Мотиви по НОХД № 2094/2017г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу
подсъдимия Ц.Н.А. *** е повдигнала обвинение за престъпление по чл.116, ал.1,
т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК за това, че на
22.06.2017г. в гр.Пловдив умишлено е умъртвил Н. А. А., ЕГН **********, като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена
жестокост.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия Ц.А.. Счита, че на същия
следва да се наложи наказание доживотен
затвор, като се зачете предварителното задържане. Предлага гражданските искове
да се уважат изцяло, а разноските, направени в хода на наказателното производство, да се възложат в тежест на
подсъдимия.
Двама от наследниците на пострадалия Н.А.А.
- Й.Н.А. и И.Н.А. са конституирани като частни обвинители и граждански ищци по
делото. Чрез особения си представител пледират да се приложи цялата строгост на
закона спрямо подсъдимия и да се уважат в пълен размер предявените граждански
искове за претърпени неимуществени вреди.
Защитникът на подсъдимия Ц.А. изразява становище, че
последният не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, като оспорва заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Намира, че невменяемостта на
подсъдимия е основание за прекратяване на наказателното производство. Пледира
да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Относно гражданските
искове, не възразява, че на гражданските ищци са причинени вреди и страдания.
Подсъдимият Ц.А. признава, че е убил баща си. Няма искания.
Съдът, въз основа на събраните и приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Подсъдимият Ц.Н.А. е роден на ***г***. Живее в същия град.
Той е българин, български гражданин. С начално образование е. Не е женен. Не работи.
Осъждан е.
С определение № 931/30.11.2016г., постановено по НОХД №
7602/2016г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 22 н.с., влязло в сила на 30.11.2016г.,
за престъпление по чл.198, ал.1 от НК му е наложено наказание четири месеца
лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. На основание
чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е приспаднато при изпълнение на санкцията
времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа,
считано от 27.11.2016г. до 28.11.2016г., като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Подсъдимият Ц.А., чиято майка е починала, е биологичен син
на пострадалия Н. А..
Последният не го е припознал.
Двамата живеели заедно в апартамент, находящ
се в гр.Пловдив, ул.”**” № *, ет.* ап.*. Жилището се обитавало и от другите
деца на пострадалия - свидетелите Й.А., И.А., С.А.. Последният заедно с жената,
с която живее на съпружески начала, свидетелката М.С., и трите им деца ползвали
една стая /детската/. В друга, хола, спели пострадалият Н. А. и частните обвинители Й.А. и И.А., понякога и
подсъдимият.
На 21.06.2017г. вечерта всички вечеряли в хола. Преди това пострадалият
навън употребил алкохол. Пил бира и ракия. Свидетелят С.А. и семейството му се
прибрали в стаята си, за да спят. Подсъдимият Ц.А. ги подканил да сторят това.
Свидетелят Й.А. излязъл. Свидетелката И.А. и баща й легнали в хола, всеки на
своето легло. Заспали.
След полунощ, на 22.06.2017г. подсъдимият бил в тяхната
стая. Загасил лампата. Взел ножа с пластмасова синьосива
дръжка, с дължина на острието 14,8 см, който ползвали при хранене и готвене.
Затворил с ръка устата на пострадалия
Н. А. и започнал да го пробожда с ножа в
областта на гърдите. Нанесъл му четири прободно-порезни наранявания на гръдния кош отпред в областта на
гръдната кост и около нея в ляво и три прободно-порезни
наранявания по страничната повърхност на гръдния кош отдясно. Всички проникнали
в гръдната и в коремната кухина. Пострадалият
се опитал да се предпази с ръце. Други три удара с ножа му причинили
три порезни рани по лява и дясна предмишница. Подсъдимият Ц.А. нанесъл ударите със замах и сила. Те преодолели костна структура - гръдната
кост и ребра в ляво и в дясно, достигнали и наранили околосърцевата
торбичка и дясната сърдечна камера, десния бял дроб, диафрагмата и черния дроб,
стомаха на пострадалия Н.
