РЕШЕНИЕ № 260099
гр. Враца, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при
участието на секретаря Г. Емилова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Колева в. гр. дело № 84 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е
по въззивна жалба на Р.Н.В., ЕГН **********,***, уточнена с въззивна жалба с
вх. № 262106/11.03.2021 г., срещу решение № 260000, постановено по гр. д. №
754/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя срещу Община Бяла Слатина иск с правно основание
чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и Наредба № 11/2005 г. на МТСП за
заплащане на сумата от 924,00 лева, представляваща незаплатено обезщетение за
дължимата полагаща му се безплатна храна за периода 17.07.2017 г. – 17.08.2020
г. за всяко отработено дежурство. С решението в тежест на жалбоподателя са
възложени и сторените по делото разноски.
В жалбата се
твърди, че решението е постановено в противоречие със закона, а именно с
разпоредбата на чл. 140, ал. 3 КТ и чл. 3 от Наредбата № 11/2005 г. на МТСП.
Според жалбоподателя цитираната наредба се прилага при две кумулативни
предпоставки, а именно: работа при специфични условия на труд сред изброените
професии и продължителността на работната смяна е 12 часа при непрекъсваем
режим на трудовия процес. Твърди се, че тъй като в случая е налице само едната
предпоставка, то съгласно Наредбата се дължи само 50% от посочената сума.
При тези
доводи иск атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което Община Бяла Слатина да бъде осъдена да му заплати сумата от 231,00 лева, представляваща
нанесени му имуществени вреди следствие на нарушение на трудовото
законодателство и равняваща се на броя на нощните му дежурства, умножени не по
2,00 лева, а по 1,00 лева.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – Община Бяла Слатина, чрез адв. И. С.,
депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения,
обсъдил е всички доказателства по делото и е стигнал до обоснован и верен извод
за решаването на спора, прилагайки правилно и относимия материален закон.
Аргументира позицията си с това, че не е установена по делото предпоставката
въззивникът да работи в предприятие със специфичен характер и организация на
труд, поради което правилно не е приложена Наредба за сумарно изчисляване на
отработените часове за лицата, изпълняващи длъжността "***". Според
въззиваемия липсата на тази предпоставка и с оглед тълкуване на разпоредбата на
чл. 285, ал. 1 КТ, Указание № ПК 25-3/31.08.2006 г. за прилагане на Наредба №
11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за получаване на безплатна
храна и/или добавки към нея /наричана по-долу Наредбата/, правилно е заключено,
че не се полага и безплатна храна и/или добавки. Навежда се довод, че дори да
се приеме за приложима Наредбата само при наличие на една от предпоставките за
това, то счита, че претенцията на въззивника е недоказана. Прави оплакване, че
въззивникът основава жалбата си на чл. 140, ал. 3 КТ, като в тази връзка сочи,
че в открито съдебно заседание по делото на 11.11.2020 г. последният е оттеглил
иска си по този текст, а съдът е прекратил производството по делото в тази му
част.
Моли
решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски.
В откритото
съдебно заседание по делото въззивникът, редовно уведомен, се явява лично.
Заявява становище, че поддържа въззивната жалба и иска атакуваното решение да
бъде отменено в цялост, като му се присъди сумата от 231,00 лева, представляваща
50% от стойността на безплатна храна и тонизиращи напитки, дължими за 231 броя
нощни дежурства съгласно Наредбата.
В своята
съдебна реч процесуалния представител на въззиваемата страна Община Бяла
Слатина – адв. С., оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Излага
съображения, че не са лице предпоставките за прилагане на сочената Наредба и че
в нея не е указана хипотеза за заплащане на половината от евентуално дължима
стойност на безплатна храна и напитки.
Пред
въззивния съд не се представиха доказателства и не се поиска събирането на
такива.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, уточнена с искова
молба с вх. № 4546/17.03.2020 г., от Р.Н.В. *** с искане последната да бъде
осъдена да му заплати сумата от 1282,00 лева, представляваща парично
обезщетение за дължима безплатна храна за всяко отработено дежурство на
основание чл. 285, ал. 1 КТ и за дължими на основание чл. 140, ал. 3 КТ
ободряващи и тонизиращи напитки за всяко отработено нощно дежурство за периода
17.08.2017 г. – 17.08.2020 г. В обстоятелствената част на исковата молба са
изложени твърдения, че ищецът заема длъжност "***" при ответника по
силата на трудов договор № 5/1992 г. Посочено е, че работата му се извършва на
денонощен режим /12-часови нощни и 12 часови дневни смени/ съгласно изготвени месечни
работни графици. Твърди се, че тези обстоятелства обясняват специфичния характер
на работата /12-часовите работни смени/, както и непрекъсваемия режим на
работния процес, където отчитането на труда на всеки работник или служител би
следвало да се изчислява по реда на Наредбата за сумарно изчисляване на
работното време. Изложено е, че затова работодателят се задължава да осигурява
безплатна храна за всяко отработено дежурство, а за нощните смени и ободряващи
и тонизиращи напитки.
Ответникът –
Община Бяла Слатина, чрез адв. С., в срок е подал писмен отговор, с който е оспорил
твърденията в жалбата. Посочил е, че е налице трудово правоотношение между
страните по делото, по силата на което ищецът заема длъжността "***",
като престира труд на 12-часови работни смени. Възразил е срещу претендирания
размер с довода, че е твърде завишен, тъй като отработените дежурства са 462 на
брой и евентуално дължимата сума би била в размер на 932,00 лева. Отделно е
направил възражение, че не всяко от тези дежурства е било 12-часово, поради
което не за всички тях се дължи предоставянето на безплатна храна, съответно
паричния и еквивалент. Оспорена е по основателност претенцията за заплащане
стойността на дължи ободряващи и тонизиращи напитки с твърдението, че на служителите,
заемащи длъжността "***", са предоставяни напитки – "Кола",
"Фанта" и други подобни, заявени от самите служители, поради което
тази претенция. При условията на евентуалност е заявено възражение за
прихващане с надпалтено трудово възнаграждение в размер на 936,07 лева.
Поискано е исковете да бъдат отхвърлени.
В доклада по
чл. 140 ГПК районният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 285, ал. 1 КТ и
чл. 140, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 1282,00 лева, представляваща
парично обезщетение за дължима безплатна храна за всяко отработено дежурство и
дължими ободряващи и тонизиращи напитки за всяко отработено нощно дежурство за
периода 17.08.2017 г. – 17.08.2020 г.
В хода на производството
в първото по делото заседание и преди приемането на окончателен доклад по чл.
146 ГПК е поискано и допуснато изменение на иска, като ищецът е намалил
претенцията си от 1282,00 лева за дължима безплатна храна за всяко отработено
дежурство на 956,00 лева. Същевременно е заявено оттегляне на иска за сумата от
326,00 лева, представляваща разликата между 1282,00 лева и 956,00 лева, за дължими
ободряващи и тонизиращи напитки за всяко отработено нощно дежурство.
С протоколно
определение от 11.11.2020 г. съдът е прекратил производството по отношение на
иска по чл. 140, ал. 3 КТ за сумата от 326,00 лева, представляваща дължимо
обезщетение за ободряващи и тонизиращи напитки за периода от 17.07.2017 г. –
17.08.2020 г. поради оттеглянето му. С определение от същата дата съдът е
допуснал и намаляване размера на иска с правно основание чл. 285, ал. 1 КТ за
сумата от 1282,00 лева на 956,00 лева, представляваща парично обезщетение за
дължима безплатна храна за всяко отработено дежурство за периода от 17.07.2017
г. – 17.08.2020 г.
С молба от
15.12.2020 г. и след като се е запознал с депозираната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, ищецът е поискал отново намаляване размера на иск със сумата от
36,00 лева, или от 956,00 лева на 924,00 лева. С протоколно определение от
16.12.2020 г. съдът е допуснал исканото изменение на размера на иска.
По
основателността на претенцията съдът се е произнесъл с решението, чиято отмяна
се иска, като я е отхвърлил. За да постанови този резултат решаващият състав е
приел от фактическа страна, че между ищеца и ответника съществува трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 5/15.01.1992 г., трансформиран в
договор за неопределено време, и на длъжност съгласно измененията в структурата
"*** в Община Бяла Слатина, Дейност ОМП" /Отбранително-мобилизационна
подготовка/. Давайки вяра на свидетелските показания съдът е приел, че ищецът
работи като такъв заедно с още четирима души, като работата им е на смени – 12
часа нощна и 12 часа дневна, за която работа не им е предоставяна храна, нито е
изплащана равностойността й, но са им предоставяни тонизиращи напитки. Получавали
са всяка година като коледен бонус по 60,00 лева за храна в купони. Позовавайки
се на изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, съдът е установил, че Община Бяла Слатина не прилага Наредба за
сумарно изчисляване на работното време, не води специална книга за отчитане на
извънреден труд, тъй като не се полага такъв. Посочил е, че съобразно това
заключение ищецът е получавал в пълен размер работната си заплата, като за три
от тримесечните периоди е отработил над нормативно установеното работно време,
съответно 24 час, 16 часа и 24 часа – общо 64 часа; за един от периодите
нормативно установеното работно време съвпада с фактически отработеното, а за
останалите девет тримесечни периода фактически отработените часове са по-малко
от нормативно установеното работно време или общо 552 часа. От приетото по
делото становище на Служба по трудова медицина към "Медико
Инженеринг" ООД – Враца е установено, че няма основание за получаване на
безплатна храна на работещите на длъжност "***" по време на 12-часово
дежурство. При установената фактическа обстановка съдът е приел от правна
страна, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 285, ал. 1 КТ във
връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. По-конкретно съдът е посочил, че от
доказателствата по делото не може да се заключи, че ищецът работи в предприятие
със специфичен характер и организация на труд, тъй като работата не попада в
хипотезите на чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Съдът е посочил, че работата не се
извършва и при специфична организация на труда, щом като не е необходимо
въвеждането на сумарно изчисляване на работното време, ищецът няма нито един
месец, в който да има отработени 56 часа, обуславящи наличието на извънреден
труд, поради което е изключено и приложението на някоя от хипотезите на чл. 2,
ал. 2, т. 1-4 от Наредбата.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата, становището на
другата страна и събраните по делото доказателства, основавайки се на своето
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното по делото трудово досие се установява, че между Р.Н.В. *** съществува
трудово правоотношение по силата на трудов договор № 5/15.01.1992 г.,
трансформиран в договор за неопределено време, по силата на който и съгласно
измененията в структурата първият от тях заема длъжността "*** в Община
Бяла Слатина, Дейност ОМП" /Отбранително-мобилизационна подготовка/.
Пред
първоинстанционния съд е разпитан един свидетел, на чийто показания и
настоящият съдебен състав дава вяра, тъй като свидетелят е служител на същата
длъжност и при същия работодател, по която причина възпроизвежда лични
възприятия от организацията на работата. От тези показания става ясно, че тази
длъжност се заема от петима души, които работят на смени– 12 часа нощна и 12
часа дневна, за която работа не им е предоставяна храна, нито е изплащана
равностойността й, но са им предоставяни тонизиращи напитки. Получавали са
всяка година като коледен бонус по 60,00 лева за храна в купони.
От
заключението на съдебно-счетоводна експертиза и разпита на вещото лице се
установява, че Община Бяла Слатина не прилага Наредба за сумарно изчисляване на
работното време, не води специална книга за отчитане на извънреден труд, тъй
като не се полага такъв. За процесния период служителят е отработил общо 462
смени. Работната заплата е изплащана в пълен размер на лицето, което за три от
тримесечните периоди е отработил над нормативно установеното работно време,
съответно 24 час, 16 часа и 24 часа – общо 64 часа; за един от периодите
нормативно установеното работно време съвпада с фактически отработеното, а за
останалите девет тримесечни периода фактически отработените часове са по-малко
от нормативно установеното работно време или общо 552 часа. Установява се, че
размерът на сумата, която евентуално би била изплатена на служителя в нетен
размер възлиза на 831,60 лева, а в брутен – 924,00 лева. Заключението следва да
бъде взето предвид, защото при изготвянето му експертът е ползвал книжата по
делото, посетил е администрацията на Община Бяла Слатина и е извършил нужните
проверки в счетоводството, както и е ползвал приложимите нормативни актове.
От приетото
по делото становище на Служба по трудова медицина към "Медико Инженеринг"
ООД – Враца се установява, че няма основание за получаване на безплатна храна
на работещите на длъжност "***" по време на 12-часово дежурство.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително.
Произнасянето на съда съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и съдебният акт са допуситими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решението е правилно, а
въззивната жалба - неоснователна, по следните съображения:
Въззивният
съд, като инстанция по съществото на спора и в очертаните от въззивната жалба
предели, е длъжен да изложи своите съображения за основателността на предявения
иск с оглед наведените от жалбоподателя оплаквания, доводи и възражения. Когато
обаче въззивният съд е сезиран с жалба, която не съдържа конкретни оплаквания
относно неправилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, то съгласно
диспозитивното начало въззивният съд не разполага с правомощието да провери
правилността на атакувания акт. Изключение от забраната за служебна проверка на
правилността на обжалваното решение на първостепенния съд е допустимо
единствено при нарушение на императивна материалноправна норма - порок, който
може да бъде констатиран от въззивната инстанция и без да е бил изрично заявен
като основание за предприетото обжалване, както и при
защитата на правата на някои частноправни субекти в защита на друг, публичен
интерес /на родените от брака непълнолетни деца, на лицата, поставяни под
запрещение и пр./. В този смисъл са и постановките на т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2013 г.
В настоящия
случай във въззивната жалба и уточнението към нея не се съдържа нито твърдение
за неправилност на атакуваното съдебно решение, нито конкретно основание,
обуславящо неправилност. Посочва се, че решението е незаконосъобразно и
противоречи на КТ и Наредба № 11/2005 г. за определяне на условията и реда за
получаване на безплатна храна и/или добавки към нея. В останалата част жалбата
и уточнението към нея съдържат тълкуване на приложимите нормативни актове и
завършват с искане да се отмени решението и да се присъди сумата от 231,00
лева, представляваща 50% от стойността на безплатна храна и тонизиращи напитки,
дължими за 231 броя нощни дежурства съгласно Наредбата. Според настоящия
съдебен състав твърденията във въззивната жалба и уточнението към нея биха
могли да се субсумират под оплакване за неправилна правна квалификация на
исковете от страна на съда и неправилно приложение на материалния закон, под
която форма ще бъдат разгледани.
Определянето
на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум. От
съдържанието на исковата молба се установява, че въззивникът е искал да му
бъдат заплатени обезщетения за непредоставени безплатна храна, дължима поради
специфичния характер на работата му – 12-часови работни сметни, и непрекъсваем
режим на работния процес при сумарно изчисляване на работното време, както и
ободряващи и тонизиращи напитки, дължими за нощните смени. Сам жалбоподателят,
макар да не е длъжен, а съдът да не е обвързан от посочената цифрова
квалификация, е посочил, че първият иск е по чл. 285, ал. 1 КТ, а вторият по
чл. 140, ал. 3 КТ. Посочените разпоредби уреждат задължение на работодателя да
осигурява на работниците и служителите, в първата хипотеза работещи в
предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят
осигурява безплатна храна и/или добавки към храната /чл. 285, ал. 1 КТ/, а във втората
- безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно
полагане на нощния труд /чл. 140, ал. 3 КТ/. Видно от цитираните текстове е, че
предпоставките за прилагането им са различни – в първата хипотеза безплатна
храна и добавки към нея се предоставя заради специфичен характер и организация
на труда, а във втората – освен безплатна храна, а и ободряващи напитки, но за
ефективно полагане на нощен труд. Приложимостта на двете разпоредби, както бе
посочено, зависи от твърденията на ищеца за наличието на елементите от състава
им. Именно такива твърдения в исковата молба са изложени. Ищецът изрично е
посочил, че обезщетението за непредоставена безплатна храна се дължи поради
специфичния характер на работата му – 12-часови работни сметни, и непрекъсваем
режим на работния процес при сумарно изчисляване на работното време, а
обезщетението за непредоставени ободряващи и тонизиращи напитки се дължи за
нощните смени, т.е. и при двете претенции ищецът е навел нужните елементи от
състава им. Нещо повече – исковата молба на жалбоподателя е оставяна без
движение за уточняване на обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
а в изпълнение на дадените указания ищецът е продължил да поддържа заявеното с
първоначалната искова молба. Това е обусловило извода на съда да квалифицира
исковете по тези разпоредби. По тази причина няма основание дадената от
първоинстанционния съд правната квалификация да бъде счетена за погрешна и
исковете да бъдат квалифицирани отново от въззивния съд.
Следва да се
отбележи също, че този извод не се променя макар във въззивната жалба се твърди
и прави искане за заплащане на сумата от
231,00 лева, представляваща 50% от стойността на безплатна храна и тонизиращи
напитки, дължими за 231 броя нощни дежурства съгласно Наредбата. Предявеният и
разгледан от контролирания съд иск е този по чл. 285, ал. 1 КТ, а именно за
заплащане на сумата от 924,00 лева, представляваща обезщетение за непредоставена
безплатна храна, дължима поради специфичния характер на работата му – 12-часови
работни сметни, и непрекъсваем режим на работния процес при сумарно изчисляване
на работното време за периода 17.07.2017 г. – 17.08.2020 г. По втория заведен
иск – този по чл. 140, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 326,00 лева,
представляваща обезщетение за дължими, но непредоставени тонизиращи напитки за
ефективно полагане на нощен труд за периода 17.07.2017 г. – 17.08.2020 г.,
ищецът и настоящ жалбоподател е завил оттегляне от него и производството по
делото е прекратено. След като районният съд не е разгледал с решението си този
втори иск поради оттеглянето му, то не е допустимо да се разглежда и присъжда
тази сума на това основание. За жалбоподателя съществува възможност да реализира
претенцията си като заведе иска отново, излагайки повторно и обстоятелствата на
които той се основава.
Според
настоящия съдебен състав изложените във въззивната жалба и уточнението към нея
тълкувания на приложимите нормативни актове може да се определи като оспорване
извода на съда относно наличието на предпоставките за прилагане на чл. 2 от
Наредбата, но то също се явява неоснователно.
Съобразно
чл. 285, ал. 1 КТ на работниците и служителите, които работят в
предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят
осигурява безплатна храна и/или добавки към храната, а условията и редът, при
които те се осигуряват са определени в Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки
към нея. В чл. 4, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредбата е посочено, че право да
получат безплатна храна и/или добавки към нея имат работниците работещи на
12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време за дните, през
които са полагали труд.
Съгласно
Указания за прилагане на Наредба 11/2005 г. безплатна храна получават
работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер
и организация на труда, като тези условия трябва да действат кумулативно.
Поради това не може да бъде споделено оплакването на жалбоподателя, че наличието
само на една част от предпоставките обуславя дължимост на половината от
претендираното обезщетение. Такова правилно за дължимост на половината от
претендираното обезщетение не е предвидено и в самия закон.
Изследвайки
наличието на предпоставките за прилагане на посочените по-горе разпоредби става
ясно, че е останало недоказано полагането на работа от ищеца със специфичен
характер /извършваната работа не попада сред изброените в чл. 2, ал. 1 от
Наредбата/, а и със специфична организация на труда. По тази причина ищеца не е
лице, отговарящо на условията за получаване на безплатна храна на основание,
съответно за заплащане на обезщетение в размер на левовата й равностойност. В
допълнение следва да се посочи, че работата не е със специфична организация на
труда по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредбата, тъй като работодателят не
прилага сумарно изчисляване на работното време липсва. Липсата на
предпоставките за предоставяне на безплатна храна, обуславят и недължимост на претендираното
обезщетение в размер на левовата й равностойност.
След като изводите
на първоинстанционния съд съвпадат с тези на настоящата съдебна инстанция,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото разноски се дължат за въззиваемата страна – Община Бяла
Слатина. Такива своевременно са поискани и са представени доказателства за
реалното им заплащане. Поради това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.Н.В.
следва да бъде осъден да заплати на Община Бяла Слатина сумата от 300,00 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящата съдебна инстанция.
Мотивиран от
изложеното по-горе и на основание чл. 271 ГПК, Окръжен съд – Враца, в настоящия
съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000,
постановено по гр. д. № 754/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Р.Н.В., ЕГН **********,***, да заплати на Община Бяла
Слатина, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявана от
кмета инж. И. Ц., сумата от 300,00 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата съдебна
инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Председател:
Членове:1
2