активна лента, на разстояние не по-голямо от един метър от разделителната линия
между двете активни пътни ленти.
В
Протокол за оглед на местопроизшествие не са описани дребни частици, паднали на
мястото на удара и не са описани спирачни следи. Поради липса на описани следи
и находки, като резултат от настъпилия първи удар между неустановения бял джип
и лек автомобил „Опел Астра“ и на база всички събрани материали по делото,
мястото на удара между двата автомобила експертът определя по следния начин:
По
дължина на пътното платно – мястото на удара се намира на АМ“Тракия“ км.
46.000, посока Пловдив – София, в землището на гр. Ихтиман; по ширина на
пътното платно – мястото на удара е в платното за движение в посока Пловдив –
София, по посоката на движение на двата автомобила /посоката на огледа/. Ударът
е настъпил в областта на разделителната линия между двете активни ленти в
диапазон до 1 метър навътре за всяка лента. Мястото на удара не може да бъде
определено с абсолютна точност, тъй като в материалите по делото не са описани
следи и находки от удар по платното за движение.
На
база на събраните материали по делото експертът описва следния механизъм на
настъпване на процесното ПТП:
На
26.09.2014г. около 12,15 часа, лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *******ВН, с
водач А.К. се движи по автомагистрала Тракия с посока на движение от гр.
Пловдив към гр. София. Скоростта на движение на автомобила е около 100 км/ч.
Ищцата управлява автомобила в дясната от две активни пътни ленти на платното за
движение в тази посока. Асфалтовата настилка е мокра, участъкът от пътя е прав.
В автомобила, освен водача, пътуват още един мъж и една жена.
В
същото време неидентифициран бял джип, с неустановен водач, се движи в
съседната лява лента в същата посока – от гр. Пловдив към гр. София, като
скоростта му на движение е приблизително 130 км/ч В района на км. 46.000 поради
неизвестни причини, траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва
съприкосновение помежду им. След така описания удар, лек автомобил „Опел Астра“
се отклонява вдясно, със задна странична лява част се удря в предпазната
еластична ограда и напуска пътното платно в дясно, спрямо първоначалната си
посока на движение. След като напуска пътното платно, лек автомобил „Опел
Астра“ се спуска по находящия се вдясно на пътното платно скат и се установява
окончателно на мястото, описано в Протокола за оглед на местопроизшествие.
Водачът на неидентифицирания бял джип не преустановява движението си и напуска
местопроизшествието. От удара настъпват множество деформации по лек автомобил
„Опел Астра“, увредени са елементи от предпазната еластична ограда. Пострадали
са водачката и пътниците в лек автомобил „Опел Астра“.
В
случая не е възможно да се изготви скица на процесното ПТП, тъй като при
огледа, документиран в Протокол за оглед на местопроизшествие, не са описани
следи и находки, прецизно фиксирани спрямо възприет ориентир, свързани с
процесното ПТП.
От
събраните материали по делото и
отчитайки свидетелските показания, вещото лице е заключило, че в случая се
касае за ПТП, причинено от действията на водача на неидентифицирания бял джип.
За
определяне на мястото, където е започнало навлизането на л.а.“Инфинити“ и съответно на какво отстояние се е намирал л.а.
„Опел Астра“ в момента, в който л.а. „Инфинити“ е започнал навлизане в пътното
платно, е необходимо да се анализират дребни парчета пластмаса, стъкло,
спирачни следи, протривания и др., с помощта на които да се определи по
категоричен начин мястото на удара между двете превозни средства. Без тази
информация е невъзможно да се посочи точното място на удара, както и е
невъзможно да се определи мястото, където е започнало навлизането на л.а.“Инфинити“ и отстоянието му до лек автомобил „Опел Астра“ в
този момент.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.288 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ Гаранционният Ф./ГФ/ носи
отговорност за изплащане на обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, резултат от
ПТП, настъпило на територията на Република България и причинено от
неидентифицирано МПС. Отговорността на
ГФ е същата като отговорността на застрахователя по застраховката
"Гражданска отговорност" по чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./ и е обусловена от наличието на деликт /чл. 45 ЗЗД/,
т.е. виновно и противоправно поведение на водача на МПС, причинил ПТП, при
което са настъпили уврежданията на пострадалото лице. Няма спор в съдебната
практика, че непозволеното увреждане има сложен фактически състав, включващ деяние
/действие или бездействие/, противоправност на
деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като
страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен вината,
която се предполага до доказване на противното. В тежест на ответната страна по
иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл.288 ал.1 от КЗ
/отм./ - в тежест на ответника Г. Ф., е да установи отсъствието на
презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, вкл. че
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици /случайно деяние по чл. 15 НК/.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза е, че механизма на ПТП е следния: На 26.09.2014г. около 12,15
часа, л.а. „Опел Астра“ с рег.№ *******ВН, управляван от ищцата, се движи по
автомагистрала Тракия, по прав участък, с посока на движение от гр. Пловдив към
гр. София със скорост около 100 км/ч в дясната от две активни пътни ленти на
платното за движение в тази посока, движейки се по мокра асфалтова покривка,
като в автомобила пътуват мъж и жена – свид. Т. – И.. В същото време неидентифициран бял джип, с неустановен
водач, се движи в съседната лява лента в същата посока – от гр. Пловдив към гр.