А.. Дълбочината на раневите
канали на прободно-порезните наранявания била от 2,5
см до 13 см, а дължината на раните от 1,6 см до 4,3 см. При нанасяне на раната
с дължина 4,3 см подсъдимият завъртял
ножа - забил го и го раздвижил. Трите порезни
наранявания на горните крайници били с дължина от 1,5 см до 6 см.
Свидетелката И.А., която видяла случващото се и чула баща си
да охка, се разплакала и развикала. Искала да излезе от стаята, но подсъдимият Ц.А. не й разрешил. Казал й, че не е ударил пострадалия и запушил устата й, за да не вика.
Междувременно се прибрал свидетелят Й.А., който включил
осветлението в стаята. Подсъдимият го загасил. Частният обвинител Й.А. видял,
че подсъдимият Ц.А. е затворил устата
на баща им и че държи нож със синьосива дръжка в
ръка. Пострадалият Н. А. бил покрит с бял чаршаф. На леглото му имало кръв. Подсъдимият
казал на брат си да излезе от стаята, защото ще убие и него. Свидетелят Й.А. се
уплашил и излязъл. Съобщил на свидетеля С.А. и жена му какво е станало.
Свидетелят С.А. също видял, че подсъдимият Ц.А. държи ножа със синьосива
дръжка, който хвърлил на леглото на баща им. Свидетелката С. го взела и го
оставила на компютърното бюро в тяхната стая. Забелязали, че пострадалият е
прободен седем пъти. Бил целият в кръв. На въпроса защо го е направил, подсъдимият
отговорил, че пострадалият Н. А. заслужава да умре. Свидетелят С.А. ударил подсъдимия
Ц.А., който затворил входната врата на апартамента, за да не чуват съседите.
Свидетелят С.А. я отворил. Дошли комшии. Подсъдимият избягал.
Свидетелят Х.Д., съсед, сезирал компетентните органи. Дошли
екипи на полицията, които установили смъртта на Н. А..
Подсъдимият Ц.А., обикаляйки квартала, бил забелязан от
свидетелите А.А. и Ю.А.. Свидетелят А.А. го качил в лекия автомобил и го отвели в 06 РУ при ОДМВР
гр.Пловдив. Пред това го проверил дали не носи нож. Подсъдимият му споделил, че
трябвало да убие баща си.
Извършен е оглед на местопроизшествие /л.8-9 от
досъдебното производство/, при който са
намерени и иззети бял чаршаф, зацапан с червенокафява
течност, розово шарен чаршаф, зацапан с червенокафява
течност, кафяво одеяло и нож с пластмасова синьосива
дръжка и дължина на острието около 15 см.
С протокол /л.82 от досъдебното производство/ са иззети
проби от ръцете и краката на подсъдимия Ц.А..
От заключението на тройната съдебномедицинска експертиза №
155/2017г. на труп /л.45-55 от досъдебното
производство/ се установява, че при изследване върху трупа на н.а.А. са
констатирани четири прободно-порезни наранявания на гръдния кош отпред в областта на
гръдната кост и около нея в ляво, които проникват в гръдната кухина и в коремната
кухина, три прободно-порезни наранявания по
страничната повърхност на гръдния кош отдясно, проникващи в гръдната и в коремната
кухина, три порезни рани по лява и дясна предмишница,
т.нар. „защитни наранявания” /общо седем прободно-порезни
наранявания на гръдния кош и три порезни наранявания на горните крайници/, нараняване на околосърцевата
торбичка в ляво и засягане на дясна камера на сърцето по предно-страничната й
повърхност, наранявания на десния бял дроб, наранявания на диафрагмата и на
черния дроб, засягане на предната повърхност на стомаха, масивен кръвоизлив в
гръдната и в коремната кухина, кръвоизлив в околосърцевата
торбичка, ивичести кръвоизливи под вътрешната сърдечна обвивка, т.нар. „петна
на Минаков”, подчертана бледост
на трупа, на вътрешните органи и на послесмъртните
петна, мастна дистрофия на черния дроб. Причината за
смъртта на н.а.А. е остра кръвозагуба, настъпила в резултат от седем прободно-порезни наранявания в областта на гърдите и три
порезни рани по горните крайници. Общата кръвозагуба се дължи, както на
вътрешните кръвоизливи в гръдната кухина /общо 1900 мл/ и в коремната кухина /700
мл/ в резултат на срязване на околосърцевата торбичка
и на дясната сърдечна камера, нараняване на десния бял дроб, наранявания на
стомаха и на черния дроб, така и на външното кървене на всички рани. Настъпилата
смърт на н.а.А. е в пряка причинно-следствена връзка с описаните седем прободно-порезни
наранявания на гръдния кош и три порезни наранявания на горните крайници, с
последвала остра кръвозагуба. Всички прободно-порезни наранявания са причинени от действието на
предмет с остър връх и едностранен режещ ръб /нож/. Нараняванията са причинени
със замах и с достатъчно кинетична енергия, като при някои от тях е била
необходима по-голяма сила на удара, тъй като е трябвало да се преодолее костна
структура - гръдната кост и ребра в ляво и в дясно. Посоката и дълбочината на раневите канали на всички прободно-порезни
наранявания са измерени. Посоката е отгоре-надолу, отляво-надясно, отдясно-наляво,
отпред-назад. Дълбочината е съответно 13 см, 10 см, 9 см, 7,5 см, 7 см, 8 см,
2,5 см. Дължината на прободно-порезните рани е
съответно 2 см, 2,3 см, 2,2 см, 4,3 см, 1,6 см, 2 см,
1,7 см. Трите порезни наранявания на горните крайници са с дължина 2 см, 1,5
см, 6 см. Посоката на раневите канали съвпада с
посоката на замаха и ударите с ножа. Притъпеният ъгъл на прободно-порезните
рани или основата на образувания равнобедрен триъгълник показва, че при
нанасяне на удара в този край се е намирал гърбът на ножа /нагоре/, а острият
край на раните сочи положението на острието на ножа - към долния край на
раните.
В съдебно заседание вещите лица, които защитават
заключението, допълват, че нараняванията на пострадалия много добре отговарят да са причинени с ножа с
пластмасова синьосива дръжка, веществено
доказателства по делото, който е източен напред. Раната с дължина 4,3 см се е
получила от завъртане на ножа - забиване и раздвижване.
Според заключението на допълнителната тройна съдебномедицинска
експертиза № 257/2017г. /л.63-75 от досъдебното
производство/ смъртта на н.а.А. не е
настъпила бързо или моментално, като през цялото време той е бил в съзнание,
имал е възможност да изживее силните болки от всяко следващо пробождане с ножа
- общо десет наранявания в добре инервирани и
болезнени зони. Викал е от тези болки и е правил опити да се предпази с ръце,
при което е получил „защитни наранявания” по двете предмишници.
Смъртта на н.а.А. е настъпила по особено мъчителен за него начин. Вещите лица
са отчели концентрацията на етилов алкохол в кръвта на пострадалия - 2,08 на
хиляда. От съдебномедицинската токсикология е известно, че алкохолът в
по-големи дози /при тежка и коматозна степен на
алкохолно опиване/ снижава прага на болката и може да намали болезнените
изживявания, но при по-малки количества /като 2,08 на хиляда/ и привикнали към
алкохола индивиди /н.а.А. е с мастна дистрофия на
черния дроб, която най-често е резултат от редовна алкохолна употреба/, този
ефект не се наблюдава и чувствителността за болка е запазена.
В съдебно
заседание вещите лица уточняват, че концентрацията
на алкохол в кръвта 2,08 на хиляда е средна степен на алкохолно опиване.
При пострадалия поради редовната употреба на алкохол,
толерансът е по-голям, по-трудно го хваща и не е бил лишен от възможността да
изпитва силни болезнени изживявания по време на многобройните наранявания.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства /л.86-91 от
досъдебното производство/ ножът с пластмасова синьосива
дръжка е едностранно заточен, с обща дължина - 27,1 см, дължината на острието - 14,8
см, широчина в най-широката част - 2,6
см, дължина на дръжката - 12,3 см. По острието и дръжката на ножа има червенокафяви зацапвания. По ножа и по дунапренов тампон с обтривка от
тялото /червеникаво петно от ляво коляно/ на подсъдимия Ц.А. има кръв, която е човешка.
Кръвната й група е АВ /0/ и може да произхожда от н.а.А., който е с кръвна група АВ /0/, както
и от всяко друго лице с тази кръвна група. Дунапреновите
тампони с поднокътно съдържимо от дясната и лявата
ръка на подсъдимия Ц.А. не са изследвани за наличие на кръв.
Съгласно заключението
на дактилоскопната експертиза /л.95-96 от досъдебното
производство/ по ножа няма наличие на дактилоскопни
следи.
Според протокола за химическа експертиза /л.114 от
досъдебното производство/ пострадалият н.а.А.
е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2,08 на хиляда.
От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза /л.101-108 от досъдебното производство/ се установява,
че подсъдимият Ц.Н.А. не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ гр.Пловдив, но е получавал психиатрична помощ в заведението.
При него се констатира умствена недоразвитост, която е на нивото на лека
умствена изостаналост. Предвид степента на умствената си недоразвитост е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може
да участва в етапите на наказателния процес, но се нуждае от защитник предвид
нивото на диференцираност на личността му. Не се
нуждае от организиране на лечение по чл.89 от НК. В състояние е да разбира фактите и събитията в
реалната действителност и да дава достоверни обяснения относно фактите, имащи
значение за делото, ако желае. Психичното развитие на Ц.Н.А. е в дефицитни стойности, под нормата за
календарната възраст. Интелектуалномнестичното ниво е
в лека степен на изразен дефицит. Общата
информираност е на ниво социалнобитов статус, не са
налице допълнителни културни познания, умения и способност. Той е емоционално и личностово
незрял. Установяват се данни за нисък праг на раздраза,
понижен самоконтрол, импулсивност, емоционална нестабилност, със склонност към афективни отреагирания. Самооценката е повишена. Цялостната личностова
дисхармония и описаните характеристики на фона на отразения
интелектуален дефицит определят да са налице неадаптивни незрели поведенчески
механизми за справяне в затруднени ситуации.
Склонен към асоциално поведение.
В съдебно заседание
вещите лица посочват, че при изписването на подсъдимия на 14.06.2017г. от ЦПЗ
гр.Пловдив, той е с интелектуална непълноценност в рамките на умерена
умствена изостаналост и е преценен в номенклатурата като лице с лека умствена
изостаналост. Наблюдаван е за спонтанни преживявания, които споделя, но те нямат
облика на халюцинаторни изживявания и изводимо от тях впечатление. Както по време
на болничния си престой, така и по време на изследването, поведението му е
примитивно, последователно, изцяло себезащитно. Не се
наблюдава дезорганизирано поведение, такова, което да е под влияние на налудни заблуждения или слухови сетивни измами. Според
вещите лица поведението на подсъдимия Ц.А. е
прераствало към агресия по причина, че не са били задоволявани неговите
потребности и, че той има известна недооценъчност. Тази
недооценъчност не е определена от умствената
недоразвитост или от психично разстройство. Тя е свързана с моделите на поведение,
които вижда в средата, която обитава, среда в която недоразуменията се решават
по начин, по който са определени от самата среда, а не от общоприетите норми.
При изписването му не е констатирано състояние, което да представлява физическа
опасност за него и за околните, поради което не е инициирано дело за задължително
лечение по реда на Закона за здравето. Преценено е, че той се нуждае от грижи,
че става въпрос за един незрял човек, който независимо, че е пълнолетен, има
улеснено поведение и състоянието му се нуждае от грижи.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй като
са изготвени компетентно, професионално,
с необходимите познания и опит в съответната област.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И.А., Й.А., М.С.,
С.А., Д.А., Щ.А.,
Х.Д., А.А., Ю.А., тъй като са обективни, логични и
последователни, не са противоречиви помежду им и с останалите
доказателства.
Обстоятелството, че свидетелите И.А., Й.А., М.С., С.А., Д.А., Щ.А. се явяват заинтересовани от изхода на
делото, първите двама като страни, останалите поради родствени връзки с пострадалия,
не е основание приобщените чрез техните показания гласни доказателства да се
изключат от доказателствената съвкупност. Те намират опора в писмените
доказателствени средства /протокола за оглед на местопроизшествие/, във
веществените доказателства, в заключенията на вещите лица.
Възрастта на частните обвинители И.А. и Й.А. не е основание
да не се възприемат техните показания, които са в унисон с останалата
доказателствена маса.
Относно тези на свидетеля Ю.А., съдът приложи разпоредбата
на чл.281 от НПК и приобщи и показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство. Противоречието в твърденията му се отнася за факт, който не е
свързан пряко с основния предмет на доказване, поради което съдът намира, че то
е незначително и не се отразява върху обективността на този свидетел.
Съгласно правната доктрина и съдебната практика обясненията на
подсъдимия са не само доказателствено средство, но и средство за защита.
Ето защо преценейки ги, отделно и в съвкупност с
останалите доказателства по делото,
съдът кредитира само тази част от тях, която се подкрепя от другите
доказателства. В останалата им част, която е в противоречие с доказателствената съвкупност, разглежда като израз на правото на
защита на подсъдимия.
При първия си разпит в хода на съдебното следствие
подсъдимият Ц.А. призна, че е убил
баща си, като това е било видяно от сестра му.
По реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1
от НПК са приобщени обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство в
протокола му за разпит от 22.06.2017г. /л.29 от досъдебното производство/, в
които признава горното, че го е наръгал три пъти, докато е спял, че ако не го е
бил направил, пострадалият е щял да го убие. Подсъдимият отрече тези си
твърдения.
Съдът дава вяра на обясненията му, в частта в която сочи, че
е убил пострадалия Н. А., защо го е направил и че това е било възприето от
свидетелката И.А., тъй като намират опора в другите доказателства и
доказателствени средства /показанията на свидетелите И.А., Й.А., М.С., С.А.,
А.А., протокола за оглед на местопроизшествие,
веществените доказателства, заключенията на вещите лица/.
Твърденията на подсъдимия Ц.А., че е нанесъл само три удара
с нож, съдът приема като защитна позиция тъй като се опровергават по
категоричен начин от заключенията на съдебномедицинските експертизи.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин частично от обясненията на подсъдимия Ц.А. /приобщени и по реда на чл.279 от НПК/,
от показанията на свидетелите И.А., Й.А., М.С., С.А.,
Д.А., Щ.А., Х.Д., А.А.,
Ю.А., от заключенията на съдебномедицинските, дактилоскопната,
химическата, комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертизи, от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства - протокол за оглед на
местопроизшествие /л.8-9 от дп/, за изземване на
проби /л.82 от дп/, фотоалбум /л.13-25 от дп/, удостоверение за наследници /л.119-120 от дп/, заповеди за попечителство и настойничество /л.125-127
от дп/, справка за съдимост с бюлетин /л.155 от дп, л.20-21 от съд.дело/, характеристична справка /л.156 от
дп/, както и от веществените доказателства - бял хартиен плик, съдържащ тампони от обтривки
на Ц.А., кафяв хартиен плик, съдържащ нож с пластмасова синьосива дръжка, кафяв хартиен чувал, съдържащ бял чаршаф,
зацапан с червенокафява течност, кафяв хартиен чувал, съдържащ розово шарен чаршаф,
зацапан с червенокафява течност, кафяв хартиен чувал, съдържащ кафяво одеяло.
При така установената по делото безспорна фактическа
обстановка, съдът счита, че подсъдимият Ц.А. е
осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.116, ал.1,
т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК за това, че на
22.06.2017г. в гр.Пловдив умишлено е умъртвил Н.А.А.,
ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития
и с особена жестокост.
Подсъдимият е лишил от живот пострадалия. Нанасяйки му седем
прободно-порезни наранявания в жизненоважна област -
гръдния кош, проникващи в гръдната и в коремната кухина, и три порезни наранявания
на горните крайници, той е въздействал върху организма му по начин да
предизвика биологичната му смърт, която е настъпила. Причината за смъртта на пострадалия Н. А. е остра кръвозагуба, настъпила в резултат на общо десет наранявания.
Подсъдимият Ц.А. е извършил деянието при по-тежко
квалифициращо обстоятелство с оглед начина на осъществяване - с особена
жестокост. Този признак от обективна
страна се проявява обективно чрез избрания способ за умъртвяване. Според
постоянната практика на ВКС при преценката дали деецът е проявил особена
жестокост се вземат предвид такива обстоятелства като предхождащото и последващото му поведение, броя на нанесените удари и
тяхната сила, причинените телесни увреждания на пострадалия, отношението на извършителя
към него и към неговите близки по време на извършване на изпълнителното деяние, характеристичните данни за личността на дееца
/виж Решение № 7/17.02.1982г. по н. д.
№ 62/1981г., ОСНК, Решение № 12/05.06.1996г. по н. д. № 57/1996г., Решение № 50/28.01.1974г.
по н. д. № 879/1973г., I н. о., Решение № 86/11.02.1970г. по н. д. № 1/1970г.,
II н. о., Решение № 107/13.08.1996г. по н. д. № 680/1996г., II н. о., Решение №
151/25.05.1983г. по н. д. № 137/1983г., I н. о., Решение № 159/13.03.1995г. по
н. д. № 21/1995г., II н. о., Решение № 211/28.05.1985г. по н. д. № 212/1985г.,
II н. о., Решение № 306/18.05.1971г. по н. д. № 212/1971г., I н. о., Решение № 346/29.06.1977г. по н. д. № 325/1977г.,
II н. о., Решение № 368/23.07.1979г. по н. д. № 211/1979г., II н. о., Решение № 403/18.02.1994г. по н. д. № 271/1993г.,
I н. о., Решение № 431/15.08.1970г. по н. д. № 373/1970г., II н. о., Решение №
509/16.11.1981г. по н. д. № 516/1981г., II н. о., Решение № 532/27.12.1976г. по
н. д. № 527/1976г., II н. о., Решение № 568/13.08.1973г. по н. д. № 470/1973г.,
II н. о., Решение № 598/24.09.1973г. по
н. д. № 416/1973г., II н. о./.
Подсъдимият е нанесъл общо десет удара с нож, със замах и сила
на пострадалия в областта на гърдите и по горните крайници. Преодолял е костна структура /гръдна кост и ребра/
и е наранил множество органи /околосърцевата торбичка
и дясната сърдечна камера, десния бял дроб, диафрагмата и черния дроб, стомаха/
на Н. А.. Раневите канали на прободно-порезните
наранявания са с не малка дълбочина /от 2,5 см до 13 см/, а раните с не малка
дължината /от 1,6 см до 4,3 см/. При нанасяне на раната с дължина 4,3 см
подсъдимият Ц.А. е забил ножа и го е
раздвижил. Една от трите порезни наранявания
на горните крайници е с дължина 6 см.
Квалифициращият признак особена жестокост за подсъдимия се проявява и в отношението му към пострадалия и към неговите близки. Убил е
биологичния си баща, в присъствието на малолетната му дъщеря, свидетелката И.А.,
в жилище обитавано и от двамата му братя и малките деца на единия от тях.
Подсъдимият Ц.А. е проявил коравосърдечие и безчовечност,
демонстрирал е отсъствие на състрадание. Тези негови субективни качества са
проявени при осъществяване на деянието и го характеризират като жесток човек.
Деянието е извършено при още едно по-тежко квалифициращо
обстоятелство с оглед начина на осъществяване - по особено мъчителен начин за
убития.
Вещите лица от допълнителната тройна съдебномедицинска
експертиза са категорични, че смъртта на Н. А.
не е настъпила бързо или моментално. През цялото време е бил в съзнание, имал е
възможност да изживее силните болки от всяко следващо пробождане с ножа - общо десет
наранявания в добре инервирани и болезнени зони. Правил
е опити да се предпази с ръце, при което е получил „защитни наранявания” по
двете предмишници. Въпреки употребения алкохол /2,08
на хиляда/ той е бил със запазена чувствителност за болка и не е бил лишен от
възможността да изпитва силни болезнени изживявания по време на многобройните
наранявания.
С оглед уврежданията на пострадалия /като вид, място, брой/,
механизма, по който са причинени, може да се направи извод, че преди да умре е
изживял физически болки и страдания, тежки предсмъртни мъки.
От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното /знаейки, че е
от естество да увреди човешкия живот/, предвиждал
е неговите общественоопасни последици /настъпването на смъртта/ и е искал настъпването им. Съдържанието на
умисъла му се извлича от средството, с което е осъществено деянието
/нож/, от локализиране на уврежданията
на пострадалия Н. А. в областта на гърдите и крайниците, техния
брой, вид, механизъм на причиняване - посока и сила на нанасяне, дълбочина и дължина, уязвимостта на тази част от човешкото тяло. Подсъдимият Ц.А. е съзнавал, че умъртвява пострадалия по
начин, който му причинява големи мъки и страдания, че проявява особена
жестокост.
По делото не са
събрани доказателства подсъдимият да е бил в състояние на афект, с
характерното за него стеснено съзнание под влияние на силни емоции, поради което
не трябва да се обсъжда състава на чл.118 от НК. Не са налице и другите
задължителни признаци от обективна страна.
Не е бил в състояние
на неизбежна отбран, за да се анализира чл.119 от НК.
Неоснователен е
доводът на защитата, че подсъдимият Ц.А. е невменяем.
Съдът намира, че той
е наказателноотговорно лице - притежава качествата за
субект на престъплението и е извършило престъпление. Той е пълнолетно физическо
лице, което има качеството вменяемост. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Вещите лица, изготвили комплексната съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза, са
категорични, че притежава тази способност. Според тях поведението му се е определяло от моделите на
поведение в средата, в която живее, а не от медицински причини.
Действията на подсъдимия
сочат, че е осъзнавал фактите и събитията от действителността, оценявал ги е и
е насочвал постъпките си. Подканил е брат си свидетеля С.А. и семейството му да
си легнат. В стаята на спящия им баща е загасил лампата, затворил е с ръка
устатата му, за да не вика. Нанесъл е ударите с ножа в жизненоважна област
/гръдния кош/. Справил се е с очевидците, свидетелите И.А. и Й.А.. Затворил е вратата на апартамента заради
съседите. Избягал е.
Подсъдимият Ц.А.
е с умствена недоразвитост, която е на нивото
на лека умствена изостаналост. Не страда от олигофрения или психично
разстройство на съзнанието, които са медицинският или психиатричният критерий,
който според чл.33, ал.1 от НК обуславя невменяемостта. Притежава изискуемите
от закона интелектуални и волеви способности, поради което отсъства и
юридическият или психологичният критерий на невменяемостта.
При така установената
правна квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена опасност и
тази на дееца, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия
Ц.А. следва да се наложи наказание лишаване от свобода, определено при
условията на чл.54 от НК. При неговата индивидуализация съдът взема предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на случилото се, младата
възраст, леката умствена изостаналост, а
като отегчаващи - предишното му осъждане, че е посегнал на биологичния си баща.
При
така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
намира, че най-справедливо е на подсъдимия за престъплението по чл.116, ал.1,
т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК да се наложи
наказание СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а“ от ЗИНЗС то трябва да се изтърпи при
първоначален „СТРОГ” режим.
Съгласно чл.59,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнението
му се приспада времето, през което деецът е бил задържан, считано от
22.06.2017г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита
за един ден лишаване от свобода.
Съдът счита, че така определена по вид и размер, санкцията на
подсъдимия Ц.А. съответства на степента
на обществена опасност на деянието и дееца.
Според практиката на ВКС /Решение № 528/1993г. по н. д. № 377/1993г., I н.о./ справедливо е
това наказание, което съответства на тежестта /обществената опасност и
моралната укоримост/ на престъплението. Със справедливостта
се осигурява общо превантивното въздействие на санкцията.
Като се имат предвид правилата на чл.54, 56, 57 от НК и
чл.36 от НК за определяне на наказанието,
съдът намира, че по отношение на подсъдимия най-подходящо по вид от
алтернативно предвидените санкции е лишаването от свобода. С оглед на всички
обстоятелства по делото следва да се
избере най-леката алтернатива. Тя съответства на престъплението и се явява справедлива.
С нея ще се постигне съотношението между генералната и индивидуалната превенция
като цели на наказанието.
Подсъдимият Ц.А. е извършил деянието
по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл.115
от НК в изпитателния срок, определен му
по НОХД № 7602/2016г. по описа на Районен съд гр.Пловдив. Това е умишлено престъпление от общ характер,
за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Налице са условията за
активиране санкцията по предишното му осъждане.
На основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият следва да изтърпи изцяло и отделно наказанието,
наложено му по НОХД № 7602/2016г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, в размер
на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.”в“ от ЗИНЗС тази санкция трябва
да се изтърпи при първоначален „СТРОГ”
режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнение на
наказанието четири месеца лишаване от свобода се приспада времето, през което подсъдимият Ц.А. е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 27.11.2016г.
до 28.11.2016г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Гражданските искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Пострадалият Н. А. има наследници. Двама от тях -Й.А. и И.А. са конституирани като
граждански ищци по делото.
Гражданските искове са доказани по основание. От събраните
доказателства може да се направи извод, че е изпълнен фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина
под формата на умисъл, вреди и причинна връзка между деянието на подсъдимия и
причинените на гражданските ищци вреди.
Налице е противоправно действие от страна на подсъдимия Ц.А., изразило
се в нанасяне на десет наранявания на пострадалия. Тези действия той е извършил
виновно под формата на умисъл. В резултат на неговото виновно деяние е настъпил
вредоносен резултат, изразил се в смъртта на Н. А.. Установена е причинна връзка между деянието
на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът, определяйки
размера на обезщетенията по справедливост, осъжда подсъдимия Ц.А. да
заплати на гражданските ищци Й.Н.А. и И.Н.А. сумата от по 10 000 /десет
хиляди/ лв., на всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им
от горното деяние неимуществени вреди.
Съдът уважи изцяло
предявените граждански искове. Макар и с нисък размер, присъдените суми, като
обезщетение за неимуществени вреди, ще репарират в известна степен претърпените
болки и страдания от децата на пострадалия. Те са загубили единствения си родител
в крехка възраст - преди да навършат пълнолетие. Баща им е бил здрав, в
разцвета на силите си. Живеели са заедно. Видно от показанията на гражданските
ищци неговата нелепа и неочаквана смърт е тежка загуба за тях, покрусила ги е
за цял живот.
Веществените доказателства - бял хартиен плик, съдържащ тампони от обтривки
на Ц.А.; кафяв хартиен плик, съдържащ нож с пластмасова синьосива
дръжка; кафяв хартиен чувал, съдържащ бял чаршаф, зацапан с червенокафява
течност; кафяв хартиен чувал, съдържащ розово шарен чаршаф, зацапан с червенокафява течност; кафяв хартиен чувал, съдържащ кафяво
одеяло - да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Ц.А. се
осъжда да заплати разноските по делото - 1952.32 лв. /хиляда деветстотин петдесет и два лева и тридесет и две стотинки/
по сметка на ОД на МВР - Пловдив, направени в хода на досъдебното производство,
670 /шестстотин и седемдесет/ лв. в полза на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - Пловдив, направени в хода на съдебното производство, както и сумата
от 800 /осемстотин/ лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимия са
ниската му правна култура, незачитането
на неприкосновеността на човешкия живот.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: