Р Е Ш Е Н И Е
№ 742
28.02.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9677 по описа на
съда за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и при условията на евентуалност – осъдителни искове за заплащане на процесните суми.
В исковата молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж против Х.С.К. е посочено, че с договор за потребителски заем с номер *** – *** от *** на ответника бил отпуснат паричен кредит в размер на 4 500 лв. и закупуването на застраховка от 1 512 лв. Твърди се, че сумата, предмет на договора, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума Х.К. удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверяване на изпълнението”, като въз основа на чл.1 от договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на ** месечни вноски, всяка по 182.08 лв., които съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите на договора. Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на **, като към тази дата са погасени ** месечни вноски. Посочено е, че на основание чл.5 от договора, вземането на ищеца е изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка от заема в размер на 6 864.06 лв., представляващи оставащите ** бр. вноски, към ***, към която дата кредитът станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Посочено е, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 333.83 лв., за периода от настъпване на изискуемостта на кредита – *** до ***. Посочено е, че дължи на дружеството 4071.43 лв. главница, 2 792.63 лв. възнаградителна лихва и 333.83 лв. законна лихва за забава. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, по ч.гр.дело № ***/***г., като във връзка с подаденото от длъжника възражение, се и предявяват настоящите искове. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че е налице вземане от страна на ищеца от ответника в размер на посочените суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на дължимите суми. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответника *** адв.Х., със становище за неоснователност на предявения иск. Посочено е, че след преустановяване плащанията по заема, ответникът не е бил уведомен от страна на кредитора относно размера на остатъка от кредита, за възможност за предоговаряне и начин на плащане. Не бил уведомен и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Оспорва се дължимостта на претендираната главница. Оспорва се договорът като нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Оспорват се клаузите, предвиждащи начисляване на ГПР в размер на 41.41 % и лихвен процент от 34,02 %. Нарушен бил принципът на справедливостта. Съдържа се позоваване на ЗПК и съдебната практика. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г. се установява, че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено длъжникът Х.С.К. да заплати на заявителя сума в размер на 4071.23 лв. главница, дължима по договор за потребителски заем № *** от ***, 2792.63 лв. възнаградителна лихва за периода от *** до ***, сумата от 333.83 лв. мораторна лихва за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 143.96 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит *** – *** от ***, сключен между ищцовото дружество, в качеството му на кредитор и Х.С.К., в качеството му на кредитополучател, с предмет на договора сумата от 4 500 лв. Приложен е и погасителен план, според който заемната сума е следвало да бъде върната на ** равни вноски, всяка от които в размер на 182.08 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 182.38 лв.
Представен е сертификат № *** – ***, с който е удостоверено, че застрахователите „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложените Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“ по пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“ г-н Х.С.К..
Представено е писмо – покана до Х.К. от дата ***, за доброволно заплащане на дължимите по договора суми от кредитора, в общ размер от 6 991.23 лв., от които 4071.23 лв. главница, 2792.63 лв. договорна лихва, 127.17 лв. обезщетение за забава.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което кредитът, предмет на договор № *** – *** от *** е усвоен на ***, в размер на 4 500 лв. От отпуснатия кредит е удържана сумата от 157.50 лв., представляваща такса ангажимент. С платежно нареждане от *** ищцовото дружество е превело на ответника сумата от 4 342.50 лв., с основание за плащане – посочения договор. От ответника са постъпили плащания в общ размер от 3 163.44 лв., с които суми са погасени 504.17 лв. главница, 478.80 лв. застраховка, 2 120.47 лв. лихва и ** лв. разноски. След приспадане на платените суми остават неизплатени задължения за главница – 3 995.83 лв., застраховка – 75.60 лв., лихва – 2 792.63 лв., общо 6 864.06 лв. Изчислената законна лихва върху непогасената главница в размер на 4 071.43 лв. от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – *** до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – *** е в размер на 344.94 лв., или общо дължима сума по договора – 7 209 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че издадената заповед за изпълнение № *** от *** е връчена при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Не е спорно,
видно е и от приложения към исковата молба договор за потребителски паричен
кредит *** – *** от ***, че същият е сключен между страните
по делото, за сумата от 4 500 лв., които е следвало да бъдат погасени на **
равни вноски, всяка от които в размер на 182.08 лв. и последна изравнителна
вноска в размер на 182.38 лв. Установява се, че заемната сума е предадена на заемополучателя,
видно от положените три имена и подпис, в графа „Кредитополучател”.
Превеждането на заемната сума се установява и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно
и обективно дадено, неоспорено от страните. Предвид предоставянето на заемната
сума се налага извод, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като за ответника е
възникнало задължението да погаси кредита на ** вноски, в посочените в погасителния план размери и на съответните
падежи.
В
исковата молба се твърди, че плащанията по договора са преустановени на дата ***,
като на основание чл.5 от договора вземането е станало изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. С
отговора на исковата молба е направено възражение, че не е налице обявена от
ищеца предсрочна изискуемост на договора за кредит. С оглед задължителните
указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т.
18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена
главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага
позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за
едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери
приложение по аналогия, поради което и следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на
заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до
длъжника. В настоящия случай не се установява при условията на пълно и главно
доказване приложеното към исковата молба уведомление, наименовано последна
покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до
ответника – кредитополучател, доколкото липсват доказателства това уведомление
да е изпратено по пощата или по друг начин, съответно липсват данни то да
е достигнало до адресата си. При тези данни съдът намира, че ответникът не е уведомен
за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договора за потребителски
заем в момент, предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, поради което за ищеца не е възникнало право да
събере предсрочно всички вземания по договора. С оглед на това предявените
установителни искове следва да бъдат отхвърлени, респективно съдът следва да се разгледа предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове за претендираните суми.
Съгласно Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК условие за
разглеждане на осъдителни искове, съединени при условията на евентуалност с
установителни искове по чл. 422 ГПК, е отхвърлянето на установителните искове,
поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди
заявлението по чл. 410 ГПК, като в този случай се въвежда ново обстоятелство в
исковата молба. Приема се, че уведомяването на длъжника по кредита за
изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява
с получаване на обективираното в исковата молба изявление т.е. с връчване на
ответника на препис на исковата молба, с която е предявен и осъдителен иск за
вземанията. Приема се, че при назначен на ответника особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК с връчването на препис от исковата молба и на
уведомление за предсрочна изискуемост на особения представител, се счита, че е
налице надлежно уведомяване на длъжника ответник. На основание гореизложените
съображения съдът приема, че с връчването на препис от исковата молба и на
приложените към нея документи, включително и уведомление за обявяване на
кредита за пресрочно изискуем, на особения представител на ответника, кредитът
се счита за предсрочно изискуем. В настоящия случай препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства е връчен на *** на ответника на *** г., освен
това, на дата *** е настъпил и падежът на последната погасителна вноска по
договора.
С отговора на исковата молба се оспорва дължимостта на главницата по
договора, като се сочи, че същата е изплатена, а дори да има остатък по
главницата, то той не е посоченият от кредитора. Оспорват се и клаузите в
договора, предвиждащи начисляване на годишен процент на разходите в размер на
41.41 % и лихвен процент от 34.02 %, като нищожни, противоречащи на добрите
нрави. С исковата молба се претендира главница от 4071.43 лв., а от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че посочената сума
е сбор от дължимата по договора главница от 3 995.83 лв. и застраховка от
75.60 лв. Съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от всеки
договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в
размер на 41,41 %, а ГЛП е в размер на 34.02 %.
Към датата на сключването на договора следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на
добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни
договорите, които накърняват добрите нрави. Накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В
случая по процесния договор за потребителски кредит на ответика е предоставена
в заем сума от 4 500 лв., при уговорен ГЛП в размер на 34.02 % и ГПР в
размер на 41.41 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на
дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор са били
приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г.,
според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договореният ГПР между
страните в размер на 41.41 %, не надхвърля петкратно размера на законния такъв
за времето на сключване на договора от 10,00%, при определения от БНБ основен
лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка. Към датата на сключване на договора
за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на
възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният
размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно
се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за
обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В тази насока са и
Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015
г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о./. Следователно при преценка
съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе
предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен
процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора
размерът на законната лихва е 10,00%. Следователно, уговорената с процесния
договор възнаградителна лихва в размер на 34.02 % годишно е повече от трикратно
по-висок от размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че
уговорката противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. Поради това, че
нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че
лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не
е възникнало за ответника. Поради това съдът намира, че предявеният осъдителен
иск за възнаградителна лихва в размер на 2792.63 лв. за периода от *** до *** е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователен е и искът за заплащане
на сумата от 333.83 лв. мораторна лихва за периода от *** до ***, тъй като,
както се посочи по-горе, предсрочната изискуемост не е настъпила на твърдяната
от ищеца дата.
Предвид обстоятелството, че по делото е
настъпил падежът на последната погасителна вноска, като от ответната страна не
са ангажирани доказателства за изплащане в пълен размер на дължимата по
договора главница, с оглед приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, според което по договора е изплатена сума в общ размер от
3 163.44 лв., както и предвид формирания извод, че не е възникнало валидно
задължение за заплащане на възнаградителна лихва, съдът намира, че на присъждане
по осъдителния иск за главница подлежи сумата от 1 336.56 лв.,
представляваща разлика между отпуснатата по договора сума от 4 500 лв. и
установената от вещото лице като платена по договора сума. Искът до пълния
претендиран размер от 4 071.43 лв. съдът намира за неоснователен, поради
което и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3
ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на
уважената част от исковата претенция. Ищецът претендира и е представил
доказателства за разноски в заповедното производство, които обаче не му се
дължат, доколкото исковете по чл. 422 ГПК съдът счита за изцяло неоснователни.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер от 180.60 лв. –
държавна такса, депозит за особен представител 684.90 лв., депозит за вещо лице
– 130 лв., както и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ или общо разноски в размер от 1095.50 лв. От така определените
разноски по съразмерност следва да му се присъди сумата от 203.42 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр.14 против Х.С.К., ЕГН ********** *** установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните съществуването на вземания в размер на 4071.43 лв.- главница, представляваща незаплатена сума по Договор за потребителски заем с номер *** - *** от *** г., сумата от 2792. 63 лв.- възнаградителна лихва по договора за периода от *** г. до *** г., сумата от 333.83 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – *** г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** по ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на ПРС, поради ненастъпване на предсрочната изискуемост.
ОСЪЖДА Х.С.К., ЕГН ********** *** да
заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата от
1 336.56 лв.-
главница, представляваща незаплатена
сума по Договор за потребителски заем с
номер *** - *** от *** г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - *** г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения осъдителен иск за главница до пълния претендиран размер от 4071.43
лв., както и исковете за заплащане на сумата от 2792. 63 лв.- възнаградителна лихва по договора за
периода от *** г. до *** г. и сумата от 333.83 лв. обезщетение
за забава за периода от *** до ***г.
ОСЪЖДА Х.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата от 203.42 лв. разноски по настоящето производство, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.