София, като скоростта му на движение е приблизително 130 км/ч. В района на км.
46.000 поради неизвестни причини, траекториите на двата автомобила се пресичат
и настъпва съприкосновение помежду им. След така описания удар, лек автомобил
„Опел Астра“ се отклонява вдясно, със задна странична лява част се удря в
предпазната еластична ограда и напуска пътното платно в дясно, спрямо
първоначалната си посока на движение. След като напуска пътното платно, лек
автомобил „Опел Астра“ се спуска по находящия се вдясно на пътното платно скат
и се установява окончателно на мястото, описано в Протокола за оглед на
местопроизшествие. Водачът на неидентифицирания бял джип не преустановява
движението си и напуска местопроизшествието. От удара настъпват множество
деформации по лек автомобил „Опел Астра“, увредени са и елементи от предпазната
еластична ограда. Пострадали са водачката и пътниците в лек автомобил „Опел
Астра“. Съгласно заключението, непосредствените причини, довели да настъпването
на процесното ПТП, са от субективен характер, а именно: несъобразяването на
поведението и действията на водача на неустановения бял джип с посоката,
скоростта на движение и разположението на другите участници в движението в
конкретната пътна обстановка, като експертът дава заключение, че водачът на
неидентифицирания бял автомобил е бил длъжен да съобрази поведението и
действията си с останалите участници в движението в конкретните пътни условия.
Установи
се по делото, че с влязла в сила оправдателна присъда е отречено извършителството на деянието отБ.Д.М.,
управлявал описания в КП за ПТП с
пострадали лица № 162/26.09.2014г. по описа на ОД на МВР – гр. София лек
автомобил „Инфинити“, по
повдигнатото срещу него обвинение по чл.343 ал.3 вр. чл.342 ал.1 от НК за
причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда поради нарушение на
правилата за движение – управление с несъобразена скорост и извършване на
маневра, свързана с навлизане в съседна пътна лента, без пропускане на
движещото се по нея ППС и осигуряване на достатъчно странично разстояние /чл.20 ал.1
и 2 от ЗДвП,
чл.25 ал.2 от ЗДвП;
чл.42 ал.1, т.13 от ЗДвП/.
Съгласно
чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено
нещо за изброените в същата разпоредба обстоятелства и тя е задължителна за
съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това дали то
е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
Присъдата е задължителна за гражданския съд относно конкретното деяние,
обективирано в обвинителния акт по конкретното обвинение.
В
случая освен, че е отречена съпричастността на лицето, което е било обвинено, че
има вина за ПТП, по несъмнен начин се установи настъпването на произшествието,
както и че виновен за същото е неизвестен водач с неустановен автомобил – голям
бял джип, съгласно показанията на разпитаната по делото свидетелка и
заключението на САТЕ, от което на ищцата са причинени неимуществени вреди –
болки и страдания, както и механизма на ПТП.
По
същество са налице предпоставките на чл.288 ал.1 т.1 от КЗ /отм./, защото от
всички събрани по делото доказателства се установи, че процесния пътен инцидент
е настъпил при участието и в резултат на противоправното поведение на друг
водач на МПС, който в нарушение на правилата за движение /чл.20, ал.1, чл.25,
ал.2 ЗДвП; чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП/ е управлявал с несъобразена скорост и
извършил маневра, свързана с навлизане в съседна пътна лента, без пропускане на
движещото се по нея ППС и осигуряване на достатъчно странично разстояние.
Установява се също така, че непосредствените причини, довели да настъпването на
процесното ПТП, са от субективен характер, а именно: несъобразяването на
поведението и действията на водача на неустановения бял джип с посоката,
скоростта на движение и разположението на другите участници в движението в
конкретната пътна обстановка, като експертът заключава, че водачът на
неидентифицирания бял автомобил е бил длъжен да съобрази поведението и
действията си с останалите участници в движението в конкретните пътни условия.
От неоспореното заключение на вещите лица по
допуснатата КСМЕ, изготвено въз основа на медицинските документи, приобщени като
писмени доказателства по делото, и от показанията на свидетелите се установява,
че ищцата е получила следните травматични увреждания: 1/ черепно-мозъчна
травма,
състояща се от следните компоненти: сътресение на главния
мозък,
контузия с травматичен подкожен кръвоизлив в лява
челно-теменна област на
главата, 2/ травматична церебрастения - последица от черепно-мозъчната травма, като при ищцата
церебрастенния синдром се е състоял от персистиращо
главоболие с двустранна слепоочна и тилна локализация, замаяност, нестабилност
при ходене, трудна концентрация и бърза уморяемост - соматични, вестибуларни и
когнитивни симптоми; 3/ лицево-челюстна травма, състояща се от счупване
на ставния израстък на долната челюст вляво, разкъсно-контузна
рана на вътрешната
страна на долната устна, реализирала медико-биологичния признак затруднение в
дъвченето и говоренето за период по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата
сама по себе си.; 4/ травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване
на девето ребро вдясно без данни за хемо-и пневмоторакс. Получените
травматични увреждания от процесното ПТП са довели на ищцата болки и страдания
за срок от 2 месеца, като те са били най-интензивни през първите 3-4 седмици
след злополуката. През този период ищцата е била принудена да ползва седативни
и обезболяващи средства, като през останалите периоди болките са били само
периодично явяващи се и бързо са отзвучавали след употреба на аналгетици. Наред
с претърпените болки в продължение на първите 2-3 седмици ищцата е имала
затруднения при дишане поради счупеното ребро. В продължение на 30-45 дни
ищцата е имала затруднение в дъвченето, поради фрактурата на ставния израстък
на долната челюст вляво. През този период е била принудена да ползва течна и
пасирана храна, установено и от разпита на свид. П.. Двустранното
слепоочно и тилно главоболие са персистирали, ищцата
е изпитвала лицева болка в областта на долната челюст вляво, чувствала се
замаяна и не била стабилна при ходене, трудно се концентрирала и се уморявала
бързо, имала тремор в горните крайници. Вещото лице е категорично, че към
момента общото здравословно състояние на ищцата, лечебният и възстановителен
периоди за претърпяното сътресение на главния мозък и церебрастенния
синдром са приключили, счупеното девето ребро вдясно е зараснало окончателно, а
дихателната дейност на белите дробове е напълно възстановена. Счупеният ставен
израстък на долната челюст вляво също е зараснал, а ищцата вече използва
нормална храна, мекотъканните увреждания са отзвучали
окончателно, а в материалите по делото няма приложена медицинска документация
при ищцата да са останали някакви негативни последици или усложнения от
процесиите увреждания.
След инцидента и по време на възстановяването се влошило и психическото й
състояние.
Съобразявайки
естеството на травмите, възрастта на ищцата към датата на произшествието – на 33
години, продължителността на възстановителния период, неудобствата, които е
изпитвала в ежедневието си, отчитайки и обществено-икономическите условия към
2014г., настоящият състав приема, че обезщетение от 25 000лв. се явява
справедлива компенсация по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като до тази сума иска се
явява доказан, а за разликата над 25 000лв. до 35 000лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен. Присъденото обезщетение в размер на 25 000лв.
е дължимо, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода на спора и направеното искане от ищцата, чрез пълномощника й, за
присъждане на сторените по делото разноски за депозити за вещите лица по
допуснатите експертизи, депозит за призоваване на свидетел и внесената държавна
такса, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да й заплати сумата от 1550лв., съобразно уважената част
от иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.И.К. – П., ЕГН **********,***, на основание чл.288
ал.1 т.1 от КЗ/отм./, сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.09.2014г. на
АМ“Тракия“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 25 000лв. до 35 000лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.И.К.
– П., ЕГН **********,***, сумата от 1550лв,
представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: